Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.06.2012 14:33 - СЛАВЕН В ПОЗОРА СИ / Защо подкрепям гей-парада/
Автор: bogolubie Категория: Други   
Прочетен: 575 Коментари: 0 Гласове:
0




 Славен в позора Си (Защо подкрепям гей-парада)

Posted  by Светослав Ангелов on 23/06/2012 in Есеистика, Публицистика


Автор: Светльо Ангелов

Време е, в което анонимността е желано и активно търсено състояние във всякакъв тип личен, семеен и обществен живот. Ние другиму делегираме пълномощия да благотвори от наше име – на държава, на неправителствени организации, на църковни институции, на други да защитават правата ни и да отстояват каузите ни… В среда и атмосфера на такава “публична анонимност” гей-парадът е един начин тези хора, криещи се обикновено зад името на групата „гей-общност”, да излязат от анонимност, да заявят себе си личностно, да застанат лице в лице с останалия свят, пък ако ще да е с цената на конфронтация. Гей-парадът може да се превърне във възможност и за хомофобите да смекчат отчасти ирационалната си, френетична омраза, виждайки срещу себе си не безлична група,  медийно и пропагандно-идеологически “защитавана и рисувана”, а реални личности, раними, объркани, имащи нужда от любов и приемане, но точно както и те самите, незнаещи как да я заявят. Затова, на първо място, гей-парадът ще бъде шанс да се видим един друг отвъд клишетата и етикетите на групи или идеологии, шанс човеците да се срещнат, защото хомосексуалистите не са „нехора” и когато видиш човека лице в лице, ти е много по-трудно да го назовеш нечовек, да постъпиш с него като с нечовек. Това е само по себе си хубаво, макар да е „по повод на някакъв грях” срещата.

Така постъпваше и Самият Христос, срещайки човеците един с друг, за да се видят без социални и религиозни маски. Така Той срещна уважавания фарисеин Симон, който Го беше поканил в дома си да Се нахрани, като допусна до Себе Си и влязлата с Него блудница Мария Магдалена. Христос Сам стана повод и “място” за среща, срещайки Симон и самия Симон срещайки с другиго. Някой ще каже, че Мария бе влязла подир Исус, за да се кае. Да, Мария бе там, за да се кае и покаянието й беше очевидно за всички, но то не беше покаяние пред тях, заради това, че е нарушила публичния им морал, защото те самите, присъстващи там нейни съдници, бяха ползвали услугите й понякога… Това бе личното покаяние на една блудница пред обичащия я Исус и, ако щете крещете възмутени от написаното, но и покаянието й беше „курвенско”, тя се каеше и докосваше както изневерила жена мъж, за когото е разбрала, че само Него обича… Исус допусна тези ласки, Исус я остави да влезе до трапезата, Исус не позволи на поборниците за публичен, но безличен морал да спрат достъпа на Мария!… О, Христе мой, Славен дори в „позора” Си и Човечен в Божеството Си!

Същият Христос срещна Апостолите с една парясница самарянка, първо пи от нейната стомна вода, после се разговори с нея и говориха дълго, Апостолите, дошли по-късно, срещнаха самарянката при Христос, защото Той остава Сам, понявга ни “отпраща” временно, както тогава Апостолите, за да бъде Намерен от тези, на които ние пречим да Го намерят, смятайки, че са неспасяеми, достойни само за бой с камъни, нетърсещи. И ако Господ е решил да освободи площадите ни днес и от нашия безличен публичен морал, и от нас самите, то не е, за да превърне площадите ни в сметище, а за да срещне хората, които ние не сме потърсили или отхвърлили, да ги намерим и ние, връщайки се при Исус,  да ги срещнем при Него, защото „Той е Същият вчера, днес и завинаги”, търси, обича, копнее да бъде намерен и обикнат.

Партизаните на един кух и безсилен, поради липсата на желание да бъде споделен в атмосферата на взаимна любов и приемане морал, казват, че манифестиращите по улицата хомосексуалисти са травмираща гледка за техните деца, че това е разрушително за детските оформящи се сега светогледни устои. Тези хора забравят или по-точно предпочитат да не обърнат внимание на факта, че в поборничеството си „против нравственото разложение и греха” избират лесния и безотговорен начин, че вълнувайки се за „праведна кауза” веднъж годишно, те си откупуват правото цяла година след това да са безразлични към децата си и тяхното възпитание. Защото онова, от което децата им „трябва бъдат предпазени да не видят” на улицата, ежедневно ги затрупва, среща ги, натрапвайки им се чрез масовата култура на обличане, дрес-кода й, културата на взаимоотношения – неврастенията, която на практика кастрира мъжете, чрез филми, музика, телевизия. Ако Църквата желае да промени тази културна атмосфера, трябва да създаде своя, но тя няма как да бъде външно наложена от „Църквата като институция” чрез политически решения и директиви. Подпомагайки семействата да възпитават здрави личности, „праведно потомство”, тя ще може да представи тях като  носители и активни агенти на една нова християнска култура един ден.



Тагове:   гледна точка,


Гласувай:
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bogolubie
Категория: Други
Прочетен: 13708299
Постинги: 14720
Коментари: 2351
Гласове: 9367
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031