Обикновено се смята, че гневните избухвания са белег за сила, власт, смелост, дори за проява на откритост и честност. Но има победи, които не ни правят чест, а са позор за нас  такива са победите на лицемерието, алчността, коравосърдечието, такива са и победите на гнева. "Самото движение на гнева е падение за човека" (Сир. 1:22).

 Всъщност победилият в гняв е победен от гнева, от духа на злобата. Или както казва св. Василий Велики:

 "В не добрите борби по-нещастен е този, който е победил, защото от победата е изнесъл по-голям грях."

 Дори да имаме основание да възнегодуваме срещу нечие поведение, гневните ни изблици няма да заличат злото, а ще го умножат. Злото може да бъде победено само с кротост.

 "Обидил те е разгневеният  спри злото с мълчание!...  продължава св. Василий.  Не прави от врага си свой учител. Не подражавай на това, което ненавиждаш! Не бъди за гневливия като огледало, показвайки в себе си неговия образ!"