Постинг
29.01.2013 06:22 -
ЗА ФАРИСЕЙЩИНАТА - от Варнава Янку
Konstantin Konstantinov
"Характерът на фарисеина е ужасно схоластичен, отблъскващ и злонамерен. Той прави страшно педантично изследване. Той убива заради буквата на закона и всъщност потъпква неговата същност. Схоластизицмът и педантизмът в нашия живот, независимо дали се отнасят към другите или към самите нас, освен, че представляват душевно увреждане, невротично състояние, имат и духовна основа. Следователно, когато по един болен начин се мъча да преглеждам грешките на другия или живота ми, това какво показва? Това показва, че Божията милост не ме удовлетворява и смятам, че Бог е страшилище, полицай, който ще ме порицае за най-малката доброволна и недоброволна постъпка. Тогава по маниакален начин започвам да изследвам живота си, за да го направя толкова прецизен, че да постигна "рая", който Бог ще ми даде като награда, но след това няма да мога да създам реална връзка с Него и опитът, който правя, за да имам прецизност в живота ми, не е свързван с Христовата личност, а с моята потребност от себеоправдание. Затова понякога, когато човекът се подвизава, чувства как се задушава, изморява, измъчва, не издържа, изглежда му тежък товарът, именно защото същността на всички тези усилия не е радостта в Бога, не е нашата любов към Бога, а потребността по стресиращ начин да намерим някой ъгъл на рая, един рай обаче, в който царува не личността на Христос, а нашият героизъм, че сме успели. Това пресилване, което вътрешно си създаваме по стресиращ начин, се проектира в нашия живот и взаимоотношения и гледаме да го приложим спрямо другите хора. Да се тревожим дали ще се спасят децата ни, но по такъв начин, че и нашият рай да става ад. Това крие не доверие в Бога, а опит за замяна на Бога от нашата сила, замяна на Божията благодат от нашето усилие. Нашето усилие не може да замени Бога, а служи за това да се смирим, да се съкрушим, да възлюбим Бога. Както казва старец Порфирий, когато го попитали какво правиш: Намирам начини да възлюбя Бога. Опитвам се още повече да възлюбя Бога, да притегля Бога, да привлека Бога в сърцето си. Колко е различно! Човеколюбието и милостинята съществуват, когато идват от съкрушено сърце, от разбито сърце, а не от сърце, което се чувства могъщо".
Архим. Варнава Янку
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
