http://theologian-bg.blogspot.com/2010/02/blog-post_15.html
Евангелското християнство – безумно и грубо изкривяване на Православието
автор: Галина Котова
Темата “Евангелското християнство – безумно и грубо изкривяване на Православието” е отговор на статията на Чавдар Хаджиев “Характерни черти на евангелското християнство: За индивидуализма и ролята на Църквата в християнската вяра”. Целта на настоящата разработка е да докаже, че протестантизмът като цяло, заедно с всичките му течения няма нищо общо с християнството, а само грубо и безцеремонно използва името на Христос. Самото изкривяване и отричане на догмите на Православието, както и неразбирането същността на Църквата превръща протестантите в сектанти. Считам за важно преди да продължа нататък да изясня думата секта. Според Български тълковен речник тази дума има две значения: 1. Религиозна група, отделила се от господстващата църква и 2. Затворена група, която се чужди от широките маси. 1 Религиозните секти се обособяват в самостоятелни църковни организации, водят самостоятелен църковно-религиозен живот, неподчинен на догмите и организационните принципи на Църквата. Особено благоприятен терен за всевъзможни секти е съзнанието, опустошено от безпътица и хаос.
Ч. Хаджиев започва темата си с мисъл на Джон Стот, който дефинира същността на евангелското движение. Според него има много “истини, които християните евангелисти особено акцентират, от които ние не сме готови да се откажем или променим, и на които /надявам се с подобаваща скромност/ ние се разглеждаме като пазители на цялата Църква.” 2
Разбира се за човек, който се е отклонил и изопачава правата вяра може да има много "истини”. Но в Православието може да има само една истина – Христос, Който и Сам казва: “Аз Съм пътят, истината и живота”. Няма и не може да има друга истина извън Христос. Истината е само една и тя е неделима, както е неделим Христос. В християнството човек живее с духа на истината и със силите, които му дава Божията благодат. Всичко останало е лъжа, а “баща на лъжата и човекоубиец е сатаната, който като рикащ лъв обикаля наоколо.”
Лукавият се “преобразява в ангел на светлината” /2Кор. 11:14/, действа чрез своите ”лъжеапостоли, лукави работници, които се преобразяват в Христови апостоли” /2Кор. 11:13/, “като служители на правдата” /2Кор. 11:15/ Те се прикриват с името Иисус Христос, назовават се в Него, а в същото време извращават из основи учението Му. Това се вижда от
характеристиките на евангелското християнство, които Джон Стот дефинира и, които се следват от протестантските деноминации:
1. Sola Scriptura – само Свещеното Писание. Църквата и Свещеното Предание са излишни след като притежаваме Свещеното Писание. Утвърждава се двойното авторство на Писанието.3 Божието слово е единствения критерий за истинност в духовния живот.
2. Sola Fides – само вяра – само вярата е достатъчна за спасението и оправданието на човека. Вярата е дар Божи, а не награда за добри дела.
3. Sola Gratia – само благодатта – само Божията благодат дава на човека свобода, но тя не идва от човешки заслуги, а действа предизбиращо /предопределящо и неотстранимо /калвинизъм/
Сам Ч. Хаджиев заявява, че самите протестантски богослови разбират, че проповядват и пазят “изкривена и доведена до вредни крайности доктрина” 4. Но те не могат и нямат сили да признаят това пред последователите си. Защото ако признаят своята заблуда, то те губят твърде много – авторитет и власт. А това от своя страна води до загуба на привилегии, уважение и материални облаги.
За да разберем защо протестантизмът проповядва една “изкривена и доведена до вредни крайности доктрина”, трябва да разгледаме и анализираме причините и историческите обстоятелства, довели до това грубо изопачаване на Христовото учение.
Различното разбиране за същността на Църквата е основна причина за разделянето между Изтока и Запада през 1054 г. Църквата според източните християни е жив, богочовешки организъм, тяло Христово с невидим глава Иисус Христос, който организъм расте с благодатта на Светия Дух. От друга страна според западните християни Църквата представлява общество от вярващи, институция с видим глава папата, който се явява наместник на Христос на земята. Важно отклонение е, че всички миряни и духовници са подчинени на папата. След разделението през 1054 г. в папството се усилват идеите за папската непогрешимост и приматство, както в духовния, така и в светския живот. Победата на папството над светската власт става през 13 век, което от своя страна води до упадък в целия религиозен и политически живот на папството през 14 век. Силни и обосновани критики започват да се отправят срещу веровите, нравствени и морални злоупотреби на папството. Но опитите за реформи на такива добри римокатолици като английския професор Джон Уиклиф, чешкия реформатор Ян Хус и италианския мислител Савонарола завършват с пълен неуспех. Съборите в Констанца и Базел, които си поставят за цел да реформират Църквата “ в главата и членовете й”, постигат твърде незадоволителни резултати, поради което в края на 15 в. много християни, духовници и миряни, усещат остра нужда от реформи.
Папството упорито отказва да направи каквито и да било промени, което засилва недоверието в църквата.
Във второто десетилетие на XVI в. са налице личност, която да оглави движението против папата – Мартин Лутер и повод за отприщване на недоволството – поредната разпродажба на индулгенции. И както казва православният богослов Хомяков протестантизмът е “законно, на непокорно чедо на римокатолицизма”. Това е така, защото протестантизмът и римикатолицизмът поставят на мястото на Богочовека човека като най-висша ценност и като най-висш критерий. Така по безобразен начин се изопачава Богочовека, Неговото учение, Неговото дело. Големият брои канонически, догматически и нравствени отстъпления от апостолската вяра и от духа на Евангелието, пораждат реакцията на отрицание. Но това отрицание отхвърля почти всички принципи на духовен живот дошли чрез Свещеното Писание и то само, защото се изповядва и практикува от Римокатолическата църква. Но водачите на Реформацията не познават мистичните основи на Източната Църква и необходимостта на Свещеното Предание като живот на Църквата в Светия Дух като продължение на живота на Древната Църква. Реформаторите не могат да разберат, че римокатолическото предание не е тъждествено на Свещеното Писание на древната Църква. Те въвеждат субективизма във вярата като издигат приоритета на разума като върховен критерии на истината. Така те рационализират мистическите основи на Църквата. Това се вижда и днес, когато толкова много протестантски деноминации четат един и същ библейски текст, но всички имат своя собствена доктрина, и които от своя страна понякога взаимно се изключват. Протестантите, както и римокатолиците не разбират същността на Църквата. За протестантите Църквата е невидимо общество от светии с невидим глава Христос, което е в противовес на римокатолическото разбиране за Църквата като общество от вярващи в Христа с видим глава папата. Ясно се вижда, че и двете разбирания противоречат на апостолското разбиране за Църквата, което се пази в Православието. Църквата е тяло Христово /Еф. 1:23/, “дом Божи” /1Тим. 3:15/, където живее Светия Дух, има законна йерархия, изповядва се апостолската вяра и се извършват светите тайнства. Христос е единственият Глава на Църквата. Христовата Църква има и видим образ - всички вярващи, които търсят спасението в Христа и участват в духовноблагодатния живот на Църквата. С неразбирането за същността на Христовата Църква и отстранявайки отстъпленията на Римокатолическата църква, протестантите въвеждат “нови отстъпления по-страшни, по-радикални и по-неприемливи за изповедниците на светоотеческата апостолска вяра” 5
След като изяснихме причините довели до възникването на
протестантизма ще разгледаме само две от основните му черти, на които обръща особено внимание Ч. Хаджиев. Това са спасенито по благодат чрез вяра и само Писание. В хода на работата ще изясним и докажем, че и двете са антихристиянски и лъжеучения.
Вярата е важна за християнството, но при протестантите тя заема централно място. Във “Формулата на спасението” /1580 г./, който е основен лутерански документ се посочва; “Ние вярваме, че само вярата е единственото средство и начин, чрез който можем да получим и усвоим Божията милост, заслужена от Христос и носеща прощение на греховете” 6 По този начин оправданието чрез вяра става основен постулат в лутеранското и реформаторско учение за спасението на човека. Но това показва дълбокото неразбиране за същността на доброволната жертва на Иисус Христос на Голгота и това, че Той не само ни примири с Бога, но и нравствено обнови нашата природа. Пред коринтяни св. ап. Павел им говори за новия духовен живот след като са повярвали в Христа и са усвоили Неговите изкупителни заслуги /1Кор. 6:11/. Възкресението на Христос е този повратен момент в живота на човечеството, когато се извършва промяна в човешката природа и ни се дават сили да се борим и победим греха, респективно смъртта. Затова и св. ап. Павел благовести: “който е в Христа, той е нова твар; древното премина: ето всичко стана ново” /2Кор. 5:17/ И наистина всичко се обнови – на човека се даде възможност да стане “бог по благодат” 7
Православното мислене за вярата е, че тя е дар от Бога, но същевременно е и акт на свободното усилие на човека да намери Бога. Това се изразява много ясно от св. ап. Павел: “Вярата иде от слушане, а слушането от словото Божие” /Рим. 10:17/.
Протестантите считат, че човек може да се спаси без да принадлежи на Църквата, достатъчна е само вярата в Иисус Христос, позовавайки се на Мат. 18:20. И в това се крие тяхната огромна заблуда, защото Христос може да бъде само сред членовете на Своята Църква /Мат. 7: 22-23/. Редно е протестантските богослови да отговорят на въпроса след като двама или трима, събрани в името на Иисус Христос, могат да направят Църква, защо Той заповядва на събралите се двама или трима в негово име да увещават грешника, да кажат за това и на Църквата /Мат. 18:15-17/? Това доказва, че двама или трима, събрани в името Христово, не правят Църква. Според Ч. Хаджиев спасението чрез вяра се противопоставя на спасението чрез дела, както и на спасение чрез тайнствата. За доказателство на своите твърдения Ч. Хаджиев се позовава на изкривената теза на Лутер, изложена в трактата “За свободата на християнина”. Според тази теза двата елемента на
Библията – закони и обещания са предназначени да предизвикат у човека покаяние от невъзможността му да спазва законите и вяра, като реакция на обещанията, които Бог дава. Според Лутер благодарение на вярата Христос приема греховете ни “като свои, сякаш Сам ги е извършил.../и/ греховете биват удавени и погълнати в него.” /пар. 12/9 Но пък се дава вече не частна индулгенция, както при римокатолицизма, а тотална индулгенция за сметка на Христовото разпятие. За Лутер добрите дела са безполезни и безмислени, ако не са извършени като израз и последствие на вяра в Бога. Следвайки реформаторите всички сектанти казват: “Вярвай и ще бъдеш спасен.” За доказателство на своите заблуждения и изкривеното си рационално мислене лъжеапостолите-сектанти цитират кратки цитати, извадени от контекста на свещеното писание за спасението чрез вяра, а също и места, според които “чрез делата на закона няма да се оправдае пред него нито една плът” /Рим. 3:20, 28; 4:1-6/. Но те заблуждават или себе си, или не знаят, че посочените текстове на Свещеното Писание думите ”делата на закона” се отнасят за старозаветния обреден закон – старозаветните празници, съботата, обрязването, кръвните жертви и други /Кол. 2:16-17/. А това не са делата, които Христос ни даде с новазаветния закон. Ако сектантите, проповядващи лъжливо учение прочетат внимателни Св. Писание, но не изкривено от техните проповедници ще видят, че в него се говори, че добрите дела са нужни за спасението на човека /Рим. 1:1-10; Йн. 5:28-29; Еф. 2:10/. А и вярата ни без дела няма никакъв смисъл /Мат. 7:19-23/, защото “вярата без дела е мъртва” /Йак. 2:14-26/. Това се потвърждава и от факта, че и “бесовете вярват и треперят” /Йак. 2:19/, но след като нямат добри дела ще бъдат осъдени во веки веков. А това опровергава всички протестански лъжеучения.
Протестантите не разбират същността на казаното от св. Киприян Картагенски, че “ не може да има Бог за свой Отец онзи, който няма Църквата за своя майка”. Тези думи за тези, които считат, че могат да се спасят само с вяра са неразбираеми. Спасение вън от Църквата не може и няма да има. Това с особена яснота се показва в книга Деяния апостолски и по-точно случката с Корнилий. Корнилий е угоден и приятен на Бога за своите добри дела /Деян. 10:2/, но те не могат да го спасят без благодатта на Светия Дух, без встъпването в Църквата чрез светото кръщение /Деян. 10:48/. Сам Господ говори на ония, които не събират хората в Неговата Църква, а ги отделят, че те са против Него /Мат. 12:30/. Иисус Христос е Глава на Църквата, а тя е Негово Тяло /Еф. 1:20-23/. Не може членът на тялото да живее вън от него /1Кор. 12:12-27/. Защото, който се отделя от земната Църква, той се лишава и от небесната, обрича се на вечна гибел. Всеки, който отрича Църквата отрича и Бога.
Протестантите сериозно се отклоняват от истинското православно учение, защото познават само римокатолическия догмат за Светата Троица,
който сериозно се различава от православния. В основата на западното мислене стой Боециевото мислене за Светата Троица като Троица иманентни, вътрешно-субстанциални релации, в които абсолютно простата и нумерическа единна Божествена същност се намира със самата себе си. Това е едно изключително радикално обръщане на Трите Лица в три взаимни вътрешни отношения на Божествената същност, в превръщането на Отец, Син и Дух Свети в имена на отношения, а не на самостоятелни субекти. Това показва западното не разбиране на понятията усиа и ипостасис. Източната формулировка на догмата утвърждава Отца, Сина и Светия Дух като три ипостаси – като три сами по себе си съществуващи и същевременно тези Три сами по Себе Си /ипостасис/ като едно само по Себе си съществуващо /усия/. Тези Три ипостаси са единосъщни.
Именно това неразбиране от страна на западните богослови на основния догмат на светата Троица кара М. Лутер да издигне основния постулат, че отношението към Бога е изцяло личностно. Самият Лутер извежда учението за Бога от опита на противоположностите. За него “Могъществото на човека е разрушено чрез кръста, който в своята слабост скрива Божието всемогъщество”. Това е много близко до трактовката на блаж. Августин и на Боеций. А това води до едно още по-голямо изкривяване на това учение. Защото не кръста разрушава могъществото на човека, дадено му от Бога, а греха. Чрез кръста дойде избавлението на човека, издигането му към Бога.
Лутер разглежда Христос единствено от страна на деянията Му спрямо нас. А това за православието е неприемливо, защото е едностранчиво и погрешно. Иисус Христос може и трябва да се разглежда единствено и само като Богочовек.
Незнанието на православното учение и стремежа за разграничаване от римокатолицизма, кара М. Лутер да изтъква в своята христология, че в Христос се предпреживява парадоксът на нашето оправдание. От тук следват и разбиранията на протестантите, че “в учението за спасение по благодат чрез вяра липсва каквото и да било място за ролята на Църквата като общност от хора в християнската опитност”10 Това е отричане на Църквата като една , свята, съборна и апостолска, чийто невидим Глава е Христос. Защото Христос установи като Църква Самия Себе Си, Своята Богочовешка личност. Поради това Църквата може да бъде само Богочовешка и в Богочовека. Богочовекът е Глава на Тялото на Църквата, единственият Глава. Следователно категорично можем да кажем, че Църквата първо е Богочовешки организъм, а след това Богочовешка организация. Бог във всичко е на първо място, а човекът на
второ. Затова и православните не проповядват от себе си, не се хвалят с човека, а изповядват и проповядват Богочовека.
От Реформацията учението за върховния авторитет на Библията е основна характеристика на протестантството. Г-н Ч. Хаджиев цитира Г. Брей, който дефинира въпросите на вярата така: “ Писанието е единственото правило по въпросите на вярата, така че това, което не може да бъде доказано чрез него, не може да бъде изисквано като предмет на вяра, необходим за спасението.” 11 Този принцип на протестантизма се формира в полемиката на първите протестанти с римокатолицизма като средство на отричане на авторитета на папата и църковната традиция. Но протестантите не се отказват от догмата за ”непогрешимия човек”. Напротив, те възприемат този догмат в неговата същност и го доразвиват в изключително ужасяващи размери и детайли. По този начин в протестантизма основният принцип на римокатолицизма е приложен в живота на всеки един човек поотделно. Именно следвайки примера на непогрешимия папа в Рим всеки един протестант е нов непогрешим човек, тъй като претендира за лична непогрешимост по въпросите на вярата. Така Христос се прогонва на небето, а тук на земята остават неговите наместници. Но тази замяна на Богочовека с човека, както и всяко подбиране от християнството само на онова, което се нрави на индивидуалния човешки вкус и разум превръща християнството в един лишен от какъвто и да е смисъл хуманизъм. Но именно този принцип за “достатъчност на Писанието”, уповавайки се на човешкия разум, поставя пред протестантизмът проблема за неговото тълкуване и прилагане. Какво означава и говори Св. Писание на всеки протестант днес? И веднага следва човешкото разрешаване на проблема, изразено в “Уестминстърска изповед на вярата 1647 г.” в гл. 1, точка 7: “ Не всичко в Писанието е еднакво ясно, нито еднакво разбираемо за всеки човек. Независимо от това, нещата, които трябва да знаем, да вярваме и практикуваме във връзка със спасението, са толкова ясно изразени и разкрити на едно или друго място в Писанието, че не само учените, но и неуките, използвайки правилно естествените средства, могат да ги разберат в достатъчна степен.” 12
Тук прозира идеята, че човекът е най-висша ценност и най-висша мярка, а не Богочовекът. Но как ще обяснят протестантите заповедта на св. ап. Павел християните еднакво да пазят, както Свещеното Писание, така и Свещеното Предание, защото и двете са слово Божие. ”И тъй братя, стойте и дръжте преданията, които получихте било чрез наше слово, било чрез наше послание” /2Сол. 2:15/ “Затова и ние непрестанно благодарим на Бога, задето, като възприехте слушаното от нас слово Божие, усвоихте го не като слово човешко, а като слово Божие, /каквото е наистина/, което и действа във вас вярващите” /1 Сол. 2:13/. Защо протестантите не се подчиняват на тези думи на апостола?
Защо ги отхвърлят и същевременно съчиняват свои човешки предания, каквито Христос осъжда /Мат. 15:1-7; Лк.7:13/ Защо приемат Евангелието на св. Лука, който го пише по преданието на апостолите и учениците Христови? Той пише Евангелието въз основа на известните, конкретните исторически събития така, “както ни ги предадоха ония, който от самото начало бяха очевидци и служители на словото” /Лк. 1:2/. Протестантите не могат да разберат, че единствено и само Църквата, Чийто Глава е Христос може да дава авторитетни тълкувания. И това е така, защото присъствието на Бога може да ни открие единствено и само Бог. Какъв е принципът на тълкуване? Това е основен въпрос, който си задават още през първите векове. Споровете с еретиците – гностици, манихейци, монтанисти, савелиани, ариани и други, които също се позовават на Свещеното Писание налага необходимостта от повдигането на този въпрос. И именно в тази сложна историческа обстановка за първи път се призовава авторитета на Преданието. Правилно отбелязва прот. Г. Флоровски, че “Писанието принадлежи на Църквата и единствено в Църквата, вътре в общението на правата вяра, Писанието може адекватно да се разбира и точно да се тълкува. Еретиците, тоест онези вън от Църквата,не притежават ключа, ума, /духа/ на Писанието. Не е достатъчно само да се четат и да се цитират библейски слова – истинският смисъл и цел на Писанието, разбрано като интегрирана цялост, трябва да се разкрие. Човек трябва да схване /сграбчи/ така да се каже – предварително, истинският образец на библейското Откровение, истинският замисъл на Божия изкупителен промисъл, а това може да се направи само чрез проникновението на вярата.” 13 Това е съборният ум на Църквата. Самата Църква живее в Преданието, Защото устното и записаното предание са само различни начини за изразяване на едно и също Откровение.Защото в православното изповедание обектът на нашата вяра е Бог, Който Се себеразкрива посредством даденото ни от Него Откровение, което е Свещеното Предание и Свещеното Писание. Това е един единствен извор на вярата, изразяващ се в две словесни форми или два начина на запазване на Откровението. И както отбелязва руският богослов Вл. Лоски “не може да става въпрос за две плироми, противопоставени една на друга, а за две модалности на една и съща пълнота на Откровението, предадено на Църквата.” 14
Следователно Свещеното Предание и Свещеното Писание са пълнотата на Божествените истини. Православието не е философска система, а образ на богоптичастност. Това се доказва по безпорен начин и ако обърнем поглед към Стария Завет. Още от времето на Адам стигайки до Моисей не е имало Свещено Писание, но хората истински са вярвали в Бога и достигали до голяма святост само по устно предание. И дори след появата на Свещеното Писание хората еднакво се учат на вяра, както чрез Свещеното Писание, така
и чрез Свещеното Предание. /Второзак. 32:7; Иоил. 1:2-3/
Библията може да бъде разбрана единствено и само от гледна точка на вярата в Църквата, която се корени в апостолското послание. И тук г-н Хаджиев цитира св. Базил, според който тълкуването на Писанието е възможно “само за онези, на които Духът дава прозрение”, като представя и евангелската позиция, че “просветлението или свидетелството на Светия Дух е необходимо, за да може човекът да разбере значението на Библията”. Самите реформатори декларират, че запазват уважението си към традицията без обаче напълно да се подчиняват на нейния авторитет. И в тази позиция се разкрива опитът на протестантите да пригодят Писанието към духа на времето на определен исторически период. Според тях след като отделният вярващ е храм на Светия Дух и има лична връзка с Бога следователно може да бъде воден от Духа в своето четене и разбиране на Библията. Този подход обяснява защо при четенето на един и същ библейски текст самите протестантски деноминации имат различни доктрини , които понякога взаимно се изключват. Та нали Духът е един и Той ги води? Как тогава след като Светия Дух води всеки един от тях в четенето и тълкуването на Библията се явяват тези противоречия? Не свидетелствували това, че тях ги води “бащата на лъжата”? И отхвърляйки авторитета на Църквата при тълкуване на Свещеното Писание те се обръщат и уповават на тълкуването на пасторите и преподавателите по богословие. И много удачно Алистър Макграт точно и ясно изразява протестантската позиция за тълкуване: “въпросът в крайна сметка се свежда до това, дали човек възприема папата., Лутер или Калвин за тълкувател на Писанието”. Затова и С. Булгаков правилно отбелязва: “ Професорите по богословие в протестантизма са единственият църковен авторитет: те са вероучители и пазители на църковното предание. В този смисъл протестантизмът е професорска религия: казвам това без всякаква ирония или похвала – просто констатирам исторически факт”. 15
Протестантският фундаментализъм е лишен от историческото дихание и доверието на действието на Бога в човешката история. За тях е важно само изучаването на Божието слово без да се интересуват как хората чуват това слово. А словото Божие е обърнато именно към хората. Затова колкото повече историята и буквата отстъпват, толкова повече духът придобива надмощие. А в това се изразява и основният принцип на духовния живот. Този въпрос именно за православните представлява основна догматическа предпоставка за правилно разбиране на Новозаветните книги. Още св. ап. Павел формулира категорично и ясно този принцип: “Защото буквата убива, а Духът животвори” /2Кор. 3:6/. И по-нататък пояснява тези свой думи “понеже видимото е временно, а невидимото вечно” /2Кор. 4:18/. Важно е да се почертае, че историческите сведения в Новозаветните книги са важни, но те са само и единствено основата, въведението, подготовка
за изучаването на тези книги. Главната, изключителна цел на Новия Завет се отнася до живота и действието на Светия Дух в живота на всеки един вярващ, както и на света и се разпространява по духовен начин, т. е. чрез проникването посредством буквата и историята в духовния смисъл на предмета. Като боговдъхновен текст Свещеното Писание на Новия Завет не се ограничава само до писание на вечните божествени истини, които изчерпват Божието Откровение. Свещеното Писание говори за историческите спасителни събития, които Сам Бог извършава и те са първостепенни. И именно в това единомислие, съгласие и съответствие между буквата и истината, изразена чрез тази буква се състой специфичната природа на Свещеното Писание. Само по себе си знанието нищо не прави. Необходима е именно тази динамична страна. Инициативата е винаги и единствено от страна на Бога. И поради това, че божествената истина е формулирана с участието на човека, който описва тварни, ограничени понятия / но не може да изчерпи вечната Божествена същност/, то Свещеното Писание трябва да има характера на ръководство на търсенето, указанието на Божията воля. Следователно Свещеното Писание е пътеводна светлина към единствената личност и събитие, за което говори, т. е. Иисус Христос. Свещеното Писание е боговдъхновено записване и свидетелство на Божественото Откровение. Тези, които го записват са боговдъхновени писатели и произлиза от техния опит. Това е класическата позиция на светите отци.
Протестантите не могат да приемат, че Църквата Христова може да запази истинското Предание така, както ни го предават Христос и апостолите. Те считат, че това Предание е изопачено от хората през отминалите 2000 г. Но по този начин те доказват неверието си в способността на Христос да запази Своето Си. Затова още ап. Павел говори, че преданието не може да се изопачи в Църквата, защото се “предава на верни човеци, които ...са способни и други да научат” /2 Тим. 2:2/ . Те са хора, които държат за “истинското слово /Преданието/, съгласно учението /Писанието/ Те са “стълб и крепило на истината” /1Тим. 3:15/ и като такива се пазят от Христовата Църква, в която вечно пребивава Светия Дух /Йн. 14:16-26/. Именно поради тази причина Църквата запазва в пълнота както Свещеното Писание, така и Свещеното Предание, защото Христос пази Своето Си. Това се потвърждава и от цялата история на Църквата Христова, а именно , че от нея се отстраняват всички, които се опитват да привнасят ново, изопачено учение, не отговарящо на апостолското. Няма как Свещеното Писание да е запазено в цялост и пълнота, а Свещеното Предание да е изопачено. Това от страна на протестантите е съзнателно отхвърляне на Богочовека и приемането на човешкия разум като най-висш авторитет.
Самите протестанти отхвърлят християнската история и считат,че общината е загубил още от апостолско време чистотата на Христовото учение. За тях Христос не е могъл да запази Своето Си през вековете И тук се крие тяхното безумие –това, което те считат невъзможно за Бога е възможно за „реформаторите” –без историческият Христос те създават „новоапостолска църква”.
В заключение можем да кажем, че протестантизмът е извратен и доведен до безумие римокатолицизъм, където Христос е отхвърлен, а на пиедестал е поставен човека с неговия рационален ум. В протестантизмът римокатолическите отклонения от истината са доведени до крайност – частната индулгенция е заменена с всеобща, а апостолското предание е отхвърлено. Същевременно протестантизмът краде от православието като го преосмисля през призмата на реформаторските принципи. Но вземайки една истина и смесвайки я с лъжа се получава лъжа – това протестантите го правят най-добре. И в това се вижда сбъдването на пророческите думи на св.ап. Павел, който казва: „Ще дойде време, когато човеците не ще търпят здравото учение, но водени от своите похоти, ще си насъберат учители, които да им гъделичкат слуха” /2Тим. 4:3-4/. А в спора коя е правата вяра свидетелства Сам Бог със слизането на благодатния огън всяка година на Велик ден в ръцете на православния йерусалимски патриарх. А на това протестантите няма какво да отговорят.
1. Български тълковен речник. С. 1976
2. John Stott, ”Evangelical Essentials: An Address for the IFES world Assembly in Korea”, 1999 /превод: Ч. Хаджиев/
3. Пак там John Stott
4. Пак там John Stott
5. Митев, Д. Инославни изповедания. с. 127
6. Митев, Д. Инославни изповедания. с.146
7. Светоотеческа формула, приписвана на св. Ириней Лионски
8. Виж Хаджиев, Ч. Характерни черти на евангелското християнство: за индивидуализма и ролята на християнската вяра. сп. Българско богословие 6/2006.
9. Пак там
10. Виж Хаджиев, Ч. Характерни черти на евангелското християнство: за индивидуализма и ролята на християнската вяра. сп. Българско богословие 6/2006.
11. Пак там
12 . Уестмингстърска изповед на вярата 1647 г. С. 1997, с.10
13. Флоровски, Г. Библия, Църква, Предание. Православно гледище.С.2003, с.94
14. Лоски, Вл. Предание и предания. Сп. “Духовна култура”, 5/2002, с. 11.
15. Булгаков, С. Современное арианство. В: Булгаков, С. Тихие думы. М. 1918, с. 146
Публикувано от Галина в 2/15/2010 10:56:00 AM
На кого да се доверя?На православната църква ли? Определено тази организация не ми вдъхва никакво доверие. За тях е по-важен постът, който земат и имотите, които имат. Не знам дали сте ходили на православна църква. Определено там я няма любовта за която се говори толкова много. Хората са отчуждени — за каква любов ми говорите. Това е просто едно студено място, където говорят неразбираемо и правят шоу спектакли. Това е място, където фиктивно да участваш — само като зрител — на някакво тайнствено събитие.
Секта е всичко, което е отклонение от Словото.
Не искам да прозвучи като заяждане, но бих искал да знам защо православните честват Архангеловден?
В Откровение 22 глава ангелът казва на Йоан: 8 Аз, Иоан, съм, който чух и видях, и когато чух и видях, паднах да се поклоня пред нозете на ангела, който ми, беше показал това.
9 Но той ми рече: Недей! Аз съм служител на тебе и на братята ти пророците и на тия, които пазят думите на тая книга. Поклони се Богу.
С цялото идолопоклоничество, което се извършва там, с всички заблудени езически ритуали, които наричащите себе си православни християни извършват пред очите на отчетата, които не отреагират, с целия разюздан порочен живот, с цялата неграмотност по отношение на Словото - дали и 5% от православните миряни са го чели.....
Списъкът е дълъг. Тук имам един любим блог, в който много добре един господин е описал основните православни заблуди, по-късно може да дам и линк към него.
Да не говорим че днес из фейсбук непрестанно се въртят разни икони на Исусовата майка от православните миряни, защото било празник "Голяма Богородица", с призив да й се молим за здраве и щастие. Къде отиде Словото? Къде отидоха Божиите заповеди?...
А определянето на протестантите като секта уважаеми авторе на тази статия,е само в техен плюс, защото Христос призовава да се мине през тясната врата, а не от там, където минава множеството..... за да има спасение :)
В лицето на най-верния Си и любим ученик Йоан, Христос остави Майка Си, за наша духовна Майка. Няма истинска Христова църква, без Дева Мария и доказаните светии. Който отхвърля тези, които Бог е избрал и прибрал, ще бъде отхвърлен. Защото те са Христовото тяло, те са Истинската Църква, а тези, които виждат само себе си и Бог, са фанатици и горделивци, досущ като мюсюлманите.Както вие считате Дева Мария за обикновена жена, така и те виждат Иисус Христос като обикновен човек-пророк.
15.08.2012 15:23
http://www.youtube.com/watch?v=TcvftanC6gE&feature=related
Това е християнска конференция в манастир "Свети Симеон" в Египет на 11.11.2011г.
- Aма кой отхвърля тези, които Бог е избрал? Никой не отрича, че те са пример за подражание и уважение. Отрича обожествяването им!
Не са САМО те христовото тяло. Христово тяло е ВСЕКИ, приел Исус за свой Спасител и заживял с Него.
Дева Мария не е обикновена жена, тя е богоизбрана жена, но не е божество, на което да се молиш и кланяш както правят православните.
Какво са познали тези хора, редовно ходещи в православните храмове?
Какво са познали православните пенсионерки, които не знаят защо е дошъл Исус след висене с десетилетия в православните храмове? Та кой да им каже?
Кой да говори срещу развода на хиляди разделени семейства?
Кой да говори за извънбрачните връзки? Абортите?
Достатъчно е да запалиш свещичката, да целунеш иконата и да боядисаш яйцата и Господ ще ти помогне. За по-сигурно може да си платиш и да ти запишат името за молитва. Ако пък направиш курбан съвсем голямо нещо си направил.
Пълна тъмнина и изместване на основното от тези измишльотини, водещи към заблуда и отдалечаване от Господ.
Познавам православието такова, каквото е успяло да ми се покаже с близо 50-те си храма в моя град. Познавам и хората, които ги посещават.
Плодовете говорят.
Интернет беше пълен с нейни икони под които й се молеха.
Православните храмове са пълни с хора, които се кланят пред иконите й.
И те дори не й казват - "Моля те, измоли от Господ здраве за нас" /което също е тотално грешно/. Те директно й се молят за здраве и щастие.
Това, че признаваш Троицата за върховен Бог не оправдава почитането на другите богове освен Него! Напротив, това е смъртен грях!
27.08.2012 13:56
Колко повече е достойно да се помолиш на Благословената, която, ако е избрана за най-достойната служба в името на Бога и от Бога, то колко сила е получила от Него и колко дарби...Никой друг не се е съединявал до такава степен с Бог, че да зачене и роди част от самия Него! Тя помага на тези, които искат нейната помощ в името на Бога и в защита на Сина Си. Това става в цял свят.
Моето обръщане стана, след като получих нейния знак, за да работя с него в полза на християнството.
Затова ми е дадена любов към всички християни и тя ме окрилява. Вие не искате нейната майчинска любов и сте ощетени. Оставяте място на фарисейския квас и постоянно търсите за какво да отблъснете православните и сочейки ги, да се хвалите, колко вие сте грамотни и стоите правилно пред Бога.
Никое царство не се състои само от цар и граждани. То е общество и всички са длъжни да живеят в синхрон, спазвайки определените правила и закони. Може да пишеш молба до царя, но тя минава през много други. Трябва да живееш в мир с всички, дотолкова, доколкото зависи от теб, нали така ни учи Словото. И да считаме другите за по-горни от нас. Това ни учи БОЖИЕТО СЛОВО - СПАСИТЕЛЯТ, ДАДЕН НИ ОТ БОГА.
и АКО НИЕ СМЕ В СВЕТА, ТО ИМА МИЛИОНИ МОНАСИ, КОИТО ДЪРЖАТ ИСТИНСКАТА ВЯРА - СТАРЦИ, КОИТО СА ОСТАВИЛИ НАПЪЛНО СВЕТА И ИМАТ ОБЩЕНИЕ С БОГА БОЖИЕТО ЦАРСТВО, СМИРЕНИ, ПО НИСКИ ОТ ВОДАТА И ПО-ТИХИ ОТ ТРЕВАТА. С тях е ХРИСТОС - ИСТИНАТА, ПЪТЯ И ЖИВОТА.
Не ви познавам, но сами помислете, от колко светски удобства сте се отказали на този свят, заради вярата. Не насочвам вниманието ви към оставяне на греховете, а към оставяне на удобствата за този материален свят и за плътта си. Не е нужно да ги споменавате. Просто си направете равносметка и не се подигравайте с Православието, което НАИСТИНА не познавате.
Наложеният атеизъм остави дълбоки следи в съзнанието на хората, но има истински светии, с истински знания и опитности.
