Нова година или Нов човек?
31.12.12 | Протойерей Андрей Ткачов
http://www.pravoslavie.bg/Анализи/Нова-година-или-Нов-човек-
Новата година е чудесен празник. По-точно Новата година щеше да е чудесен празник, ако не беше преяждането и препиването, безсънната нощ пред телевизора и контрастът между очакването на «НЕЩО» на 31 декември и пълната липса на това «НЕЩО» на 1 януари. А инак всичко е много мило. Студ, предпразнична суета, всеобща нервна треска. Децата чакат подаръци, възрастните се стараят да избягат по-рано от работа и газят снежната киша, отбивайки се по пътя във всички срещнати магазини…
Ако е вярно, че Коледа на Запад все повече губи религиозния си смисъл, че хората там все по-често си честитят не раждането на Месията и Боговъплъщението, а някакъв аморфен «празник», предполагащ домашна седянка, печена гъска и размяна на подаръци, то и тукашната Нова година не се различава по нищо от американската Коледа. ЧНГ – мляс! ЧНГ – дзън! ЧНГ – гъл-гъл-гъл! ЧНГ – лека нощ!
Фенове на Новата година ни направиха комунистите. Ако не беше засилието на идеологическите празници, никой не би влагал толкова сърце в очакваната смяна на цифрите в календара. Но всички други празници изискваха от нас или патетична скръб, или безграничен ентусиазъм. Просто да си човек – за това нямаше време. Оттук тази чисто детска любов към гирляндите и конфетите, аромата на хвойна и мандарините. Още едно доказателство за това, че старее тялото, а душата, облечена в умираща плът, не иска да старее, не може и не умее да го прави. Тя си остава все същото дете, иска ѝ се приказка и чудо.
Но има и тъга в Новата година. Тъга от това, че Новата година не донася нищо ново освен променилите се цифри на календара. Всичко останало си е старо.
Ние, хората, мъкнем с удивително постоянство целия си вехт товар от страсти и пороци от една година на друга. Ето защо всяка нова година си е все същата стара. «Където падне дървото, там и остава да лежи», казва един библейски пророк, имайки предвид злите навици на човека. И в една от молитвите на маслосвета се казва: «Якоже руб поверженний, всякая правда наша пред Тобою». «Руб поверженний» е онова отсечено дърво, което сочи винаги в една и съща посока тъй, както и животът на вцепенения в греховете си човек.
Трябва ни нещо творческо, нещо наистина ново, за което копнеят (сигурен съм) много хора. Няма ли да е нов, например, един такъв лозунг: «Посрещни Новата година трезвен и не пред телевизора»? Ето това би било нещо наистина ново и аз сякаш вече го виждам върху билбордовете из големите градове.
Над входа на Дантевия ад пишело: «НАДЕЖДА ВСЯКА ОСТАВЕТЕ». Над входа на новата календарна година може да се напише: «ЗЛО ВСЯКО ИЗХВЪРЛЕТЕ».
Годината ще е наистина нова, ако човек я посрещне с желание за обнова: борба с лошите навици и страсти, придобиване на добри. Заповядано ни е да бъдем мъдри като змии. А нали именно това същество редовно си мени кожата, влачейки се между острите бодли на някой храст или през някоя теснина между камъни. Не знам дали я боли при това, но със сигурност старата кожа се свлича като чорап, отстъпвайки място на нова кожна тъкан. Ето един урок за нас – не само природен, но и евангелски.
Земята изтанцува поредния си валс около Слънцето. Струва си да отбележим края на този кръг и началото на новия с молитва. Полека-лека стана обичай да се служи литургия през нощта на 31-ви срещу 1-ви. Това е още една нощна литургия освен коледната и пасхалната, обусловена вече не от догматите, а от една насъщна потребност. Повечето хора около нас се правят на луди и си дават насила вид, че са много щастливи. Хората се напиват – не се знае дали от радост или от мъка; лягат си облечени, събуждат се на непознати места… Или в най-добрия случай терзаят дистанционното, търсейки нещо интересно по телевизията. И само една съвсем нищожна част от гражданството изпраща отиващата си година с думите «Господи, помилуй» и посреща новата с «Господи, благослови». Не знам какво смятате вие, но за мен тъкмо това е истинската новост и най-хубавият начин за празнуване.
Дори ако не идем на нощна литургия, нека да кажем една кратка молитва. Нищо по-добро от «Отче наш» не може да се измисли. Часовникът бие 12, снегът зад прозореца бавно пада, а някъде едно семейство чете Господнята молитва и моли от Бога благословия за настъпващага година. Красота!
И още нещо. Нали знаете, че това е условна дата. Новата година се е празнувала ту през през март, ту през септември, ту на Васильовден. Плюс всеки от нас си има собствена нова година. Имам предвид рождения ден като начало на нова година в живота ти. И всеки път смисълът си остава същият. Искаш ли да се промениш – ще има за теб и Нова година, Ново лето на Божията благост. Не искаш? – нищо ново няма да получиш. Мандарини – да, телешоута – да, главоболие и тъга на сутринта – естествено. А ново – не. Тъй че мисли, човече. Без вяра в Христос и без молитва всички тези години на Свинята, Плъха, Кучето, Бивола могат да се слеят в една обща безкрайна година на Осела, бит и посърнал при това.
Ето че пак е зима. Земята се е увила със снежен шал като с пухен юрган. Гледам и неволно си спомням думите на Псалма: «Ще ме умиеш и бял като сняг ще бъда». Сто пъти съм опитвал да започна живота си наново и всичките сто пъти нищо не се получи. Но това, което със сигурност не изпитвам, е отчаяние. През тази Нова година ще пробвам отново. Нали в края на краищата Новата година трябва да е наистина нова. Помогни ми, Господи.
Превод: Андрей Романов
pravoslavie.ru
