Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.02.2013 10:50 - ОСЪЖДАНЕТО НА ДУХОВНИТЕ ЛИЦА
Автор: bogolubie Категория: Други   
Прочетен: 612 Коментари: 0 Гласове:
0





Осъждането на духовните лица

 Ако е страшно за спасението на душите ни да осъждаме равните нам, колко по-гибелно е да осъждаме по-високопоставените от нас - свещениците, нашите духовни отци. Те са служители на Небесния Цар. Те стоят пред Божия престол в светия храм. Те са извършители на светите Тайнства. Те принасят Богу пречистата безкръвна Жертва. Чрез тях ни се изпраща най-великата милост Божия - спасителната за нас благодат. Те издигат молитвено ръце не само за своето спасение, но и за спасението на целия вярващ народ. Те са наши ходатаи пред Бога. Каква голяма вина си навличаме, когато ги осъждаме!
 Св. Йоан Златоуст, изисквайки от вярващите да въздават дължимата почит на свещениците, показва, от една страна колко голямо значение за духовния живот на християните има почитта към свещениците, а от друга страна - колко е страшно осъждането на духовните пастири. Той поучава: "Който почита свещеника, той ще почита и Бога, а който е почнал да презира свещеника, той постепенно ще дойде и до оскърбление на Бога. Когато евреите оскърбили Божия избраник Самуил, Господ казал: Не отхвърлиха тебе, а отхвърлиха Мене (1 Цар. 8:7). А на апостолите Си Христос рекъл: Който приема вас, Мене приема (Мат. 10:40). Като напомня, че в Свещеното Писание има изрична заповед да се почитат свещениците Божии (Числ. 18:8), св. Йоан Златоуст продължава: "Юдеите започнали да презират Бога затова, че презирали Мойсей... Който благоговее пред свещеника, той още повече ще благоговее пред Бога. Макар свещеника да е нечестив, Бог, виждайки, че ти от благоговение към Него - Бога почиташ даже недостойния за чест, Сам ще ти въздаде награда... На Мойсеевото седалище - казал Той - седнаха книжниците и фарисеите; затова всичко, що ви кажат да пазите, пазете и вършете, а според делата им не постъпвайте (Мат. 23:2-3).
 "Нима ти не знаеш - пита по-нататък св. Йоан Златоуст, - какво е свещеникът? - Той е ангел на Господа. Нима той говори нещо свое? Ако ти го презираш, презираш не него, а ръкоположилия го Бог. А откъде, ще кажеш, е известно, че Бог го е ръкоположил? Ако обаче ти не си убеден в това, суетна е твоята надежда. Ако Бог не извършва нищо чрез него, тогава ти нито кръщение имаш, нито с Тайните се причастяваш, нито благословение получаваш и следователно ти не си християнин.
 Бог... действува за спасението на народа чрез всички свещеници, макар те и да биха се оказали недостойни. Ако на народа Той е говорил чрез ослицата на Валаам, който бил нечестив човек, още повече ще говори чрез свещеника. Какво не прави Бог за нашето спасение... Чрез кого не действува! Ако Той действувал чрез Юда и чрез онези пророци, на които казва: Не ви зная, махнете се от Мене вие, които вършите беззаконие (Мат. 7:23) и които изгонвали зли духове, още повече ще действува чрез свещениците.
 Когато ние започваме да изследваме живота на началствуващите, тогава искаме сами да бъдем ръкополагатели на учителите и по такъв начин се изопачава всичко".
 Тук св. Йоан Златоуст прави важна уговорка: "Който преподава неправо, т.е. еретическо учение, не го слушай, дори той да би бил ангел; а ако някой преподава правилно учение, обръщай тогава внимание не на неговия живот, а на думите му...
 Но защо, пък ще кажеш, той говори на мене, а сам не върши? - Не самият той ти говори - пояснява великият проповедник, - на тебе заповядва Христос...
 Но свещеникът, ще кажеш, трябва да бъде по-добър от мене... Е, дабре. Ако той не е по-добър от тебе, защо трябва, кажи ми, ти да погубваш самия себе си?... Кой е, кажи ми, по-лош от митаря? Вярно е, че той бил и митар и виновен в множество престъпления - и все пак за фарисея било достатъчно да каже само: Не съм като тоя митар (Лук. 18:11), за да загуби всичко. Ако ти казваш за свещеника: "Аз не съм като тоя светотатец", не загубваш ли всичко?
 Аз съм принуден да говоря туй... не за това, че се грижа за свещеника, на затова, че се боя за вас, да не би вие да унищожите своите добродетели с подобно самохвалство и осъждане на другите...
 Той, свещеникът, не бил добър?! Но, кажи ми, има ли това някакво значение? И добрият нима от себе си ти дава великите блага? (Божията благодат чрез светите Тайнства - в ск. м.) Не! Всичко става според твоята вяра. И праведният няма да ти принесе никаква полза, ако ти си невярващ, и нечестивият ни най-малко няма да ти повреди, ако ти си вярващ... Божиите дарове не зависят от свещеническата добродетел, всичко произлиза от благодатта. Работата на свещеника е само да отваря уста, а всичко извършва Бог; свещеникът пък извършва само видимите действия."
 Тук св. Йоан Златоуст привежда един евангелски пример. "Спомни си - казва той - какво е разстоянието между Йоана Кръстителя и Иисуса. Йоан е човек, а Иисус Христос - Бог. И все пак, чрез кръщението, извършено от Йоан, въпреки това разстояние, видимо слязъл над Иисуса Дух Светий, Когото Йоан нямал.
 Чудното тук е, Че Дух Светии не слязъл преди да бъде извършено кръщението от Йоанна. Защо? Нима Йоан е сторил така, че Дух Светии да слезе? Не, идването на Светия Дух не зависи от човешката воля. Йоан е извършил само видимите действия, а Бог е пратил Светия Дух.
 Но защо е станало така? За да знаеш, че свещеникът извършва само видимите действия. А Бог е, Който изпраща благодатта на Св. Дух"(40).
 Ако изпращането на благодатта над вярващите зависеше от достойнството на свещениците, тогава всички християни, които имат недостойни пастири, биха били лишени от нея. Но св. Йоан Златоуст ясно свидетелствува, че Бог изпраща Своята благодат и чрез недостойните пастири, за да не останат ощетени жадуващите за спасение.
 Ала от това спасение сами се лишават неразумните християни, когато осъждат своите пастири. Недостойният свещеник не е пречка за слизането на Божията благодат над вярващите. Но порокът осъждане става съдбоносна пречка за получаването на тая благодат. Затова онзи, който мисли за спасението си, не бива да осъжда своите духовни пастири, каквито и да са те, освен ако не са изпаднали в ерес.
 Св. Анастасий Синаит, говорейки общо против осъждането на ближните, прави и по-честно внушение - миряните да не си позволяват да осъждат свещениците. Той съветва миряните да не казват за своите пастири: "Той е грешник, а пристъпва да извършва св. Тайнства; за това не слиза над тях благодатния дар на Светия Дух".
 "Ако йереят е грешен и с неочистена съвест дръзва да служи в Божия олтар, той сам ще отговаря пред Бога за себе си. Но поради неговата греховност Бог не прави недействени св. Тайнства, извършвани от него. Но ти ще кажеш - говори св. Анастасий Синаит - "нима свещеникът не подлежи на църковния съд и на каноните?" Разбира се, че подлежи, но не е твоя работа ти да го съдиш и разследваш. Това е Божие дело или дело на поставения от Бога светител - епископа".
 Съветвайки вярващите със страх Божий и с чиста съвест да престъпват към светите Тайни, св. Анастасий продължава: "Ако дори ангел Божий принесе светата безкръвна Жертва, а ти се причастиш от неговите ръце... недостойно, то и сам ангелът не би те очистил от твоя грях. Юда приел от Самия Христос пречистото Негово Тяло, но се причастил недостойно и затова веднага сатаната влязъл в него"(41).
 Оттук ясно се вижда, че приемането на благодатта при светите Тайнства зависи изключително от състоянието на душата на приемащия ги. Който, готвейки се за св. Причастие, освен другите си грехове, си позволява да осъжда Божиите служители, явно недостойно пристъпва към св. Чаша. Кому тогава прави той път в душата си чрез своето недостойнство? Кого допуска в светилището на сърцето си осъждайки свещениците? Не приемали сатаната вместо Спасителя Христа?...
 Колкото и грешен да е свещеникът, извършеното от него Тайнство е спасително за нас, защото той него извършва със своя сила, а със силата на Божията благодат, дадена му при ръкоположението.


 Недостойният свещеник

 За действеността на Тайнствата, въпреки недостойнството на някои Божии служители, светата Църква е запазила едно чудна древно предание:

 Някой си велможа в Палестина, добър християнин, си купил за слуга едно момченце, родом скит, и го дал за прислужник на свещеника, който служел в домашната му църква. Веднъж велможата запитал момченцето:
 - Християни ли са скитите, или не?
 - Не, господарю, отговорило момчето, те не познават Христа, и аз, изглежда, не съм и кръстен.
 Тогава велможата поръчал на свещеника да кръсти момчето. Това било изпълнено. Новопокръстеният дошъл при своя господар, държейки в ръце според обичая запалена свещ.
 - Иди, повикай кръстилия те, казал велможата
 Момчето отишло, но скоро се върнало и казало, че този, който го кръстил, бил излязъл вече от църквата. Три пъти господарят го пращал в църквата, но момчето де връщало със същия отговор. Учудил се велможата как може свещеникът тъй рано да напусне църквата, па се обърнал към друг слуга и рекъл:
 - Иди ти да повикаш свещеника.
 Той отишъл, заварил свещеника в св. олтар да потребява св. Дарове и го повикал при велможата. Тогава господарят рекъл на новопокръстения:
 - Защо казваш, че не е в църквата този, който те е кръстил?
 Момъкън отговорил:
 - Истина ти казвам, господарю мой, че този свещеник не ме е кръстил. Онзи, който извърши над мене кръщението, имаше лице подобно на мълния; той цял сияеше като слънце. Той извърши и Божествената Литургия. И когато той служеше, този свещеник стоеше зад църковните врати свързан, с железни окови на ръцете и нозете, и двама черни мъже го държаха, докато светлообразният свещеник извършваше светата Литургия.
 Още повече се озадачил от това велможата, отвел свещеника в своята стая и го запитал що значи всичко това. Тогава свещеникът паднал в нозете на велможата и със сълзи на очи изповядал:
 - Виждам, че Господ не укри от тебе истината, господарю мой, затова ще ти разкажа всичко за себе си. Когато бях в родния си град, паднах в тежък грях. Узна за това местният епископ и ми забрани да служа. А аз като беден човек, понеже нямах с какво да се препитавам без служба, дойдох тук. Ти, господарю, се съжали над моята сиромашия и ме прие в своя дом. Пък аз, окаяният, потъпках съвестта си, забравих вечните мъки, които сполетяват нарушителите на Божествените правила и служех досега както по-рано...
 Тогава велможата го посъветвал да отиде в монастир и там да принесе покаяние за своя тежък грях. Свещеникът така и направил.

 От този пример става ясно, че светите Тайнства не губят благодатната си действителност и тогава, когато недостоен свещенослужител ги извършва. Те са валидни, щом са правилно извършени, те са и спасителни, щом с вяра се приемат.
 И тъй, ние не можем да намерим никакво оправдание за себе си, когато осъждаме нашите пастири. Вместо да ги осъждаме, че недостойно извършвали светите Тайнства, по-добре е сами себе си да осъдим, че недостойно пристъпваме към светите Тайнства. Ето това ще бъде спасително за нас.


 Всеки съди по себе си

 Дотук ние изброихме много основания, поради които не бива да осъждаме другите. Нека накрая изтъкнем едно съображение, което не е от най-маловажните. Ние не сме всезнаещи. Поради греховната си извратеност, често мислим за другите, че те кроят или вършат някакъв грях, когато всъщност техните намерения може би са най-чисти и благородни. Нашите догадки обикновено ни лъжат и ни вкарват в греховни заблуждения. Външно някои хора изглеждат грешни, а всъщност вътрешно може би са праведни.
 Светите отци ни съветват да не вярваме дори на очите си, когато се касае за осъждане на ближния. Ето например съвета на преподобния Илия по този повод: "Ако вие видите със собствените си очи във вашия ближен нещо съблазнително, не вярвайте. Пазете мисълта от лоши мисли за вашия ближен, като знаете, че демоните навяват такива мисли, за да отвлекат ума ви от разглеждане на вашите грехове и от устрема му към Бога"(42).
 Много ценни съвети в това отношение дава свети авва Доротей. Той казва: "Когато наблюдаваш някого, повече от всичко трябва да се пазиш от подозрението, от което произлиза пагубното осъждане. Има много случаи, потвърждаващи тази истина. Ще преведа пример: Да предположим, че на един човек се е случило нощно време да стои на някое място и покрай него минават трима души. Като го забележи, единият от тях си помисля: той чака някого, за да отиде да блудствува; другия: това трябва да е крадец; третият: той се е сговорил навярно с някого от съседната къща да отидат някъде на молитва и го чака. Ето, тримата са видели един и същи човек на едно и също място, но не помислили едно и също за него, а единият - едно, другият - друго, третият - трето и, очевидно, всеки съобразно своето духовно състояние. Както телата, болни от жлъчка и от малокръвие, превръщат всяка храна, която приемат, в лоши сокове, макар че храната сама по себе си е полезна, така и душата, която има лош нрав, получава вреда от всяко нещо, дори тогава, когато срещаните неща сами по себе си са добри. Притежаващият добър нрав, прилича на човек със здрав организъм. Дори и вредно нещо да приема, той го преработва в добри сокове. Така и ние, ако имаме добър нрав, ако се намираме в добро душевно настроение, можем да получим полза от всяко нещо, дори то да не е полезно.
 Чувал съм за един монах, че той, когато отивал при някого от братята и виждал килията му непометена и ненаредена,, казвал в себе си: "Блажен е тоя брат, че е оставил грижата за всичко земно и така е устремил целия си ум горе, че не намира време дори килията си да приведе в порядък". А когато отивал при друг и виждал килията му наредена, изметена и чиста, той си казвал: "Както е чиста душата на тоя брат, тъй е чиста и килията му, състоянието на килията му съответствува на състоянието на душата му". И никога той на казвал за никого: този е немарлив, онзи - (горд, но съгласно с доброто си устроение всички виждал добри и от всички получавал полза"(43).
 Оттук става ясно, че добрият всякога открива нещо полезно за себе си и се ползува от него. Злият, обратното, всякога вижда грехове, които го съблазняват и отравят. Всеки облъчва външните неща с такава светлина, каквато излиза от собствената му душа.Греховно настроеният човек предполага у всички само грях. Видял-недовидял, разбрал-недоразбрал, той бърза да осъди. За него е ясно, че другият греши, защото и сам той би съгрешил на негово място. Фантазията на греховно настроените е тъй нагласена и толкова изострена, че често пъти тя и там вижда грях, където няма такъв. На това се дължи, че нерядко грехолюбивите хора искрено твърдят, че са видели с очите си някого да греши, когато той съвсем не е имал подобни намерения.
 Св. Йоан Лествичник прекрасно поучава: "Човекоубийците- демони или ни съветват да съгрешаваме, или, ако не съгрешаваме, ни внушават да осъждаме падналите в грехове, за да наваксат чрез това второ прегрешение първото... Да съдим - това значи да похищаваме безсрамно Божиите права; да осъждаме - това значи да погубваме душата си. Както гордостта, дори когато не е свързана с други пороци, е в състояние да пагуби човека, така и осъждането на чуждите дела може да ни доведе до пълна гибел. Тъкмо за това бе осъден онзи фарисей (от притчата за митаря и фарисея). Добрият градинар вкусва само от зрелите плодове, а киселите и неузрелите оставя; също тъй добрата и благоразумна душа забелязва само добродетелите у другите. А безумната душа търси пороците и недостатъците. За нея е казано: Дирят неправди, правят разследване подир разследване (Пс. 63:7). Дори и да видиш със собствените си очи някой да греши, все пак не го осъждай. Защото и собствените ти очи често лъжат"(44).
 от " Самозваните съдници"
 Архимандрит Серафим (Алексиев)



Тагове:   осъждане,   грях,


Гласувай:
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bogolubie
Категория: Други
Прочетен: 13709949
Постинги: 14720
Коментари: 2351
Гласове: 9367
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031