Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.09.2012 22:20 - ЗА ДА НЕ ПОГИНЕ ВЯРВАЩИЯТ
Автор: bogolubie Категория: Други   
Прочетен: 591 Коментари: 0 Гласове:
1



ЗА ДА НЕ ПОГИНЕ ВЯРВАЩИЯТ /слово в Неделя пред Въздвижение/
Версия за печат
Автор:   Свещ. Фьодор Людоговски 
 http://www.pravmladeji.org/node/1670

Никой не е възлязъл на небето, освен слезлия от небето Син Човеческий, Който пребъдва на небето. И както Мойсей издигна змията в пустинята, тъй трябва да се издигне Син Човеческий, та всякой, който вярва в Него, да не погине, но да има живот вечен. Защото Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен. Защото Бог не проводи Сина Си на света, за да съди света, а за да бъде светът спасен чрез Него” /Иоан 3:13-17/.

В неделя пред Въздвижение се чете много кратък фрагмент от Евангелието от Иоана – всичко на всичко пет стиха. Те се отнасят към заключителната част от беседата на Господа с Никодим. В тези няколко реда, буквално в съседни стихове, ние два пъти срещаме такива думи:”та всякой, който вярва в Него, да не погине, но да има живот вечен”. За това, казва Спасителят, „трябва да се издигне Син Човеческий”, за това Бог, възлюбил света, отдал Своя Единороден Син. Ето целта на идването на Спасителя на земята, ето – смисълът на Неговия земен живот, на Неговата кръстна смърт и възкресение.

Синът Божи, Синът Човечески, по Неговото собствено свидетелство е единственият, Който е възлязъл на небесата, т. е. познал е Отца. И именно Той слязъл от небесата, станал човек и трябвало да претърпи кръстна смърт, за да спаси от смъртта повярвалите в Него.

Какво значи да вярваме в Христос? Това означава с ума и сърцето да признаваме и приемаме Неговото богочовечество, Неговото възкресение и победа над тлението, това означава да признаваме и с благодарност да приемаме даруваното от Него спасение. Иудеите, живеещи преди две хиляди години, в мнозинството си очаквали от Месията друго: те жадували ефектни чудеса, надявали се на възстановяване независимостта на Израил, очаквали безкрайно и благополучно царстване. И ние добре знаем, че те се заблуждавали. Обаче и в наши дни хора, наричащи себе си християни, се надяват да получат от Христа дарове, които се отнасят до временния живот, напълно пренебрегвайки понякога това, което се отнася до вечния живот.

Особено добре това е видно, когато родители искат децата им да бъдат кръстени. Само на Бога е известно защо им е нужно това. Някои правят това по традиция, някои – от някакви недостатъчно основателни подбуди. Мнозинството от тези, които кръщават своите деца – новородени или вече на няколко години – след извършване на тайнството и сами не се появяват в храма, и децата не довеждат. По неволя се налага извода, че такива хора вярват не в Христос, а в някаква магическа сила, която ще защити техните деца от урочасване, болести, ще им помогне в учението, ще им донесе успех и т. н. Може ли да се надяваме, че Господ не ще допусне погибелта на горепосочените християни и техните деца и ще им даде вечен живот? Да се надяваме, разбира се, може, но е необходимо да признаем, че често предмет на тяхната вяра не е Христос и спасението, а някакъв друг бог.

Плодовете на подобни кръщения – дали става дума за деца или за възрастни – са твърде печални. Нерядко вместо цялостен, целеустремен християнин ние получаваме човек, обладан от диви суеверия, не познаващ своята вяра и не се интересуващ от нея, отбиващ се в храма по някакъв повод, само за да запише имена за литургия или да запали свещи. Да, Божията благодат може да действа и в такива хора, и след много години някои от тях се осъзнават, идват на изповед, причастяват се. Но така става, за съжаление, твърде рядко.

Истинската вяра, тази вяра, която очаква от нас Божия Син, изисква не само признаване от ума на определени истини (което само по себе вече не е малко – защото за това е нужно макар и запознаване с тези истини), но предполага изменение на целия живот на повярвалия човек. Нашето спасение, нашето влизане в вечния живот е възможно само като съработничество с Бога. Христос ни е отворил вратата в Небесното Царство, но трябва да положим и свои усилия, за да влезем в него. Вярата трябва да бъде последвана от дела – те едновременно свидетелстват за нашата вяра и я укрепяват. В същото време делата на вярата, извършвани от християнина с усърдие, неизбежно разкрива неговата собствена недостатъчност и слабост, подбуждайки го да търси спасение не в себе си, но в Христос. И надеждата не ни посрамя, защото Христос за това и се въплътил и дошъл на земята, за това Той умрял и възкръснал, за да ни спаси от погибел и да даде на вярващите в Него вечен живот.

Христос, истинският Бог наш, Който възкръсна от мъртвите, със смъртта Си смъртта разруши и на пребиващите в гробовете дарува живот, по молитвите на Пречистата Своя Майка, на светите славни и всехвални апостоли и на всички светии да ни помилва и спаси нас, защото е благ и човеколюбив!

Превод: Прот. Йоан Карамихалев



Тагове:   спасител,   христос,


Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bogolubie
Категория: Други
Прочетен: 13706931
Постинги: 14720
Коментари: 2351
Гласове: 9367
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031