Как мислите - трябва ли един истински християнин на всяка цена да бъде позитивен и по всяко време да излъчва позитивна енергия? Не е ли по-добре човек да бъде искрен със себе си и с околните и да преживява истинските си чувства?
Не казвам, че позитивизмът е лошо нещо, напротив, но прекаленият позитивизъм и Богу не е драг, така си мисля аз - губи се автентичността. Когато радостта извира отвътре, тя е прекрасна, но е много тъжно да гледаш престорена радост или още по-неприятно е да виждаш захаросана усмивка, зад която се крият не дотам благи мисли. Показната позитивност няма нищо общо с Бог.
Да си позитивен не означава да одобряваш злото и да се съгласяваш с лошите. Първо един християнин не е робот, че непрекъснато да излъчва позитивизъм и ако излъчваше непрекъснато позитивизъм щяха да му поникнат крилца и да хвръкне като ангелче в небето. Можеш да си мислиш позитивно, но ако не е според истината, не те ползва, остава само фантазия без реалност.
Неслучайно Исус казва: "Истина ви казвам: ако се не обърнете и бъдете като децата, няма да влезете в Царството Небесно." Няма по-автентични същества от децата. Синът ни например, не може да бъде винаги позитивен - когато е ядосан пищи с цяло гърло и изобщо не му пука какво ще си помислят хората отстрани. Но пък, когато е щастлив, имам чувството, че слънцето изгрява - има невероятна усмивка. Разбира се, възрастните не могат да си позволят да се държат по абсолютно същия начин, но поне могат да се стремят да бъдат емоционално интелигентни, като се стремят да бъдат наясно с чувствата си, вместо да си въобразяват, че са щастливи, когато всъщност изпитват да речем тъга.
МТ.23:27 `Горко на вас, книжници и фарисеи, лицемери, защото приличате на варосани гробници, които отвън изглеждат хубави, а отвътре са пълни с мъртвешки кости и всякаква нечистота, също така и вие отвън изглеждате на хората праведни, а отвътре сте пълни с лицемерие и беззаконие.`
Това, че Исус се гневи на неправдата, че се гневи на лицемерието и фалша на книжниците и фарисеите не го прави негативен човек. Само един честен и чист по Душа и обичащ правдата човек, може да се гневи на фалша и лицемерието.
А нечестният го подкрепя.
Кои хора днес са книжниците и фарисеите от храма ?! Кой ги подкрепя и защитава, въпреки нечестието което вършат и кой говори против нечестието им ?
И днес храмът е пълен с фалш и лицемерие, с такива хора, против които се е гневял Исус. Но много от вас ги защитават и подкрепят!? Тези, които защитават и подкрепят нечестивците, не следват Исус, респектвино са против учението на Исус. Всеки, който следва Исус, би трябвало да бъде против фалша и лицемерието на фарисеите от днешните храмове!!!
Истинският позитивизъм извира от Душата, и няма нищо общо с лицемерието.
Лицемерният човек може да се прави на всякакъв, но мислите го разяждат отвътре.
Ние сме това, което мислим.
В тази връзка да добавя, че Христос не винаги е бил позитивен. Дори не се сещам въобще да е бил позитивен! Освен когато говореше за Царството, за Новото Бъдеще...
В повечето случаи или обясняваше нещо, или се гневеше - на лицемерите, или тъгуваше - че ще понесе страданията на света, вместо грешниците, вместо нас, на Кръста! Той винаги беше искрен! Такива да бъдем и ние!
Да си истински последовател на Исус, това значи да носиш Духа на Исус в Сърцето и Душата си. Да бъдеш духовно пречист в Сърцето, Душата и мислите си като него. За жалост, такива истински последователи на Исус, има много малко на този свят. Нищо, че милиони се зоват християни.
"Харесвам вашия Христос. Не харесвам вашите християни. Вашите християни толкова се различават от Христос"/Махатма Ганди/
"Вие трябва да сте олицетворение на промяната, която искате да видите в света. Принципът око за око ще ослепи целия свят. Насилието е оръжието на слабите. Никакви оръжия, никакви пушки, никакво насилие! Няма път към мира - мирът е пътят!”
/Махатма Ганди/
