Обикновено смъртта на човек поражда скръб, а погребението му - много сълзи. Ние физически се разделяме с нашите близки. Но на 15 август независимо, че възпоменаваме смъртта на най-святата от светите - Божията майка, ние не скърбим. Празничните песнопения от този ден ни зареждат с духовна радост. Тогава ние не страдаме, а напротив, радваме се поради факта, че смъртта на нашата обща небесна майка не е обикновена, а e едно блажено заспиване - "успение", а погребението й е едно възнесение, придружено от възторжен хор на небесни ангели.

 Когато идва времето Света Богородица да напусне този свят, тя има желание за последен път да види всички апостоли. С Божията помощ нейното желание се изпълва. Учениците Христови, с изключение на св. апостол Тома, които са пръснати по цялата земя на проповед, се събират в един ден пред дома й в Ерусалим, за да се простят и погребат майката на Спасителя.

Преди Св. Дева Мария да предаде Богу дух, светлина изпълва дома й. Сам нейният Божествен Син слиза да прибере чистата й душа. Всички присъстващи с благоговение гледат чудното видение, а когато след това се приближават до одъра й, виждат, че лицето на Божията майка сияе като слънце. По-късно св. апостоли с дължимата почит погребват Пречистата Дева в Гетсимания, в гроб, който и до днес е запазен и над който в следващите векове е издигнат храм.

Три дни след погребението пристига св. апостол Тома от далечна Индия, където проповядва. Огорчен, че е пристигнал твърде късно, за да види Св. Богородица жива, той пожелава да се прости с тялото й. За голямо удивление на всички, когато отваря пещерата, се вижда, че тя е празна. Божията майка вече се е възнесла на небето при своя Син, за да бъде наша закрилница и молителка пред престола на Всевишния. Неслучайно в тропара на празника се казва: "В раждането си запазила девството, в успението не си оставила света, Богородице; преминала си в живота ти, която си майка на Живота, а и с твоите молитви избавяш от смърт душите ни." Тази, която ражда Началника на живота, се преселва от смърт към живот на 15 август.

 За вярващите това е ясно и естествено, но мнозина невярващи ще възкликнат: как е възможно, нали ние тук живеем, за какъв живот след смъртта става дума? В бездуховния свят, в който живеем, ние все по-често се съмняваме в Божието присъствие във Вселената и в живота след смъртта. Както казва българският учен Асен Златаров: "Човек е същество, което слага питане пред тайните на Всемира." А френският мислител Блез Паскал смята, че има три вида хора и според това разпределение всеки от тях намира смисъла, както на живота, така и на човешкото съществуване на Земята, което е подготовка за вечния живот: "Първите са онези, които са намерили Бога и Му служат. Те са радостни и разумни. Вторите са онези, които не са Го намерили и не Го търсят. Те са безумни и нещастни. Третите са онези, които не са Го намерили, но Го търсят. Те са разумни, но все още нещастни."