Монолог на една свекърва
Главата ми нещастна пак ме цепи,
понякога си мисля - ще се мре!
Лекувам я с илачи - цели шепи
и въпреки това не съм добре.
Снахичката - о, Боже, милост прося -
синчето златно ми опропасти.
Нещастникът пък на ръце я носи,
не вижда в нея грешки, ни вини.
А тя, без извинение, е кучка
и трябва да се върже на синджир.
Да секне всичко лошо, що се случва
и в къщата ни да настъпи мир!
Пък гледаш я - на вид овца е съща,
но нравът й по-лош от на оса!
Опитва се да командари в къщи
и всички ни да води за носа.
И що магии правих да миряса...
Какви ли билки пък не й варих -
дюшекът от отварите мухляса...
От магарица мляко я гостих...
До днес не зная, дявол да го вземе,
проблемът сложен как ще го реша?
Идеи, ако имате - приемам! -
и болката дано си утеша!
автор: Ringo
(Hulite.net)