Постинг
08.02.2013 14:00 -
За Божията благодат и свободната воля като производители на духовния живот
За Божията благодат и свободната воля като производители на духовния живот
Написано от св. Йоан Касиан Римлянин
Петък, 08 Февруари 2013 08:48
http://www.sveticarboris.net/index.php?option=com_content&view=article&id=350%3A2013-02-08-06-59-42&catid=46%3Astatii&Itemid=141
187. Ние винаги трябва да бъдем твърдо уверени, че не можем да постигнем съвършенството само чрез своите усилия и подвизи дори ако се упражняваме неуморно във всяка добродетел. Сами по себе си човешките усилия не могат да имат такава цена и сила, че да издигат на висотата на светостта и блаженството, ако Сам Господ не ни съдействува и не насочва сърцето ни към онова, което е полезно за нас. Затова ние всеки миг трябва да възкликваме към Бога заедно с Давида: "Утвърди крачките ми по Твоите пътища, да не се поклатят стъпките ми" /Пс. 16:5/, та Той, невидимият Управител на човешкия дух, да насочва нашето произволение към добродетелта, тъй като то е по-склонно към порока - било поради незнаене на доброто, било поради измама от страстите. Това много ясно е изразено чрез Пророка в един псаломски стих: "Блъснаха ме силно, за да падна, ала Господ ме подкрепи" /Пс. 117:13/. В първата половина на стиха е посочена колебливостта на нашата воля; а във втората - винаги готовата за нас помощ от Господа, Който всеки път, щом почнем да се поклащаме, простира към нас ръцете Си, поддържа ни и ни утвърдява, та да не би иначе, предоставени на своеволието си, да паднем окончателно. Така никой праведник няма в себе си достатъчно сили, за да придобие праведност; той непрестанно се клати и всеки миг може да падне. Затова Божията милост го подкрепя с ръката Си, та да не би иначе, подложен на падение поради слабостта на волята си, да загине напълно. /Събесед. 3,12/. И кой може да бъде толкова самонадеян и сляп, та да мисли, че няма нужда от непрестанното Божие съдействие, щом Сам Господ ни учи ясно в Евангелието: "Както пръчката сама от себе си не може да дава плод, ако не бъде на лозата, тъй и вие, ако не бъдете в Мене;.. защото без мене не можете да вършите нищо" /Иоан. 15:4-5/? Колко неразумно и дори светотатствено е да присвояваш някакви добри дела на собствените си усилия, а не на Божията благодат и съдействие, щом Господнето изречение свидетелствува, че без Неговото съдействие никой не може да принася духовни плодове! /Събесед. 3,16/
188. Затова вярваме, че както началото на доброто разположение се полага у нас по особено Божие внушение, така също и извършването на добродетелите ни се дава пак от Него; а нашето дело се състои в това, щото с по-голяма или с по-малка готовност да се покоряваме на Божието внушение и да приемаме Неговата помощ. Ние заслужаваме награда или справедливо наказание според това дали нехаем или с благоговейна покорност се грижим да се съобразяваме с Божиите разпореждания и с Неговата промисъл, която е разпростряна над нас по Неговото благостно благоволение. Това е изразено съвсем ясно при изцеляването на Иерихонските слепци. Господ минал покрай тях с благодатта на Божествената си промисъл и снизхождение. Това, че те викали: "Помилвай ни, Господи, Сине Давидов" /Мат. 20:31/ - е дело на тяхната вяра и упование; а пък самото им проглеждане е дар от Божието милосърдие. /Събес. 3,19/
189. Земеделецът, макар и много да се труди над обработваната земя, не може да очаква изобилен плод, ако върху нея не падне благовременен дъжд и липсва благоприятно време. Както прочее на ленивите земеделци, които не се стараят да обработват земята си, Бог не дава плод, а и трудолюбивите не виждат полза от ежечасните си грижи, ако Божието милосърдие не ги подпомага, така и в делото на живота по Бога са нужни собствени усилия, но ако Божията благодат не помогне, в нищо не ще успеем. Признай прочее, че Бог е началният Причинител на само на добрите дела, но и на добрите помисли. Той и ни внушава Своята Свята воля, и ни дава сила и удобен случай да изпълним онова, което правилно желаем: "Защото всяко добро даяние и всеки съвършен дар иде свише, като слиза от Отца на светлините" /Иак.1:17/. /Събес. 13,3/
190. Волята Божия винаги желае щото създаденият от Него човек да не загине, но да живее вечно. Ако Бог забележи в нашето сърце поне искра на разположение към доброто, Той по Своето добросърдечие не ще допусне тя да угасне. Като желае всички да се спасят и стигнат до познание на истината, Той всякак спомага тя да се превърне в пламък. Благодатта Божия е близка до всички: тя всички без изключение призовава към спасение, та да стигнат до познаване на истината; затова казва: "Дойдете при Мене, всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя" /Мат. 11:28/. /Събесед. 13,7/
191. За човешкия ум е непонятно как така това спасение зависи и от нашето желание (понеже е казано: "Ако поискате и Ме послушате, ще ядете земните блага" /Ис. 1:19/, и заедно с това то е дело "Не на оногова, който желае, нито на оногова, който тича, а на Бога, Който милва" /Рим. 9:16/). Как така Бог ще въздаде всекиму според делата му и заедно с това Той е, Който ни прави да искаме и да действуваме по добра воля /Фил. 2:13/? Защо, като ни заповядва: "Направете си ново сърце и нов дух" /Иез. 18:31/, заедно с това се казва: "Ще вложа в тях нов дух, ще взема каменото им сърце и ще им дам сърце от плът" /Иез. 11:19/. Да се разрешат тези съмнения не ще бъде трудно, ако помним, че в делото на спасението участвуват както Божията благодат, така и нашата свободна воля, и че човек, при все че може да желае добродетелност, то за да изпълни това свое желание, винаги ще се нуждае от Божията помощ. Така и за болният не е достатъчно само да има желание да оздравее, а трябва и Бог - Подателят на живота - да му даде сили за възстановяване на здравето му. За да се уверим напълно в това, че добрите желания, възникващи от дадената ни от милосърдния Творец природна способност, могат да се изпълнят само при Божията помощ, достатъчно е да си спомним думите на Апостола: "Желание за добро има у мене, но да го върша, не намирам сили" /Рим. 7:18/. /Събесед. 13,9/
192. Мнозина питат кога действува у нас благодатта - тогава ли, когато се проявява у нас доброто желание, или пък доброто желание се проявява тогава, когато ни посети Божията благодат? Опитът оправдава и едното, и другото. Савел и митарят Матей не пожелали сами, а пожелали по призвание (т. е. след като били повикани от Господа). Закхей пък и разбойникът на кръста със своето желание изпреварили делото на благодатта. Така и трябва да предположим: когато Бог вижда, че ние искаме да се склоним към доброто или сме охладнели към него, тогава Той ни отправя спасителни внушения, чрез които се образува или възобновява доброто разположение. /Събесед. 13,11/
193. Не бива да се мисли, че човешката природа е способна само на зло. Творецът е посял в душите ни семената на всички добродетели, но за да произрастат, нужни са въздействия от страна на Бога, обаче така, че у човека винаги остава свободната воля да приема или да не приема тези благодатни въздействия. Ако устройването на нашето спасение съвсем не зависеше от нас, Апостолът не би казал: "Със страх и трепет вършете вашето спасение"; но ако пък всичко зависеше само от нас, той не би прибавил: "Бог е, Който ви прави да искате и да действувате според благата воля" /Фил. 2:13/. Благодатта Божия изпреварва, както казва Пророкът: "Моят Бог, Който ме милва, ще ме превари" /Пс. 58:11/, но тя и следва нашата воля, поради което е казано: "И сутрин рано молитвата ми Те изпреварва" /Пс. 87:14/. /Събес. 13,12/
194. Благодатта Божия винаги насочва нашата воля към добрата страна, но така, че изисква или очаква и от нас съответни усилия. За да не даде своите дарове на безгрижни люде, тя търси случаи, с които да ни пробуди от хладното безгрижие; и за да не бъде безпричинно щедрото раздаване на дарове, тя ги дава едва след като ние ги пожелаем и се потрудим за тях. При всичко това обаче благодатта винаги се дава даром, защото и за малките наши усилия ни се въздава с безмерна щедрост. Затова, колкото и големи да са човешките трудове, всички те не могат да направят така, че тя да бъде получена по друг начин. Апостолът на езичниците при все че казва: "Повече от всички тях (Апостолите) се потрудих", обаче прибавя, че тези трудове принадлежат не на него, а на "Божията благодат, която е с мене" /1 Кор. 15:10/. Така с думата "потрудих се" той изразява усилията на своята воля; с думите "не аз, а Божията благодат" изразява Божието съдействие, а с думата "която е с мене" показва, че благодатта му съдействувала, не тогава, когато стоял празен и безгрижен, а тогава, когато се трудел. /Събесед. 13,13/
195. Бог урежда нашето спасение по най-различни и непостижими начини: у онези, които желаят и търсят спасението, Той засилва това желание, а у тези, които нямат желание, възбужда го; Той ни подпомага в изпълняването на спасителните ни желания, вдъхва ни такива или ги утвърждава. Затова в молитвите си ние Го наричаме и Покровител, и Спасител, и Помощник. Като най-нежен Отец и състрадащ лекар Той върши всичко у всички: у едни поражда началото на спасението и възпламенява усърдие към Себе Си, у други довежда до края делото и добродетелите - до съвършенство; едни Той удържа от близко падение, а на други дава случаи и удобства за спасение; на едни, които желаят и се стремят, Той помага, а други, които не желаят и се противят, привлича и скланя към добро разположение: навсякъде върши всичко - възбуждайки, съдействувайки и утвърждавайки, - но без да нарушава дадената ни от Самия Него свобода. /Събес. 13,18/
Из "Обозрение на духовната битка", Йоан Касиан - Римлянин, изд. Тавор, 1998 г, София. ISBN: 9549667030, 9789549667035, превод от руски: Ангел Радушев
Написано от св. Йоан Касиан Римлянин
Петък, 08 Февруари 2013 08:48
http://www.sveticarboris.net/index.php?option=com_content&view=article&id=350%3A2013-02-08-06-59-42&catid=46%3Astatii&Itemid=141
187. Ние винаги трябва да бъдем твърдо уверени, че не можем да постигнем съвършенството само чрез своите усилия и подвизи дори ако се упражняваме неуморно във всяка добродетел. Сами по себе си човешките усилия не могат да имат такава цена и сила, че да издигат на висотата на светостта и блаженството, ако Сам Господ не ни съдействува и не насочва сърцето ни към онова, което е полезно за нас. Затова ние всеки миг трябва да възкликваме към Бога заедно с Давида: "Утвърди крачките ми по Твоите пътища, да не се поклатят стъпките ми" /Пс. 16:5/, та Той, невидимият Управител на човешкия дух, да насочва нашето произволение към добродетелта, тъй като то е по-склонно към порока - било поради незнаене на доброто, било поради измама от страстите. Това много ясно е изразено чрез Пророка в един псаломски стих: "Блъснаха ме силно, за да падна, ала Господ ме подкрепи" /Пс. 117:13/. В първата половина на стиха е посочена колебливостта на нашата воля; а във втората - винаги готовата за нас помощ от Господа, Който всеки път, щом почнем да се поклащаме, простира към нас ръцете Си, поддържа ни и ни утвърдява, та да не би иначе, предоставени на своеволието си, да паднем окончателно. Така никой праведник няма в себе си достатъчно сили, за да придобие праведност; той непрестанно се клати и всеки миг може да падне. Затова Божията милост го подкрепя с ръката Си, та да не би иначе, подложен на падение поради слабостта на волята си, да загине напълно. /Събесед. 3,12/. И кой може да бъде толкова самонадеян и сляп, та да мисли, че няма нужда от непрестанното Божие съдействие, щом Сам Господ ни учи ясно в Евангелието: "Както пръчката сама от себе си не може да дава плод, ако не бъде на лозата, тъй и вие, ако не бъдете в Мене;.. защото без мене не можете да вършите нищо" /Иоан. 15:4-5/? Колко неразумно и дори светотатствено е да присвояваш някакви добри дела на собствените си усилия, а не на Божията благодат и съдействие, щом Господнето изречение свидетелствува, че без Неговото съдействие никой не може да принася духовни плодове! /Събесед. 3,16/
188. Затова вярваме, че както началото на доброто разположение се полага у нас по особено Божие внушение, така също и извършването на добродетелите ни се дава пак от Него; а нашето дело се състои в това, щото с по-голяма или с по-малка готовност да се покоряваме на Божието внушение и да приемаме Неговата помощ. Ние заслужаваме награда или справедливо наказание според това дали нехаем или с благоговейна покорност се грижим да се съобразяваме с Божиите разпореждания и с Неговата промисъл, която е разпростряна над нас по Неговото благостно благоволение. Това е изразено съвсем ясно при изцеляването на Иерихонските слепци. Господ минал покрай тях с благодатта на Божествената си промисъл и снизхождение. Това, че те викали: "Помилвай ни, Господи, Сине Давидов" /Мат. 20:31/ - е дело на тяхната вяра и упование; а пък самото им проглеждане е дар от Божието милосърдие. /Събес. 3,19/
189. Земеделецът, макар и много да се труди над обработваната земя, не може да очаква изобилен плод, ако върху нея не падне благовременен дъжд и липсва благоприятно време. Както прочее на ленивите земеделци, които не се стараят да обработват земята си, Бог не дава плод, а и трудолюбивите не виждат полза от ежечасните си грижи, ако Божието милосърдие не ги подпомага, така и в делото на живота по Бога са нужни собствени усилия, но ако Божията благодат не помогне, в нищо не ще успеем. Признай прочее, че Бог е началният Причинител на само на добрите дела, но и на добрите помисли. Той и ни внушава Своята Свята воля, и ни дава сила и удобен случай да изпълним онова, което правилно желаем: "Защото всяко добро даяние и всеки съвършен дар иде свише, като слиза от Отца на светлините" /Иак.1:17/. /Събес. 13,3/
190. Волята Божия винаги желае щото създаденият от Него човек да не загине, но да живее вечно. Ако Бог забележи в нашето сърце поне искра на разположение към доброто, Той по Своето добросърдечие не ще допусне тя да угасне. Като желае всички да се спасят и стигнат до познание на истината, Той всякак спомага тя да се превърне в пламък. Благодатта Божия е близка до всички: тя всички без изключение призовава към спасение, та да стигнат до познаване на истината; затова казва: "Дойдете при Мене, всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя" /Мат. 11:28/. /Събесед. 13,7/
191. За човешкия ум е непонятно как така това спасение зависи и от нашето желание (понеже е казано: "Ако поискате и Ме послушате, ще ядете земните блага" /Ис. 1:19/, и заедно с това то е дело "Не на оногова, който желае, нито на оногова, който тича, а на Бога, Който милва" /Рим. 9:16/). Как така Бог ще въздаде всекиму според делата му и заедно с това Той е, Който ни прави да искаме и да действуваме по добра воля /Фил. 2:13/? Защо, като ни заповядва: "Направете си ново сърце и нов дух" /Иез. 18:31/, заедно с това се казва: "Ще вложа в тях нов дух, ще взема каменото им сърце и ще им дам сърце от плът" /Иез. 11:19/. Да се разрешат тези съмнения не ще бъде трудно, ако помним, че в делото на спасението участвуват както Божията благодат, така и нашата свободна воля, и че човек, при все че може да желае добродетелност, то за да изпълни това свое желание, винаги ще се нуждае от Божията помощ. Така и за болният не е достатъчно само да има желание да оздравее, а трябва и Бог - Подателят на живота - да му даде сили за възстановяване на здравето му. За да се уверим напълно в това, че добрите желания, възникващи от дадената ни от милосърдния Творец природна способност, могат да се изпълнят само при Божията помощ, достатъчно е да си спомним думите на Апостола: "Желание за добро има у мене, но да го върша, не намирам сили" /Рим. 7:18/. /Събесед. 13,9/
192. Мнозина питат кога действува у нас благодатта - тогава ли, когато се проявява у нас доброто желание, или пък доброто желание се проявява тогава, когато ни посети Божията благодат? Опитът оправдава и едното, и другото. Савел и митарят Матей не пожелали сами, а пожелали по призвание (т. е. след като били повикани от Господа). Закхей пък и разбойникът на кръста със своето желание изпреварили делото на благодатта. Така и трябва да предположим: когато Бог вижда, че ние искаме да се склоним към доброто или сме охладнели към него, тогава Той ни отправя спасителни внушения, чрез които се образува или възобновява доброто разположение. /Събесед. 13,11/
193. Не бива да се мисли, че човешката природа е способна само на зло. Творецът е посял в душите ни семената на всички добродетели, но за да произрастат, нужни са въздействия от страна на Бога, обаче така, че у човека винаги остава свободната воля да приема или да не приема тези благодатни въздействия. Ако устройването на нашето спасение съвсем не зависеше от нас, Апостолът не би казал: "Със страх и трепет вършете вашето спасение"; но ако пък всичко зависеше само от нас, той не би прибавил: "Бог е, Който ви прави да искате и да действувате според благата воля" /Фил. 2:13/. Благодатта Божия изпреварва, както казва Пророкът: "Моят Бог, Който ме милва, ще ме превари" /Пс. 58:11/, но тя и следва нашата воля, поради което е казано: "И сутрин рано молитвата ми Те изпреварва" /Пс. 87:14/. /Събес. 13,12/
194. Благодатта Божия винаги насочва нашата воля към добрата страна, но така, че изисква или очаква и от нас съответни усилия. За да не даде своите дарове на безгрижни люде, тя търси случаи, с които да ни пробуди от хладното безгрижие; и за да не бъде безпричинно щедрото раздаване на дарове, тя ги дава едва след като ние ги пожелаем и се потрудим за тях. При всичко това обаче благодатта винаги се дава даром, защото и за малките наши усилия ни се въздава с безмерна щедрост. Затова, колкото и големи да са човешките трудове, всички те не могат да направят така, че тя да бъде получена по друг начин. Апостолът на езичниците при все че казва: "Повече от всички тях (Апостолите) се потрудих", обаче прибавя, че тези трудове принадлежат не на него, а на "Божията благодат, която е с мене" /1 Кор. 15:10/. Така с думата "потрудих се" той изразява усилията на своята воля; с думите "не аз, а Божията благодат" изразява Божието съдействие, а с думата "която е с мене" показва, че благодатта му съдействувала, не тогава, когато стоял празен и безгрижен, а тогава, когато се трудел. /Събесед. 13,13/
195. Бог урежда нашето спасение по най-различни и непостижими начини: у онези, които желаят и търсят спасението, Той засилва това желание, а у тези, които нямат желание, възбужда го; Той ни подпомага в изпълняването на спасителните ни желания, вдъхва ни такива или ги утвърждава. Затова в молитвите си ние Го наричаме и Покровител, и Спасител, и Помощник. Като най-нежен Отец и състрадащ лекар Той върши всичко у всички: у едни поражда началото на спасението и възпламенява усърдие към Себе Си, у други довежда до края делото и добродетелите - до съвършенство; едни Той удържа от близко падение, а на други дава случаи и удобства за спасение; на едни, които желаят и се стремят, Той помага, а други, които не желаят и се противят, привлича и скланя към добро разположение: навсякъде върши всичко - възбуждайки, съдействувайки и утвърждавайки, - но без да нарушава дадената ни от Самия Него свобода. /Събес. 13,18/
Из "Обозрение на духовната битка", Йоан Касиан - Римлянин, изд. Тавор, 1998 г, София. ISBN: 9549667030, 9789549667035, превод от руски: Ангел Радушев
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
