По дълъг и уморителен път вървял човек с куче. Двамата били напълно изтощени. Изведнъж видели пред себе си оазис: прекрасни порти, зад оградата - музика, цветя, ромолене на ручеи.

 - Какво е това?-попитал пътешественикът пазача на портата.
 - Това е раят. Ти вече си мъртъв, можеш да влезеш и да си починеш истински....
 - Има ли вода?
 - Колкото искаш - чисти фонтани, прохладни басейни.
 - А ще ми дадат ли храна?
 - Колкото поискаш.
 - А кучето?
 - Съжалявам, с кучета не може! То трябва да остане тук.

 Пътешественикът продължил нататък. Скоро стигнал до една ферма. На портата също имало пазач.

 - Може ли да пием вода тук? - попитал човекът с кучето пазача.
 - Да, на двора има кладенец.
 - А кучето ми?
 - До кладенеца има поилка.
 - А дали ще ви се намери малко храна?
 - Да, ще те нахраним.
 - А за кучето?
 - Ще се намери кокалче.
 - Какво е това място?
 - Това е раят.
 - Но пазачът на оазиса, покрай който минах преди да стигна тук, ми каза, че раят е там.
 - Лъже! Там е адът.
 - Но как търпите това?
 - Те са ни много полезни, защото до рая достигат само тези, които не изоставят приятелите си!!!