Постинг
19.02.2013 14:07 -
Протойерей Евстатий Янков – душепастир и просветител
Протойерей Евстатий Янков – душепастир и просветител
http://dveri.bg/afffx
Събота, 02 Февруари 2013 22:50
Автор: Свещ. доц. д-р Стоян Чиликов
През 1962 г. с решение на Светия Синод на Българската православна църква е канонизиран преп. Паисий Хилендарски[1]. Решението на архиереите е по повод 200г. от написването на Славянобългарска история, с която се положи начало на Възраждането на българската просвета и култура, на националното самосъзнание и идентичност. Десет години по-рано през 1952 г. мъченически загива духовникът, пастирят, просветителят на Родопите – протойерей Евстатий Янков от Чепеларе. Между двете личности – тази на св. преп. Паисий Хилендарски и на прот. Евстатий Янков има някои сходни черти и характеристики, които ще се опитам да разкрия в този текст относно личността и духовно просветителската дейност на свещеника-мъченик от Чепеларе.
Преп. Паисий Хилендарски пише и разпространява Славянобългарска история, с което възражда българското самосъзнание, националното чувство и спомага в определена степен за укрепване на православната вяра у българите. Протойерей Евстатий Янков, чиято канонизация като мъченик на вярата предстои, със своето пастирско и просветителско дело изгражда не само българското самосъзнание сред жителите на Средните Родопи, но и допринася за общия им обществен живот и за запазването на етническия мир, за взаимната любов и уважение между християни и мюсюлмани, между българи и българомохамедани в един смесен район. Нещо много по-важно – той ражда души в Христос, просвещава в Христос и укрепва православната вяра не само в Чепеларе, откъдето е родом, не само в Родопите, но и в цяла България, тъй като е широко известен духовник, проповедник и пастир. Тази просветителска дейност в Христос е цел на настоящото изследване във връзка с протойерей Евстатий Янков.
На 24 април 2001 г. Българската национална телевизия излъчи в поредицата “Път към Голгота” документален филм, посветен на личността и делото на протойерей Евстатий Янков от Чепеларе. Това е първото по-мащабно изследване относно просветителското и пастирско дело на протойерей Евстатий Янков с оглед неговата очаквана канонизация. Сценаристите на филма Стефан Илчевски и Ралица Георгиева, заедно с режисьора Марин Градинаров, правят едно изключително изследване и представяне на материали и факти относно живота, дейността и учението за християнската вяра на протойерей Евстатий Янков. Второто сериозно изследване във връзка с личността на протойерей Евстатий Янков са спомените, написани от приснопаметния архимандрит Серафим Алексиев (1992), публикувани в “Православно слово”, брой 3 и брой 4 за 2002 г. под надслов “Спомени за протойерей Евстатий Янков”. Статиите на Стефан Илчевски във вестник “Демокрация” (26 май 2001 г.) и на Мария Иванова в “Богословски вестник” (бр. 1, 1995, с.7 – 8) съдържат също важни сведения относно живота на бележития български духовник и просветител. Това са основните извори, които съм използвал в разработката на настоящия текст, както и работата ми на терен с колегата Стефан Илчевски – хон. асистент във Философския факултет на СУ “Св. Климент Охридски” и ученичките и духовните чеда на о. Евстатий Янков - Хуба Чолакова, Велика Джурова и Йордана Чолакова.
Живот и дейност на протойерей Евстатий Янков
Знаменитият бъдещ духовник, просветител и мъченик за вярата протойерей Евстатий Янков се ражда на 20 август 1887 г. в някогашното село Чепеларе (сега град Чепеларе). Израства в бедно семейство като в детските си години се привързва към Бога и душата му търси Христос и пастирското служение. Първата му съзнателна среща с Христос става на около 5-годишна възраст, когато се изправя пред кръста на разпънатия Христос и от този момент любовта му към разпънатия Спасител на света винаги гори в сърцето му. Като дете малкият Евстатий си играел на църква със своите другарчета, като той е свещеникът; Евстатий от всичко най-много обичал да говори за Бога и за добродетелите както на децата, така и на възрастните чепеларци. Завършва прогимназия и на около 15-годишна възраст започва работа като помощник в една бакалия в Асеновград. Около 10 години работи като иподякон при бившия Скопски митрополит Теодосий, след което постъпва в Бачковския манастир като послушник. Там Евстатий променя намерението си за приемане на монашество, неудовлетворен от духовния живот на братството, и твърдо решава да стане свещеник.
През 1906 г. решава да учи в новооткритото певческо училище в Бачковския манастир. След завършването му започва работа като певец в храм “Св. Атанасий” в Асеновград и като писар (секретар) в архиерейското наместничество. През 1912 г. постъпва в свещеническото училище към Бачковския манастир, което завършва с отличен успех. Връща се в Чепеларе, където се жени за Тодора Найденова, която се отличава с добродетелност и силна вяра в Христос. Евстатий Янков е ръкоположен за дякон от Пловдивския митрополит Максим на 28 февруари 1914 г., а на 10 януари 1915 г. е ръкоположен за свещеник в църквата “Св. Атанасий” в Чепеларе. От брака си с Тодора о. Евстатий Янков има син – Симеон, който по-късно става преподавател по музика в Пловдивската духовна семинария. През 1932 г. почиват съпругата и майката на о. Евстатий. По-късно той споменава пред свой познат съслужител, че когато овдовял, се срещнал със сатаната - смъртта на майка му и на съпругата му стоварват върху плещите му сериозни проблеми и много изкушения. След смъртта на съпругата си о. Евстатий Янков дава единствения си син да учи в Пловдивската духовна семинария, след завършването на която Симеон създава семейство. Този период е най-труден от живота на бележития чепеларски свещеник, по време на който той израства духовно в трудностите, скърбите, изкушенията, преодолявайки с Божия помощ всеки ден все нови и нови изпитания, възраствайки във вярата чрез молитвата и самоотверженото пастирско служение.
С идването на комунизма на власт започва последният период от живота на чепеларския светец. Заради своята искрена християнска вяра, заради съвестното изпълняване на пастирското служение, заради това, че просвещава християните във вярата и е стълб на православната вяра и духовност не само в Родопите, но и в цяла България протойерей Евстатий Янков е “осъден” на смърт от комунистическия режим. Първоначално с помощта на Държавна сигурност е сплашен, като любимият му син Симеон изчезва за два месеца, с което се опитват да принудят баща му да се откаже от духовно-просветителската си дейност и пастирско служение. Симеон се връща след прекарани два месеца в неизвестност, тъй като органите на Държавна сигурност се убеждават, че чепеларският свещеник е непоклатим. Веднага след това е направен неуспешен опит за покушение срещу самия него. В крайна сметка обаче жестоката машина на Държавна сигурност го смазва: привикан в Асеновград уж в архиерейското наместничество, двама цивилни го поемат на автогарата и откарват в милицията, където е пребит от бой заради вярата си в Христос, заради отказа му за сътрудничество на органите на ДС[2]. Всичко това се пази ревностно в паметта на чепеларци, въз основа на която писателят Димитър Златев пресъздава образа на любимия пастир в литературно произведение[3].
Началото на 50-те години е период, през който комунистическата власт се опитва да смаже църквата, убивайки нейните най-добри синове и служители. Протойерей Евстатий Янков е изключително известна фигура в Православната църква в България. Той е духовник (изповедник) на монасите от Бачковския манастир, на много монаси, свещеници и дори архиереи на Българската православна църква. В духовна връзка е с епископ Партений Левкийски, епископ Николай Макариополски, епископ Тихон, архимандрит Калистрат Наков, архимандрит Серафим Алексиев и архимандтрит Методий Жерев. През 40-те и началото на 50-те години на миналия век отец Евстатий Янков е църковен авторитет, живата църковна съвест не само за християните в Родопите, но в известна степен и за църквата в България, един от духовниците, които били като стожери и пример за всички свои съслужители и братя. Затова след като не се съгласява да сътрудничи на Държавна сигурност и да не изпълнява добросъвестно своите пастирски задължения, той е пребит от бой от агентите на Държавна сигурност. Пуснат да умре в родното си село, пребитият свещеник се прибира в Чепеларе, опитва се да служи в църквата, но по настояване на близките си постъпва в болницата в Устово (Смолян). Излиза от там, за да служи последованията на Страстната седмица и поради влошаване на състоянието му е откаран по спешност в Държавна болница в Пловдив. Скоро след това умира – на 20. 04. 1952 г. точно на Възкресение Христово, под звуците на победния възкресен камбанен звън. Лекарят стажант, който е извикан и по една случайност е от Чепеларе – ученик и съсед на о. Евстатий, казва по негова молба “Отче наш” и “Христос воскресе”, след което светият свещеник умира. Стаята се изпълва с благоухание и облак от неземна светлина, която постепенно се отделя от пода и изчезва през тавана под смаяните погледи на лекаря и пациентите от болничната стая. На сутринта пристигат близките на о. Евстатий, за да приберат тялото му в Чепеларе. Болничният служител хвърля халата на починалия върху леглото на парализиран болен, който веднага след това оздравява. Тялото на починалия свещеник е откарано в родното му село, където е посрещнато от плачещите чепеларци, които навръх Великден падат на колене пред любимия си пастир. Пренесен е на ръце до църквата, в която цял живот е служил, където е извършено опелото му в присъствието на жителите на Чепеларе и на много духовници и миряни от всички краища на България. Няколко години по-късно, при отваряне на гроба на мъченика за вярата, тялото му се оказва нетленно, за което свидетелства Тодор Шумков от Чепеларе. Протойерей Евстатий Янков е убит от комунистите заради вярата си в Христос, но е жив и до днес с делото си и вярата, която роди в сърцата на хиляди хора от Чепеларе и от цяла България.
Протойерей Евстатий Янков – просветител, душепастир и тайноизвършител
Просветител
Много от хората, които познават о. Евстатий Янков и са свидетели на неуморната му просветителска и пастирска дейност свидетелстват за него, че е светец. Протойерей Евстатий Янков е осветен от Божията благодат заради огромната си жертвоготовност, заради своята себераздаваща се любов към ближните и Бога; служение на Бога и ближните неуморно и постоянно, ден и нощ, година след година. Всеки контакт с хората, всяка среща с тях о. Евстатий превръща в благовестие за Христос, в свидетелство за вярата; учи чепеларци да се молят, да обичат, да дават, да се жертват за Бога и един за друг. Родопчани са известни със своите обич, доброта и гостоприемство, но там където е сял о. Евстатий Янков тези човешки качества са превърнати в християнски добродетели, осветени от присъствието на Бога, от общуването с Бога.
Протойерей Евсатий Янков особено много работи с децата. Той възпитава редица поколения. Преподава по Закон Божи в гимназията в Чепеларе и остава един от малкото преподаватели и свещеници, които, въпреки пречките от страна на държавната власт, преподават и в периода 1945 – 1950 г. След официалната забрана да се преподава Закон Божи протойерей Евсатий Янков продължава да преподава в неделното училище към храм “св. Атанасий”. Той е духовен стълб за децата, просветител и сеяч в детските души със слово и с дело. Това в пълна степен се отнася и за всички християни от енорията му, както и за всеки един човек, който се “докосва” и има възможност да общува с него. Протойерей Евсатий Янков е надарен със забележителни умствени качества, които в съчетание с непоколебимата му вяра в Христос създават изключителния проповедник, богослов и харизматичен свещенослужител на Чепеларе. Блестящата му памет му помага да натрупа солидни познания не само в областта на християнската вяра, но и в много от областите на науката. Благодарение на енциклопедичните си познания, общува леко и приятно с хора от всички възрасти, с различни интереси и с различни културни, етнически, полови или религиозни признаци. Проповедите, които произнася по време на богослужение са толкова въздействащи, че идват хора от други градове, за да го слушат как говори. Общуването с о. Евстатий, излъчването му, разговорът с него или дори самото му минаване по улицата са проповед, а тези, покрай които минавал, ставали прави, за да се поклонят на своя свещеник.
Милосърдна дейност
Протойерей Евсатий Янков развива огромна милосърдна дейност, въпреки трудните години, през които е свещеник. След Първата, както и след Втората световна война България е в тежка криза. В тези трудни години о. Евстатий показва, че когато иска човек може дори и в малкото да проявява милосърдие, както вдовицата с двете лепти от известната притча на Господ Иисус Христос. Самият о. Евстатий дава най-големия пример. Той е изключително пестелив, скромен, като се задоволява с това, което има и осигурява на близките си най-необходимите неща. Огромна част от заплатата си той влага в помощ на бедните, болните, вдовиците, сираците, учащите, изпадналите в нужда поради различно стечение на обстоятелствата. Примерът на чепеларския светец бил заразителен – всички отделяли от недоимъка си, за да помогнат на тези, които най-много се нуждаят. Протойерей Евсатий Янков не чака нуждаещите се сами да дойдат при него и да го потърсят, а сам отива при тях, сам ги търси и в много от случаите помага като се опитва да остане анонимен. Саможервеността и себераздаващата си любов, готовността да помогне винаги и на всички протойерей Евсатий Янков успява да придаде и на своите енориаши. Той така живее, така учи, така и проповядва на вярващите и по време на богослужение и извън него: да бъдат милосърдни, както е милосърден небесния наш Отец. Всичко, което говори по време на своите дълги, понякога едночасови, проповеди, о. Евстатий показва оделотворено в живота си, който е неговата най-силна проповед. Трудно е когато имаме такъв пастир да не претворяваме думите му в живота си. С неуморната си милосърдна дейност протойерей Евсатий Янков спасява много семейства от глад, други запазва от раздяла, много сълзи изтрива от очите на плачещите и за всички става всичко, за да придобие някой (срв. 1 Кор. 9, 22). Протойерей Евсатий Янков постепенно и методично разкрива на енориашите си добродетелта на милосърдието, която ни довежда право пред вратите на царството Небесно; без много думи, а по-скоро с делата си, произтичащи от любовта му към Бога и човека.
Милосърдието, любовта и саможертвата са основните добродетели, на които о. Евстатий учи вярващите в Христос. Показателен в това отношение е случаят с млад човек от Чепеларе, който убива жестоко своя най-добър приятел. Всички негови съграждани са потресени от циничното убийство и заплашват извършителя му, като очакват от о. Евстатий “пръв да хвърли камък върху него”. Протойерей Евсатий Янков се уподобява на Христа не само като тайноизвършител, но и с огромната си любов, милосърдие и човеколюбие. Подобно на Христос, той не осъжда съгрешилия, а му прощава и помага да намери пътя към Бога и вярата. Отива при убиеца, пъха в ръката му пари и му казва: “Дано Бог ти даде сили и крепка вяра, да намериш сили за нов живот”. Постъпката на пастиря въздейства изключително силно на чепеларци и най-вече на Васил, който преодолява отчаянието и желанието за самоубийство, променя живота си, намира Христос и живее във вярата след изтърпяване на наказанието за убийството. Свещеникът търси винаги доброто у човека, колкото и малко да е то; въз основа на зрънцето добро той помага да се развие добродетелта в Христос. Пастирят обича всички, помага на всички и се жертва за всички, така както Христос обича всички, помага на всички, жертва се за всички и иска всички човеци да се спасят. Отец Евстатий всеки ден благотвори, всеки ден сее неуморно в душите на хората Христовата любов. За него е обичайно всеки ден след богослужението да купува храна и да я носи в затвора на лишените от свобода, които изнемогват от глад през тежките следвоенни години. Той не им говори, единствено животът му е проповед за тях.
Тайноизвършител и душепастир
Протойерей Евстатий Янков развива огромна просветителска и социална дейност, но в пълна степен той се проявява като тайноизвършител, като духовник, молитвеник, изповедник, харизматичен носител, който предава свещените тайнства на народа Божий и го води в Христос, просвещава го в Христос, съединява го с Христос.
Протойерей Евстатий Янков предава на християните традиционното православно учение за греха и спасението на човека, усвоено чрез опита на православната вяра и живот. Той учи човека да се бори с греха и да търси Бога в Църквата, да се приобщава към Него чрез тайнствата на Покаянието и на Евхаристията. Молитвата ни приобщава към Бога, доближава ни до Него, прави ни участници в божествения живот, затова чрез нея ние познаваме своя Създател и Спасител.
Целия си живот протойерей Евстатий Янков посвещава на служение на Бога и на ближния, в което се осъществява неговото свещеническо служение и призвание. По един обикновен и достъпен начин той учи християните на вярата в Бога, която ги спасява, учи ги на молитвата, да бъдат участници в светотайнствения живот на Църквата, който просвещава и освещава човека. Като плод на молитвата и богообщението се раждат добродетелния живот на християните и тяхното богопознание. Огромната милосърдна дейност на енориашите на о. Евстатий Янков е резултат не само на тяхната човечност и доброта, а преди всичко на това, че са участници настъпващото царство на славата, което ражда у тях любовта към Бога и ближните и християнските добродетели.
В основата на просветителската дейност на о. Евсатий Янков се намира богопознанието. Христос просвещава тези, които Го търсят, които са Му предали своя живот и живеят по Бога. Енориашите на о. Евстатий и голяма част от хората, които общуват с него, променят живота си и намират Бога, израстват в Бога, докосвайки се до личността и живота на о. Евстатий, до неговата вяра, до молитвата му, до светостта му. Когато о. Евсатий извършва богослужение, когато се моли - той беседва с Бога, общува с Него, проси и се моли така както дете иска и проси от баща си; учи вярващите да познаят Твореца в молитвата, да почувстват близостта Му, любовта Му, да Му се доверяват както чеда на баща си, да се почувстват свои на Бога, негови приятели и синове. По такъв начин о. Евсатий Янков предава на вярващите православното учение за молитвата и богопознанието, усвоено чрез литургичния опит на Църквата. Протойерей Евстатий Янков е пример за вярващите как човек се просвещава чрез молитвата и израства в богопознанието. Той ги учи на молитва, на милосърдие, на покаяние, на любов към Бога и сам е пример за тези християнски добродетели. Пред цялата църковна общност в храма свещеникът прави земен поклон и иска прошка от обидения църковнослужител Тодор Шумков. Това е начинът, по който пастирят възпитава в Христа, той живее в Бога и с примера си учи вярващите на православния духовен живот, учи ги как да се спасяват, защото е “силен на дело и на слово”, както често се възпява христоподражателния подвиг и пример на светиите.
Християнската и пастирска жертвоготовност на о. Евстатий е всеотдайна. Като свещенослужител той дава пример на вярващите за християнската любов и саможертва. Учи вярващите да бъдат за ближните и за събратята си “Симон Киринеец”, като им помагат в носенето на кръста. Протойерей Евсатий Янков най-често сам показва на дело как се носи кръста на ближния, като става за него “Симон Киринеец”. Християните изменят живота си благодарение на неговия пример, защото не само Божията благодат действа в сърцата им, но те са свидетели как техният пастир на практика осъществява евангелските слова и изпълнява Христовия закон за любовта и саможертвата. Дори след смъртта на о. Евстатий те стоят здраво във вярата, защото са се научили на любовта, приели са я в сърцата си, в живота си и имат Христос присъстващ и действащ в себе си. Споменът за свещеника, който така обича Христос, че отдава живота си за Него, остава траен в паметта на християните от Чепеларе и крепи вярата им през тежките атеистични години, в които живеят.
Писмата и проповедите, които са запазени от о. Евстатий Янков показват за прецизното познаване на библейското и светоотеческото учение за спасението на човека, което не е само изложено на хартия, а е претворено от собствения му опит. Човек се спасява в Църквата с Христос, участва в тайнствата и става “участник в благодатта”, участник в настъпващото царство на славата. Човекът е спасен от Господ Иисус Христос, но се приобщава към Него чрез тайнствата и чрез съдействието на Светия Дух и своята воля “да се преобрази”, да се освети. “Християнството, казва той, не е умуване и мъдруване, не е приказки и ораторство, то е раждане от Бога, единение с Бога”[4].
Добрият пастир, при когото храмът е винаги пълен с участници в тайнствата, въвежда общата изповед, на което никой от архиереите не се възпротивява, поради безспорния пастирски авторитет на о. Евстатий. Общата изповед, която прот. Евстатий Янков практикува е по образеца, описан от протопрезвитер Шавелски и подобна на общата изповед, която провеждал св. Йоан Кронщадски. След молитвите, които се четат обикновено и при индивидуалната изповед, о. Евстатий говори за тайнството на Покаянието и Изповедта, за човеколюбието на Христос и за освещаването на човека чрез Покаянието и Евхаристията. След това прочита списък с евентуалните грехове според десетте Божии заповеди, като вярващите се каят за това, за което съвестта ги изобличава. Протойерей Евстатий Янков прочита разрешителната молитва на всички. Разбира се, той не изключва и индивидуалната изповед, като общата изповед е предимно за вярващите, които водят деен християнски живот и от години са във вярата.
Чудотворец и светец
Силната вяра на праведния свещенослужител често върши чудеса, според апостолските думи, че “голяма сила има усърдната молитва на праведника” (Як. 5, 16 ). В Чепеларе се счита за нещо естествено след молитвите на свещеника да става просеното от него от Бога. Изцеленията на страдащите са толкова много, че се помнят и забелязват само най-значимите от тях. Много деца са излекувани по молитвите на свещеника от епилептични припадъци и от най-различни заболявания; слепи прогледват, болни от рак се излекуват. Всички мъже, които участвали в битките на фронта през Втората световна война се връщат здрави в Чепеларе (с изключение на трима), защото о. Евстатий се моли за тях. За една нощ се излекуват трите дъщери на негова енориашка, които са болни от заушка; връща към живота и внука си Симеон, който като дете прекарва тежко заболяване.
Чудесата продължават и след мъченическата смърт на о. Евстатий. Веднага след като починал, оздравява парализираният, който лежал на съседното легло, тъй като върху него е хвърлен халатът на светия свещеник. За своето изцеление той свидетелствал пред архим. Серафим Алексиев. Хора от цяла България отиват на гроба на о. Евстатий от Чепеларе, където се молят и вземат здравец от там за благословение, като Бог дава на всекиго според вярата и нуждата му. Най-голямото чудо преди и след смъртта на о. Евстатий Янков е спокойствието и мира, които Бог дарява на вярващите по молитвите на светия свещеник. Най-голямото чудо е израстването във вярата и дейния живот в Христос на неговите енориаши, които съхраняват вярата си благодарение на неговите молитви и пример. Като свещенослужител протойерей Евсатий Янков успокоява и омиротворява душите на хората, приобщава ги към доброто и незлобието, към Божията любов и Христовия мир; приобщава, просвещава и просветлява сърцата на вярващите, в които се ражда Божествената благодат. Това най-голямо чудо продължава и след смъртта на Чепеларския свещеник, който стои пред Божия престол и се моли за всяка християнска душа, която търси Божията помощ и закрила.
Христос със смърт смъртта победи. Мъчениците за вярата в живота на Църквата подражават на Разпнатия Спасител на света. Те стават “Божия пшеница”, според израза на св. Игнатий Богоносец[5], но след смъртта си дават плод многократен. През време на своето свещеническо служение протойерей Евстатий Янков просвещава и води във вярата много християни от Чепеларе, от Родопите и от цяла България, но след смъртта му и очакваната му канонизация тяхното число ще бъде много по-голямо според пророческите думи на Господ Иисус Христос: “Ако житното зърно паднало в земята, не умре, остава си само; ако ли умре, принася много плод” (Йн. 12, 24).
[1] Текстът на настоящата публикация бе подготвен за сборник по случай двеста и петдесет години от написването на Славянобългарска история от св. преп. Паисий Хилендарски.
[2] Тези събития са описани по-късно както от о. Евстатий Янков, така и от лежалите с него в милицията на Асеновград.
[3] Вж.”Ангелът”, С., 1997 (Разказът “Завист”).
[4] Писмо до епископ Николай Макариополски (1980).
[5] Вж. Игнатий Антиохийски. Послание до Римляни 4, 1.
http://dveri.bg/afffx
Събота, 02 Февруари 2013 22:50
Автор: Свещ. доц. д-р Стоян Чиликов
През 1962 г. с решение на Светия Синод на Българската православна църква е канонизиран преп. Паисий Хилендарски[1]. Решението на архиереите е по повод 200г. от написването на Славянобългарска история, с която се положи начало на Възраждането на българската просвета и култура, на националното самосъзнание и идентичност. Десет години по-рано през 1952 г. мъченически загива духовникът, пастирят, просветителят на Родопите – протойерей Евстатий Янков от Чепеларе. Между двете личности – тази на св. преп. Паисий Хилендарски и на прот. Евстатий Янков има някои сходни черти и характеристики, които ще се опитам да разкрия в този текст относно личността и духовно просветителската дейност на свещеника-мъченик от Чепеларе.
Преп. Паисий Хилендарски пише и разпространява Славянобългарска история, с което възражда българското самосъзнание, националното чувство и спомага в определена степен за укрепване на православната вяра у българите. Протойерей Евстатий Янков, чиято канонизация като мъченик на вярата предстои, със своето пастирско и просветителско дело изгражда не само българското самосъзнание сред жителите на Средните Родопи, но и допринася за общия им обществен живот и за запазването на етническия мир, за взаимната любов и уважение между християни и мюсюлмани, между българи и българомохамедани в един смесен район. Нещо много по-важно – той ражда души в Христос, просвещава в Христос и укрепва православната вяра не само в Чепеларе, откъдето е родом, не само в Родопите, но и в цяла България, тъй като е широко известен духовник, проповедник и пастир. Тази просветителска дейност в Христос е цел на настоящото изследване във връзка с протойерей Евстатий Янков.
На 24 април 2001 г. Българската национална телевизия излъчи в поредицата “Път към Голгота” документален филм, посветен на личността и делото на протойерей Евстатий Янков от Чепеларе. Това е първото по-мащабно изследване относно просветителското и пастирско дело на протойерей Евстатий Янков с оглед неговата очаквана канонизация. Сценаристите на филма Стефан Илчевски и Ралица Георгиева, заедно с режисьора Марин Градинаров, правят едно изключително изследване и представяне на материали и факти относно живота, дейността и учението за християнската вяра на протойерей Евстатий Янков. Второто сериозно изследване във връзка с личността на протойерей Евстатий Янков са спомените, написани от приснопаметния архимандрит Серафим Алексиев (1992), публикувани в “Православно слово”, брой 3 и брой 4 за 2002 г. под надслов “Спомени за протойерей Евстатий Янков”. Статиите на Стефан Илчевски във вестник “Демокрация” (26 май 2001 г.) и на Мария Иванова в “Богословски вестник” (бр. 1, 1995, с.7 – 8) съдържат също важни сведения относно живота на бележития български духовник и просветител. Това са основните извори, които съм използвал в разработката на настоящия текст, както и работата ми на терен с колегата Стефан Илчевски – хон. асистент във Философския факултет на СУ “Св. Климент Охридски” и ученичките и духовните чеда на о. Евстатий Янков - Хуба Чолакова, Велика Джурова и Йордана Чолакова.
Живот и дейност на протойерей Евстатий Янков
Знаменитият бъдещ духовник, просветител и мъченик за вярата протойерей Евстатий Янков се ражда на 20 август 1887 г. в някогашното село Чепеларе (сега град Чепеларе). Израства в бедно семейство като в детските си години се привързва към Бога и душата му търси Христос и пастирското служение. Първата му съзнателна среща с Христос става на около 5-годишна възраст, когато се изправя пред кръста на разпънатия Христос и от този момент любовта му към разпънатия Спасител на света винаги гори в сърцето му. Като дете малкият Евстатий си играел на църква със своите другарчета, като той е свещеникът; Евстатий от всичко най-много обичал да говори за Бога и за добродетелите както на децата, така и на възрастните чепеларци. Завършва прогимназия и на около 15-годишна възраст започва работа като помощник в една бакалия в Асеновград. Около 10 години работи като иподякон при бившия Скопски митрополит Теодосий, след което постъпва в Бачковския манастир като послушник. Там Евстатий променя намерението си за приемане на монашество, неудовлетворен от духовния живот на братството, и твърдо решава да стане свещеник.
През 1906 г. решава да учи в новооткритото певческо училище в Бачковския манастир. След завършването му започва работа като певец в храм “Св. Атанасий” в Асеновград и като писар (секретар) в архиерейското наместничество. През 1912 г. постъпва в свещеническото училище към Бачковския манастир, което завършва с отличен успех. Връща се в Чепеларе, където се жени за Тодора Найденова, която се отличава с добродетелност и силна вяра в Христос. Евстатий Янков е ръкоположен за дякон от Пловдивския митрополит Максим на 28 февруари 1914 г., а на 10 януари 1915 г. е ръкоположен за свещеник в църквата “Св. Атанасий” в Чепеларе. От брака си с Тодора о. Евстатий Янков има син – Симеон, който по-късно става преподавател по музика в Пловдивската духовна семинария. През 1932 г. почиват съпругата и майката на о. Евстатий. По-късно той споменава пред свой познат съслужител, че когато овдовял, се срещнал със сатаната - смъртта на майка му и на съпругата му стоварват върху плещите му сериозни проблеми и много изкушения. След смъртта на съпругата си о. Евстатий Янков дава единствения си син да учи в Пловдивската духовна семинария, след завършването на която Симеон създава семейство. Този период е най-труден от живота на бележития чепеларски свещеник, по време на който той израства духовно в трудностите, скърбите, изкушенията, преодолявайки с Божия помощ всеки ден все нови и нови изпитания, възраствайки във вярата чрез молитвата и самоотверженото пастирско служение.
С идването на комунизма на власт започва последният период от живота на чепеларския светец. Заради своята искрена християнска вяра, заради съвестното изпълняване на пастирското служение, заради това, че просвещава християните във вярата и е стълб на православната вяра и духовност не само в Родопите, но и в цяла България протойерей Евстатий Янков е “осъден” на смърт от комунистическия режим. Първоначално с помощта на Държавна сигурност е сплашен, като любимият му син Симеон изчезва за два месеца, с което се опитват да принудят баща му да се откаже от духовно-просветителската си дейност и пастирско служение. Симеон се връща след прекарани два месеца в неизвестност, тъй като органите на Държавна сигурност се убеждават, че чепеларският свещеник е непоклатим. Веднага след това е направен неуспешен опит за покушение срещу самия него. В крайна сметка обаче жестоката машина на Държавна сигурност го смазва: привикан в Асеновград уж в архиерейското наместничество, двама цивилни го поемат на автогарата и откарват в милицията, където е пребит от бой заради вярата си в Христос, заради отказа му за сътрудничество на органите на ДС[2]. Всичко това се пази ревностно в паметта на чепеларци, въз основа на която писателят Димитър Златев пресъздава образа на любимия пастир в литературно произведение[3].
Началото на 50-те години е период, през който комунистическата власт се опитва да смаже църквата, убивайки нейните най-добри синове и служители. Протойерей Евстатий Янков е изключително известна фигура в Православната църква в България. Той е духовник (изповедник) на монасите от Бачковския манастир, на много монаси, свещеници и дори архиереи на Българската православна църква. В духовна връзка е с епископ Партений Левкийски, епископ Николай Макариополски, епископ Тихон, архимандрит Калистрат Наков, архимандрит Серафим Алексиев и архимандтрит Методий Жерев. През 40-те и началото на 50-те години на миналия век отец Евстатий Янков е църковен авторитет, живата църковна съвест не само за християните в Родопите, но в известна степен и за църквата в България, един от духовниците, които били като стожери и пример за всички свои съслужители и братя. Затова след като не се съгласява да сътрудничи на Държавна сигурност и да не изпълнява добросъвестно своите пастирски задължения, той е пребит от бой от агентите на Държавна сигурност. Пуснат да умре в родното си село, пребитият свещеник се прибира в Чепеларе, опитва се да служи в църквата, но по настояване на близките си постъпва в болницата в Устово (Смолян). Излиза от там, за да служи последованията на Страстната седмица и поради влошаване на състоянието му е откаран по спешност в Държавна болница в Пловдив. Скоро след това умира – на 20. 04. 1952 г. точно на Възкресение Христово, под звуците на победния възкресен камбанен звън. Лекарят стажант, който е извикан и по една случайност е от Чепеларе – ученик и съсед на о. Евстатий, казва по негова молба “Отче наш” и “Христос воскресе”, след което светият свещеник умира. Стаята се изпълва с благоухание и облак от неземна светлина, която постепенно се отделя от пода и изчезва през тавана под смаяните погледи на лекаря и пациентите от болничната стая. На сутринта пристигат близките на о. Евстатий, за да приберат тялото му в Чепеларе. Болничният служител хвърля халата на починалия върху леглото на парализиран болен, който веднага след това оздравява. Тялото на починалия свещеник е откарано в родното му село, където е посрещнато от плачещите чепеларци, които навръх Великден падат на колене пред любимия си пастир. Пренесен е на ръце до църквата, в която цял живот е служил, където е извършено опелото му в присъствието на жителите на Чепеларе и на много духовници и миряни от всички краища на България. Няколко години по-късно, при отваряне на гроба на мъченика за вярата, тялото му се оказва нетленно, за което свидетелства Тодор Шумков от Чепеларе. Протойерей Евстатий Янков е убит от комунистите заради вярата си в Христос, но е жив и до днес с делото си и вярата, която роди в сърцата на хиляди хора от Чепеларе и от цяла България.
Протойерей Евстатий Янков – просветител, душепастир и тайноизвършител
Просветител
Много от хората, които познават о. Евстатий Янков и са свидетели на неуморната му просветителска и пастирска дейност свидетелстват за него, че е светец. Протойерей Евстатий Янков е осветен от Божията благодат заради огромната си жертвоготовност, заради своята себераздаваща се любов към ближните и Бога; служение на Бога и ближните неуморно и постоянно, ден и нощ, година след година. Всеки контакт с хората, всяка среща с тях о. Евстатий превръща в благовестие за Христос, в свидетелство за вярата; учи чепеларци да се молят, да обичат, да дават, да се жертват за Бога и един за друг. Родопчани са известни със своите обич, доброта и гостоприемство, но там където е сял о. Евстатий Янков тези човешки качества са превърнати в християнски добродетели, осветени от присъствието на Бога, от общуването с Бога.
Протойерей Евсатий Янков особено много работи с децата. Той възпитава редица поколения. Преподава по Закон Божи в гимназията в Чепеларе и остава един от малкото преподаватели и свещеници, които, въпреки пречките от страна на държавната власт, преподават и в периода 1945 – 1950 г. След официалната забрана да се преподава Закон Божи протойерей Евсатий Янков продължава да преподава в неделното училище към храм “св. Атанасий”. Той е духовен стълб за децата, просветител и сеяч в детските души със слово и с дело. Това в пълна степен се отнася и за всички християни от енорията му, както и за всеки един човек, който се “докосва” и има възможност да общува с него. Протойерей Евсатий Янков е надарен със забележителни умствени качества, които в съчетание с непоколебимата му вяра в Христос създават изключителния проповедник, богослов и харизматичен свещенослужител на Чепеларе. Блестящата му памет му помага да натрупа солидни познания не само в областта на християнската вяра, но и в много от областите на науката. Благодарение на енциклопедичните си познания, общува леко и приятно с хора от всички възрасти, с различни интереси и с различни културни, етнически, полови или религиозни признаци. Проповедите, които произнася по време на богослужение са толкова въздействащи, че идват хора от други градове, за да го слушат как говори. Общуването с о. Евстатий, излъчването му, разговорът с него или дори самото му минаване по улицата са проповед, а тези, покрай които минавал, ставали прави, за да се поклонят на своя свещеник.
Милосърдна дейност
Протойерей Евсатий Янков развива огромна милосърдна дейност, въпреки трудните години, през които е свещеник. След Първата, както и след Втората световна война България е в тежка криза. В тези трудни години о. Евстатий показва, че когато иска човек може дори и в малкото да проявява милосърдие, както вдовицата с двете лепти от известната притча на Господ Иисус Христос. Самият о. Евстатий дава най-големия пример. Той е изключително пестелив, скромен, като се задоволява с това, което има и осигурява на близките си най-необходимите неща. Огромна част от заплатата си той влага в помощ на бедните, болните, вдовиците, сираците, учащите, изпадналите в нужда поради различно стечение на обстоятелствата. Примерът на чепеларския светец бил заразителен – всички отделяли от недоимъка си, за да помогнат на тези, които най-много се нуждаят. Протойерей Евсатий Янков не чака нуждаещите се сами да дойдат при него и да го потърсят, а сам отива при тях, сам ги търси и в много от случаите помага като се опитва да остане анонимен. Саможервеността и себераздаващата си любов, готовността да помогне винаги и на всички протойерей Евсатий Янков успява да придаде и на своите енориаши. Той така живее, така учи, така и проповядва на вярващите и по време на богослужение и извън него: да бъдат милосърдни, както е милосърден небесния наш Отец. Всичко, което говори по време на своите дълги, понякога едночасови, проповеди, о. Евстатий показва оделотворено в живота си, който е неговата най-силна проповед. Трудно е когато имаме такъв пастир да не претворяваме думите му в живота си. С неуморната си милосърдна дейност протойерей Евсатий Янков спасява много семейства от глад, други запазва от раздяла, много сълзи изтрива от очите на плачещите и за всички става всичко, за да придобие някой (срв. 1 Кор. 9, 22). Протойерей Евсатий Янков постепенно и методично разкрива на енориашите си добродетелта на милосърдието, която ни довежда право пред вратите на царството Небесно; без много думи, а по-скоро с делата си, произтичащи от любовта му към Бога и човека.
Милосърдието, любовта и саможертвата са основните добродетели, на които о. Евстатий учи вярващите в Христос. Показателен в това отношение е случаят с млад човек от Чепеларе, който убива жестоко своя най-добър приятел. Всички негови съграждани са потресени от циничното убийство и заплашват извършителя му, като очакват от о. Евстатий “пръв да хвърли камък върху него”. Протойерей Евсатий Янков се уподобява на Христа не само като тайноизвършител, но и с огромната си любов, милосърдие и човеколюбие. Подобно на Христос, той не осъжда съгрешилия, а му прощава и помага да намери пътя към Бога и вярата. Отива при убиеца, пъха в ръката му пари и му казва: “Дано Бог ти даде сили и крепка вяра, да намериш сили за нов живот”. Постъпката на пастиря въздейства изключително силно на чепеларци и най-вече на Васил, който преодолява отчаянието и желанието за самоубийство, променя живота си, намира Христос и живее във вярата след изтърпяване на наказанието за убийството. Свещеникът търси винаги доброто у човека, колкото и малко да е то; въз основа на зрънцето добро той помага да се развие добродетелта в Христос. Пастирят обича всички, помага на всички и се жертва за всички, така както Христос обича всички, помага на всички, жертва се за всички и иска всички човеци да се спасят. Отец Евстатий всеки ден благотвори, всеки ден сее неуморно в душите на хората Христовата любов. За него е обичайно всеки ден след богослужението да купува храна и да я носи в затвора на лишените от свобода, които изнемогват от глад през тежките следвоенни години. Той не им говори, единствено животът му е проповед за тях.
Тайноизвършител и душепастир
Протойерей Евстатий Янков развива огромна просветителска и социална дейност, но в пълна степен той се проявява като тайноизвършител, като духовник, молитвеник, изповедник, харизматичен носител, който предава свещените тайнства на народа Божий и го води в Христос, просвещава го в Христос, съединява го с Христос.
Протойерей Евстатий Янков предава на християните традиционното православно учение за греха и спасението на човека, усвоено чрез опита на православната вяра и живот. Той учи човека да се бори с греха и да търси Бога в Църквата, да се приобщава към Него чрез тайнствата на Покаянието и на Евхаристията. Молитвата ни приобщава към Бога, доближава ни до Него, прави ни участници в божествения живот, затова чрез нея ние познаваме своя Създател и Спасител.
Целия си живот протойерей Евстатий Янков посвещава на служение на Бога и на ближния, в което се осъществява неговото свещеническо служение и призвание. По един обикновен и достъпен начин той учи християните на вярата в Бога, която ги спасява, учи ги на молитвата, да бъдат участници в светотайнствения живот на Църквата, който просвещава и освещава човека. Като плод на молитвата и богообщението се раждат добродетелния живот на християните и тяхното богопознание. Огромната милосърдна дейност на енориашите на о. Евстатий Янков е резултат не само на тяхната човечност и доброта, а преди всичко на това, че са участници настъпващото царство на славата, което ражда у тях любовта към Бога и ближните и християнските добродетели.
В основата на просветителската дейност на о. Евсатий Янков се намира богопознанието. Христос просвещава тези, които Го търсят, които са Му предали своя живот и живеят по Бога. Енориашите на о. Евстатий и голяма част от хората, които общуват с него, променят живота си и намират Бога, израстват в Бога, докосвайки се до личността и живота на о. Евстатий, до неговата вяра, до молитвата му, до светостта му. Когато о. Евсатий извършва богослужение, когато се моли - той беседва с Бога, общува с Него, проси и се моли така както дете иска и проси от баща си; учи вярващите да познаят Твореца в молитвата, да почувстват близостта Му, любовта Му, да Му се доверяват както чеда на баща си, да се почувстват свои на Бога, негови приятели и синове. По такъв начин о. Евсатий Янков предава на вярващите православното учение за молитвата и богопознанието, усвоено чрез литургичния опит на Църквата. Протойерей Евстатий Янков е пример за вярващите как човек се просвещава чрез молитвата и израства в богопознанието. Той ги учи на молитва, на милосърдие, на покаяние, на любов към Бога и сам е пример за тези християнски добродетели. Пред цялата църковна общност в храма свещеникът прави земен поклон и иска прошка от обидения църковнослужител Тодор Шумков. Това е начинът, по който пастирят възпитава в Христа, той живее в Бога и с примера си учи вярващите на православния духовен живот, учи ги как да се спасяват, защото е “силен на дело и на слово”, както често се възпява христоподражателния подвиг и пример на светиите.
Християнската и пастирска жертвоготовност на о. Евстатий е всеотдайна. Като свещенослужител той дава пример на вярващите за християнската любов и саможертва. Учи вярващите да бъдат за ближните и за събратята си “Симон Киринеец”, като им помагат в носенето на кръста. Протойерей Евсатий Янков най-често сам показва на дело как се носи кръста на ближния, като става за него “Симон Киринеец”. Християните изменят живота си благодарение на неговия пример, защото не само Божията благодат действа в сърцата им, но те са свидетели как техният пастир на практика осъществява евангелските слова и изпълнява Христовия закон за любовта и саможертвата. Дори след смъртта на о. Евстатий те стоят здраво във вярата, защото са се научили на любовта, приели са я в сърцата си, в живота си и имат Христос присъстващ и действащ в себе си. Споменът за свещеника, който така обича Христос, че отдава живота си за Него, остава траен в паметта на християните от Чепеларе и крепи вярата им през тежките атеистични години, в които живеят.
Писмата и проповедите, които са запазени от о. Евстатий Янков показват за прецизното познаване на библейското и светоотеческото учение за спасението на човека, което не е само изложено на хартия, а е претворено от собствения му опит. Човек се спасява в Църквата с Христос, участва в тайнствата и става “участник в благодатта”, участник в настъпващото царство на славата. Човекът е спасен от Господ Иисус Христос, но се приобщава към Него чрез тайнствата и чрез съдействието на Светия Дух и своята воля “да се преобрази”, да се освети. “Християнството, казва той, не е умуване и мъдруване, не е приказки и ораторство, то е раждане от Бога, единение с Бога”[4].
Добрият пастир, при когото храмът е винаги пълен с участници в тайнствата, въвежда общата изповед, на което никой от архиереите не се възпротивява, поради безспорния пастирски авторитет на о. Евстатий. Общата изповед, която прот. Евстатий Янков практикува е по образеца, описан от протопрезвитер Шавелски и подобна на общата изповед, която провеждал св. Йоан Кронщадски. След молитвите, които се четат обикновено и при индивидуалната изповед, о. Евстатий говори за тайнството на Покаянието и Изповедта, за човеколюбието на Христос и за освещаването на човека чрез Покаянието и Евхаристията. След това прочита списък с евентуалните грехове според десетте Божии заповеди, като вярващите се каят за това, за което съвестта ги изобличава. Протойерей Евстатий Янков прочита разрешителната молитва на всички. Разбира се, той не изключва и индивидуалната изповед, като общата изповед е предимно за вярващите, които водят деен християнски живот и от години са във вярата.
Чудотворец и светец
Силната вяра на праведния свещенослужител често върши чудеса, според апостолските думи, че “голяма сила има усърдната молитва на праведника” (Як. 5, 16 ). В Чепеларе се счита за нещо естествено след молитвите на свещеника да става просеното от него от Бога. Изцеленията на страдащите са толкова много, че се помнят и забелязват само най-значимите от тях. Много деца са излекувани по молитвите на свещеника от епилептични припадъци и от най-различни заболявания; слепи прогледват, болни от рак се излекуват. Всички мъже, които участвали в битките на фронта през Втората световна война се връщат здрави в Чепеларе (с изключение на трима), защото о. Евстатий се моли за тях. За една нощ се излекуват трите дъщери на негова енориашка, които са болни от заушка; връща към живота и внука си Симеон, който като дете прекарва тежко заболяване.
Чудесата продължават и след мъченическата смърт на о. Евстатий. Веднага след като починал, оздравява парализираният, който лежал на съседното легло, тъй като върху него е хвърлен халатът на светия свещеник. За своето изцеление той свидетелствал пред архим. Серафим Алексиев. Хора от цяла България отиват на гроба на о. Евстатий от Чепеларе, където се молят и вземат здравец от там за благословение, като Бог дава на всекиго според вярата и нуждата му. Най-голямото чудо преди и след смъртта на о. Евстатий Янков е спокойствието и мира, които Бог дарява на вярващите по молитвите на светия свещеник. Най-голямото чудо е израстването във вярата и дейния живот в Христос на неговите енориаши, които съхраняват вярата си благодарение на неговите молитви и пример. Като свещенослужител протойерей Евсатий Янков успокоява и омиротворява душите на хората, приобщава ги към доброто и незлобието, към Божията любов и Христовия мир; приобщава, просвещава и просветлява сърцата на вярващите, в които се ражда Божествената благодат. Това най-голямо чудо продължава и след смъртта на Чепеларския свещеник, който стои пред Божия престол и се моли за всяка християнска душа, която търси Божията помощ и закрила.
Христос със смърт смъртта победи. Мъчениците за вярата в живота на Църквата подражават на Разпнатия Спасител на света. Те стават “Божия пшеница”, според израза на св. Игнатий Богоносец[5], но след смъртта си дават плод многократен. През време на своето свещеническо служение протойерей Евстатий Янков просвещава и води във вярата много християни от Чепеларе, от Родопите и от цяла България, но след смъртта му и очакваната му канонизация тяхното число ще бъде много по-голямо според пророческите думи на Господ Иисус Христос: “Ако житното зърно паднало в земята, не умре, остава си само; ако ли умре, принася много плод” (Йн. 12, 24).
[1] Текстът на настоящата публикация бе подготвен за сборник по случай двеста и петдесет години от написването на Славянобългарска история от св. преп. Паисий Хилендарски.
[2] Тези събития са описани по-късно както от о. Евстатий Янков, така и от лежалите с него в милицията на Асеновград.
[3] Вж.”Ангелът”, С., 1997 (Разказът “Завист”).
[4] Писмо до епископ Николай Макариополски (1980).
[5] Вж. Игнатий Антиохийски. Послание до Римляни 4, 1.
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
