БОРБА МЕЖДУ ХРИСТА И САТАНАТА

от блаженопочиващия архим. Серафим

Алексиев

Кат бухал бе се сплашил сатаната,

когато се яви в света Христос,

че край на мрака беше светлината,

и добротата - кръст над всяка злост.

Тогаз се в ада сбраха бесовете.

- Какво да правим?- питаха се те.

Христос изгря и като слънце свети,

и Неговото царство все расте.

Веч хиляди станаха християни.

Те гонят ни от своите сърца.

Света да завладеят се заканват

и всички стават Божии деца.

- Гонете ги! Убивайте! Удрете!-

тъй заповяда злобний сатана.

Да видят тия агнета проклети,

че по е силна нашата злина!

Извиха се вихрушки от гонения,

потекоха реки невинна кръв,

умираха герои вдъхновени,

ревеше сатаната като лъв...

Сто паднаха, но идваха хиляда

на тяхно място с грейнали лица!

И всеки кръст и мъченишка клада

обръщаха безчислени сърца.

И броят на светиите растеше.

Потръпваха в страх адските тъми.

Победата у гонените беше,

не смогна злият дух да ги сломи.

След много време пак се в ада сбраха

на съвещание всички бесове.

В лицата им четеше се уплаха

и чуха се тревожни гласове:

- Убиваме ги ний, а те нехаят

и смеят се над нашта жалка власт.

С безброя им се веч напълни раят.

Не знай земята друг такъв разраст.

Какво да сторим, за да ги сразиме?

С гоненьята помагаме им ний.

По цял свят пръснахме туй страшно име

"християни"! И виновни сме сами.

- Да спре кръвта! - изрече сатаната.

Отвътре нека да ги раздвоим!

На ереси посейте семената

сред тях! Тъй лесно ще ги победим!

Допадна туй на дяволите гадни.

Те литнаха по цялата земя.

Ехидни, за човешка гибел жадни,

създадоха те ерес не една.

Настана страшно време на раздори.

Едни твърдяха: - Правдата е в нас!

- Тук истината е! - друг проговори

и закрещяха всички в един глас...

И Църквата, кат дъб от буря люшнат,

огъна се под напора свиреп.

Отбрулиха се клони сухи, лишни,

но живото остана да расте.

И както подир ураган, земята,

окъпана, отдъхна си в покой,

така и Църквата, подир борбата,

по-чиста засия на поста свой!

Съкровища бе нови придобила,

охулвана, тя блесна в красота,

и с още по-неотразима сила

засвети Истината над света.

Борбите нови подвизи родиха,

записаха се светли имена.

Герои се на вярата явиха

и победиха злия сатана...

И ето пак смутени бесовете

събраха се при своя тъмен цар.

Унило веч звучаха гласовете

и пак повдигна се въпросът стар:

- Веч нищо не помага, що да сторим? -

те питаха с отпуснати ръце.

Но сатаната гневно проговори

и ярост блесна в злото му лице:

Последното си средство да приложим,

осмивайте светините без жал!

В сърцата вярващи срам нека вложим

от техния надземен идеал!

Тоз път спечели доста сатаната.

Закапаха кат есенни листа,

попарени на злото от сланата,

голям брой малодушници в света.

Но други с още по-голяма вяра

и с пламнала в гърдите си любов, .

сърцата си поднасяха в олтаря

на Бога, чули Неговия зов.

По брой не бяха те пълчища много,

но страшна сила криеше се в тях,

и светостта им, съюзена с Бога,

внушаваше на бесовете страх.

Цял адът гърчеше се във мъчение,

че кротките и тихите борци

с най-слабото оръжие - смирение -

надвиха бесовските му смелци.

А Църквата кат крепост все стоеше

и Сам Христос в небесна красота

от висините там на своите мълвеше:

- Не бойте се! Аз победих света!

______________

Когато е писал тази ода, авторът е

бил още йеромонах Серафим