Четвъртък, 21 Юни 2012 06:05
 Автор: Димитър Спасов

Уважаеми настоящи и бъдещи архонти, вие сте последната ми надежда!

Открай време изпитвам симпатии към вас, но досега нямах куража да ги изкажа публично. Винаги съм бил на страната на по-слабите, онеправданите и изиграните, а това в случая сте вие. Давате свежи пари, лично време, горите от желание да послужите, а какво получавате насреща – хартийка с печат, ламаринена дрънкулка и безплатен кастинг за сериала „Царят е гол”. Подценихте партньора си, както руският отбор – гръцкия на европейското. Такива неща в реалния живот се наказват, там цари все някаква почтенност, а тук...

Били сте такива и онакива, с не-знам-какъв-си произход на парите, синтез на „Църква и подземие” и т. н. И кой го казва това? Хора, дето и един милион не са заработили през живота си, и една сделка не са довършили докрай, нито веднъж не са участвали в разпределяне на територии... Лесно ли е да не знаеш ще доживееш ли утрото, да не смееш да оставиш колата си без охрана, да не знаеш ще прегърнеш ли детето си? Книжни мишоци и резоньори! Вчера, гледам, мои колеги от Двери внесли писмо до Патриарха срещу архонтите, че и „експертно” мнение приложили. Хубаво, те поне са жени – наивни, милите, сякаш излезли от някой учебник по догматика. Чист хербарий, никаква идея за живия живот. Патриархът да не е водещ офицер на митрополитите, че да им нарежда? Цитират някакви ми там канони, говорят за чистота на учението, за Светия Дух. Най-много да им кажат: „Не знаем, нито сме и чували, дали има Дух Светий” (Деян. 19:2). Още по-вероятно никой нищо да не им каже.

Говорят още, че не сте се черкували, не сте чели Св. Писание. Това не знам. Знам, обаче, че поне един откъс от Евангелието от Йоан знаете – него дори и премиерът го научи покрай освещаванията. Точно така, онзи откъс за парализирания от 38 години, дето лежал в къпалнята Витезда и отлично знаел какво иска, ама си нямал човек. И аз сега се чувствам така – знам какво трябва да се случи, ама си нямам човек. Не ми е някак удобно да ангажирам Господ с този наш човешки, твърде човешки проблем. Та ето защо вие сте последната ми надежда!

Няма да ви губя времето, хора заети сте. Накратко. Уважаеми бъдещи архонти, внимание! Влизате в минно поле. В сравнение с вас инвеститорите в държавни гръцки ценни книжа са консервативни играчи. Влагате пари кеш, а насреща какво получавате? Благородническа титла, входен билет за аристократичния свят? Дръжки! Западняците дори и на Негово Величество Симеон II, дето е братовчед с половината крале и кралици, гледат отвисоко и не го приемат като равен. Не бил, казват, случил с царство и поданици, нещо като най-малкия син на мелничаря... Хайде честно – вас ли, мислите, ще приемат? Колкото до България - какво да ви кажа, всички тук сме от село и миришем на боб и чесън, та плащовете и огърлиците нищо не променят. Ако пък го правите за Божия прослава – тогава и сами знаете, че нищо друго не ви трябва. И в двата случая не ви трябва това недоразумение, да ви стрижат няколко йерея и архийерея. Дянков не ви ли стига?

Уважаеми настоящи архонти, към вас сугубо се обръщам. Горното се отнася и за вас, ама вие имате най-голям интерес да спрете недоразумението. Тя, лакомията, край няма. С архонтисването ще стане като с курса на долара по Жан Виденово време – обезценяване без край. Не стига това, ами от кумова срама ще почнат да дават титлата и за някакви си духовни заслуги, просветна дейност и други такива (писали са го в решението си, някъде накрая). Разни професорчета и член-кореспондентчета на източни университети, президентчета на дружества за приятелство и така наричаните титани на духа ще окичат. Безплатно ще ги правят, нали се сещате, срещу мили очи и елейни слова.

Затова: спрете тая работа! Дето се вика битият-бит, архонтисаният-архонтисан. Най-бързите печелят.

Всички останали писаха подписки към Синода, апелираха към здрава духовност, канони и предание. Ядец! Аз апелирам към вродения ви здрав разум и исконната ви базисна почтеност. Спрете тая работа с архонтите. Докажете, че сред народа ни има и хора с морал. Моля ви, не ми е удобно да занимавам Господ с нашите си работи.