http://news.ibox.bg/columnist/id_562495568


С цената на какво, господин президент?!
 18.12.2012, 15:54 (обновена 18.12.2012, 15:55)
 Евгений Еков
Коментари (3)

Президентът Росен Плевнелиев заяви, че „приветства" изграждането на ислямски образователен център в България.

Темата за бъдещето строителство на подобен център у нас бе сред обсъжданите от държавния глава и главния мюфтия по време на посещението на 17 декември 2012 г. на Плевнелиев в Главното мюфтийство.

С обявената си подкрепа за изграждането на ислямски институт в София Плевнелиев поля със студен душ всички противници на строителството му. Нещо повече, в отговор на журналистически въпрос дали ще вземе предвид подписките срещу построяването на такъв ислямски институт у нас, той заяви, че „в рамките на всичките правила българската държава обработва тази идея, инициатива, проект и тя може да намери своята реализация". Тоест, че... въпросът е предрешен!

Доказателство за това бе и съобщението на президента, че образователният министър е поел ангажимент и скоро ще бъде гост на главното мюфтийство и ще покаже кои са съответните стъпки, за да можем да бъдем полезни в тази инициатива.

Така след даване на одобрение за строежа на центъра най-напред от Бойко Борисов, когато бе кмет на столицата, след него от гл. архитект на София Петър Диков, сега това правят и Сергей Игнатов, и Росен Плевнелиев.

Достигането обаче на националното предателство, защото даването на благословия за нов ислямски институт по същество е такова, до самия държавен връх вече е симптоматично - рибата се е вмирисала откъм главата!

И основанията за едно такова твърдение, колкото и „пресилено" да изглежда на някои, не са едно или две и аз ще ги посоча...

Известно ли е, например, на многоиздънващият ни се държавен глава, че изграждането на втори „мюсюлмански център" в София (първият е в Судан!) е сред основните цели на фондацията „Ал Уакф ал Ислами"?

От което следва, че „приветствайки" изграждането на такъв център, той директно и вън от всякакво съмнение подкрепя реализацията на целите на една от най-активните ислямистки организации, действащи в България!

Знае ли, също така, почитаемият, г-н Плевнелиев, че подсъдимите по делото в Пазарджик са членове на „Ал Уакф ал Ислами"? Или може би това му е известно (нали все пак има информация от службите) и затова по време на срещата му с главния мюфтия този въпрос не е повдиган. По тази тема президентът изтъкна, че българската съдебна система трябва просто да си свърши работата.(?!)

Аз също, разбира се, съм за това българската съдебна система просто да си свърши работата. Причината обаче българският държавен глава да се „разсее" по въпроса за 13-те имами, съдени за „разпространяване на антидемократична идеология", както и за пълната му поддръжка на целите на войнстващата организация „Ал Уакф ал Ислами" е друга.

И тя е неотдавнашната му визита в Турция.

Театърът, който бе разигран тогава от Абдуллах Гюл и Росен Плевнелиев - с небивалата пищност на срещите им - трябваше да прикрие основното - двучасовият „инструктаж" на нашия президент от турския премиер.

Че това е била истинската цел на безпрецедентното в рамките само на два месеца второ посещение на българския президент в Анкара показа и пълната липса на информация за разговора на Плевнелиев с Ердоган.

Докато турските и нашите медии ни заливаха с най-малки подробности как е протекла срещата между двамата държавни глави, то за това какво са разговаряли Плевнелиев и Ердоган не бе спомената нито дума.

Впрочем, от първото в историята на мюсюлманското вероизповедание посещение на президент, както ни информира главният мюфтия Мустафа Хаджи, „дневният ред" на срещата с Ердоган започва да излиза.

„Дневният ред" проличава и от един друг факт - темата за исканията на жителите на Гоце Делчев да има местен референдум за строежа на нова джамия не е била обсъждана при разговорите в Главното мюфтийство.

Помолен да коментира, роденият в Гоце Делчев държавен глава „обясни", че лично той уважава местните инициативи, местното самоуправление и желанието на хората по важни теми да търсят решения на местно ниво.

А някои казват, че „кръвта вода не става". Явно за президента Плевнелиев зовът на кръвта е много по-слаб от инструкциите на Ердоган. А те са повече от ясни - отваряне докрай на България за инвазията на ислямизма!

Какво да се прави? Макар и „умерен", турският премиер си остава ислямист и преследва целите си без никакви ограничения.

Затова и българският държавен глава Росен Плевнелиев бе изпратен скоропостижно в Главното мюфтийство в София да „приветства" изграждането на ислямски образователен център у нас в навечерието на Коледа.

За обикновения българин не трябва да остане и сянка на съмнение кой командва парада в България. И за да не бъде празничното му настроение толкова приповдигнато, колкото се полага, то бе помрачено с... унижение.

На този фон още по-кухо и нелепо звучи изтъкнатото от държавния глава, че: „Ние сме категорично обединени около тезата, че трябва да пазим толерантността".

С цената на какво обаче, господин президент?!


ЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖ

биография

Евгений Еков
 

е завършил през 1986 г. „История” във ВТУ „Св.св. Кирил и Методий” – Велико Търново.
 През 1989 - 1997 г. е възстановител и член на редакционния съвет на в. „Македония”.
 През 1990 - 2001 г. е член на Управителния съвет на Македонския научен институт.
 През 1990 – 1995 г. е отговорен секретар на ВМРО – Съюз на македонските дружества.
 През 1995 – 1997 г. е съпредседател на ВМРО – Съюз на македонските дружества.
 През 1994 – 1997 г. е народен представител в 37-ото НС от 10-ти МИР, Кюстендил. Член е на Комисията по национална сигурност и на Групата за приятелство с Македония.
 През 1997 – 1998 г. е началник на отдел „Връзки с обществеността” в Министерство на отбраната. През 1999 г. е зам.-началник на управление „Координация и анализ” на Министерство на външните работи (МВнР).
 През 2000 – 2001 г. е началник на отдел „Анализи и прогнози” в МВнР.
 През 2001 – 2005 г. е извънреден и пълномощен посланик на България в Молдова.
 През 2005 – 2006 г. е началник на сектор в дирекция „Европа-III” на МВнР.
 През 2006 – 2009 г. е редактор в отдел „Анализи” на в. „Монитор” и на в. „Политика”.
 Автор е на статии, анализи, коментари и интервюта по етническите проблеми, въпроси на външната политика на България, националната и регионалната сигурност в пресата, научни и специализирани списания и сборници, и в други издания.