Постинг
13.12.2012 06:48 -
ДЕЦАТА ИМАТ ПРИЧИНА ДА СА ЛОШИ - първа част
Автор: bogolubie
Категория: Други
Прочетен: 1590 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 20.12.2012 13:37
Прочетен: 1590 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 20.12.2012 13:37
Децата имат причини да са лоши - първа част
/ Втората част публикувах на 20 декември 2012г./
http://dveri.bg/axrqq Сряда, 12 Декември 2012 10:54 Автор: Архим. Андрей Конанос
Искам да ти кажа няколко хубави новини. Първо обаче нека те попитам: имаш ли деца? Колко? Много ли? Три! Три се смятат за много. Разбира се, във време, в което други нямат нито едно. Някой създава семейство и го питаш – колко деца имате? А, още нямаме - ти отговаря. А кога ще имате? Ще решим – ми казва – по-късно. И сега какво правите? Ами, прекарваме си добре. Ходим на разходки, отпуски, курорти, нямаме задължения. След това идва времето за детe, когато господинът или госпожата е решил, че моментът е подходящ, но вече не могат. Тогава отново идват и казват: ще се помолиш ли да имаме дете? Не разбрах, какъв мислиш, че е Бог? Какво е Бог? Твой служител? Твой роб? Прекарваш си добре и включваш и Бога в това приятно преживяване и когато ти се развали малко кефа, казваш: "Боже, я пооправи нещата! Угоди ни малко в това и после пак си иди в Твоя ъгъл!" Този човек в началото е можел да има деца, но не е създал, защото е искал да живее безпроблемно, "да си прекарва добре", а след това, когато е решил да създаде дете, вече не може. И още не може. Тези думи се отнасят не до една или две двойки - има много такива. Нас ни наказват нашите дела, нашият егоизъм.
И тъй, имаш ли дете? Или нямаш? Ако нямаш и нямаш вина за това, си мъченица, ако не си виновна, си свят човек, защото приемаш Божия план със смирение и това е трудно, много трудно. Разбирам го. Съществува и мнението на хората, как другите ме гледат и как се чувстваме. Това е наш копнеж. Някой казва: Не ме интересува какво ще кажат другите! И аз го искам! Искам едно детенце, но толкова години нямаме! Бог знае, ще отправяш молитвата си, да се успокоиш, и ти, и съпругата ти, единият да обича другия без да разпределя отговорности, без да мисли за това кой е виновен, ако някой от двамата е виновен, не търсете кой е виновен, освен ако е нещо, което може да се излекува с медицински средства, и да се обичате и да не мислите, да не се стресирате. Защото, когато човек се тревожи с някой свой проблем, той не може лесно да го разреши, а трябва да се остави на Бога. Господ, Всесилният и Премъдрият и Преблагият Бог е допуснал да сключиш този брак с тази конкретна личност, където Бог в Своя мъдър план е знаел, че ще имаш това затруднение за 3, 4 , 5, 10, 15 години. Знам за случай на човек, който след 20 години брак му се роди дете. След 20 години се бяха примирили, че няма да имат. Единият обичаше другия без да търси нищо от него, без да казва – исках да имам дете от теб, но след като не можеш да ми го дариш сега, любовта охладня! Не! Обичам още по-безкористно, обичам те за това, което си. Така е допуснал Бог - Бог, Който ме обича и го знае, ако искаше нещо друго, нямаше ли да промени нещата? Той би допуснал да се оженя за някой друг човек. След като живея с тебе и Бог го е допуснал и сключихме нашия брак чрез Тайнството и Бог запечата тази връзка - означава, че и това ще се окаже за добро. Нали? Целта на Брака не са децата насила, а децата, когато Бог ги даде. Когато Бог не ги дава по някаква причина, която Той знае в Своя мъдър план, любовта не се губи, единството не се губи, възпълването не се губи, пълнота на душата не се губи, светостта не се губи. Просто нямаш детето – естествено се смиряваш. Остава ти една мъка и посърваш; човек си. Казахме, че не можем да сме безстрастни, не може никой да каже - не ме бърка, не пречи изобщо! Липсва ти. Когато ги имаш обаче, ти, който имаш много деца, там да видиш колко мъки има. Слушат някои, които казват – щастливи са тези, които нямат деца – както казвам и аз понякога, когато гледам трудностите на семейните хора и казвам: Пресвета Богородице, от какво се избавих! А в други моменти естествено казвам: виж колко хубаво си живеят! В друг момент казваш: добре, че не съм като тези, каква е тази къща, лудница, как издържат, как успяват в семейните въпроси, как се справят с икономическите проблеми! Виж, всичко е разпределено от Бога, Бог знае какво допуска на всеки, колко издържаш, колко можеш, и ти правиш своя избор, и всичко в живота има своята цена. Каквото избереш, през него ще преминеш. Ще имаш и радостите, ще имаш и скърбите, ще имаш и щастието, ще имаш и мъките, и болестите, и самотата. Всичко някак е балансирано. Съществува и празнота в много неща, тоест в повечето, за да ни покаже Бог това, което казва старецът Паисий: Бог ти дава някой бонбон, за да разбереш, че сладкарницата е в рая, тоест тук нямаме пълнотата на щастието, нито естествено на нещастието. Животът ти дава един малък ад, за да разбереш, че в крайна сметка големият ад ще е много по-лош. Както и другото, дава ти сладко вкусване на рая, една частица от рая, за да видиш, че съществува нещо много повече в другия живот. Не всичко е съвършено тук. Не съществува напълно съвършен път.
Е, да, но виж, ти сега имаш дете и имаш много проблеми. Моето дете – ми каза една госпожа – не е като другите в света. Моето не се понася. С моето дете досега да съм влязла в рекордите на Гинес по търпение – казва и бащата – детето ми не върви добре. Много е непослушно. Имам много лошо дете! Така, имаш лошо дете. Какво ще рече лошо дете? Да не би да не слуша, не се храни, не си учи уроците, вика, ругае, нервничи, блъска вратите, изобщо не се подчинява, ревнува, взема чужди неща, не седи мирно, всичко разхвърля, претърсва гардеробите? Такова ли е твоето? Да, моето е. Откъде го познаваш? Ти, отче - ти казват- сега описа детето ми. Това е детето ти? Да. Какво говориш, толкова лошо дете ли имаш? И тъй, слушай, имам да ти кажа приятни новини. Това лошо дете по-късно може да стане добро. Изключено е! - ще кажеш. Не знаеш. Първо, детето е твое. Това лошото дете е твое. Трябва да се замислиш как е станало лошо, след като има толкова добър баща и толкова добра майка. Второ, не наричай детето лошо. Не казвай, че е лошо. Казваш го, защото върши бели. Прави бели, малко по-буйно е, непослушно е, не внимава, не слуша. Ох, отче, ще умра, не мога! И не е само едно, а имам и други. Но това едно или две от петте, които имам, са ме разболели! Другите са ангели! Понякога тези, които мислиш, че са ангели, не се развиват много като ангели, а тези, които в началото казваш, че са по-буйни и непослушни, стават по-добри. Това са приятните новини, които имам да ти кажа. Имам да ти кажа още нещо приятно. Когато би малък, св. Силуан Атонски бил много буен, много непослушен и правел бели и грехове. И грехове, не шеги, а сериозни грехове. Тежки грехове на младини, вършел лудории, водил бунтовен и грешен живот, и неща, за които след това станал не свещеник, а монах. На този младеж обаче, на това непослушно и буйно дете, днес казваме: Преподобни отче, моли Бога за нас! И някои носят името му. Познавам няколко деца, които се казват Силуан. Веднъж отидох в един православен лагер и попитах едно дете – как се казваш? Силуан. Ти си кръстен на св. Силуан Атонски? От Света Гора? Откъде да знае това дете, че историята на неговото име е започнала от един светец, който на младини бил лошо и непослушно дете, както бихме казали; което, ако някой го гледал, би казал: леле, това дете какво е, представи си какъв грешник ще стане! Той сега е светец! В славата на рая. Св. Йоан Кронщадски също бил грешен на младини и непослушен. Когато казвам грешен, това имам предвид – правел бели, дядо му го гонел, понеже не четял уроците си, бил буен, непослушен. Това немирно дете станало светец. И сега в Църквата честваме паметта му и четем житието му, имаме неговия пример.
Така, че спри, не бързай да съдиш, не бързай да правиш заключения за детето си. Имаш лошо дете и веднага викаш, отчайваш се, губиш надежда, публично наричаш детето хулиган. Думи, които сега благодарение на изолациите и прозорците съседите не чуват. Но това, което му казваш, показва нещо друго, но ще ти го кажа накрая. Хубавото ще ти го запазя като изненада. И тъй, не е позволено да казваме нито на детето, нито на другите, нито на нас самите, че имаме лошо дете. Нашето лошо дете ще стане най-доброто и е много добро. Всяка лошота, която ти наричаш лошота, е доброта, показана и проявена по друг начин. Това, което крие детето, е нещо много добро, но го проявява по друг начин. В своето завещание старецът Порфирий казва: като малък и аз правех много бели… И това не е само хипербола. Светците не са непогрешими и това, че са станали светци, не означава, че са били безупречни в живота си и не са правели бели, лоши неща и не са били лоши деца. Добре. Нека се приземим. Просто, когато се пише житието на някой светец, който е напуснал този свят и е живял преподобен, чист и свят живот, житиеписецът няма да пише за неговите недостатъци, които със сигурност е имал, но го поставия като образец. Е, за да бъде образец, не можеш сега да кажеш, че този светец например понякога е изяждал пет чинии с храна. Не го пишем в житието му. Хранил се е, но не винаги го казваме. В някои естествено го пише. Както в житието на св. Атанасий Атонски, където се казва, че се хранел твърде много, но това твърде много пак било въздържание за него, защото му се ядяло много повече. Но в много жития на светци има тенденция не просто към украса, а авторите вземат всичко най-хубаво, както пчеличката събира добрите неща от живота. Да, но никой не знае какво е правил светецът в личния си живот, когато е бил малък, в детските години, в училище. Имаме светци, които са били много немирни в детските си години. Ние просто понякога четем филтрирани, украсени и доразвити жития и казваме: как моето дете е такова или стана такова? Ама и тези свети хора, когато били малки, също правили бели. Твоето дете е нормално, това исках да ти кажа, имаш едно нормално дете, което прави и бели, кара се и говори и не може да стои на едно място. Казваш: отиваме на църква и там вдига шум. Добре, не може да стои неподвижно; просто трябва да внимаваш да не разсейва другите и да не могат да се молят, а да го изведеш малко навън. Но това, че детето ти не може да седи мирно с кръстосани ръце за един- два часа, е нормално. Както е нормално да не може да седи в клас през цялото време без да говори и да не направи никакво движение, без да говори. Разбираш ли? Понякога ние прекаляваме с изискванията си. Въз основа на твоето мислене, който си на 25, 30 или 50 години, съдиш за детето си, което е да кажем на 5, 10, 15 и е млад човек. Твоят ум е зрял и съдиш едно незряло дете, което сега се развива, върви по своя житейски път. Животът на детето ти не е приключил, лека полека и то ще стане добро.
В някои жития на светиите се говори за недостатъци на светците, това ми харесва, защото се утешавам за моите недостатъци, виждайки богочовешката страна на Църквата, виждам, че Църквата не е пространство на лицемерие, където се правим на светии, а пространство на святост, но и автентичност. Истинността включва искреност, включва почтено отношение и ти казва – зная какво си, имаш грехове, правиш бели, но в себе си имаш и копнеж да станеш свят. Виждам и двете и това не мога да го подмина, разбирам го, обичам те какъвто си. Свещеното Писание казва всичко: и за непослушните деца, и за немирните Христови ученици. Нима св. ап. Петър не бил буен? Нима не бил с бунтовен дух? Нима не бил пълен с енергия? Нима не бил ентусиазиран? Понякога и лекомислен преди да бъде променен от Господа? Той бързал, отрязал ухото на слугата Малх, това какво било? Нима не било беля? Юда не е ли бил лош? Господ обаче дава на Юда, на Своя непослушен ученик и дете, му дава ковчежето с парите. Представи си! Дава му възможност да прави бели! Самият Бог, Самият Христос - му дава свобода, бидейки до Него, това е тайната, приятната атмосфера и казва: Аз съм Безгрешен Бог, не съществува по-хубаво учение за тебе, ще бъда до тебе, ще Ме гледаш. Ти си този, който си. Аз, понеже съм Бог, не искам да те притискам и насила да те правя добър. Не искам насила да станеш Мое добро дете и ученик. Искам да те вдъхновя, да те накарам да закопнееш, да възлюбиш светостта, както другите. Но също ти давам свобода на постъпките. Вижте как постъпва Бог спрямо непослушните ученици – Той ги държи до Себе Си, дава им уюта на свободата да може човекът до тебе да диша. Ако си баща и майка остави детето ти да диша, да не чувства, че се задушава, че е притискано, че се потиска неговата свобода. Да държиш детето си добро насила, да водиш детето си насила, това е ад. Едно дете ми разказва: сутрин ме влачат по пода , влачеха ме по пода, когато бях малък, обърсвах паркета, за да отида на църква! Насила ми събличаха пижамата, без да искам, хвърлях дрехите, но пак ми ги слагаха, за да отидем на църква! Е, как това дете да обикне Църквата, след като за него Църквата означавала мъчение?
Подход, с който искаме да направим нашите деца добри, не е добър. Децата може да са лоши, но и твоят подход не е добър. Христос ни е показал друг пример –смирението, любовта, надеждата, свободата. Колко е добър бащата на блудния син, не вярвам да има по-добър баща от него, след като е Самият Бог, а детето му не било добро. Не винаги е виновен бащата затова, че детето не е добро, детето има свобода. И баща му му дава свобода. Във всяка възраст съществува свобода, във всяка възраст съществуват граници, но от един момент нататък не можеш да натискаш постоянно детето си. И Сам Бог дава на детето правото да си тръгне от дома. Блудният син помолил баща си да раздели имота, той взел всичко, което му дал и заминал в далечна страна. Каква свобода спрямо лошото дете, защото казва: –оставям те свободно, но те обичам! Оставям те свободно не означава, че казвам: я ни остави! Прави каквото искаш най-накрая и ни остави на мира! Изчезвай оттук! Животът ти не ме интересува! Не това, а : Мене Ме боли, че съгрешаваш, Аз не искам да си тръгнеш, плача в Себе си, Аз искам ти да си до Мене, но не искам да си до Мене, за да те потискам, а за да живеем любовта, да живеем единството!
Ако твоето дете се чувства добре до тебе, то нямаше да иска да прави това, което прави, нямаше да го тегли навън към разходки и разни компании, а би го теглило към вкъщи, но нещо в дома ти не му харесва. И, вместо да потърсиш това, което не му харесва, ти го правиш още по-потиснато и раздразнително. Това ти казвам, чети Евангелието да видиш как в притчата бащата се отнася към лошите деца, т.е. към всички нас, с каква свобода, с какво уважение, но не и без контрол, а ни следва, педагогически, наблюдава ни, внимателно, намесва се когато трябва, но никога не отменя свободата на нашите дела.
Виж сега, ти имаш дете на пет години, понятно е, че не говоря за тебе, когато казвам свобода, не означава, че ще оставиш петгодишното си дете да прави каквото иска, нито това от втори и трети клас ще го оставяш да ходи и да скита, където си иска и да не знаеш къде се намира. Нека не изопачаваме нещата. Трябва да имаш проницателност и разсъдливост, за да можеш да разбереш, че всяко нещо, което слушаш във всяко предаване, трябва да го прилагаш в своите обстоятелства. Не се обръщам само към твоето дете, а въобще. Имаме склонността винаги да намираме недостатъци в другите, а не в себе си, да смятаме, че детето не е добре, а аз съм много добра майка, много добър баща. Но ако живееш изключително здраво тази доброта, за която говориш, би бил спокоен, но не си спокоен, а постоянно нещо ти пречи. Постоянно търсиш да намериш нещо в детето, за да го изкоментираш. Постоянно си готов да му направиш забележка и не съществува ден, в който някои родители да не отправят оплаквания, ропот, коментари, критики, ругатни към децата си. Разбира се, дори ругатни. Мнозина ругаят децата си всеки ден.Това не е нормално. Ако си толкова добър родител, защото не си спокоен в себе си, уважавай другия, утихни, занимай се повече със себе си, отколкото се занимаваш с детето си. Със себе си имам предвид обработката на душата, а не както казва една майка: оставям децата и ходя да зяпам по витрините. Не ме интересува, да правят каквото искат. Нека прави каквото иска, аз ще си гледам живота си! Нямам предвид това, а да бъдеш спокоен, за да вижда детето ти, че вкъщи има майка и баща, които са най-спокойните хора, тихи, мирни, щастливи, молещи се, смирени, това имам предвид да се занимаваш със себе си, това не е егоистично себезанимание. Знаеш ли колко голяма помощ даваш на детето си, когато те вижда спокоен? Голяма помощ. Знаеш ли колко голяма помощ е смирението? Когато бащата на блудния син раздал имота на децата, знаеш ли каква тишина и смирение имал на лицето си, каква болка, какви насълзени очи имал този човек, но и какво уважение, благост, любов, такава любов, че любовта му „задушила” детето. Кога? Когато дошъл часът. То минало по своя път, през своя опит и грехове, и се върнало. Най-доброто би било да не се връща в греховете, а винаги да стои в къщи. Но след като така поискало в своята свобода? Бащата обаче казва: детето ми, давам ти и сега, когато си тръгваш, искам да бъда с тебе! Но няма да дойда при тебе с ропот, няма да ти се обаждам по мобилния да те дразня: къде си, какво правиш, с кой си, с коя си, какво говориш сега, защо не се обади преди малко, кога ще се върнеш! Не така. Аз поставям един печат в твоето сърце и където и да отидеш, ще ме имаш близо до тебе. Давам ти моята любов, топлина, изпълнен с болка поглед, молитва, целувки, нежност и, детето ми, ако тези неща не могат да те задържат близо до мене, нямам нещо друго, което да направя, за да те задържа. Не мога насила да те натискам. Направи каквото искаш. Но аз ще те обичам толкова много, че тази любов ще ме изпълни с покой и спокойствие, смирение, обич. Оттук си спокоен родител. И за детето това ще бъде постоянно напомняне, че имах такъв баща, такава майка, където сега, когато не съм при тях - далеч съм, върша моя бунт, пороци и съм лошо дете - тази тяхна любов не ме оставя на мира! Сещам се за този поглед, тези насълзени очи, от копнеж, от любов, от топлина към мене. Това е въпросът. Не бъркай нещата. Когато казвам свобода, нямам предвид да зарежеш децата си! т.е. друга крайност. Това, което казвам е, че трябва да имам баланс. Когато казвам да принесеш, имам предвид да принесеш себе си, и когато казвам да се занимаваш със себе си, имам предвид: нямаш ли мъжа си, жена си? - да бъдете обични помежду си, съединени, да живеете брака си, щастието си, единството си, топлината си, обичта си. Така няма да се занимавате ден и нощ с детето си, защото някои - ще кажа нещо малко грубо, но истинно - вместо да приемат, че проблемът не е тяхното дете, а несъществуващата комуникация между тях самите, намират оправдание за себе си като постоянно се занимават с детето. За да скрият от другите, но и от себе си, че между съпрузите няма комуникация и контакт, няма реална връзка, няма единство, няма любов. Така те насочват цялата си енергия, жизнеспособност, нерви и грижа към детето. Ама детето не виновно, та да приема върху себе си плодовете от твоя смутен, небалансиран и неуреден брак и да избухваш върху него. А освен това да изтъкват в свое оправдание: искам твоето добро! Мен за тебе ме е грижа! И кой ти каза да те е грижа толкова много за детето, след като ти първо не си се погрижила за себе си, за твоя брак и съпружески живот? Как може да те е грижа за детето и как тази любов, която показваш, може да бъде чиста, след като не си се научила да обичаш съпруга си, с който Бог те е съединил?
Когато се извършва тайнството Брак, Бог съединява двамата, за да се обичат и се казва – ще бъдат двамата една плът. Такива ли сте? Обичате ли се? Бог не ти казва, че детето ти ще стане една плът с тебе, защото детето е друга плът, ражда се ново тяло, появява се нов човек и поема по своя път. Ти ще му помогнеш, но твоята помощ към него да бъде тази – да живееш правилно твоето семейство, да живееш правилно брака си, който ти не винаги живееш така, както искаш. Сега хващаме децата и се занимаваме с тях. Някои не говорят с жените си, а през цялото време се занимават с детето, някои жени не говорят със съпруга си, имат проблеми и постоянно се занимават с детето. И това става дразнещо, изморително, защото любовта, която имаш в повече и би трябвало да отдадеш на съпруга, я отдаваш изцяло на детето и това нещо става потискащо и изморително за детето. Това имам предвид. За мене най-хубавото семейство, образцовото семейство като обща характеристика, е семейството с родители, които са смирени, освещаващи се, не тези, които са достигнали святост, а са по пътя, опитват се, борят се, падат и стават, автентични са в своя дух, автентични означава да не са лицемерни и фалшиви, а истинни християни, което не означава непогрешими, а боголюбиви, искрени, честни, които правят най-доброто, което могат, които се борят, които зачитат своите деца, които не претендират децата им да станат добри, а те самите да станат добри и обичат своите деца, по който и път да поемат - в професията си, в живота си, в църковния живот. Внимавай, и там, това много ми харесва, харесва ми, че например майката приготвя просфора и някое от децата не иска да отиде на църква; а тя прави просфора. Да, но по този начин тази майка в същия час преподава на лошото си дете един урок, едно послание, един подтик в душата му: детето ми, аз обичам Христос, обичам силно Бога и макар да съм изморена, работя и се преуморявам, напрягам мускули, меся просфората, а съм толкова уморена. Обаче толкова много обичам Христос, че това не ми тежи! Тази просфора нима не говори на лошото дете, че има майка, която е вярваща, която ходи на Църква, която го уважава, която не го притиска да ходи на църква. Това е най-добрият пример, това е благото послание на Бога чрез майката, което гласи: – детенцето ми, утре има църква, утре има св. Литургия, ще бие камбаната, бих искала да дойдеш, не настоявам, не мога да те натисна! Детето вижда това, получава посланието, утре сутринта може да иска да отиде, може да не иска, може да му тежи, да се е прибрало сутринта, каквото и да стане, но тази майка е най-добрата майка, ако ще детето да не ходи на църква, защото майката е направила това, което е могла. И от тебе, скъпи приятелю, възлюбени майка, баща, леля, чичо, дядо, баба, ти който отглеждаш децата, който си вкъщи и помагаш на другите, Бог няма да иска да пишеш отсъствия и да види колко пъти си довел детето в църква. Защотокак то ходи там, защото някои довеждат децата, влачейки ги, както казах преди. Някаква награда ще ли ще вземат, Бог присъствия ли пише? Бог гледа предпоставките: как го водиш, какво послание му даваш, какъв подтик му даваш, каква атмосфера създаваш вкъщи. И тази майка, да знаеш, създава много хубава атмосфера в душата на детето. Друг въпрос е, че детето ти нервничи, бунтува се, юноша е и не иска да ходи на църква, защото погрешно е разбрало някои неща. Това ми харесва. Не това, че не ходи на църква, а че майката зачита свободата на детето и то не иска да отиде на църква, за да казват след това: сега в квартала ще бъдем изключително уважавани и благолепни. Хубава е тази картина, а? Да ни виждат съседите как всички ходим на църква! Засилва се доброто впечатление, което се създава у хората, добри сме и сме благочестиво семейство. Затова ли го искаш? Затова ли? За да казваш, че сте добро семейство? Не, отче, за доброто на детето! Добре, но доброто на детето ще го правиш така, както Бог го прави - нежно, внимателно, а не с натиск. И да го подтикнеш не е лошо, да му кажеш – детето ми, бих искал да дойдеш с мене на църква, радвам се, когато идваш! - но не да го правиш с натиск. Св. Литургия ни изпълва, дава ни радост, чувстваме Христос до нас и най-вече детето да вижда, че и ти, който ходиш, се променяш. Как лошото дете ще стане добро, когато ти, който казваш, че си добър, не си добър? Когато след църква си нервен, връщаш се и се караш с жена си, хулиш и те вижда, че постоянно си алчен, сребролюбив, егоист, странен, капризен, но между другото постоянно черкуващ се, и постоянно непоправим лицемер. Е, това е най-лошото! Затова си лицемер и не ми казвай, както казват някои: и аз ходя на църква! В същия казан се варим! Мъча се! А в същото време се правиш на добър и важен; и детето знаеш ли какво казва: Не издържам тези неща! Детето обича изключително много искреността, честността, прямотата, това, което е човешко. След като някои деца казват, че родителите им едно правят вкъщи, а друго навън.
И в такива случаи кой от двамата е лош? Детето, което е лошо, или ти? Да не би да се окаже, че ти си малко по-лош от детето, защото то, клетото да е винаги виновно? Детето не понася нашето лицемерие, не може, а понякога сме големи лицемери, фалшиви сме, не сме християни, не сме Христови. И нека пак кажа за примера с доброто семейство – харесва ми това семейство, което има много деца, където някои ходят на църква, други - не, някои отиват на разходки и се връщат по нощите, други искат да се отдадат на Бога и да създадат хубаво християнско семейство, някои други не искат да се оженят за християни, а за хора, които не са от Църквата, защото нямат много претенции. Един човек ми каза: отче, не трябва ли да ни трогват семействата, в които всички вкъщи са християни? Където всички са съвършени, всички ходят на църква? Не трябва ли това да ни бъде като пример за хубаво семейство? Вижте, понятно е, това е нашият копнеж, това е нашето вдъхновение, това е съдържанието на нашата молитва, това бихме искали. Това е идеалът. Но ако това не стане - и е трудно да стане, т.е всички толкова лесно да се съгласуват, тогава поне родителите, тези две личности, централните, най-малкото те да служат правилно „литургията“ на вашите взаимоотношения, на брака ви, и след св. Литургия на Църквата - тогава дори децата да не са такива, каквито искаш и Бог би искал да станат, домът ти ще бъде много хубав и благословен. Защо? Защото вашата връзка ще бъде такава, каквато е връзката на Бога с хората. Защото с твоята човешка логика си готов да ме осъдиш, но ще трябва да осъдиш и Бога и да кажеш: Боже мой, какъв е този свят, който си създал? Какво е това общество, което имаш? Какъв Бог си? Виж как стават нещата днес! Днес чух в новините – хората се убиват един друг, единият руши дома на другия, крадат, опожаряват, взимат наркотици, неправди, един куп грехове и Ти, Боже, какво правиш за децата Си? Какво е това семейство, което си създал? Какъв Бог-Баща си Ти?
Бог е виновен? Бог? И Бог казва:
- Аз съм на Моето място.
-Къде?
-На Голгота.
-И какво правиш?
- Какво правя? Разпнат съм. Какво друго правя ли? От ръцете Ми тече кръв. Какво друго ли? Обичам! Какво друго ли? Опрощавам, тези, които искат. Ако, чадо Мое, не те трогне Моята любов и не те направи от лош добър, нищо друго не може!
Принудата, натискът, това, което казваме на децата: ние децата ги правим добри! – как ще ги направиш добри насила? След това, когато намерят свободата, намерят ключа от вкъщи и вземат и твоя ключ, когато вземат първата си заплата и имат достатъчно пари за харчене, вдигнат се и тръгнат, няма да правят нищо от това, което си им казвал насила и заради тебе ще ругаят и Църквата, ще казват: Аман вече, омръзна ми цял живот всичко насила! Оттук нататък ще се наспивам в неделя, никога няма да ходя на църква! Защо? Защото постоянно си го водила насила, защото не си се научил да даваш доброто по добър начин. Казваше хубави неща, но по погрешен начин. Затова казах, че най-хубавата къща е тази, където има и добри, и лоши деца, от всички, както Бог има. Аз съм едно лошо дете на Бога, ти може да си добро дете, но не сме само добри, ние сме лошите деца на Бога? Бог те обича и обвиняваш Бога, Който има и мене, Неговото дете. Ако някой знае живота ми, душата ми, греховете ми, пороците ми, трябва да Му каже – Боже мой, този как го понасяш? И Бог ще те погледне с изненада и ще ти каже – какво Ми говориш? Аз съм истински Баща! Чакам Моето дете, обичам го, състрадавам му, давам му възможности, давам му надежда! Това е хубавият дом - да си истинен баща, божествен, богочовешки, какъвто е Бог, пълен с любов, грижа, обич, святост, чистота, благоговение, умиление, да имаш всички хубави неща, но да се научиш да не се оплакваш от „лошото” си дете. Да се научиш да гледаш себе си и да намираш покой, както и Бог е блажен и има покой. Бог може да вижда войните, кръвта по земята и катастрофите, но в Себе Си има покой, няма неудовлетворението, което ние имаме. Ние сме неудовлетворени, виновни са ни дрехите, всичко ни е виновно! И намерихме децата като оправдание – да се занимаваме с тях. Виждал съм майки, чиито деца са се забъркали с наркотици, ясно е, че майката има постоянно забит нож в сърцето си. Но това не означава, че ще загуби своя мир, тишина, молитва и доверие в Бога, защото, ако загуби всичко това, сякаш казва: аз съм по-висша от Бога и аз ще се погрижа за детето ми по-добре от Него! Бог не иска от тебе такова нещо, а да бъдеш на мястото си, както трябва да си, и да намираш покой, мир, тишина и да се молиш за децата си. Вземи детето си и чрез молитвата го положи в обятията на Бога, кажи на детето си две думи с любов, покажи му, но не фалшиво, а истинно – като първо сам го асимилираш: детето ми, не искам да те направя добро за мене, за да казвам в квартала, че имам добри деца, а заради твоето щастие. И защото се надявам, че и ти някога може да почувстваш други неща в душата си, които заради мене не си ги почувствало. И аз съм виновна, детето ми, че още не съм ти показала истинския Бог, Бога на любовта, привлекателния, хубавия, обичния Христос, Който очарова, привлича към Себе Си, притегля душите; аз съм виновна, че не те привлякох към Църквата, че не ти показах благия Бог! Казвала ли си някога това на детето си? Лошото? И колкото и да е лошо, то ще ти каже: не, майко, не ти казах, че ти си виновна! Аз съм виновен, нервен съм, бунтувам се, сега извършвам моята бунт, имам своите причини.
Децата имат причини да са лоши, които са извън самите тях. Днес говорихме за дома, съществува и училището, съществува и обществото, съществува телевизията, съществува модата, съществува атмосферата, съществува бомбардирането, бомбардират децата със схващания, идеи, предизвикателства, предложения, дърпат ги постоянно и ги дразнят с един куп дразнители. Как да са добре децата ни? Кой ги е научил на доброта? Освен вие, родителите. Детето живее в епоха, в общество, в едно течение, в една река, тази река накъде отива? Към рая или към бездната? Казали са го много умни хора: детето в днешната епоха не е добро, но е изключително добро. Да ти кажа: в семейството си имаш най-доброто дете, защото възможно ли е детето ти, което Бог е положил в твоята утроба в онзи ден, в който си го зачела, където ти и твоят съпруг сте имали такава любов, съединили сте и и Бог ти е подарил това дете, нима е възможно Бог да е поставил в твоята утроба едно лошо дете? Детето не е лошо, не! А ти си малко по-лош, родителите не са много добри, обществото не е много добро, но от друга страна и най-лошите родители са най-добрите, тоест ти, който не си добър родител, и ти си добър дълбоко в себе си, но още не си се научил да намираш тази доброта на Бога в себе си, доброта на душата и да я проявяваш спрямо детето си. В крайна сметка, ако седнем за малко и се успокоим, спрем караниците, нервите и да казваме ти си виновен, аз съм добър, а ти лош! и кажем – всички сме жертви на едно състояние, всички сме болни, всички сме деца на нашата епоха, грешни, всички! Тогава ще се обикнем, ще видим по-ясно, ще се целунем, ще се хванем ръка за ръка и тогава по друг начин ще видите живота, и всички ще видите колко сте добри, и ти си добър, лошият, родителят, майката, бащата, които не сте добри - и вие сте добри. И детето ви е много добро – лошото дете, но и доброто дете, и то е лошо, защото и то крие различни неща, които се нуждаят от поправяне. Въобще само Един е свят - Господ Иисус Христос, само Господ е абсолютно Свят, безгрешен, състрадателен, милосърден, смирен, любящ. Всички ние имаме още много път да извървим, нуждаем се от голямо поправяне. Много неща трябва да се променят в нас. И тъй, лошите деца са най-добрите, просто трябва да се научиш на добротата, която криеш и изкарваш по друг начин, да я издириш, да я докоснеш, да я обичаш, да я погалиш, за да процъфти и да не поливаш местата, където никнат плевели, тръни и нерви.Трябва да обичаме, както обича най-добрият Баща, Който е наш Господ, Той ни обича и ни уважава и в същото време е напълно независим и щастлив. Той иска да ни види по-добри и не ни наказва, не ни терзае, а благо и внимателно иска да изкара от нас цялата красота, която крием дълбоко в себе си.
Извинявай, добри родителю, че ти се скарах, добър си, но трябва да станеш по-добър, обичай децата си, съпругата си, и ви желая вкъщи да живеете рая, да се радвате за вашите добри и лоши деца и да се молите Бог някога всички да постави в рая, цялото семейство и тогава ще видите колко са добри и колко добри ще бъдем всички ние. Дано и аз да бъда там!
Превод Константин Константинов
/ Втората част публикувах на 20 декември 2012г./
http://dveri.bg/axrqq Сряда, 12 Декември 2012 10:54 Автор: Архим. Андрей Конанос
Искам да ти кажа няколко хубави новини. Първо обаче нека те попитам: имаш ли деца? Колко? Много ли? Три! Три се смятат за много. Разбира се, във време, в което други нямат нито едно. Някой създава семейство и го питаш – колко деца имате? А, още нямаме - ти отговаря. А кога ще имате? Ще решим – ми казва – по-късно. И сега какво правите? Ами, прекарваме си добре. Ходим на разходки, отпуски, курорти, нямаме задължения. След това идва времето за детe, когато господинът или госпожата е решил, че моментът е подходящ, но вече не могат. Тогава отново идват и казват: ще се помолиш ли да имаме дете? Не разбрах, какъв мислиш, че е Бог? Какво е Бог? Твой служител? Твой роб? Прекарваш си добре и включваш и Бога в това приятно преживяване и когато ти се развали малко кефа, казваш: "Боже, я пооправи нещата! Угоди ни малко в това и после пак си иди в Твоя ъгъл!" Този човек в началото е можел да има деца, но не е създал, защото е искал да живее безпроблемно, "да си прекарва добре", а след това, когато е решил да създаде дете, вече не може. И още не може. Тези думи се отнасят не до една или две двойки - има много такива. Нас ни наказват нашите дела, нашият егоизъм.
И тъй, имаш ли дете? Или нямаш? Ако нямаш и нямаш вина за това, си мъченица, ако не си виновна, си свят човек, защото приемаш Божия план със смирение и това е трудно, много трудно. Разбирам го. Съществува и мнението на хората, как другите ме гледат и как се чувстваме. Това е наш копнеж. Някой казва: Не ме интересува какво ще кажат другите! И аз го искам! Искам едно детенце, но толкова години нямаме! Бог знае, ще отправяш молитвата си, да се успокоиш, и ти, и съпругата ти, единият да обича другия без да разпределя отговорности, без да мисли за това кой е виновен, ако някой от двамата е виновен, не търсете кой е виновен, освен ако е нещо, което може да се излекува с медицински средства, и да се обичате и да не мислите, да не се стресирате. Защото, когато човек се тревожи с някой свой проблем, той не може лесно да го разреши, а трябва да се остави на Бога. Господ, Всесилният и Премъдрият и Преблагият Бог е допуснал да сключиш този брак с тази конкретна личност, където Бог в Своя мъдър план е знаел, че ще имаш това затруднение за 3, 4 , 5, 10, 15 години. Знам за случай на човек, който след 20 години брак му се роди дете. След 20 години се бяха примирили, че няма да имат. Единият обичаше другия без да търси нищо от него, без да казва – исках да имам дете от теб, но след като не можеш да ми го дариш сега, любовта охладня! Не! Обичам още по-безкористно, обичам те за това, което си. Така е допуснал Бог - Бог, Който ме обича и го знае, ако искаше нещо друго, нямаше ли да промени нещата? Той би допуснал да се оженя за някой друг човек. След като живея с тебе и Бог го е допуснал и сключихме нашия брак чрез Тайнството и Бог запечата тази връзка - означава, че и това ще се окаже за добро. Нали? Целта на Брака не са децата насила, а децата, когато Бог ги даде. Когато Бог не ги дава по някаква причина, която Той знае в Своя мъдър план, любовта не се губи, единството не се губи, възпълването не се губи, пълнота на душата не се губи, светостта не се губи. Просто нямаш детето – естествено се смиряваш. Остава ти една мъка и посърваш; човек си. Казахме, че не можем да сме безстрастни, не може никой да каже - не ме бърка, не пречи изобщо! Липсва ти. Когато ги имаш обаче, ти, който имаш много деца, там да видиш колко мъки има. Слушат някои, които казват – щастливи са тези, които нямат деца – както казвам и аз понякога, когато гледам трудностите на семейните хора и казвам: Пресвета Богородице, от какво се избавих! А в други моменти естествено казвам: виж колко хубаво си живеят! В друг момент казваш: добре, че не съм като тези, каква е тази къща, лудница, как издържат, как успяват в семейните въпроси, как се справят с икономическите проблеми! Виж, всичко е разпределено от Бога, Бог знае какво допуска на всеки, колко издържаш, колко можеш, и ти правиш своя избор, и всичко в живота има своята цена. Каквото избереш, през него ще преминеш. Ще имаш и радостите, ще имаш и скърбите, ще имаш и щастието, ще имаш и мъките, и болестите, и самотата. Всичко някак е балансирано. Съществува и празнота в много неща, тоест в повечето, за да ни покаже Бог това, което казва старецът Паисий: Бог ти дава някой бонбон, за да разбереш, че сладкарницата е в рая, тоест тук нямаме пълнотата на щастието, нито естествено на нещастието. Животът ти дава един малък ад, за да разбереш, че в крайна сметка големият ад ще е много по-лош. Както и другото, дава ти сладко вкусване на рая, една частица от рая, за да видиш, че съществува нещо много повече в другия живот. Не всичко е съвършено тук. Не съществува напълно съвършен път.
Е, да, но виж, ти сега имаш дете и имаш много проблеми. Моето дете – ми каза една госпожа – не е като другите в света. Моето не се понася. С моето дете досега да съм влязла в рекордите на Гинес по търпение – казва и бащата – детето ми не върви добре. Много е непослушно. Имам много лошо дете! Така, имаш лошо дете. Какво ще рече лошо дете? Да не би да не слуша, не се храни, не си учи уроците, вика, ругае, нервничи, блъска вратите, изобщо не се подчинява, ревнува, взема чужди неща, не седи мирно, всичко разхвърля, претърсва гардеробите? Такова ли е твоето? Да, моето е. Откъде го познаваш? Ти, отче - ти казват- сега описа детето ми. Това е детето ти? Да. Какво говориш, толкова лошо дете ли имаш? И тъй, слушай, имам да ти кажа приятни новини. Това лошо дете по-късно може да стане добро. Изключено е! - ще кажеш. Не знаеш. Първо, детето е твое. Това лошото дете е твое. Трябва да се замислиш как е станало лошо, след като има толкова добър баща и толкова добра майка. Второ, не наричай детето лошо. Не казвай, че е лошо. Казваш го, защото върши бели. Прави бели, малко по-буйно е, непослушно е, не внимава, не слуша. Ох, отче, ще умра, не мога! И не е само едно, а имам и други. Но това едно или две от петте, които имам, са ме разболели! Другите са ангели! Понякога тези, които мислиш, че са ангели, не се развиват много като ангели, а тези, които в началото казваш, че са по-буйни и непослушни, стават по-добри. Това са приятните новини, които имам да ти кажа. Имам да ти кажа още нещо приятно. Когато би малък, св. Силуан Атонски бил много буен, много непослушен и правел бели и грехове. И грехове, не шеги, а сериозни грехове. Тежки грехове на младини, вършел лудории, водил бунтовен и грешен живот, и неща, за които след това станал не свещеник, а монах. На този младеж обаче, на това непослушно и буйно дете, днес казваме: Преподобни отче, моли Бога за нас! И някои носят името му. Познавам няколко деца, които се казват Силуан. Веднъж отидох в един православен лагер и попитах едно дете – как се казваш? Силуан. Ти си кръстен на св. Силуан Атонски? От Света Гора? Откъде да знае това дете, че историята на неговото име е започнала от един светец, който на младини бил лошо и непослушно дете, както бихме казали; което, ако някой го гледал, би казал: леле, това дете какво е, представи си какъв грешник ще стане! Той сега е светец! В славата на рая. Св. Йоан Кронщадски също бил грешен на младини и непослушен. Когато казвам грешен, това имам предвид – правел бели, дядо му го гонел, понеже не четял уроците си, бил буен, непослушен. Това немирно дете станало светец. И сега в Църквата честваме паметта му и четем житието му, имаме неговия пример.
Така, че спри, не бързай да съдиш, не бързай да правиш заключения за детето си. Имаш лошо дете и веднага викаш, отчайваш се, губиш надежда, публично наричаш детето хулиган. Думи, които сега благодарение на изолациите и прозорците съседите не чуват. Но това, което му казваш, показва нещо друго, но ще ти го кажа накрая. Хубавото ще ти го запазя като изненада. И тъй, не е позволено да казваме нито на детето, нито на другите, нито на нас самите, че имаме лошо дете. Нашето лошо дете ще стане най-доброто и е много добро. Всяка лошота, която ти наричаш лошота, е доброта, показана и проявена по друг начин. Това, което крие детето, е нещо много добро, но го проявява по друг начин. В своето завещание старецът Порфирий казва: като малък и аз правех много бели… И това не е само хипербола. Светците не са непогрешими и това, че са станали светци, не означава, че са били безупречни в живота си и не са правели бели, лоши неща и не са били лоши деца. Добре. Нека се приземим. Просто, когато се пише житието на някой светец, който е напуснал този свят и е живял преподобен, чист и свят живот, житиеписецът няма да пише за неговите недостатъци, които със сигурност е имал, но го поставия като образец. Е, за да бъде образец, не можеш сега да кажеш, че този светец например понякога е изяждал пет чинии с храна. Не го пишем в житието му. Хранил се е, но не винаги го казваме. В някои естествено го пише. Както в житието на св. Атанасий Атонски, където се казва, че се хранел твърде много, но това твърде много пак било въздържание за него, защото му се ядяло много повече. Но в много жития на светци има тенденция не просто към украса, а авторите вземат всичко най-хубаво, както пчеличката събира добрите неща от живота. Да, но никой не знае какво е правил светецът в личния си живот, когато е бил малък, в детските години, в училище. Имаме светци, които са били много немирни в детските си години. Ние просто понякога четем филтрирани, украсени и доразвити жития и казваме: как моето дете е такова или стана такова? Ама и тези свети хора, когато били малки, също правили бели. Твоето дете е нормално, това исках да ти кажа, имаш едно нормално дете, което прави и бели, кара се и говори и не може да стои на едно място. Казваш: отиваме на църква и там вдига шум. Добре, не може да стои неподвижно; просто трябва да внимаваш да не разсейва другите и да не могат да се молят, а да го изведеш малко навън. Но това, че детето ти не може да седи мирно с кръстосани ръце за един- два часа, е нормално. Както е нормално да не може да седи в клас през цялото време без да говори и да не направи никакво движение, без да говори. Разбираш ли? Понякога ние прекаляваме с изискванията си. Въз основа на твоето мислене, който си на 25, 30 или 50 години, съдиш за детето си, което е да кажем на 5, 10, 15 и е млад човек. Твоят ум е зрял и съдиш едно незряло дете, което сега се развива, върви по своя житейски път. Животът на детето ти не е приключил, лека полека и то ще стане добро.
В някои жития на светиите се говори за недостатъци на светците, това ми харесва, защото се утешавам за моите недостатъци, виждайки богочовешката страна на Църквата, виждам, че Църквата не е пространство на лицемерие, където се правим на светии, а пространство на святост, но и автентичност. Истинността включва искреност, включва почтено отношение и ти казва – зная какво си, имаш грехове, правиш бели, но в себе си имаш и копнеж да станеш свят. Виждам и двете и това не мога да го подмина, разбирам го, обичам те какъвто си. Свещеното Писание казва всичко: и за непослушните деца, и за немирните Христови ученици. Нима св. ап. Петър не бил буен? Нима не бил с бунтовен дух? Нима не бил пълен с енергия? Нима не бил ентусиазиран? Понякога и лекомислен преди да бъде променен от Господа? Той бързал, отрязал ухото на слугата Малх, това какво било? Нима не било беля? Юда не е ли бил лош? Господ обаче дава на Юда, на Своя непослушен ученик и дете, му дава ковчежето с парите. Представи си! Дава му възможност да прави бели! Самият Бог, Самият Христос - му дава свобода, бидейки до Него, това е тайната, приятната атмосфера и казва: Аз съм Безгрешен Бог, не съществува по-хубаво учение за тебе, ще бъда до тебе, ще Ме гледаш. Ти си този, който си. Аз, понеже съм Бог, не искам да те притискам и насила да те правя добър. Не искам насила да станеш Мое добро дете и ученик. Искам да те вдъхновя, да те накарам да закопнееш, да възлюбиш светостта, както другите. Но също ти давам свобода на постъпките. Вижте как постъпва Бог спрямо непослушните ученици – Той ги държи до Себе Си, дава им уюта на свободата да може човекът до тебе да диша. Ако си баща и майка остави детето ти да диша, да не чувства, че се задушава, че е притискано, че се потиска неговата свобода. Да държиш детето си добро насила, да водиш детето си насила, това е ад. Едно дете ми разказва: сутрин ме влачат по пода , влачеха ме по пода, когато бях малък, обърсвах паркета, за да отида на църква! Насила ми събличаха пижамата, без да искам, хвърлях дрехите, но пак ми ги слагаха, за да отидем на църква! Е, как това дете да обикне Църквата, след като за него Църквата означавала мъчение?
Подход, с който искаме да направим нашите деца добри, не е добър. Децата може да са лоши, но и твоят подход не е добър. Христос ни е показал друг пример –смирението, любовта, надеждата, свободата. Колко е добър бащата на блудния син, не вярвам да има по-добър баща от него, след като е Самият Бог, а детето му не било добро. Не винаги е виновен бащата затова, че детето не е добро, детето има свобода. И баща му му дава свобода. Във всяка възраст съществува свобода, във всяка възраст съществуват граници, но от един момент нататък не можеш да натискаш постоянно детето си. И Сам Бог дава на детето правото да си тръгне от дома. Блудният син помолил баща си да раздели имота, той взел всичко, което му дал и заминал в далечна страна. Каква свобода спрямо лошото дете, защото казва: –оставям те свободно, но те обичам! Оставям те свободно не означава, че казвам: я ни остави! Прави каквото искаш най-накрая и ни остави на мира! Изчезвай оттук! Животът ти не ме интересува! Не това, а : Мене Ме боли, че съгрешаваш, Аз не искам да си тръгнеш, плача в Себе си, Аз искам ти да си до Мене, но не искам да си до Мене, за да те потискам, а за да живеем любовта, да живеем единството!
Ако твоето дете се чувства добре до тебе, то нямаше да иска да прави това, което прави, нямаше да го тегли навън към разходки и разни компании, а би го теглило към вкъщи, но нещо в дома ти не му харесва. И, вместо да потърсиш това, което не му харесва, ти го правиш още по-потиснато и раздразнително. Това ти казвам, чети Евангелието да видиш как в притчата бащата се отнася към лошите деца, т.е. към всички нас, с каква свобода, с какво уважение, но не и без контрол, а ни следва, педагогически, наблюдава ни, внимателно, намесва се когато трябва, но никога не отменя свободата на нашите дела.
Виж сега, ти имаш дете на пет години, понятно е, че не говоря за тебе, когато казвам свобода, не означава, че ще оставиш петгодишното си дете да прави каквото иска, нито това от втори и трети клас ще го оставяш да ходи и да скита, където си иска и да не знаеш къде се намира. Нека не изопачаваме нещата. Трябва да имаш проницателност и разсъдливост, за да можеш да разбереш, че всяко нещо, което слушаш във всяко предаване, трябва да го прилагаш в своите обстоятелства. Не се обръщам само към твоето дете, а въобще. Имаме склонността винаги да намираме недостатъци в другите, а не в себе си, да смятаме, че детето не е добре, а аз съм много добра майка, много добър баща. Но ако живееш изключително здраво тази доброта, за която говориш, би бил спокоен, но не си спокоен, а постоянно нещо ти пречи. Постоянно търсиш да намериш нещо в детето, за да го изкоментираш. Постоянно си готов да му направиш забележка и не съществува ден, в който някои родители да не отправят оплаквания, ропот, коментари, критики, ругатни към децата си. Разбира се, дори ругатни. Мнозина ругаят децата си всеки ден.Това не е нормално. Ако си толкова добър родител, защото не си спокоен в себе си, уважавай другия, утихни, занимай се повече със себе си, отколкото се занимаваш с детето си. Със себе си имам предвид обработката на душата, а не както казва една майка: оставям децата и ходя да зяпам по витрините. Не ме интересува, да правят каквото искат. Нека прави каквото иска, аз ще си гледам живота си! Нямам предвид това, а да бъдеш спокоен, за да вижда детето ти, че вкъщи има майка и баща, които са най-спокойните хора, тихи, мирни, щастливи, молещи се, смирени, това имам предвид да се занимаваш със себе си, това не е егоистично себезанимание. Знаеш ли колко голяма помощ даваш на детето си, когато те вижда спокоен? Голяма помощ. Знаеш ли колко голяма помощ е смирението? Когато бащата на блудния син раздал имота на децата, знаеш ли каква тишина и смирение имал на лицето си, каква болка, какви насълзени очи имал този човек, но и какво уважение, благост, любов, такава любов, че любовта му „задушила” детето. Кога? Когато дошъл часът. То минало по своя път, през своя опит и грехове, и се върнало. Най-доброто би било да не се връща в греховете, а винаги да стои в къщи. Но след като така поискало в своята свобода? Бащата обаче казва: детето ми, давам ти и сега, когато си тръгваш, искам да бъда с тебе! Но няма да дойда при тебе с ропот, няма да ти се обаждам по мобилния да те дразня: къде си, какво правиш, с кой си, с коя си, какво говориш сега, защо не се обади преди малко, кога ще се върнеш! Не така. Аз поставям един печат в твоето сърце и където и да отидеш, ще ме имаш близо до тебе. Давам ти моята любов, топлина, изпълнен с болка поглед, молитва, целувки, нежност и, детето ми, ако тези неща не могат да те задържат близо до мене, нямам нещо друго, което да направя, за да те задържа. Не мога насила да те натискам. Направи каквото искаш. Но аз ще те обичам толкова много, че тази любов ще ме изпълни с покой и спокойствие, смирение, обич. Оттук си спокоен родител. И за детето това ще бъде постоянно напомняне, че имах такъв баща, такава майка, където сега, когато не съм при тях - далеч съм, върша моя бунт, пороци и съм лошо дете - тази тяхна любов не ме оставя на мира! Сещам се за този поглед, тези насълзени очи, от копнеж, от любов, от топлина към мене. Това е въпросът. Не бъркай нещата. Когато казвам свобода, нямам предвид да зарежеш децата си! т.е. друга крайност. Това, което казвам е, че трябва да имам баланс. Когато казвам да принесеш, имам предвид да принесеш себе си, и когато казвам да се занимаваш със себе си, имам предвид: нямаш ли мъжа си, жена си? - да бъдете обични помежду си, съединени, да живеете брака си, щастието си, единството си, топлината си, обичта си. Така няма да се занимавате ден и нощ с детето си, защото някои - ще кажа нещо малко грубо, но истинно - вместо да приемат, че проблемът не е тяхното дете, а несъществуващата комуникация между тях самите, намират оправдание за себе си като постоянно се занимават с детето. За да скрият от другите, но и от себе си, че между съпрузите няма комуникация и контакт, няма реална връзка, няма единство, няма любов. Така те насочват цялата си енергия, жизнеспособност, нерви и грижа към детето. Ама детето не виновно, та да приема върху себе си плодовете от твоя смутен, небалансиран и неуреден брак и да избухваш върху него. А освен това да изтъкват в свое оправдание: искам твоето добро! Мен за тебе ме е грижа! И кой ти каза да те е грижа толкова много за детето, след като ти първо не си се погрижила за себе си, за твоя брак и съпружески живот? Как може да те е грижа за детето и как тази любов, която показваш, може да бъде чиста, след като не си се научила да обичаш съпруга си, с който Бог те е съединил?
Когато се извършва тайнството Брак, Бог съединява двамата, за да се обичат и се казва – ще бъдат двамата една плът. Такива ли сте? Обичате ли се? Бог не ти казва, че детето ти ще стане една плът с тебе, защото детето е друга плът, ражда се ново тяло, появява се нов човек и поема по своя път. Ти ще му помогнеш, но твоята помощ към него да бъде тази – да живееш правилно твоето семейство, да живееш правилно брака си, който ти не винаги живееш така, както искаш. Сега хващаме децата и се занимаваме с тях. Някои не говорят с жените си, а през цялото време се занимават с детето, някои жени не говорят със съпруга си, имат проблеми и постоянно се занимават с детето. И това става дразнещо, изморително, защото любовта, която имаш в повече и би трябвало да отдадеш на съпруга, я отдаваш изцяло на детето и това нещо става потискащо и изморително за детето. Това имам предвид. За мене най-хубавото семейство, образцовото семейство като обща характеристика, е семейството с родители, които са смирени, освещаващи се, не тези, които са достигнали святост, а са по пътя, опитват се, борят се, падат и стават, автентични са в своя дух, автентични означава да не са лицемерни и фалшиви, а истинни християни, което не означава непогрешими, а боголюбиви, искрени, честни, които правят най-доброто, което могат, които се борят, които зачитат своите деца, които не претендират децата им да станат добри, а те самите да станат добри и обичат своите деца, по който и път да поемат - в професията си, в живота си, в църковния живот. Внимавай, и там, това много ми харесва, харесва ми, че например майката приготвя просфора и някое от децата не иска да отиде на църква; а тя прави просфора. Да, но по този начин тази майка в същия час преподава на лошото си дете един урок, едно послание, един подтик в душата му: детето ми, аз обичам Христос, обичам силно Бога и макар да съм изморена, работя и се преуморявам, напрягам мускули, меся просфората, а съм толкова уморена. Обаче толкова много обичам Христос, че това не ми тежи! Тази просфора нима не говори на лошото дете, че има майка, която е вярваща, която ходи на Църква, която го уважава, която не го притиска да ходи на църква. Това е най-добрият пример, това е благото послание на Бога чрез майката, което гласи: – детенцето ми, утре има църква, утре има св. Литургия, ще бие камбаната, бих искала да дойдеш, не настоявам, не мога да те натисна! Детето вижда това, получава посланието, утре сутринта може да иска да отиде, може да не иска, може да му тежи, да се е прибрало сутринта, каквото и да стане, но тази майка е най-добрата майка, ако ще детето да не ходи на църква, защото майката е направила това, което е могла. И от тебе, скъпи приятелю, възлюбени майка, баща, леля, чичо, дядо, баба, ти който отглеждаш децата, който си вкъщи и помагаш на другите, Бог няма да иска да пишеш отсъствия и да види колко пъти си довел детето в църква. Защотокак то ходи там, защото някои довеждат децата, влачейки ги, както казах преди. Някаква награда ще ли ще вземат, Бог присъствия ли пише? Бог гледа предпоставките: как го водиш, какво послание му даваш, какъв подтик му даваш, каква атмосфера създаваш вкъщи. И тази майка, да знаеш, създава много хубава атмосфера в душата на детето. Друг въпрос е, че детето ти нервничи, бунтува се, юноша е и не иска да ходи на църква, защото погрешно е разбрало някои неща. Това ми харесва. Не това, че не ходи на църква, а че майката зачита свободата на детето и то не иска да отиде на църква, за да казват след това: сега в квартала ще бъдем изключително уважавани и благолепни. Хубава е тази картина, а? Да ни виждат съседите как всички ходим на църква! Засилва се доброто впечатление, което се създава у хората, добри сме и сме благочестиво семейство. Затова ли го искаш? Затова ли? За да казваш, че сте добро семейство? Не, отче, за доброто на детето! Добре, но доброто на детето ще го правиш така, както Бог го прави - нежно, внимателно, а не с натиск. И да го подтикнеш не е лошо, да му кажеш – детето ми, бих искал да дойдеш с мене на църква, радвам се, когато идваш! - но не да го правиш с натиск. Св. Литургия ни изпълва, дава ни радост, чувстваме Христос до нас и най-вече детето да вижда, че и ти, който ходиш, се променяш. Как лошото дете ще стане добро, когато ти, който казваш, че си добър, не си добър? Когато след църква си нервен, връщаш се и се караш с жена си, хулиш и те вижда, че постоянно си алчен, сребролюбив, егоист, странен, капризен, но между другото постоянно черкуващ се, и постоянно непоправим лицемер. Е, това е най-лошото! Затова си лицемер и не ми казвай, както казват някои: и аз ходя на църква! В същия казан се варим! Мъча се! А в същото време се правиш на добър и важен; и детето знаеш ли какво казва: Не издържам тези неща! Детето обича изключително много искреността, честността, прямотата, това, което е човешко. След като някои деца казват, че родителите им едно правят вкъщи, а друго навън.
И в такива случаи кой от двамата е лош? Детето, което е лошо, или ти? Да не би да се окаже, че ти си малко по-лош от детето, защото то, клетото да е винаги виновно? Детето не понася нашето лицемерие, не може, а понякога сме големи лицемери, фалшиви сме, не сме християни, не сме Христови. И нека пак кажа за примера с доброто семейство – харесва ми това семейство, което има много деца, където някои ходят на църква, други - не, някои отиват на разходки и се връщат по нощите, други искат да се отдадат на Бога и да създадат хубаво християнско семейство, някои други не искат да се оженят за християни, а за хора, които не са от Църквата, защото нямат много претенции. Един човек ми каза: отче, не трябва ли да ни трогват семействата, в които всички вкъщи са християни? Където всички са съвършени, всички ходят на църква? Не трябва ли това да ни бъде като пример за хубаво семейство? Вижте, понятно е, това е нашият копнеж, това е нашето вдъхновение, това е съдържанието на нашата молитва, това бихме искали. Това е идеалът. Но ако това не стане - и е трудно да стане, т.е всички толкова лесно да се съгласуват, тогава поне родителите, тези две личности, централните, най-малкото те да служат правилно „литургията“ на вашите взаимоотношения, на брака ви, и след св. Литургия на Църквата - тогава дори децата да не са такива, каквито искаш и Бог би искал да станат, домът ти ще бъде много хубав и благословен. Защо? Защото вашата връзка ще бъде такава, каквато е връзката на Бога с хората. Защото с твоята човешка логика си готов да ме осъдиш, но ще трябва да осъдиш и Бога и да кажеш: Боже мой, какъв е този свят, който си създал? Какво е това общество, което имаш? Какъв Бог си? Виж как стават нещата днес! Днес чух в новините – хората се убиват един друг, единият руши дома на другия, крадат, опожаряват, взимат наркотици, неправди, един куп грехове и Ти, Боже, какво правиш за децата Си? Какво е това семейство, което си създал? Какъв Бог-Баща си Ти?
Бог е виновен? Бог? И Бог казва:
- Аз съм на Моето място.
-Къде?
-На Голгота.
-И какво правиш?
- Какво правя? Разпнат съм. Какво друго правя ли? От ръцете Ми тече кръв. Какво друго ли? Обичам! Какво друго ли? Опрощавам, тези, които искат. Ако, чадо Мое, не те трогне Моята любов и не те направи от лош добър, нищо друго не може!
Принудата, натискът, това, което казваме на децата: ние децата ги правим добри! – как ще ги направиш добри насила? След това, когато намерят свободата, намерят ключа от вкъщи и вземат и твоя ключ, когато вземат първата си заплата и имат достатъчно пари за харчене, вдигнат се и тръгнат, няма да правят нищо от това, което си им казвал насила и заради тебе ще ругаят и Църквата, ще казват: Аман вече, омръзна ми цял живот всичко насила! Оттук нататък ще се наспивам в неделя, никога няма да ходя на църква! Защо? Защото постоянно си го водила насила, защото не си се научил да даваш доброто по добър начин. Казваше хубави неща, но по погрешен начин. Затова казах, че най-хубавата къща е тази, където има и добри, и лоши деца, от всички, както Бог има. Аз съм едно лошо дете на Бога, ти може да си добро дете, но не сме само добри, ние сме лошите деца на Бога? Бог те обича и обвиняваш Бога, Който има и мене, Неговото дете. Ако някой знае живота ми, душата ми, греховете ми, пороците ми, трябва да Му каже – Боже мой, този как го понасяш? И Бог ще те погледне с изненада и ще ти каже – какво Ми говориш? Аз съм истински Баща! Чакам Моето дете, обичам го, състрадавам му, давам му възможности, давам му надежда! Това е хубавият дом - да си истинен баща, божествен, богочовешки, какъвто е Бог, пълен с любов, грижа, обич, святост, чистота, благоговение, умиление, да имаш всички хубави неща, но да се научиш да не се оплакваш от „лошото” си дете. Да се научиш да гледаш себе си и да намираш покой, както и Бог е блажен и има покой. Бог може да вижда войните, кръвта по земята и катастрофите, но в Себе Си има покой, няма неудовлетворението, което ние имаме. Ние сме неудовлетворени, виновни са ни дрехите, всичко ни е виновно! И намерихме децата като оправдание – да се занимаваме с тях. Виждал съм майки, чиито деца са се забъркали с наркотици, ясно е, че майката има постоянно забит нож в сърцето си. Но това не означава, че ще загуби своя мир, тишина, молитва и доверие в Бога, защото, ако загуби всичко това, сякаш казва: аз съм по-висша от Бога и аз ще се погрижа за детето ми по-добре от Него! Бог не иска от тебе такова нещо, а да бъдеш на мястото си, както трябва да си, и да намираш покой, мир, тишина и да се молиш за децата си. Вземи детето си и чрез молитвата го положи в обятията на Бога, кажи на детето си две думи с любов, покажи му, но не фалшиво, а истинно – като първо сам го асимилираш: детето ми, не искам да те направя добро за мене, за да казвам в квартала, че имам добри деца, а заради твоето щастие. И защото се надявам, че и ти някога може да почувстваш други неща в душата си, които заради мене не си ги почувствало. И аз съм виновна, детето ми, че още не съм ти показала истинския Бог, Бога на любовта, привлекателния, хубавия, обичния Христос, Който очарова, привлича към Себе Си, притегля душите; аз съм виновна, че не те привлякох към Църквата, че не ти показах благия Бог! Казвала ли си някога това на детето си? Лошото? И колкото и да е лошо, то ще ти каже: не, майко, не ти казах, че ти си виновна! Аз съм виновен, нервен съм, бунтувам се, сега извършвам моята бунт, имам своите причини.
Децата имат причини да са лоши, които са извън самите тях. Днес говорихме за дома, съществува и училището, съществува и обществото, съществува телевизията, съществува модата, съществува атмосферата, съществува бомбардирането, бомбардират децата със схващания, идеи, предизвикателства, предложения, дърпат ги постоянно и ги дразнят с един куп дразнители. Как да са добре децата ни? Кой ги е научил на доброта? Освен вие, родителите. Детето живее в епоха, в общество, в едно течение, в една река, тази река накъде отива? Към рая или към бездната? Казали са го много умни хора: детето в днешната епоха не е добро, но е изключително добро. Да ти кажа: в семейството си имаш най-доброто дете, защото възможно ли е детето ти, което Бог е положил в твоята утроба в онзи ден, в който си го зачела, където ти и твоят съпруг сте имали такава любов, съединили сте и и Бог ти е подарил това дете, нима е възможно Бог да е поставил в твоята утроба едно лошо дете? Детето не е лошо, не! А ти си малко по-лош, родителите не са много добри, обществото не е много добро, но от друга страна и най-лошите родители са най-добрите, тоест ти, който не си добър родител, и ти си добър дълбоко в себе си, но още не си се научил да намираш тази доброта на Бога в себе си, доброта на душата и да я проявяваш спрямо детето си. В крайна сметка, ако седнем за малко и се успокоим, спрем караниците, нервите и да казваме ти си виновен, аз съм добър, а ти лош! и кажем – всички сме жертви на едно състояние, всички сме болни, всички сме деца на нашата епоха, грешни, всички! Тогава ще се обикнем, ще видим по-ясно, ще се целунем, ще се хванем ръка за ръка и тогава по друг начин ще видите живота, и всички ще видите колко сте добри, и ти си добър, лошият, родителят, майката, бащата, които не сте добри - и вие сте добри. И детето ви е много добро – лошото дете, но и доброто дете, и то е лошо, защото и то крие различни неща, които се нуждаят от поправяне. Въобще само Един е свят - Господ Иисус Христос, само Господ е абсолютно Свят, безгрешен, състрадателен, милосърден, смирен, любящ. Всички ние имаме още много път да извървим, нуждаем се от голямо поправяне. Много неща трябва да се променят в нас. И тъй, лошите деца са най-добрите, просто трябва да се научиш на добротата, която криеш и изкарваш по друг начин, да я издириш, да я докоснеш, да я обичаш, да я погалиш, за да процъфти и да не поливаш местата, където никнат плевели, тръни и нерви.Трябва да обичаме, както обича най-добрият Баща, Който е наш Господ, Той ни обича и ни уважава и в същото време е напълно независим и щастлив. Той иска да ни види по-добри и не ни наказва, не ни терзае, а благо и внимателно иска да изкара от нас цялата красота, която крием дълбоко в себе си.
Извинявай, добри родителю, че ти се скарах, добър си, но трябва да станеш по-добър, обичай децата си, съпругата си, и ви желая вкъщи да живеете рая, да се радвате за вашите добри и лоши деца и да се молите Бог някога всички да постави в рая, цялото семейство и тогава ще видите колко са добри и колко добри ще бъдем всички ние. Дано и аз да бъда там!
Превод Константин Константинов
Прототип на миниатюрен инвертор с мощнос...
Как да се предпазим от болести и да не п...
Как Плевнелиев се мазни на турците
Как да се предпазим от болести и да не п...
Как Плевнелиев се мазни на турците
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
