Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.09.2012 00:12 - ВПЕЧАТЛЕНИЯ НА ЕДИН ЛЕКАР ОТ СВЕТА ГОРА
Автор: bogolubie Категория: Други   
Прочетен: 988 Коментари: 1 Гласове:
1



Впечатления на един лекар от Света Гора      
 Написано от И. Каракасидис - лекар    
 Сряда, 12 Септември 2012 11:03

 

http://sveticarboris.net/index.php?option=com_content&view=article&id=331%3A2012-09-12-09-12-17&catid=46%3Astatii&Itemid=141


 

Как монасите посрещат болестта?
 С търпение и издръжливост. „Болестта е Божие посещение”, казват.

Веднъж един монах ми казва: „За да ми изпрати Бог болестта, значи, че си е спом­нил за мен и нещо иска да ми каже. Той си знае какво. И Този, Който ми я е дал, Той и ще ми я вземе, когато и ако Сам пожелае.”
 Какво да кажеш?


 Дядо Евгений казва: „Поради четири причини Бог дава болестите: заради грехо­вете на нашите родители, заради нашите собствени грехове, за да се научим на търпение и смирение и поради една четвърта причина, която само Той знае.”

Има, разбира се, и трудности.
 Една вечер през изминалата пролет идва дядо Никодим в лечебницата с порязана лява длан. Прие да му я превържа, но не прие да я зашия. Не можах да го убедя да приеме да му бия инжекция против тетанус. „Света Богородица опази да не се порежа много и Тя е, която ще ме излекува.”

В един от първите ми дни в лечебницата на Света Гора дойде дядо Йеремия. Без много думи ми казва: „Докторе, имам рак и дойдох да ми изпишеш лекарствата ми.”

Изстинах.

Когато осъзнах какво ми бе казал, опитах се някак да го разтуша. Напразен труд. Дядо Йеремия показваше, че не се нуждае от утеха. Имаше я вътре в себе си. „Се­га съм добре, докторе - казва ми - Когато разсейките дойдат до костите, да се мо­лиш да ми даде Бог сила да го понеса.”

Старите монаси са наслада за очите и слуха. Радваш се да седиш до тях даже и когато са приковани на легло. Подмладяваш се с тях.

Не са само опитът и човешката мъдрост, които имат да ти предложат. Предават ти духа и лекотата от един друг живот. Отиваш да им окажеш медицинска помощ и ти казват: „Докторе, нямам да ти дам нищо. Вечерта обаче, ще се моля за те­бе.” И чувстваш в един момент, че това е най-доброто възнаграждение, най-висо­ката заплата. Знаеш, че заминавайки си, няма да са само виното, зеленчуците и тамянът, с които ще са те дарили…

Младите монаси са по-близо до нас. Посрещат болестта по-малко философски, по-рационално. Повечето са образовани. С една, две или повече дипломи. Идват в лечебницата и за по-леки здравни проблеми, искат по-научни обяснения. Недоуменията им често пъти са за мен подбуда за по-задълбочено изучаване. Не­рядко отварям пред тях някоя медицинска книга, за да им дам по-обоснован отго­вор и те оценяват това.

Как монасите посрещат смъртта?

Без страх. Бих казал – с радост.

Виждал съм много смъртни случаи на монаси. Всички си заминават „пълни с дни”. Един на 86 години, друг – на 92.

Преди 3-4 месеца в Кутлумушкия скит почина дядо Йосиф на 108-годишна въз­раст. Един ден преди смъртта си направил разходка из скита. „Сбогува се със ски­та”, обясняват отците.

Близо до Карея, в килията „Св. Николай”, живее дядо Прокопи от братството на стареца Йеротей. Настоява, че е 99-годишен. Ако не ти го каже, не би повярвал. Ходи винаги бос, и вътре и вън от килията, даже и в най-студените зимни дни.

Шегува се. Ако му кажеш: „Да живееш сто години!”, ти отговаря, че това не е по­желание, а проклятие…

Работи много. Ръкоделието му е да плете скуфии и да шие. Има орлов поглед, въп­реки напредналата си възраст.

Онова, което прави впечатление, е спокойствието и тишината на лицето им при смъртния им час, които се предават и на заобикалящите ги.

Често готвещият се да умре дава кураж на тези, които се грижат за него. Казва им да не плачат, дава им съвети от опита си като човек и като монах, дава им бла­гословението си.

Мнозина предвиждат смъртта си. Погрижват се да са винаги „готови” за вечното пътешествие. Под това разбират да са се изповядали и причастили. Да не са ска­рани с някого. „Да нямат дългове.”

Наскоро в манастира „Ставроникита” почина дядо Никита, на около 90 г. Стар све­тогорец – имаше 60 години на Света Гора.

Един ден, когато отидох да го посетя, ми каза: „Дори да можеш да вадиш вода от камъка, недей да имаш претенции да видиш света Богородица.”

Последните 5-6 години прекара на легло с няколко последователни инсулта. Проя­ви търпение.

По-младите отци от манастира му служеха с търпение. „Караха се” кой да го обг­рижва. Възнаграждение им бяха съветите, опитът, молитвите му.

„Чувстваме се по-бедни без него - каза игуменът на погребението - беше източ­ник на равновесие за целия ни манастир, благословение от св. Богородица.”

Така „заспиват” монасите на Света Гора. Неизвестни  светии, за които никой смър­тен не знае, нито някой някога ще научи. Примирени с всички и с всичко, със себе си, с Бога.

Наскоро дойде на Атон мой познат адвокат и бивш депутат с намерение да посе­ти един подвижник (стареца Паисий - б. пр.), известен с мъдростта и светостта си, за да се посъветва за някакъв сериозен здравословен проблем на сина си.

Слязохме заедно до колибата на стареца. Прие го сърдечно, като да го познава­ше от години.

Чаках с голямо нетърпение и любопитство да чуя „диагнозата” на стареца: „Ако синът ти и ти не се молите, болестта ще продължи своя естествен развой. Ако се молите, болестта ще измени насоката си. Ако Бог счита, че синът ти е готов, може да ти го вземе и сега – не се натъжавай от това. Ако пък счита, че още не е го­тов, ще ти го остави.”

Същият подвижник ме обича и ми го показва винаги с много хумор. „Пак ли си тук, бе докторе? Защо си дошъл, като не съм те викал?” За да добави в същия тон: „Добре, като си дошъл сега, ще се разболея, за да не си тръгнеш без работа!”

Посочва кутията с локум. „Това е моята лечебница на открито! Има лекарства вът­ре. Вземи едно. Ти имаш ли толкова сладки лекарства?”

Изпраща ме, шегувайки се. „По-добре селски лекар, отколкото професор в Универ­ситет. Селския лекар го имаш под ръка, когато пожелаеш. Професора къде да го намериш?”

превод: Алексей Стамболов



Тагове:   монаси,   болести,   изцеление,


Гласувай:
1



1. nicodima - Това трябва да го прочетат нашите професори, но едва ли...
14.09.2012 09:36
Много любов към човека и Бога трябва да има в един лекар, за да помага, а това понякога става и само със Словото Божие...
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bogolubie
Категория: Други
Прочетен: 13710542
Постинги: 14720
Коментари: 2351
Гласове: 9367
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031