Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.09.2012 22:32 - ИЗПОВЯДВАМ ЕДНО КРЪЩЕНИЕ...
Автор: bogolubie Категория: Други   
Прочетен: 604 Коментари: 0 Гласове:
0



prespanski
 Сайт на Атанас Ваташки
Блог

Изповядвам едно кръщение…
 Posted септември 5, 2012
 Filed under: Различни теми |


 Автор: Александър Шмеман

„Изповядвам едно кръщение за опрощаване на греховете…” Евангелието от Матей завърша със заповедта на Иисус Христос към Неговите ученици: „даде Ми се всяка власт на небето и на земята. И тъй, идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина  и Светаго Духа и като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал, и ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света. Амин”[1].
 Именно в светлината на тези думи, а също и в светлината на думата „кръщение” – така, както тя се употребява в Евангелието – сме длъжни и ние да се постараем да разберем изповядването на кръщението в Символа на вярата.
 Ще започнем от последното. Евангелието завършва със заповедта да бъдат кръстени всички народи и започва с разказа за кръщението, с което Йоан Предтеча е кръстил и което от него е приел (тоест от него е бил кръстен – б.р.) Самият Христос. За съвременниците на Евангелието кръщението, на гръцки език βάπτισμα, т.е. символичното потапяне във вода, е било разбираем обред. То е означавало, че човекът се е осъзнал като омърсен от греховете си, че се разкайва и жадува очистване, прощение и ново раждане. Водата, като източник на живот, на очистване е била тук най-подходящият, „самоочевиден” символ, а потапянето в нея – най-разпространеният обред. Приемайки кръщението от Йоан, Христос е дал на този обред нов смисъл. Той го е съединил със Себе си. „Ето Агнецът Божии, Който взима върху Си греха на света”[2] – казва Йоан Кръстител, когато вижда към него да се приближава Иисус. Така че, когато преди възнасянето Си на небесата възкръсналият Христос заповядва на Своите апостоли да кръстят всички народи, това означава, че Той им оставя – на тях и на техните последователи, на общността от всички онези, които ще повярват в Него – знака, дара, силата на прощаване на греховете и на обновяването на живота, които Той, Божият Син и Спасителят, е донесъл на хората. Учението на Христос за любовта към Бога и към ближния, за праведността и чистотата може да бъде възприето от ума. За всеки обаче, който поне веднъж в живота си е чел Евангелието, не може да не е станало очевидно, че приемането на учението на Христос в християнството, в Евангелието е неотделимо от вярата в Него. Учението на Христос е преди всичко блага вест, възвестяване, че в света се е явил Бог и че се е явил, за да спаси хората от греха и от смъртта, да им дарува нов, свят живот.
 Ето защо повярвалият в Христос жадува за съединяването си с Него, жадува дара на спасението, новия живот. Кръщението в християнството е знак на този дар, или както казва Църквата – тайнство. В тайнството, т.е. в потапянето във вода в името на Отца, Сина и Светия Дух, невидимо се осъществява съединяването с Христос и в Него – с Бога Отца и с дара на Светия Дух.
 Апостол Павел казва, че в кръщението ние се съединяваме с Христос по подобие на смъртта и възкресението[3]. Потапянето във вода е знак за смъртта – за смъртта на човека в неговото пълно поробване от греха, от егоизма, от страстите. Изваждането пък от водата е знак за възкресяването и оживяването му, за началото на новия живот в единство с Христос. Христос – според вярата на Църквата – е възкръснал от мъртвите и смъртта – по думите на апостол Павел – вече не владее над Него[4]. И ето че Своя възкресен и безсмъртен живот, Своята любов и силата на Своята победа Той ни дарява и на нас в кръщението. Оттук и тази удивителна радост, която в ранната Църква е обкръжавала кръщението, оттук и вярата в него като духовно, но действително съединение с Христос. „Ние се погребахме с Него чрез кръщението в смъртта, та както Христос възкръсна от мъртвите чрез славата на Отца, тъй и ние да ходим в обновен живот” – пише апостол Павел[5].
 За християните кръщението стои в основата на Църквата. Защото Църквата, т.е. общността от вярващите в Христос, не е просто организация за разпространяването на Христовото учение и за взаимна помощ и подкрепа.
 То е единство в Христос на всички онези, които от Него са възприели дара на новия живот и прощение на греховете. То е единство на вярата, т.е. на приемането на Христос като Бог и като Спасител. То е и единство на любовта към Него и в Него – един към друг. Разсеяната по целия свят, сред всички народи Църква представлява нов народ Божи, обединен не от плът и кръв, не от земни интереси, не от език и дори не от обща историческа съдба, а народ, който е обединен от вярата в Христос, от любовта към Него и от опита от Неговото присъствие. „Аз съм с вас през всички дни до свършека на света”[6].

С редакции и съкращения.

Из книгата “Неделни беседи и статии”.

[1] Мат. 28:18-20 (бел. прев.).

[2] Иоан 1:29 (бел. прев.).

[3] Срв. Рим. 6:4; Кол. 2:12 (бел. прев.).

[4] Срв. Рим. 6:9 (бел.прев.).

[5] Рим. 6:4 (бел.прев.).

[6] Мат. 28:20 (бел. прев.)




Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bogolubie
Категория: Други
Прочетен: 13708777
Постинги: 14720
Коментари: 2351
Гласове: 9367
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031