Постинг
07.11.2012 14:30 -
МНЕНИЕ НА КАЛИН ЯНАКИЕВ
http://news.bgnes.com/view/1044128
Без филтър Проф. Калин Янакиев: Патриарх Максим беше благ баща и стоик
Бог да го прости. Патриарх Максим се държеше като благ баща и стоик, а стоицизмът може би е най-главното, което трябва да му се отчете.
Моето притеснение, и в това се състои смисълът на църковното понятие "овдовяване на патриаршеската катедра", че църквата наистина в момента е вдовстваща и е обезпокоително това, което може да се случи оттук нататък.
Патриарх Максим по много особен, незрим начин успя да преведе кораба на църквата през много големи бури. Не казвам, че той направи това по един особено героичен начин, но той успяваше да удържа единството на църквата ни в два периода, когато тя бе раздирана от опити за центробежни тенденции. За съжаление в последните години той очевидно беше в немощ и тези центробежни тенденции отново започна да се появяват.
Още във времето на комунизма патриарх Максим без да се съпротивлява рязко, без да го прави героично той се противопостави на една тактика на комунистическата власт и ДС църквата ни да бъде обградена от нови и удобни на режима митрополити, в които трябваше да отиде цялата власт в църквата. Той успя да лавира между старите митрополити, на които комунистическия режим не доверяваше, и тези нови, абсолютни креатури на ДС.
Тези центробежни тенденции по някакъв начин кулминираха веднага след 89-та в трагедията на Разкола. Но и тогава патриарх Максим успя да удържи единството на църквата. Както стана по-късно Разколът също е организиран и до голяма степен оглавен от същите тези удобни на комунистическия режим митрополити. Защото досиетата им го показаха.
Може би единството в родната православна църква е най-големият завет на патриарх Максим. Единството, обаче, вече не е достатъчно. Единството е нещо, което трябва да бъде съхранено, но не бива да идеализираме ситуацията, църквата ни не е здрава. Църквата ни се нуждае освен от всичко друго и от едно депровинциализиране, защото тя е изолирана от останалите православни църкви.
Изолирана е нашата църква и това не може да бъде скрито. Това ни лишава от възможността да имаме един православен глас в ЕС. Православието не е етническо, не е национално, то е вселенско изповедание. Ние трябва да започнем да сътрудничим и с гръцката, и със сръбската, и с румънската православна църква, които са в много по-добро състояние в сравнение с нашата. Но най-вече трябва да се поеме пътят за съживяване на църковните общности.
Църквата не представлява индивидуални вярващи, които идват в храма за да им се удовлетворяват частни духовни потреби. Църквата по своето понятие е народ Божий, общност. Общностите трябва да се възстановят, общностите трябва да се съхраняват, да се обгрижват, което означава едно по-добро сътрудничество между епископата, енорийското свещенство и миряните. Съборният живот на църквата трябва да се спусне от висините на синодалността, в низините, където фактически живее църковният народ.
Днес говорим всички тези неща по повод на кончината на Негово светейшество патриарх Максим, аз не искам да кажа, че всички тези неща той не е успял да ги оправи. Неговото патриаршество е минало под изключително тежък диктат първо на комунистическия режим, а след това на заложените от него центробежни тенденции в църквата. Това, че той успя това да удържи е нещо, с което ще го запомним, за което си заслужава да му отдадем уважението си.
Оттук нататък ролята на обществото, разбира се на миряните и на църковната интелигенция е много тревожно и настойчиво да не допусне патриаршеската катедра да бъде заета от някой от митрополитите с най - дебели досиета. За да има развитие трябва задълбочаване на богословската образованост всячески – на висшия и нисшия клир, и на миряните. Отваряне за сътрудничество с останалите православни църкви. Консервативен закон е, че не трябва да се прибързва с действията, защото най-действено от всички е злото. Не бива по никакъв начин да оставаме безразлични към евентуални грозни сцени.
Не бива да допуснем външни фактори да определят кой да бъде български патриарх. Един от външните фактори е този архонтски разгул, който определени митрополити създадоха около себе си. Не бива да позволяваме лобито на богати и мощни хора да го определят. Не бива в никакъв случай други православни църкви да въздействат върху избора на патриарха и най-вече не бива да останем безразлични към апетитите на онези митрополити, които имат най - дебели досиета. Журналистите да проучат задълбочено досиетата на тези бъдещи кандидати за патриарх, както и за това каква дейност са извършили като сътрудници на ДС. Както и да не се допуснат опити за промяна в църковния устав, който ясно разписва правилата за това кой може да се кандидатира за патриарх. Защото не всички могат да се кандидатират. /БГНЕС
.....................................
Проф. дфн. Калин Янакиев е преподавател във Философския факултет на СУ "Св. Климент Охридски", главен редактор на списание "Християнство и култура", член на Международното общество за изследвания на средновековната философия (SIEPM).
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
