Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.11.2012 14:05 - ЗА ПОЧИТАНЕ НА СВЕТИИТЕ В ПРАВОСЛАВИЕТО
Автор: bogolubie Категория: Други   
Прочетен: 2956 Коментари: 5 Гласове:
0



 Полезно, за всеки !
За почитането на светиите в православието
 „Не си прави кумир и никакво изображение на онова, що е горе на небето, що е долу на земята, и що е във водата под земята; не им се кланяй и не им служи” (Изх. 20:4-5)
 Тук може да възникне у някои въпросът: „Не се ли провиняваме срещу тая изрична Божия заповед ние, православните християни, които, вярвайки в Бога и служейки Нему, почитаме още и св. Богородица, и св. Апостоли, и св. Мъченици, и всички други светци, като в тяхна чест устройваме празници, издигаме храмове, служим литургии, пеем песни и пр.? Не са ли за нас светците нещо като божества, от които очакваме милост и помощ, и които едва ли не изместват за нас Бога?”
 В такова нещо искат да ни обвинят протестантите, но напразно! Ние бихме били идолопоклонници, ако боготворяхме светците и ако с тяхното почитане бихме затъмнявали Божията слава. Но всъщност ние не ги боготворим и никого не поставяме на мястото на Иисуса Христа, нашия единствен Спасител, Изкупител и Ходатай! Ние само следваме думите на Иисуса Христа, Който е казал на Своите апостоли, а чрез тях и на всички Свои светии: „Който приема вас, Мене приема, а който приема Мене, приема Тогова, Който ме е пратил” (Мат. 10:4)
 При идолопоклонството кумирите отдалечават поклонниците си от истинския Бог. А при почитането на светците се получава обратното: светците хващат като че ли за ръка дошлите при тях по-малки техни братя и ги завеждат при Христа, а с туй – при Бога! Православният християнин вижда в светците Божии угодници и не ги боготвори, а почита, именно почита, защото е послушен към боговдъхновеното Свещено Писание, което съветва всички верни: „Помнете вашите наставници, които са ви проповядвали словото Божие, и като имате пред очи свършека на техния живот, подражавайте на вярата им” (Евр. 13:7)
 Никога, когато се служи божествена литургия в чест на някой светец, не се принася жертва на светеца, а само на Бога. Блажени Августин говори: „Не на мъчениците ние посвещаваме свещенството, богослуженията и жертвоприношенията (както правят това езичниците по отношение на своите божества), защото ние смятаме за свой Бог не тях самите, а техния Бог. Наистина, почитаме паметта им като на свети Божии люде, които са воювали за истината до смърт… Но чувал ли е някой някога, щото свещеникът, стоящ пред олтара, построен даже над св. Тяло на мъченик, в Божия чест и почит, да казва в своите молитви: на тебе, Павле, Петре или Киприане, принасям жертва?… И тъй, ние не почитаме светите мъченици с божествени почести… не сме им установили свещеници и не им извършваме жертвоприношения, защото това е нещо неприлично, неподобаващо и непозволено; то трябва да става само по отношение на единия Бог.”
 Как св. Църква схваща почитането на светците, проличава най-добре от следните класически думи на св. Иоана Дамаскина.
 „Трябва да почитаме светците като Христови приятели, като чеда и наследници Божии, по словата на евангелиста Иоана Богослова: „А на всички ония, които Го приеха, даде възможност да станат чеда Божии”(Иоан. 1:14)… Как да не почитаме тия, които са и служители, и приятели, и синове Божии? Честта, която се оказва на най-усърдните служители, доказва любовта към общия Владика… Правилно трябва да ги почитаме, да въздигаме в тяхно име храмове на Бога, да принасяме дарове, да тачим дните на тяхната памет… Като гледаме, как са живели всички тия светци, нека подражаваме на тяхната вяра, любов, надежда, ревност, живот, твърдост в страданията, търпение дори до кръв, за да се удостоим и ние като тях с венците на славата.”
 Протестантите ни обвиняват в това, че сме прибягвали до ходатайството на светците. Вярно е, че ние търсим в молитвеното си общение със светците тяхното ходатайство, но не защото не зачитаме единствения Ходатай – Христа, а понеже вярваме в Писанието, което казва: „Голяма сила има усърдната молитва на праведника” (Иак. 5:16). За нас светците не са ходатаи в смисъла на Христа. Той е Ходатай по същество и по изкупителните Си заслуги. А светците ходатайстват за нас, подражавайки на Христа и на великата Му любов към грешниците. Както е един нашият небесен Отец (Мат. 23:9), но това не пречи да имаме и на земята отци и бащи, и както е един нашият Учител и Наставник – Христос (Мат. 28:8, 10), без това да премахва земните учители и наставници, така точно е един единствен нашият Ходатай – Иисус Христос, „Който отдаде Себе си за откуп на всички” (1 Тим. 2:5-6), без това да пречи да имаме и по-малки ходатаи – Божиите угодници.
 Те са обаче съвсем различни от него! Христос е Ходатай в делото на изкуплението и синовното застъпничество пред Отца. А светците са ходатаи с молитвите си за нас като приятели Божии. Христос е Ходатай, Който няма нужда от други ходатаи. А светците, когато са живели на земята, са имали нужда от Ходатая-Христа, и сега имат нужда от Него за нас… Накратко казано, Христос е Ходатай по природа, а светците са ходатаи по благодат (по Стефан Яворски).
 Ако Бог е Владетелят, светците са Неговите министри, на които Сам Бог е благоволил да даде голяма власт: те ще съдят света (1 Кор. 6:2), техните молитви имат голяма сила (Иак. 5:16). Особено велико е застъпничеството на Божията Майка пред нейния Божествен Син. Как да не се обръщаме към нея! Как да не я тачим, когато тя сама по вдъхновение на Дух Свети е предрекла, че ще я почитат всички християни, говорейки: „Ето, от сега ще ме облажават всички родове” (Лук. 1:48). Ако протестантите толкова държат за Свещеното Писание, защо не почитат св. Богородица, почитането на която е предречено там? Защо не почитат светците, чието зачитане е заповядано от Иисуса Христа с думите: „Който приема вас, Мене приема” (Мат. 10:40), и чието прославяне е предсказано още във Ветхия Завет с думите: „Аз ще прославя ония, които Мене прославят” (1 Цар. 2:30). А щом Бог прославя светците, как могат човеци да им отричат дължимата почит?
 Но независимо от всичко това голяма психологическа необходимост за истински вярващия в Бога е почитането на светците. Те улесняват християнина, който ги тачи, в доближаването му до небето. Те са някакво необходимо стъпало между греховната богоотдалеченост и възсъединяването в Бога. Св. Ап. Павел говори така на вярващите: „Бъдете мои подражатели, както съм и аз на Христа” (1 Кор. 11:1). Ако трябваше направо да догонваме Христа, колко хора биха се отчаяли в това непосилно духовно начинание! Иисус Христос е непостижим образец на всички съвършенства. Но ето, светците ни улесняват и насърчават в устрема към Бога. Много от тях са живели преди това обикновен човешки живот, други са били може би грешни като нас и дори по-грешни и от нас. Ала с Божията помощ са станали светци! Перипетиите на техния живот са толкова поучителни! Техните изкушения, техните борби, техните подвизи, тяхната вяра – всичко това може да окуражи слабите. Чрез своите жития светците сякаш ни говорят: „И ние бяхме човеци с немощи като вашите. Но с Божията помощ победихме греха. Щом ние можахме, и вие с Божията помощ ще можете! Опитайте само, но с твърда вяра и света решимост да не се връщате назад към греха и ще се доближите до Бога.” Тъй светците не ни задържат при себе си, както правят идолите, препоръчвайки се за божества, а ни водят при Бога.
 Възлюблени, ако вие искате да направите вашето дете художник, няма да му дадете да почне с най-сложната картина, дето има много фигури, богати движения, всевъзможни багри и хиляди нюанси. Това ще обезсърчи малкия живописец и той ще се откаже от намерението си да стане художник. В началото вие ще му дадете да рисува прости неща, след това по-сложни и постепенно постепенно ще го водите към съвършенството. Тъй е и в духовния живот. Светците са ония степени, по които трябва да почнем да се издигаме, да стигнем до най-съвършения Образец – Христа!
 От всички направени до тук разсъждения се вижда, колко погрешно мислят протестантите, когато казват, че, почитайки светците, ние се отклоняваме от истинското богопочитание и чрез тяхното честване затъмняваме Божията слава. Тъкмо напротив, почитайки светците, ние се учим така да служим на Бога, както те са Му служили, и чествайки ги, прославяме още повече Бога, Който е дивен в Своите светии! (Пс. 67:36 – по слав. текст).
 Що са светиите, ако не най-великото творение на Бог! Защото те са се издигнали до светост само благодарение на Неговата всемогъща помощ, която ги е изваяла така, че да станат изящни образци на християнско съвършенство! Никой светец не приписва на себе си своите достойнства, а казва подобно на св. Ап. Павел: „С благодатта на Бога съм това, което съм” (1 Кор. 15:10). Божиите угодници не ни откъсват от Бога, а ни водят към Него. За тях смисълът на живота е бил Христос. Ако им подражаваме, и за нас Христос ще стане център и смисъл на живота ни. Светците са ония духовни образци, които със своите съвършенства ни напомнят за Всесъвършения – за Бога!
 Ако застанем пред едно планинско езеро, в чиято гладка повърхност се оглежда снежното чело на някой красив връх, или ако съзерцаваме някой дивен слънчев залез, при който горят в злато и пурпур натрупаните на запад облаци, ние неволно ще извикаме: „Боже, колко си велик!” Тъй от съвършенствата на земните картини ние заключаваме за съвършенствата на техния небесен Създател. Но това идолопоклонство ли е? Трябва ли да кажем: „Не гледайте тия земни хубости! Те засенчват Бога!” Не е ли тъкмо обратното вярно, че те ни откриват Божието величие, според думите на св. Ап. Павел, че онова, що е невидимо у Бога, сиреч вечната Му сила и Божество, се вижда от създание мира чрез разглеждане творенията (Рим. 1:20). Тъй е при светците. Като разучаваме живота им, като ги почитаме и обичаме, като идваме близо до тях, ние занемяваме от възхита пред величието Божие, което се разкрива пред техните дела! Запленени от красотата на тяхната светост, ние по-лесно можем да почнем да им подражаваме. А чрез подражанието им ние все повече и повече обикваме Бога и Му служим от сърце, както те са Го обичали и са Му служели. Тъй почитането на светците довежда до истинското богопочитание. Затуй култът към светците не е нарушение на втората Господня заповед.
 Архим. Серафим Алексиев



Гласувай:
0



1. antoninus - Защо смяташ, че Бог вижда нещата по същия начин, като вас?
15.11.2012 15:59
Bogolubie,
моля да не възприемеш коментарите ми като нападка към блога ти или към теб, но когато някъде прочета, че иконите не са кумири, смятам за мой дълг да се намеся, та да четящите да имат възможност да осмислят 2 гледни точки. Уважавам твоето мнение, макар да не съм съгласен.

И така - в Евангелието на Лука, 11-та глава, 27 и 28 стихове четем: “А когато Той говореше това, една жена издигна глас от народа и Му рече: Блажена е утробата, която Те е носила, и гърдите, от които Си сукал. А Той рече: Да, но блажени са и тия, които слушат словото Божие и го пазят!”.
Разбираш ли важността на тези думи, bogolubie? Въпреки че майката се мъчи да носи детето девет месеца и да го отгледа, за Исус всичко това е много по-маловажно от слушането и пазенето на Божието слово.

В библията светии са живи хора, приели да пазят божиите заповеди. Това обаче не означава, че това са мъртви, на които следва да се кланяме. Поклонението пред друг, освен Бог (Отец, Син и Светия дух) е нарушаване на заповедта да нямаме други богове. Това е добре известно на апостолите и ще цитирам Деяния на апостолите
25 И когато влизаше Петър, Корнилий го посрещна, падна пред нозете му и се поклони.
26 А Петър го дигна, казвайки: Стани; и сам аз съм човек.
А какво казва ангела в Откровение?
Тогава аз паднах пред нозете му да му се поклоня; но той ми рече: Недей; аз съм съслужител на тебе и на братята ти, които държат свидетелството за Исуса; поклони се Богу;
На кой да се покланят? Дали Петър и ангела приемат, че кланяйки се на тях се кланят на Бог? Надали. И как да се кланяме на хора, като те самите са мъртви и спят и няма с какво да помогнат и на себе си, камо ли на друг. И толкова ли е немощен Исус, та трябва някой да посредничи между посредника, който единствено е признат от Бога (Исус).
Никъде, повтарям НИКЪДЕ не е казано да им се кланяме или да им се молим.

В старо време Бог учеше Своя народ, че контактът с мъртвите води до оскверняване! Всеки, който се докоснеше до мъртвец, беше считан за нечист и трябваше да извърши след това специален ритуал на очистване. Всеки израилтянин, докоснал се до мъртвец и влязъл в Божия храм без да се очисти, подлежеше на смъртно наказание! На първосвещеника на Израиля беше дори забранено да влиза при мъртвец, дори ако това беше майка му или баща му! На назиреите бе също забранено да се доближават до умрял човек. С тези строги забрани Бог желаеше да предпази Своя народ от поклонение на мъртвите, което бе повсеместно практикувано от всички езически народи. Нещо повече. Тъй като сред езичниците бе разпространено вярването за задгробния живот на душата в отвъдното, Бог беше забранил също на Своите чада, под страх от смъртно наказание, да се допитват до медиуми и да установяват контакт с духовете на умрелите. Духовете на умрелите бяха всъщност демонски духове.

Каква страшна трагедия е обаче днес състоянието на по-голямата част от християнския свят, най-вече Римската-Православна църква, в които свещеници и миряни, нарушавайки Божията изрична забрана, се кланят на мъртъвци и отправят молитви към тях! Ужасно заслепение, което ще коства вечното спасение на мнозина заблудени души!

Чис. 5:1 И Господ говори на Моисея, казвайки:
Чис. 5:2 Заповядай на израилтяните да извеждат вън от стана всеки, който е прокажен, и всеки, който има течение, и всеки, който е нечист от мъртвец.
Чис. 5:3 Както от мъжки, така и от женски пол изваждайте ги; вън из стана ги извеждайте, за да не мърсят становете си, всред които Аз обитавам.

Лев. 21:10 Но оня, който между братята си е велик свещеник, на чиято глава се е изляло мирото за помазване, и който се е посветил, за да облича свещените одежди, да не открива главата си, нито да раздира дрехите си,
Лев. 21:11 нито да влиза при някой умрял, нито да се осквернява за баща си или за майка си;
Лев. 21:12 нито да излиза от светилището или да осквернява светилището на Бога си; защото посвещаването чрез помазване с мирото на Бога му е станало на него. Аз съм Господ.

Чис. 6:5 През всичкото време на назирейския си обрек да не тури бръснач на главата си; догдето се изпълни времето, което е обрекъл Господу, ще бъде свет, и нека остави да растат космите на главата му.
Чис. 6:6 През всичкото време на обрека си, че ще бъде назирей Господу, да не се приближи при мъртвец;

Чис. 19:13 Който се допре до мъртвото тяло на умрял човек, и не се очисти, той осквернява Господната скиния; тоя човек ще се изтреби измежду Израиля; той ще бъде нечист, понеже не е поръсен с очистителната вода; нечистотата му е още на него.

Вт. 18:9 Когато влезеш в земята, която Господ твоят Бог ти дава, недей се учи да правиш според мерзостите на тамошните народи.
Вт. 18:10 Да не се намира между тебе някой, който да прекара сина си или дъщеря си през огън {т.е., който изгаря сина си или дъщеря си в огън}, никой чародей, астролог, гадател, или омаятел,
Вт. 18:11 никой баяч, запитвач на зли духове, врач, или запитвач на мъртвите;
Вт. 18:12 защото всеки, който прави тия дела, е омразен на Господа, и поради тия мерзости Господ твоят Бог изгонва тия народи от пред тебе.
цитирай
2. antoninus - Мнение 2
15.11.2012 16:05
Авторът казва:
При идолопоклонството кумирите отдалечават поклонниците си от истинския Бог. А при почитането на светците се получава обратното: светците хващат като че ли за ръка дошлите при тях по-малки техни братя и ги завеждат при Христа, а с туй – при Бога! Православният християнин вижда в светците Божии угодници и не ги боготвори, а почита, именно почита, защото е послушен към боговдъхновеното Свещено Писание, което съветва всички верни: „Помнете вашите наставници, които са ви проповядвали словото Божие, и като имате пред очи свършека на техния живот, подражавайте на вярата им” (Евр. 13:7)
Защо тогава ап. Павел не позволи да му се кланя приживе никой?

Православната църква (не знам защо я пишете с главна буква) не само е изопачила Христовото учение, но е прокарала много езически обичаи (кланяне пред икони, кланяне пред хора, канонизиране за светци - привилегия, единствено на Бог, палене на свещи, кръстене и много др.); преследвала е всеки, несъгласен с ученията й и е налагала религията си с всички средства (вкл. избиване на иноверци, наречени от нея еретици).
Фалшивото християнство е довело до съмнение в Библията и е нанесло по-голяма вреда, отколкото езичеството и неверието, защото го опозорява пред света и създава във вярващите фалшива сигурност и надежда за спасение. Затова в Библията то е наречено „опустошително нечестие” и престъпление, което докарва „запустение” (Дан. 8:13).
Толстой казва, че лъжата не е толкова опасна колкото подобието на истината.
Когато този велик моралист и писател прочел Библията, видял голямата разлика между Христовото учение и официалното християнство и издигнал глас за поврат към първоначалното християнство, както е дадено от Христос и е записано в Свещеното писание. В резултат на това Светия синод на руската православна църква го отлъчил от църквата като „враг на православната църква”, но той останал верен на Христовото учение.
Ето напр. поклонение пред дядо Максим - коренно различно от това, което Библията заявява за погребението на Мойсей: "А до днес никой не знае где е гробът му" (Втор. 34:6). Сам Бог погреба Мойсей и не допусна израилевия народ да извърши един-единствен ритуал за неговото погребение. С този акт великият и мъдър Бог и Творец желаеше да предпази Своите чада от изпадане в идолопоклонство пред тленните останки на водача на израилевите воинства.

На Мария приживе никой не пожела да се поклони, но ако и да се намереше някой, и тя би му отговорила същото:
“Поклони се Богу!” (Откр. 22:9).
цитирай
3. antoninus - Забранено поклонение
16.11.2012 18:29
http://www.youtube.com/watch?v=zaOvepDXkSU&feature=relmfu

Моля те да прослушаш тази проповед - без значение дали ще се съгласиш със автора! За съжаление много интелигентни и учени хора приемат традицията и не се замислят за корена на иконопочитанието.
цитирай
4. bogolubie - Слушам Божият Дух вече 21 години.
16.11.2012 20:23
Каза ми , че от мисионери няма да се уча, а от Него и че много хора ще се спасят чрез мен. Ти залагаш на думите, на буквите, но не и на Духа. Словото се тълкува по два начина, по човешки и чрез Духа.Ти и всички протестанти тълкувате думите за утробата, която го е носила и гърдите, от които е сукал, но Христос Иисус е Словото Божие, Което ще ни съди. Словото не сучи от женски гърди, и не се носи от женска утроба, нито е заченато от мъжка похот. Затова Той пояснява, че са блажени тези, които слушат Божието Слово. И кой роди Божието слово, вследствие приетото семе от Духа?! Кой?! А Кой каза на Йоан: Това е майка ти?! Каква майка е тя на Йоан? Щом не го е родила, значи е духовна майка. Аз благодаря винаги на Бога за Майката и Сина. И думите на стареца Симеон, казани чрез Светия Дух ясно показват, че и благословеното Дете и благословената Майка са за изпитание на човеците, и че на Майката меч ще забият в душата й, за да се видят умовете на много хора. Ти, брате, ако искаш, забивай меч, твоя воля! Аз обичам Богородичка и Тя е на Своето място. Да, Отец Си е Отец, Сина Си е Син, а Светия Дух и Дева Мария са едно. В това вярвам и изповядвам вярата си. Тя ме призова да работя за Бога, Тя ми даде своя знак от небето, за да работя под нейно водителство и закрила и аз нямам причина да я избягвам, да не я зачитам или да се срамувам за нея, нито да се правя на по-важна от Нея за Бога! Не протестантите ще ме спасят, а Бог и избраните от Него по съвършената Му мъдрост. Слава на святото Му име !!!
цитирай
5. bogolubie - Гледал ли си предаването на Иван и Андрей "Сблъсък" преди години по БТВ ?
16.11.2012 22:58
По една зададена тема колко много гледни точки!!!!! Където е човешкото мислене, там са многото гледни точки и многото отбори, развяващи своите истини като знамена. Там, където е Божията истина, там няма разделения, заради различни гледни точки. Може да има страсти, слабости, падане и ставане, но...и избраните ще паднат. Истината си остава една. Аз вярвам на Духа Божий, Който е свят и на всички онези старци, които наистина са оставили света и живеещи аскетично и молитвено са познали Бога и Неговите изисквания повече, отколкото всички, които говорят по амвоните, но не се отказват от благините на света. Затова публикувам техните мъдрости и който иска, ще ги приеме, който не иска, е негова воля.
Що се отнася за поклона, ще ти споделя, че болната жена, за която се грижа, няколко пъти ми казва: Поклон на тебе, че ме гледаш! Е, да не би да съм равна на Бога?! Не влагайте винаги някакъв изопачен смисъл само и само да отхвърлите някого. Който отхвърля, ще бъде отхвърлен. И сега, когато огънят от чедата на сатаната се усилва и разраства, ние да се доуточняваме, вместо да се единим в любовта към Бога, е пагубно за нас.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bogolubie
Категория: Други
Прочетен: 13710853
Постинги: 14720
Коментари: 2351
Гласове: 9367
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031