Монолог на една свекърва

 Главата ми нещастна пак ме цепи,
 понякога си мисля - ще се мре!
 Лекувам я с илачи - цели шепи
 и въпреки това не съм добре.

 Снахичката - о, Боже, милост прося -
 синчето златно ми опропасти.
 Нещастникът пък на ръце я носи,
 не вижда в нея грешки, ни вини.

 А тя, без извинение, е кучка
 и трябва да се върже на синджир.
 Да секне всичко лошо, що се случва
 и в къщата ни да настъпи мир!

 Пък гледаш я - на вид овца е съща,
 но нравът й по-лош от на оса!
 Опитва се да командари в къщи
 и всички ни да води за носа.

 И що магии правих да миряса...
 Какви ли билки пък не й варих -
 дюшекът от отварите мухляса...
 От магарица мляко я гостих...

 До днес не зная, дявол да го вземе,
 проблемът сложен как ще го реша?
 Идеи, ако имате - приемам! -
 и болката дано си утеша!

 автор: Ringo
 (Hulite.net)