Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.10.2012 20:53 - ЦЪРКОВЕН ОТЕЦ, ЦЪРКОВЕН УЧИТЕЛ И ЦЪРКОВЕН ПИСАТЕЛ
Автор: bogolubie Категория: Други   
Прочетен: 608 Коментари: 0 Гласове:
0



Стоян Костов  2 октомври г. 18:37

ЦЪРКОВЕН ОТЕЦ, ЦЪРКОВЕН УЧИТЕЛ И ЦЪРКОВЕН ПИСАТЕЛ

 1. Самопонятно е, че наименованието „църковен отец“ се употребява в преносен смисъл. Да се предаде живот в духовен смисъл значи да се разкрият и предадат истината и доброто. Който учи другите на чистото учение и със своя личен пример насочва към любов и осъществява¬не на доброто, той изпълнява задълженията на родител. Затова още в дълбока древност наименованието „отец“ давали на наставниците и учи¬телите на истината и с това желаели да изразят нещо повече от обикновено¬то почитане. Това е името, с което вярващите са назовавали обикновено своя епископ и учител във вярата. Разбира се, това наименование не се ограничавало само по отношение на епископите, макар епископът предимно да е носител на църковното учителство. Но това не ще рече, че всеки учител е и църковен отец. Както справедливо отбелязва Архиепископ Филарет Черниговски, с наименованието „отец“ изразявали това, че както синът дължи живота си на своя баща, така и „достойният ученик дължи на достойния учител раждането за достоен за човека живот... С това изразявали и начина на отношенията на учител и ученик: учителят наричал ученика син, — това е бил гласът на искрена и любеща душа; ученикът наричал учителя отец и изразявал с това покорна довереност към учителя, тази довереност, при условието на която се извършва самото образование на ученика“1. Древният обичай да се сравняват отношенията между учител и ученик с отношенията между баща и син е намерил отражение и в Свещ. Писание на Стария и Новия Завет, където името „отец“ се употребява не само за означаване родител по плът, но също и на възпитател и ръково¬дител в живота: Елисей нарича пророк Илия свой отец (4 Цар. 2:12); учениците на пророците се именували „пророчески синове“ (4 Цар. 2:3,5,7,15; 4:1,38). Но особено широко приложение в това значение името „отец“ получава в Новия Завет. Св. ап. Петър нарича в този смисъл свой „син“ св. ап. и евангелист Марко: „Поздравлява ви избраната заедно с вас Църква във Вавилон, и син ми Марко“ (1 Петр. 5:13). В този смисъл пише и св. ап. Павел на коринтските християни: „...Не за да ви посрамя пиша това, а ви поучавам като мои възлюбени чеда. Защото, ако имате и десетки хиляди наставници в Христа, много бащи нямате, понеже аз ви родих в Иисуса Христа чрез евангелието“ (1 Кор. 4:14—15), а по-нататък нарича своя ученик Тимотей „възлюбено и вярно чедо у Господа“ (ст. 17). На галатяни св. ап. Павел пише: „Чеда мои, за които съм пак в родилни болки, докле се изобрази във вас Христос“ (Гал. 4:19; срв. 1 Тим. 1:1—2; 2 Тим. 2:1; Тит 1:4; Филим. 1:10). Това отношение на „отец“ към „син“ почива върху представата за ново, повторно раждане чрез тайнството кръщение и благодатта на Св. Дух (срв. Иоан 3:5—6). Този начин на изразяване е бил обичаен и по-късно. В края на II в. св. Ириней Лионски говори: „Който е научен от някого, той се нарича син на учащия, а последният — негов отец“2. По-късно Климент Александрийски пише: „Наставляващите ние направо наричаме отци.“3 В посланието си до Ориген Йерусалимският епископ Александър говори за общите техни учители Пантен и Климент: „Като отци ние почитаме тези блажени, които са ни предшествували“4. От употребата на наименованието „отец“ в древнохристиянско време се вижда, че това наименование, ако не изклю¬чително, то поне предимно се отнасяло към епископите. Това наименование било познато дори и на юдеите и езичниците. Така например, когато св. Поликарп Смирненски претърпял мъченическа смърт за Христа, и юдеи, и езичници, макар и презрително и с ненавист, говорели: „Той е учител на Азия, баща на християните.“5 Св. Дионисий Александрийски нарича своя предшественик на александрийската епископска катедра Херакъл „нашия блажен отец“6. Някои писма до св. Киприан Картагенски носят надпис: „Cypriano papae“7. От направените посочки се вижда, че епископът, като предстоятел на дадена църква, се сравнява с главата на семейството. Нему принадлежало предимно правото на управление и особено на учителство в Църквата. Призванието му е да възражда вярващите към нов живот, да бъде техен учител и ръководител. При съмнения и спорове по въпросите на вярата, като свидетел на истината, неговата отсъда имала решаващо значение.




Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bogolubie
Категория: Други
Прочетен: 13708048
Постинги: 14720
Коментари: 2351
Гласове: 9367
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031