Постинг
01.11.2012 13:45 -
90 години от появата в календара на Деня на будителите
90 години от появата в календара на Деня на будителите
Posted by admin
БЪЛГАРИЯ
сряда, октомври 31st, 2012
http://www.svobodnoslovo.eu/90-години-от-появата-в-календара-на-деня/
Не можем да изброим имената на българските будители и книжовници – радетели за народната свяст и самоосъзнаване, в борбата за независимост и свобода. Но знаем с кого и откъде да започнем – това е Хилендарският монах – първи будител на „неразумните юроди”, забравили „своя род и език” – първи български историк, написал първата българска история и тръгнал като апостол да я разнася по българската земя. След него се зареждат Софроний Врачански, Неофит Рилски, д-р Петър Берон, Братя Миладинови… И безброй други, докато стигнем до отец Матей Преображенски – Миткалото, позабравения Бачо Киро със своята 27-годишна будителска дейност, завършила с епопеята в Дряновския манастир и с бесилото в Търново през 1876 година.
Естествено възниква въпросът откога се чества и кой е въвел тази дата – 1 ноември като празник в календара – Ден на българските будители. Това става през 1922 г., когато министърът на Министерството на народното просвещение Стоян Омарчевски предлага 1 ноември да се отбелязва като общ всенароден „празник на заслужилите българи – будители”. За целта е издадено специално нареждане на Министерството на народното просвещение, одобрено от Министерския съвет.
Стоян Омарчевски в речта си – призив към народните представители от ХІХ обикновено народно събрание да гласуват и приемат закон за този всенароден празник, изтъква: „Тоя ден, в който е същевременно празника на Св. Иван Рилски, министерството иска да въздигне в един постоянен национален празник в памет на всички труженици за българското национално и просветно-културно възмогване и преуспяване на всички дейци, които са допринесли за възродяването на българското племе и са го напътствали с делата си и с творенията си към социален и културен подем”. Той обявява още:
„Да се обединят всички усилия… като тоя ден се превърне в култ на българския народен гений: отдавайки почит към паметта на народните заслужили деятели, към ония, които като самоотвержени войни водеха българския народ в миналото към просвета, към свобода, към култура, да вдъхнови младежта чрез техните светли образи към народни и културни идеали. Нека по-често си спомняме техните имена и техните дела, нека по-често посочваме техните стремежи, та да можем и по-дълбоко да разберем, че има нещо в нашата страна, в нашия народ, което е карало толкова българи да умират за него, че думата отечество не е само понятие без стойност, а че има в него нещо, което заслужава всички наши жертви и усилия. Да направим делото на нашите бащи и деди наша гордост и наша амбиция!”
Така 1 ноември се утвърждава като официален ден за „празнуване паметта на заслужилите българи – будители”. От 1922 г. до 1945 година Денят на народните будители, който става един от духовните стожери на българската култура и национално самочувствие, се празнува във всички селища на цяла България,. Интересно е да се отбележи фактът, че в различни периоди Денят на народните будители във Велико Търново например се празнува заедно с бойния празник на частите от търновския гарнизон. Така, обединявайки тържествата, посветени на българските будители и на войнската храброст, старата столица става единственият град в страната, отдаващ заслужено признание на всички съзидатели и защитници на България в името на нейната свобода, независимост, национално обединение и културен напредък. Автор : Маргарита Атанасова – Арачийска
www.Desant.Net
http://www.svobodnoslovo.eu/90-години-от-появата-в-календара-на-деня/
Не можем да изброим имената на българските будители и книжовници – радетели за народната свяст и самоосъзнаване, в борбата за независимост и свобода. Но знаем с кого и откъде да започнем – това е Хилендарският монах – първи будител на „неразумните юроди”, забравили „своя род и език” – първи български историк, написал първата българска история и тръгнал като апостол да я разнася по българската земя. След него се зареждат Софроний Врачански, Неофит Рилски, д-р Петър Берон, Братя Миладинови… И безброй други, докато стигнем до отец Матей Преображенски – Миткалото, позабравения Бачо Киро със своята 27-годишна будителска дейност, завършила с епопеята в Дряновския манастир и с бесилото в Търново през 1876 година.
Естествено възниква въпросът откога се чества и кой е въвел тази дата – 1 ноември като празник в календара – Ден на българските будители. Това става през 1922 г., когато министърът на Министерството на народното просвещение Стоян Омарчевски предлага 1 ноември да се отбелязва като общ всенароден „празник на заслужилите българи – будители”. За целта е издадено специално нареждане на Министерството на народното просвещение, одобрено от Министерския съвет.
Стоян Омарчевски в речта си – призив към народните представители от ХІХ обикновено народно събрание да гласуват и приемат закон за този всенароден празник, изтъква: „Тоя ден, в който е същевременно празника на Св. Иван Рилски, министерството иска да въздигне в един постоянен национален празник в памет на всички труженици за българското национално и просветно-културно възмогване и преуспяване на всички дейци, които са допринесли за възродяването на българското племе и са го напътствали с делата си и с творенията си към социален и културен подем”. Той обявява още:
„Да се обединят всички усилия… като тоя ден се превърне в култ на българския народен гений: отдавайки почит към паметта на народните заслужили деятели, към ония, които като самоотвержени войни водеха българския народ в миналото към просвета, към свобода, към култура, да вдъхнови младежта чрез техните светли образи към народни и културни идеали. Нека по-често си спомняме техните имена и техните дела, нека по-често посочваме техните стремежи, та да можем и по-дълбоко да разберем, че има нещо в нашата страна, в нашия народ, което е карало толкова българи да умират за него, че думата отечество не е само понятие без стойност, а че има в него нещо, което заслужава всички наши жертви и усилия. Да направим делото на нашите бащи и деди наша гордост и наша амбиция!”
Така 1 ноември се утвърждава като официален ден за „празнуване паметта на заслужилите българи – будители”. От 1922 г. до 1945 година Денят на народните будители, който става един от духовните стожери на българската култура и национално самочувствие, се празнува във всички селища на цяла България,. Интересно е да се отбележи фактът, че в различни периоди Денят на народните будители във Велико Търново например се празнува заедно с бойния празник на частите от търновския гарнизон. Така, обединявайки тържествата, посветени на българските будители и на войнската храброст, старата столица става единственият град в страната, отдаващ заслужено признание на всички съзидатели и защитници на България в името на нейната свобода, независимост, национално обединение и културен напредък. Автор : Маргарита Атанасова – Арачийска
www.Desant.Net
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
