Земя като една човешка длан…
Но по-голяма ти не си ми нужна.
Щастлив съм аз, че твойта кръв е южна,
че е от кремък твоя стар Балкан.
Какво, че виха вълци и чакали
из твоите полета и гори?
С онез, които бяха с теб добри,
ти бе добра, но злите не пожали.

Земя като една човешка длан…
Но счупи се във тази длан сурова
стакана с византийската отрова
и кървавия турски ятаган.
 
Търговци на тютюн и кръв човешка
продаваха на дребно твойта пръст,
но паднаха под теб с пречупен кръст,
че беше малка ти, но беше тежка.

И стана чудо: смертю смерт поправ,
усмихнаха се чардаклии къщи
и заплющяха знамена могъщи
и път се ширна – радостен и прав.

Сега цъфтиш! Набъбва чернозема
под ласкавите български ръце,
дъхти на здравец твоето лице
и нова песен вятърът подема.

Земя като една човешка длан…
Но ти за мен си цяло мироздание,
че аз те меря не на разстояние,
а с обич, от която съм пиян!

                           Георги Джагаров

жжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжж

ПАИСИЙ ОБИКАЛЯ ОЩЕ
                                                        
               “ О, неразумни юроде, поради что се срамиш
                  да се наречеш болгарин!”
 
 Поклонници на чужди етикети,
 на чужди гербове и имена!
 Винете ни,
 винете ни,
 винете –
 макар да нямаме вина –
 за обичта към българското знаме,
 към българския слънчев чернозем.
 Родили сме се българи и няма
 рождената си кръв да отречем!
 
 О, припомнете си: къде до днеска
 от ризи на обесени мъже
 е шито знаме, за да има Левски
 и да умре безсмъртен на въже?

…Заключени зад черните решетки
 на своите карирани палта,
 коя от ризите ви ще затрепка
 и родно знаме ще ни спомни тя?
 
 През тези ясни дни и ясни нощи
 не гледайте на нашето със стръв-
 Отец Паисий обикаля още
 и проверява българската кръв!

                      Евтим Евтимов

жжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжж

               БЪЛГАРИЙО
                         
 Българийо на живи и на мъртви,
 Българийо с безброй баташки църкви,
 със гробища и с паметници светли,
 със този жертвен въздух, който свети
 над тебе вечно като вечен огън,
 аз искам да те събера във стих. Не мога.
 Аз искам цялата да те прегърна.
 Ръцете ми не стигат. Как да върна
 това, което ти си ми дарила?
 Не мога.
 И пред братската могила,
 пред Шипка и пред Вола коленича.
 И без да казвам колко те обичам,
 с една сълза, и кървава, и страшна,
 за цялата ти обич се отплащам.
 Сълза, от радост и от скръб проляна,
 сълза, в която ти си цяла сбрана!

                         Дамян Дамянов

жжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжж


БЪЛГАРИН
                                           
 Аз съм българин, с българско име наречен
 и от българска майка роден…
 И над моите български пътища вечен
 свети ясният български ден.
 
 Моят поглед е чист, а ръцете- корави,
 аз стоя като камъка твърд…
 И засуквам за работа бели ръкави,
 с бяла риза отивам на смърт.
 
 Дълга песен оставих и дълга пътека,
 дълго ехо в поля и гори,
 зад гърба ми тъмнеят тринадесет века,
 пред очите ми слънце искри.
 
 Там, където вървях и където съм раждан,
 кон препуска и знаме шумя,
 в златни книги съм вписван и в зидове вграждан
 върху своята родна земя.
 
 И разказан в легенди, и в камъка вечен,
 в бран – въздигнат, и в труд – възроден,
 аз съм българин, с българско име наречен
 и от българска майка роден!

                             Иван Николов

жжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжж


МОЛИТВА ОТ БОТЕВ ВРЪХ
                                     
 Моя древна земя, побеляла от кости и преспи,
 моя гневна земя, почерняла от мъка и кръв-
 дай ми оня бунтовен напев на хайдушките песни
 и зеления пламък на знамето с български лъв!
 
 Дай ми тъмната болка на свойте безпаметни рани
 и дълбокия плач на Марица, Огоста и Вит…
 Като млад богомолец издигам душата си в длани
 от върха на Балкана, в мъгли и в балади обвит.
 
 И те моля, земя, помогни ми докрай да остана
 влюбен в пъстрите люлки на твоите нощи и дни,
 залюлей ме над пропаст, приспи ме на равна поляна
 и сърцето ми в извор, в камбана и меч превърни!
 
 Аз съм кръвен потомък на твои борци и поети –
 помогни ми до гроба и в гроба да бъда такъв:
 да живея, пронизан от клетвени, светли завети,
 в боевете за тебе да падам безстрашен и пръв.
 
 Помогни ми за тебе да пея, да плача, да страдам,
 с твоя вятър и с твойте жита и реки да шумя,
 с твойте песни спокоен да влизам и в рая, и в ада –
 с твойте песни – божествена, българска, моя земя!

                                                   Матей Шопкин

жжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжж


           БИЛО Е НУЖНО…
                                

                   На Николай Добрев

 
 Било е нужно да пребродя Пирин
 и люти клетви,люто да повтарям!
 Било е нужно да оставя дири,
 роден под твоето небе, България!
 
 Било е нужно сам да се пробудя
 и сам да срина старите дувари…
 Отричан и от някого прокуден,
 дори в съня си ще мълвя: България!
 
 Било е нужно днес, било е нужно,
 да поделя делимото с другари.
 И винаги да знам, че вярно служа
 на трите скъпи цвята в теб, България!
 
Било е нужно внуци да разказват,
 как вяра македонска не догаря
 и как се носи рана в мъжка пазва,
 на теб, когато сме обречени, България!
 
 Било е нужно подир мен скептиците
 да чакат влакове на пусти гари…
 И след смъртта ще ме болят зениците,
 от вглеждане по твоя път, България!

                                    Цветан Генов

жжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжж

ПРИНОС КЪМ ЕВРОПЕЙСКАТА ИСТОРИЯ

                                                             
                                   На Хубен Стефанов Стефанов
                                  заради сърцето му българско!
 
Европа – млада и непохитена,
четеше своя рицарски роман,
когато във зора незазорена
загина рицарят Иван Шишман.
Европа плачеше за Жулиета,
Европа възклицаваше по Бах,
а с вълчи вой в тракийските полета
вървяха глутниците на Аллах.
Когато, обкръжена от слугини,
тя плуваше в охолство и разкош,
във Солун на пазара за робини
гяурките вървяха пет за грош.
Когато тя строеше катедрали
и замъци – във зимния Балкан
скърбяха тънки липови кавали
и плачеха за Алтънлъ Стоян,
въздигаха се кървави калета,
градени със отрязани глави,
и всъщност си остана непревзета
 
Страната на хайдушките орли.
А беше колкото калпак голяма,
 широка колкото следа от лъв,
но се превърна в страшна вълча яма,
покрита с кости и залята с кръв.
Със кремъклия пушка, с проста сопа,
със камък и стрела от бучиниш
дедите ни завардиха Европа
и турците не стигнаха Париж.

                       Ивайло Балабанов

жжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжж



          ЗА ТЕБ, БЪЛГАРИЙО

От теб съм взел очите и ръцете,
за да те виждам и прегръщам аз.
Нозе да нямам, пак ще се затичам
към тебе в най-трудния час.

Без теб какво бих бил? Дърво без корен.
Без хляб и сол. Без слънце и вода.
По-чужд от чуждите в света огромен.
По-сам от вятъра пронизал есента.

Аз знам, Българийо, аз знам,
че друга няма като теб!
На колене не би застанал ти в този свят!
И в теб се кълнем!

За теб, Българийо, откъсвам цвете.
За теб. моя истинска любов.
Не може никой, никой да отнеме
желанието наше за живот.

След мен не зная аз какво ще бъде,
но сигурно ще бъде по-добре.
И само за едно ще съжалявам,
че няма да ме има някой ден.

                           Михаил Белчев

жжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжж



                             Българийо, обичам те*
                                                               
                                                      Текст:Донка Кацарева
                                                       Музика:Хайгашод Агасян           

 Родината започва от бащиния дом,
 от ласката  на майчините песни,
 от дядовата пушка,прадядовия кон,
 от бабините приказки чудесни.

 Родината е цвете и полет на орли,
 морето,небосвода,планините,
 реките,езерата,хайдушките скали,
 Балканът и житата в равнините.

 Припев:
 Българийо,обичам те синовно,
 гори във мене любороден плам.
 Ще пазя всичко бългаско достойно,
 и няма никога да те предам.

Родината се слави със златни върхове.
Те в бъдещето пътя ни огряват.
 Гордея се със древни,велики родове
 и българин завинаги оставам.

 Българийо,обичам те синовно,
 гори във мене любороден плам.
 Ще пазя всичко бългаско достойно,
 и няма никога да те предам.

жжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжж

ТАТКОВИНО
                 
Хубава си, татковино,
име сладко, земя рай,
сърце младо и невинно
за теб трепка, та играй.
 
Мили ми са планините
и на север, и на юг,
драги ми са равнините
набраздени с наший плуг.
 
На уста ми сладка дума-
ще да бъде този кът,
дето Дунав, Вардар, Струма
и Марица си текат!
 
Дор на небо ясно слънце,
дор на очи свят, живот,
ще обичам аз от сърце
таз земя и тоз народ

                    Петко Р. Славейков

жжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжж

ЦАР ИВАН ШИШМАН
      

 Откога са й, мила моя майно льо,
                                             зора зора зазорила,
оттогаз са й, мила моя майно льо,
                                    войска провървяла:овървяла:
кон до коня, мила моя майно льо,
                                           юнак до юнака,
кон до коня, мила моя майно льо,
                                     байряк до байряка, байряка,
пушките им, мила моя майно льо,
                                          като честа гора,ста гора,
сабите им, мила моя майно льо,
                                       като ясно слънце,
паласки им, мила моя майно льо,
                                   като дребни звезди,
пищови им, мила моя майно льо,
                                   като дребян гъстак,
дрехите им, мила моя майно льо,
                                     като тъмян гъстак,
барутя им, мила моя майно льо,
                                      като тъмян облак,
куршуми им, мила моя майно льо,
                                     като град по поле,
калпаци им, мила моя майно льо,
                                    като тъмян пушек.
Като вървят, мила моя майно льо,
                                         през гора зелена,
байрак носят, мила моя майно льо,
                                       със асланов образ,
огън святка, мила моя майно льо,
                                          от добри катани,
кат препускат, мила моя майно льо,
                                        силян, буян вятър,
дето стъпят, мила моя майно льо,
                                       кладенчета правят,
 дето стъпят, мила моя майно льо,
                                        калдъръми къртят,
 де кого си, мила моя майно льо,
                                  стигнат и па срещнат,
 се си питат, мила моя майно льо,
                                        за Софийско поле.
 Отишли са, мила моя майно льо,
                                      на Софийско поле,
 бой да правят, мила моя майно льо,
                                        за българско име,
 бой да правят, мила моя майно льо,
                                        за Христова вяра,
 сам ги води, мила моя майно льо,
                              сам цар Иван Шишман…

жжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжж



ВЯТЪР ЕЧИ, БАЛКАН СТЕНЕ 
                                                        
Вятър ечи, Балкан стене,
сам юнак на коня
с тръба зове свойте братя:
всички на оръжие!
 
Дойде време, ставайте,
от сън се събуждайте,
доста робство и тиранство,
всички на оръжие!
 
 Който носи мъжко сърце
и българско име,
да препаше тънка сабя,
знаме да развие!

                        Добри Чинтулов