Постинг
25.02.2013 20:13 -
Из турските текстове на 13 подсъдими за антидемократична дейност
Автор: bogolubie
Категория: Други
Прочетен: 473 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 25.02.2013 20:16
Прочетен: 473 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 25.02.2013 20:16
Из турските текстове на 13 подсъдими за антидемократична дейност
Агенция Изток - 2013-02-22 07:02:44 Share on vk
Share on linkedin
Share on facebook
Share on twitter
More Sharing Services
http://www.eastok.bg/opi/view/iz-turskite-tekstove-na-13-podsadimi-za-antidemokrati4na-deynost#.USunHDCwhom
Някои от веществените доказателства по делото в Пазарджик представляват странни текстове, които предизвикват най-малкото изненада. Експертизата за тези писмени материали, преведени от турски на български, беше приета в съда на предпоследното заседание. Тези текстове говорят за мюсюлмани, но е важно да се отбележи, че те нямат нищо общо с 99.9% от мюсюлманите по света. Колкото повече чете написаното, човек сякаш придобива представа за едно ново общество, което в същото време идва от миналото.
Текстовете призовават към разделение на религиозна основа и омраза към демокрацията и всички, които участват в нея (ходят на избори и спазват законите, които се гласуват в парламентите). „Поведението на един мюсюлманин трябва да бъде такова, че в цялостния си живот той да отхвърля демокрацията (…), да не признава нейния авторитет, открито да изпитва неприязън и злоба към защитниците, приятелите и помощниците на демокрацията и да демонстрира враждебност към тях”. В същия текст, озаглавен „Ислямската позиция срещу разбирането на демокрацията за властта”, се казва следното „Не участвай в изборите, които предават властта на народа на парламентаристите, за да имаш правото да се обединиш с Аллах.”. Разказва се за Група на победителите, чиято „днешна най-важна задача” е „воденето на свещена война джихад срещу тези, които ръководят мюсюлманите чрез закони, създадени от хората”.
В един от текстовете има отговор на въпроса, защо хора с антидемократични възгледи продължават да живеят в демократични държави – „Особено в наши дни, когато няма праведно място, където човек да се пресели, подготовката за джихад срещу тези вероотстъпници е първа задача. И без друго днес мюсюлманите нямат и възможност за преселване, било поради частното си положение, било поради положението и законите в страните, където живеят.” Един от авторите на тези текстове – съвременният радикален теолог ал–Макдиси, твърди също, че „Демокрацията и ислямът не могат да бъдат заедно”. Тази теза той се опитва да подкрепя с цитати от Корана като този: „Несъмнено аз се раздалечих от вярата на едно племе, което не вярва в Аллах (…)” (Юсуф 12: 37-38). В текстовете на ал-Макдиси също се казва, че „едно лице едновременно и мюсюлманин, и демократ е нещо, с което Аллах не е съгласен и не го приема”. Крайният теолог не е съгласен и с основни човешки права. „Закрилят тези лица [практикуващи вяра, различна от исляма] със закони под името „Свобода на вероизповеданията и човешки права”. Обаче в религията на Аллах присъдата на това лице е вероотстъпник”.
Друг текст – „Демокрацията е безбожен строй” – разсъждава върху минусите на демократичния строй. Осъждат се основни принципи на демокрацията и свободата като „Народът е господар сам на себе си. Той е този, който се разпорежда със себе си и постъпва според необходимостта, който издава законите”. Текстът съдържа и някои логични размишления върху демокрацията – „Тъй като не е възможно целият народ да се събере на едно място като законодателен орган, той избира пълномощници, които да станат законодателен орган. Ето тези образуват парламента”. Накрая се стига до следните заключения – 1. „Демокрацията не идва от бога и е излязла от умовете на хората.” 2. „Демокрацията е власт на мнозинството” 3. Демокрацията непрекъснато призовава към следните свободи: а) свобода на вероизповеданията б) свобода на възгледите в) свобода на придобиването на собственост г) лична свобода.” А генералният извод след всичко това е, че „демокрацията е един безбожен строй, който не е от исляма и е в противоречие с исляма”.
Накрая се дават примери от ислямски богослови за това как трябва да се управлява – „Аллах не приема нито едно същество, създадено от него, за равно със себе си в упражняването на властта. Напротив, той е единственият, който може да съди, да организира делата на хората и да спестява както иска”. „Да съди, да повелява и да забранява е право, което принадлежи само на Великия Аллах.” („Върховната власт принадлежи на Аллах” Аляаддин Палеви).
Да се проповядват такива идеи би било нелогично в която и да било съвременна държава. Ако тези представи за света имат последователи, навярно за тяхно удобство би следвало да се създадат изолирани пространства в рамките на държавата, за да могат те да не нарушават своите закони. Или най-малкото да се опитат. Междувременно, можем само да се надяваме, че тези текстове просто са събирали прах на някои от рафтовете на подсъдимите.
Агенция Изток - 2013-02-22 07:02:44 Share on vk
Share on linkedin
Share on facebook
Share on twitter
More Sharing Services
http://www.eastok.bg/opi/view/iz-turskite-tekstove-na-13-podsadimi-za-antidemokrati4na-deynost#.USunHDCwhom
Някои от веществените доказателства по делото в Пазарджик представляват странни текстове, които предизвикват най-малкото изненада. Експертизата за тези писмени материали, преведени от турски на български, беше приета в съда на предпоследното заседание. Тези текстове говорят за мюсюлмани, но е важно да се отбележи, че те нямат нищо общо с 99.9% от мюсюлманите по света. Колкото повече чете написаното, човек сякаш придобива представа за едно ново общество, което в същото време идва от миналото.
Текстовете призовават към разделение на религиозна основа и омраза към демокрацията и всички, които участват в нея (ходят на избори и спазват законите, които се гласуват в парламентите). „Поведението на един мюсюлманин трябва да бъде такова, че в цялостния си живот той да отхвърля демокрацията (…), да не признава нейния авторитет, открито да изпитва неприязън и злоба към защитниците, приятелите и помощниците на демокрацията и да демонстрира враждебност към тях”. В същия текст, озаглавен „Ислямската позиция срещу разбирането на демокрацията за властта”, се казва следното „Не участвай в изборите, които предават властта на народа на парламентаристите, за да имаш правото да се обединиш с Аллах.”. Разказва се за Група на победителите, чиято „днешна най-важна задача” е „воденето на свещена война джихад срещу тези, които ръководят мюсюлманите чрез закони, създадени от хората”.
В един от текстовете има отговор на въпроса, защо хора с антидемократични възгледи продължават да живеят в демократични държави – „Особено в наши дни, когато няма праведно място, където човек да се пресели, подготовката за джихад срещу тези вероотстъпници е първа задача. И без друго днес мюсюлманите нямат и възможност за преселване, било поради частното си положение, било поради положението и законите в страните, където живеят.” Един от авторите на тези текстове – съвременният радикален теолог ал–Макдиси, твърди също, че „Демокрацията и ислямът не могат да бъдат заедно”. Тази теза той се опитва да подкрепя с цитати от Корана като този: „Несъмнено аз се раздалечих от вярата на едно племе, което не вярва в Аллах (…)” (Юсуф 12: 37-38). В текстовете на ал-Макдиси също се казва, че „едно лице едновременно и мюсюлманин, и демократ е нещо, с което Аллах не е съгласен и не го приема”. Крайният теолог не е съгласен и с основни човешки права. „Закрилят тези лица [практикуващи вяра, различна от исляма] със закони под името „Свобода на вероизповеданията и човешки права”. Обаче в религията на Аллах присъдата на това лице е вероотстъпник”.
Друг текст – „Демокрацията е безбожен строй” – разсъждава върху минусите на демократичния строй. Осъждат се основни принципи на демокрацията и свободата като „Народът е господар сам на себе си. Той е този, който се разпорежда със себе си и постъпва според необходимостта, който издава законите”. Текстът съдържа и някои логични размишления върху демокрацията – „Тъй като не е възможно целият народ да се събере на едно място като законодателен орган, той избира пълномощници, които да станат законодателен орган. Ето тези образуват парламента”. Накрая се стига до следните заключения – 1. „Демокрацията не идва от бога и е излязла от умовете на хората.” 2. „Демокрацията е власт на мнозинството” 3. Демокрацията непрекъснато призовава към следните свободи: а) свобода на вероизповеданията б) свобода на възгледите в) свобода на придобиването на собственост г) лична свобода.” А генералният извод след всичко това е, че „демокрацията е един безбожен строй, който не е от исляма и е в противоречие с исляма”.
Накрая се дават примери от ислямски богослови за това как трябва да се управлява – „Аллах не приема нито едно същество, създадено от него, за равно със себе си в упражняването на властта. Напротив, той е единственият, който може да съди, да организира делата на хората и да спестява както иска”. „Да съди, да повелява и да забранява е право, което принадлежи само на Великия Аллах.” („Върховната власт принадлежи на Аллах” Аляаддин Палеви).
Да се проповядват такива идеи би било нелогично в която и да било съвременна държава. Ако тези представи за света имат последователи, навярно за тяхно удобство би следвало да се създадат изолирани пространства в рамките на държавата, за да могат те да не нарушават своите закони. Или най-малкото да се опитат. Междувременно, можем само да се надяваме, че тези текстове просто са събирали прах на някои от рафтовете на подсъдимите.
ДА ЖИВЕЯТ МЮСЮЛМАНИТЕ – НАЙ-ТОЛЕРАНТНИТЕ...
Мултикултурализмът ще доведе белите евро...
Ревю на книгата “Подчинение” от Мишел Уе...
Мултикултурализмът ще доведе белите евро...
Ревю на книгата “Подчинение” от Мишел Уе...
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
