Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.09.2012 16:12 - ЗА ЛОЗЕТО И ЛОЗАРИТЕ - ПРИТЧИТЕ НА ХРИСТОС
Автор: bogolubie Категория: Други   
Прочетен: 697 Коментари: 0 Гласове:
1



 От Матея Свето евангелие

"Чуйте друга притча: имаше един човек стопанин, който насади лозе, огради го с плет, изкопа в него лин, съгради кула и, като го предаде на лозари, отиде си. И когато наближи гроздобер, той изпрати слугите си при лозарите, да му приберат плодовете. А лозарите, като уловиха слугите му, едного набиха, другиго убиха, а трети с камъни пребиха. Пак изпрати други слуги, по-много от първите; и с тях сториха същото. Най-сетне изпрати при тях сина си, като каза: ще се засрамят от сина ми. Но лозарите, като видяха сина, казаха помежду си: този е наследникът; хайде да го убием и да присвоим наследството му. И, като го уловиха, изведоха вън от лозето и убиха.

И тъй, като си дойде господарят на лозето, какво ще направи на тия лозари?
Отговарят Му: злодейците ще погуби зле, а лозето ще даде на други лозари, които ще му дават овреме плодовете.

Иисус им казва: нима не сте никога чели в Писанията: "камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла: това е от Господа, и е дивно в очите ни"? Затова казвам ви, че царството Божие ще се вземе от вас и ще се даде на народ, който принася плодовете му; и който падне върху тоя камък, ще се разбие; а върху когото падне, ще го смаже.

И като слушаха притчите Му, първосвещениците и фарисеите разбраха, че за тях говори,
и дебнеха да Го уловят, ала се побояха от народа, понеже Го имаше за пророк." (Ев. Мат. 21:33-42).

 

"И почна да им говори с притчи: някой си човек насади лозе, и огради го с плет, и изкопа лин, и съгради кула, и като го предаде на лозари, отиде си. И на времето си изпрати при лозарите един слуга, за да вземе от тях от плода на лозето. А те, като го хванаха, биха го и отпратиха без нищо. Пак изпрати при тях друг слуга; и него като замериха с камъни, пукнаха му главата и го пуснаха с безчестие. Изпрати и другиго; и него убиха; и мнозина други или биха, или убиха. А понеже още имаше едничък син, обичен нему, най-сетне изпрати и него при тях, думайки: ще се засрамят от сина ми. Но лозарите казаха помежду си: това е наследникът; хайде да го убием, и наследството ще бъде наше. И като го уловиха, убиха го и хвърлиха вън от лозето.

Какво, прочее, ще направи господарят на лозето? Ще дойде и ще погуби лозарите, и ще даде лозето на други. Нима и това не сте чели в Писанието: "камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла: това стана от Господа, и е дивно в очите ни"?

И търсеха повод да Го хванат, но се побояха от народа, понеже разбраха, че за тях каза притчата; и като Го оставиха, отидоха си."
(От Марка Свето евангелие 12:1-12).

 

" И почна да говори към народа тая притча: един човек насади лозе и го даде на лозари, и си отиде за дълго време;  и на времето си изпрати при лозарите един слуга, за да му дадат от плодовете на лозето; но лозарите, като го набиха, отпратиха го празен. Изпрати и друг слуга; но те и него, като набиха и унизиха, отпратиха празен. Изпрати и трети; но те и него изпонараниха и изпъдиха. Тогава господарят на лозето рече: какво да сторя? Ще изпратя моя обичан син; може би, като го видят, ще се засрамят. Но лозарите, като го видяха, размишляваха помежду си, казвайки: този е наследникът; хайде да го убием, за да стане наследството му наше. И като го изведоха вън от лозето, убиха го.

Какво, прочее, ще им направи господарят на лозето? Ще дойде и ще погуби тия лозари и ще даде лозето на други. А ония, като чуха това, рекоха: дано не бъде!
Но Той, като ги погледна, рече: тогава що значи писаното: "камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла"? Всеки, който падне върху тоя камък, ще се разбие; а върху когото падне, ще го смаже.

И в тоя час първосвещениците и книжниците поискаха да турят ръка на Него, понеже разбраха, че Той за тях каза тая притча, ала се побояха от народа."
(От Лука Свето евангелие 20:9-19).

 
Слово за тринадесета неделя след Петдесетница
по архим. Йоан Крестянкин

"В името на Отца и Сина и Светия Дух!

Братя и сестри! Стихийните бедствия се сменят едно след друго: ту слънцето яростно изгаря лозето на живота, ту проливни дъждове причиняват наводнения, ту опустошителни пожари и земетресения носят смърт на живите.

Всички тези бедствия и скърби са явни признаци, че в нашето лозе, в нашия живот не всичко е, както би трябвало да бъде. Да се вгледаме в себе си, да погледнем в лозето на своята душа, нали на всеки от нас е поверена от Господа своя градина, свое лозе, което следва да принася плодове. Има ли какво да принесем на Господа, казвайки Му: „Ето Твоето от Твоите!”?

Мнозинството от тези, които се намираме зад оградата на Църквата, водим външно подобие на православен живот, с хладен пресметлив ум изповядвайки Бога, сърцата ни не пламтят от любов към Него, останали в плен на страстите и похотите.

 

Днешната притча за злите лозари ни показва етапите на отдалечаването от Бога. Притчата разказва, как стопанинът на лозето, стопанинът на нашите души – Бог изпраща Своите слуги, Своите Ангели, чийто глас постоянно звучи в душите ни. Те възбуждат гласа на нашата съвест и ние често чуваме в отговор на своите постъпки и мисли: „Не живей така, поправи се...” Но ние отначало просто пропущаме покрай ушите си тези неприятни за нас напомняния. Нямаме време да помислим за доброто, да осмислим нашите постъпки и думи в светлината на Божествената истина, ние си имаме свои занимания далеч по-важни за нас.

И доброто, и самата мисъл за доброто стават чужди за нас. Гласът на съвестта постепенно отслабва. Това е първият етап от прогонването на Бога от душата. И с него започва болестта на душата.

Зачестяващото игнориране на Божия зов преминава в ожесточение на душата. Упреците на съвестта започват да ни дразнят. И в това състояние човек, дразнейки се от всичко свято, от всичко Божие, преминава в нападение към Него.

Според притчата, човек с ожесточение се нахвърля на това, което е свято, което е направлявало неговия живот, с „камъни” – с груби, тежки удари, изхождащи от животинската природа на човека, разбива всичко нежно и велико, което е живяло в глъбината на душата и освещавало живота. Опивайки се от сладостта на порока, той престава да вижда бездната, която се разстила пред нозете му. Човекът с цинизъм тъпче светинята, безчести я, защото силата на злото, вече нараснала в човека, се бои от светинята.

И след това душата се спуска на следващата степен на самоизтребление. Светото съвсем не се допуска в душата. Зовът на съвестта е прекратен. Угаснала е светлината, в човека се е възцарило и господства животинското, зверското, плътското. Това е времето на пълното духовно закърняване. И в притчата се казва: ”...изпрати и другиго; и него убиха..." (Марк 12:5).

И ето в душата, освободила се от стражевата кула – съвестта, се разхвихря неудържимият разгул на злото. Злото се е възцарило в човека и човек става негов жалък, послушен роб. Човек вече не забелязва тъмнината около себе си, разложението и смрадта, той стремително лети към пропастта, към гибелта. И притчата разказва: ”… и мнозина други или Биха, или убиха” (Марк. 12:5). Така настъпва последният етап – гибелта.

Свалена е оградата – Божия закон, съборена е стражевата кула – съвестта. Лозето на душата е изпотъпкано от пороци. А с гибелта на душата посърват в душата и естествените способности, повяхва умът. Жалка, безсилна, изнемощяла е волята- Страшна е гибелта на душата.

Но именно затова Господ ние оставил тази притча, за да можем да избегнем гибелта, за да не запустее, да не погине лозето на нашите души. Нали именно с гибелта на душата на човека започва гибелта на целия народ, започва гибелта на света.

Спасителят завършва притчата с думи от Стария Завет. Те са насочени и към нас. Те са общият извод от притчата: „Нима и това не сте чели в Писанието: „Камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла” (Марк. 12:10).

Нека не забравяме, че крайъгълният камък на живота е Бог. Да побързаме да вършим дела, според Божия закон, докато има още време, докато е време за събиране на плодове. Да отдадем на Бога зрели гроздове от нашите добри дела, да живеем по Бога и с Бога, ограничавайки своеволието си, за да не ни застигне участта на отхвърлените от Бога, за да не се отнеме и от нас Царството Божие. Амин.



Тагове:   църква,   лозе,   духовници,   лозари,


Гласувай:
1
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bogolubie
Категория: Други
Прочетен: 11610550
Постинги: 14720
Коментари: 2346
Гласове: 9293
Архив
Календар
«  Октомври, 2020  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031