Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.06.2012 17:16 - ПОКАЯНИЕТО НА ДЯВОЛА
Автор: bogolubie Категория: Други   
Прочетен: 1586 Коментари: 3 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Покаянието на дявола
 13.06.12  | Алексей Ремизов

Един старец, велик в добродетелите и прозорлив, побеждавайки изкушенията на демоните и нямайки вече за нищо техните хитрини, стигна до съвършено безстрастие: обожи се духом и виждаше наяве и ангелите, и бесовете, и всичко, което те вършат с човека.

И тъй, този старец виждаше ангелите, виждаше и бесовете.

И не само отгоре-отгоре познаваше старецът бесовете, но и всекиго от тях по име. И, як в търпението си, безстрашно им се подиграваше и се надсмиваше над тях, – а някой път ще вземе и да се пошегува горчиво, напомняйки им за изпъждането им от небесното жилище и бъдещото мъчение в огъня.

– Бре – ще каже, – лошо ви се пише, нещастници! Скоро ще ви настъпят по опашката!

И бесовете, хвалейки един другиму стареца, почитаха стареца. И започнаха да идват при него вече не за да го изкушават, а от любопитство. И му се кланяха:

...ще се появи в часа на нощното правило някой еднокрак – има и такива бесове, еднокраки, пък се носят бързо-бързо, като моторетка! – ще застане тихичко в ъгъла и ще чака да му обърнат внимание; а обърнат ли му внимание, ще се поклони и ще си тръгне.

Ето що за човек беше този старец!

Веднъж на един бесовски сбор стана дума между бесовете за небесните тайни.

И рече един от тях на друг:

– Какво пък, другарю, ако някой от нас реши да се покае: ще приеме ли Бог покаянието му или не?

– Мъчно нещо ме питаш – отвърна му другият. – Никой не знае това.

Зерефер, чувайки тези думи на бесовете, се намеси в техния разговор.

– Знаете ли какво, другари – рече Зерефер, – аз ще отида при стареца и ще го изкуша с този въпрос.

Този Зерефер беше велик измежду бесовете. Той беше сигурен в себе си и не знаеше що е страх.

– Върви – казаха бесовете, – но да знаеш, че с мъчна работа се заемаш. Внимавай, старецът е прозорлив, веднага ще усети лукавството ти и ще откаже да пита за това Бога.

Тогава Зерефер се предреши като човек.

И като войник, облечен с хубава униформа, излезе от бесовския сбор, за да иде при стареца.

* * *

Много посетители минаха този ден при стареца; много мъка, несрета и глупост му се струпаха на главата. И ето че след вечерните молитви, когато старецът сам в килията си размишляваше за човешките дела –

на вратата се почука.

Старецът се отзова и отиде да отвори.

Един войник прекрачи прага на килията и падна с плач в нозете на стареца – и толкова горчив бе неговият плач, такова страшно отчаяние се усещаше в него, че и най-коравото сърце не би могло да не потрепери.

– Бре, човек, какво има? Защо плачеш тъй? – рече потресен старецът.

– Аз не съм човек – отвърна войникът, – аз съм самият дявол! Моите престъпления са ужасни.

– Какво искаш? Всичко ще направя за теб, брате мой!

Плачът на този войник късаше сърцето на стареца, а смирението, готово да се уеднакви дори с дявола, изпълваше с жалост душата му.

– Само за едно те моля – рече войникът, – помоли се и питай Бога: ще приеме ли Бог покаянието на дявола? Ако приеме покаянието на дявола, ще приеме и моето; моите дела са дела на дявол!

– Добре, нека бъде, както искаш – отвърна старецът. – Утре на разсъмване ела и ще ти кажа какво ми е повелил Бог.

* * *

И стана старецът да се моли, и, простирайки ръце към Бога, молеше Го горещо за отговор:

Ще приеме ли Той покаянието на дявола?

...Изведнъж като светкавица се яви ангел Божи.

– Луд ли си? – рече ангелът. – Какво се молиш за един демон? Не разбра ли, че това беше демон, който идваше, за да те изкушава?

Натъжи се старецът. Всички бесове познаваше той, и тутакси съглеждаше всекиго от тях, а ето че този път Бог бе скрил от него бесовската умисъл!

– Не тъгувай – рече ангелът, – такова бе Божието провидение. И това е за полза на всички съгрешаващи, за да не се отчайват грешниците: защото от никого, който идва при Бога, не се гнуси Бог. И когато пак дойде при теб демонът и започне да те пита, кажи му, че и него ще приеме Бог, ако изпълни заповяданото му от Бога покаяние!

И ангелът обясни на стареца какво трябва да стори бесът, за да се покае.

...Поклони се на ангела старецът и прослави Бога за туй, че е чул неговата молитва.

И рече ангелът, отлитайки:

– Древната злоба нова добродетел не става! Навикнал на гордост, как може дяволът да се смири покайно? Но за да не каже той в Деня на Съда: “исках да се покая, но не бях приет“ – предай му отговора. Нека да стори, каквото се иска от него, и Бог ще го приеме.

* * *

Без сън, в тиха молитва проведе старецът нощта.

Молеше се за човешкия род, за измъчената от страдания бедна земя и за демона, жадуващ покаяние.

Рано-рано, още преди да ударят камбаните, се чу познатият плач – и толкова горчив бе той, толкова страшно отчаяние се усещаше в него, че и най-коравото човешко сърце не би могло да не потрепери.

Войникът чукаше на вратата и плачеше.

Старецът позна гласа му и отиде да му отвори.

– Помолих се Богу, както ти обещах – рече старецът, – и Бог ми откри, че ще приеме и теб, ако извършиш нареденото ти покаяние.

– И какво трябва да сторя?

– Щом искаш да се покаеш, ето какво: стоейки на едно място, три години трябва да викаш към Бога непрестанно денем и нощем: “Боже, помилвай ме! Помилвай древната злоба!“ – и така сто пъти; след това: “Боже, помилвай ме! Помилвай мерзостта на запустението!“ – отново сто пъти; и най-сетне: “Боже, помилвай ме! Помилвай помрачената хубост!“ – отново сто. И като сториш това, ще те причисли Бог отново към ангелите, както някога.

– Не! Това – никога! – рече Зерефер, велик измежду бесовете, безстрашен, уверен и горд, и като блъвна огън, се промени целият, – ако съм искал да се кая по този начин и да се спася, отдавна да съм го сторил. “Древната злоба“? Кой го казва това? От началото и досега аз съм прочут, щастлив и богат, и всички, които ми се подчиняват, са също щастливи и богати! И за какво друго ме молят хората, ако не за щастие и богатство? И каква е тази “мерзост на запустението“? – този свят на величие и слава! И каква е, де е тази “помрачена хубост“? Та нали всеки иска да живее, и то не как да е, ами хубаво, а този хубав живот ви го давам аз! Аз дадох на човека щастието му, аз му дадох и смъртта! Не, аз не мога да се безчестя тъй!

И като рече това, бесът стана невидим.

“Древната злоба нова добредетел не става!“ – проумя тогава старецът думите на ангела и ги прие с горчивина в сърцето си.

 

Източник: сп. "Путь" бр. 2, 1926 г.

Превод: Андрей Романов




Гласувай:
2
0



1. mariniki - и аз ги приемам с горчивина в сърцето...
23.06.2012 18:54
много мъдра притча... радвам се,
че бях тук...
цитирай
2. watchtowerman - Въпрос, над който съм мислил...
24.06.2012 09:30
Защо не е възможно да се покаят падналите ангели, и водителят им - херувима осеняващ ? Все още не намирам отговор...
цитирай
3. bogolubie - Чел ли си в ЕКЛИСИАСТ 7:13 ,
24.06.2012 14:06
че никой не може да изправи онова, което Бог е направил криво. Тук се говори за демон, а не за паднал ангел. Падналите ангели може да се покаят, ако надвият гордостта си и желанието да изместят Бога. Но демоните, са родени такива и те не могат да се поправят. Точно това показва притчата. Пред Бог най-важното е смирението и милозливата любов, които те не приемат.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bogolubie
Категория: Други
Прочетен: 11610346
Постинги: 14720
Коментари: 2346
Гласове: 9293
Архив
Календар
«  Октомври, 2020  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031