Постинг
02.03.2013 20:58 -
Да се помолим за Патриарха си
Да се помолим за Патриарха си
25.02.13 | Пламен Сивов
http://www.pravoslavie.bg/Колонката/Да-се-помолим-за-Патриарха-си
Два вида история се сляха в едно време и минаха през едно и също пространство преди няколко дни. В един кратък миг видяхме как голямата история стана видима и осезаема. И как малката история мина покрай нея без дори да я забележи.
Телевизиите се опитаха да съвместят двете истории в един кадър. Разделиха екраните на две половини. От едната страна - протестиращи хора с усмихнати или гневни лица, размахващи плакати и знамена, устремени по софийските улици към неясната си представа за по-добър живот. От другата страна - пустата част от площада пред Синода, мълчаливата колона от небързащи, облечени в черно хора, съсредоточено крачещи от сградата на БАН към мястото на гласуването, а после мъжете и жените, бавно и методично броящи бюлетините, акуратно подредени в купчинки. Едната част на екрана - шумна, шарена, екзалтирана и целеустремена към идеята си за правда тук, на земята. Другата част - тиха, привидно монотонна, в тъмни тонове, озвучена от църковни песнопения - и също устремена по своему към правдата. Но друга правда, навярно много по-важна за всички нас.
Съвпадането на апогея на протестите срещу монополите, партиите и съсипания живот на българите от поколението на прехода с избора на Патриарх на църквата ни някак срещна тези две правди - малката и голямата, ако ми позволите тази алюзия. Малката правда иска (и сигурно има право да иска) сметка за пропиления си живот; търси справедливост, възмездие и някаква надежда, с която да продължи напред. Голямата правда е част от голямата история - тази, което влиза в учебниците. И не само в учебниците, а в самата тъкан на историята - защото правителствата, протестите, разочарованията и надеждите се въртят и сменят като в калейдоскоп, но повечето от нас ще присъстват на избор на патриарх веднъж или два пъти в живота си. И ще имат съответно възможност да се запитат - откъде дойдохме, къде сме и накъде отиваме? И: кои сме?
Новият патриарх сигурно видя (и вече съвсем сигурно чу) лутащите се протестиращи. (Казвам "лутащи се", защото траекторията на протестите в центъра на града беше именно такава - непредсказуема и нелогична, като лутане в тъмна гора). Провидението позволи докосването на тези траектории - на новоизбрания патриарх към храма и на лутащата се тълпа около същия храм - може би отново като напомняне. На патриарха - че стадото му е разпиляно, болно, оглушало за думите му, ослепяло за блясъка на митрата му; закопняло за любов, но и озверяло от бедност, вътрешна и външна. Шестващите с плакатите в протестната си траектория чертаеха пък сложни плетеници около храма, без да влязат в него. Или поне да спрат и да притихнат пред него. Разбра ли патриархът знака? Разбраха ли шумните скитници символиката на собствената си траектория?
Не знам. Знам само, че изпитах радост и облекчение от новината за избора на дядо Неофит за Патриарх Български. И позабравеното от известно време желание да се помоля за пастира с молитва за ново начало.
Църквата избра предстоятеля си спокойно и свободно, достойно и - в крайна сметка - мъдро. Бог не допусна църквата Му да стане за посмешище (защото нашите владици, в нерадението си, се бяха погрижили да осигурят и такава възможност). Сякаш ни се даде предусет за това какво е да сме нормални в църквата. И радост ни се даде - спокойна и ведра. Сигурно е било за малко; сигурно - само за да разберем, че я има, че не е илюзия. И да не се отказваме да я търсим, тази радост; да я искаме и да сме готови да я получим. С избора на този Патриарх (който беше един от онези двама или трима сред владиците, от които нямаше да ни е срам) Господ сякаш ни каза: Дерзайте, не съм ви оставил. Не че не сме го знаели с умовете си. Но ни се даде и да го изпитаме със сърцата си, посред разбунените площади и безпътицата на отвърналата се от Христа България.
Първите думи на новия ни патриарх са прости и силни: "Църквата е единство на живота и общение в любовта… За да влезем в съборността на църквата, трябва да се отречем от себе си… Истината е достояние не на един или друг човек, а на цялата Църква. И да прозрем тази истина е възможно само в Църквата, в съборния разум и в съборната любов." Отвикнали от пулса на същинското богословие на Православието, от прозирните думи на истинската проповед и от богословстващи епископи, навярно ще ни се наложи в началото да напрегнем слух, на наострим сетива и да съживим ума и сърцето си, изпаднали в духовна летаргия. Началото е добро, твърде добро. Не го заслужихме, даде ни се. Ще се даде и на новия патриарх - не според заслугите му, но според неговата и - вярвам в това - според нашата вяра.
Един човек беше написал някъде из Фейсбук: "Молих се за дядо Неофит и той е новият патриарх. Радвам се много." От това "молих се за патриарха", от тази закърняла от неупотреба словесна и духовна конструкция, ми се иска да започне някак взаимната ни надежда.
Да се помолим за Патриарха си.
25.02.13 | Пламен Сивов
http://www.pravoslavie.bg/Колонката/Да-се-помолим-за-Патриарха-си
Два вида история се сляха в едно време и минаха през едно и също пространство преди няколко дни. В един кратък миг видяхме как голямата история стана видима и осезаема. И как малката история мина покрай нея без дори да я забележи.
Телевизиите се опитаха да съвместят двете истории в един кадър. Разделиха екраните на две половини. От едната страна - протестиращи хора с усмихнати или гневни лица, размахващи плакати и знамена, устремени по софийските улици към неясната си представа за по-добър живот. От другата страна - пустата част от площада пред Синода, мълчаливата колона от небързащи, облечени в черно хора, съсредоточено крачещи от сградата на БАН към мястото на гласуването, а после мъжете и жените, бавно и методично броящи бюлетините, акуратно подредени в купчинки. Едната част на екрана - шумна, шарена, екзалтирана и целеустремена към идеята си за правда тук, на земята. Другата част - тиха, привидно монотонна, в тъмни тонове, озвучена от църковни песнопения - и също устремена по своему към правдата. Но друга правда, навярно много по-важна за всички нас.
Съвпадането на апогея на протестите срещу монополите, партиите и съсипания живот на българите от поколението на прехода с избора на Патриарх на църквата ни някак срещна тези две правди - малката и голямата, ако ми позволите тази алюзия. Малката правда иска (и сигурно има право да иска) сметка за пропиления си живот; търси справедливост, възмездие и някаква надежда, с която да продължи напред. Голямата правда е част от голямата история - тази, което влиза в учебниците. И не само в учебниците, а в самата тъкан на историята - защото правителствата, протестите, разочарованията и надеждите се въртят и сменят като в калейдоскоп, но повечето от нас ще присъстват на избор на патриарх веднъж или два пъти в живота си. И ще имат съответно възможност да се запитат - откъде дойдохме, къде сме и накъде отиваме? И: кои сме?
Новият патриарх сигурно видя (и вече съвсем сигурно чу) лутащите се протестиращи. (Казвам "лутащи се", защото траекторията на протестите в центъра на града беше именно такава - непредсказуема и нелогична, като лутане в тъмна гора). Провидението позволи докосването на тези траектории - на новоизбрания патриарх към храма и на лутащата се тълпа около същия храм - може би отново като напомняне. На патриарха - че стадото му е разпиляно, болно, оглушало за думите му, ослепяло за блясъка на митрата му; закопняло за любов, но и озверяло от бедност, вътрешна и външна. Шестващите с плакатите в протестната си траектория чертаеха пък сложни плетеници около храма, без да влязат в него. Или поне да спрат и да притихнат пред него. Разбра ли патриархът знака? Разбраха ли шумните скитници символиката на собствената си траектория?
Не знам. Знам само, че изпитах радост и облекчение от новината за избора на дядо Неофит за Патриарх Български. И позабравеното от известно време желание да се помоля за пастира с молитва за ново начало.
Църквата избра предстоятеля си спокойно и свободно, достойно и - в крайна сметка - мъдро. Бог не допусна църквата Му да стане за посмешище (защото нашите владици, в нерадението си, се бяха погрижили да осигурят и такава възможност). Сякаш ни се даде предусет за това какво е да сме нормални в църквата. И радост ни се даде - спокойна и ведра. Сигурно е било за малко; сигурно - само за да разберем, че я има, че не е илюзия. И да не се отказваме да я търсим, тази радост; да я искаме и да сме готови да я получим. С избора на този Патриарх (който беше един от онези двама или трима сред владиците, от които нямаше да ни е срам) Господ сякаш ни каза: Дерзайте, не съм ви оставил. Не че не сме го знаели с умовете си. Но ни се даде и да го изпитаме със сърцата си, посред разбунените площади и безпътицата на отвърналата се от Христа България.
Първите думи на новия ни патриарх са прости и силни: "Църквата е единство на живота и общение в любовта… За да влезем в съборността на църквата, трябва да се отречем от себе си… Истината е достояние не на един или друг човек, а на цялата Църква. И да прозрем тази истина е възможно само в Църквата, в съборния разум и в съборната любов." Отвикнали от пулса на същинското богословие на Православието, от прозирните думи на истинската проповед и от богословстващи епископи, навярно ще ни се наложи в началото да напрегнем слух, на наострим сетива и да съживим ума и сърцето си, изпаднали в духовна летаргия. Началото е добро, твърде добро. Не го заслужихме, даде ни се. Ще се даде и на новия патриарх - не според заслугите му, но според неговата и - вярвам в това - според нашата вяра.
Един човек беше написал някъде из Фейсбук: "Молих се за дядо Неофит и той е новият патриарх. Радвам се много." От това "молих се за патриарха", от тази закърняла от неупотреба словесна и духовна конструкция, ми се иска да започне някак взаимната ни надежда.
Да се помолим за Патриарха си.
Какво премълчава Паисий за произхода на ...
За непознатите езици, на които говорят е...
"Писах преди време на кратункоФците...
За непознатите езици, на които говорят е...
"Писах преди време на кратункоФците...
Да се молим новият пастор да бъде мъдър, искрен и скромен християнин и да успее да увеличи духовността на българите и повече хора да потърсят Исус.
цитирай
2.
bogolubie -
Той Е мъдър, скромен, човеколюбив, дипломатичен, високоинтелигентен, харизматичен...
03.03.2013 06:36
03.03.2013 06:36
Който го познава от повече време, знае защо пиша това. Патриарх Неофит е от истинско християнско семейство, верен на Бога. Господ го е приготвил с външни и вътрешни отлични качества, така, както приготви и избра цар Давид. Патриарх Неофит беше опазен при силната антихристка власт на комунистите, оцеля и се доказа и при разкола на Църквата. Верен другар на патриарх Максим, който е негов духовен старец. Което Бог е избрал, то е достойно.
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.