Постинг
18.01.2013 20:20 -
РАЙНА КНЯГИНА РОДЕНА НА 18-ти януари
http://www.facebook.com/photo.php?fbid=10200334688995590&set=a.1283065002470.43097.1405448333&type=1&theater
На 18 януари 1856 г. е родена Райна Княгиня – българска учителка, ушила главното въстаническо знаме на Панагюрски революционен окръг за Априлското въстание.
Райна Поп-Георгиева Футекова , по мъж Дипчева, е влязла в историята и в нашето съзнание като Райна Княгиня.
Родена е в Панагюрище в семейство на свещеник от именития Футеков род. Проявава голям интерес към учението и след килийното училище в метоха е изпратена да се изучи в Железник. След това се завръща в Панагюрище и става учителка.
На 20г. е, когато Бенковски я кани на заседание на комитета и възлага да ушие главното знаме на Априлското въстание. Лъвът на знамето е нарисуван от Стоян Каралеев (Баненеца) по образец на лъвчето, отпечатано на корицата на Устава на БРЦК, а буквите са изписани от Иванчо Зографа. Освен надписа „Свобода или смърт“ в долния край има и две букви — „П“ и „О“ (за „Панагюрски окръг“).
На 22 април — деня на освещаването му — Райна Футекова му пришива приготвени през нощта пискюли. Размерите на знамето са 2 на 1,5 м, има две лица и е поръбено със сърмена ивица. Освещава се от свещеници от града и околните села. Райна описва по следния начин шествието след освещаването на знамето:
„На втория ден на свободата знамето бе довършено. Тогава, по желание на гражданите, трябваше да го взема на ръце, да препаша сабя и револвер и да седна на избран кон, за да премина през целия град и да оповестя на събралия се по улиците народ, че петвековното турско иго е отхвърлено завинаги. Това беше най-тържественият ден на нашата кратковременна свобода. Беловласи старци, редом с невръстни деца, вървяха навсякъде след мен, пееха любими народни песни. Жени, девойки и старици хвърляха върху нас толкова много ухаещи и разноцветни букети, че целият път беше постлан с тях като великолепен килим. Виковете «Ура!» и «Да живее!» нямаха край. Тази тържествена процесия продължи до вечерта.“
За честването на 25-годишнината от Априлското въстание Райна Княгиня ушива три нови знамена — копия на оригиналното. Запазени са само две от тях (във Военноисторическия музей в София и в родната ѝ къща в Панагюрище), третото копие изгаря по време на бомбардировките над София през Втората световна война.
При обявяването на въстанието, Бенковски я покачва на бял кон и заедно със знамето тя язди начело на въстаниците, а цялото население я замеря с цветя. След погрома на въстанието Райна стига до бащината си къща, а той излиза да моли потерята да пощади домашните му. Един турчин се прицелва в него и той пада мъртъв на земята. Майката, Райна и братчето й избягват през тайна врата при съседите. Там Райна се преоблича, намазва лицето си със сажди и така се промъква между турците, които я търсят под дърво и камък.
Скрива се и прекарва само на сух хляб и вода 25 дни. След това Райна е заловена, измъчвана, разкарвана с вързани ръце, полугола, изнемощяла, замеряна с яйца и камъни по главната улица на Пловдив. а после я откарват заедно с майка й в затвор в Пазарджик. След като чули, че я наричат Райна Княгиня, мъчителите й се подиграват и я питат защо е ушила знамето. Смелата българска заявява: "Аз съм скромна учителка, уших знамето, защото воеводата ми заповяда, носих го, защото народът искаше".
Прекарва месеци по турските затвори и е спасена полумъртва, здравето и е сериозно увредено. От бесилото Райна е спасена от чуждите дипломати. След намесата на американския консул Скайлер, се застъпва за нея и руският княз Церетелев. След като е освободена, Найден Геров я изпраща в Русия, където учи за акушерка. Там, като членка на Дамския благотворителен комитет приема 32 панагюрски сирачета, които получават образование. След освобождението работи като учителка в девическата гимназия в Търново. Жени се за брациговския революционер, тогава вече панагюрския кмет Васил Дипчев и когато той става народен представител се преместват в София. Райна ражда 5 момчета (едното умира малко.) и едно момиче. След смъртта на мъжа си Райна Дипчева работи като акушерка. Умира през 1917г.
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
