http://www.pravmladeji.org/node/1562
Автор: Александра Карамихалева
Лятото дойде, хората по улиците се поразголиха и татуировки занадничаха откъде ли не плъзнали по глезените, кацнали на шията, на гърба, обвили се около ръката... Млади мъже и жени едва дочакаха топлите дни, за да покажат на света “новите си придобивки”. За да не останат по-назад от световните и родните ни кинозвезди и попизпълнители, все повече подрастващи, младежи и дори възрастни хора със сериозни професии прибягват към един от най-модните в наши дни способи за украсяване татуировката “добрата стара татуировка”, която през последните години от привилегия за най-нисшите слоеве на обществото се превърна в част от имиджа на харесваните, богатите, известните.
И все пак, едва ли бихме се замислили сериозно за това поредно модно увлечение, ако един ден порасналото ни дете не ни заяви, че възнамерява да си направи татуировка или ни изненада с такава и нас не ни обземе смущението: съвместимо ли е това с християнската вяра и кръщение и какво да кажем на детето си в такъв случай.
Думата “татуировка”, tattoo, е производно от “tatau” (Таити) и “ta-tu” (Маркизки острови), и означава “маркиране, белег, знак, рана” и за първи път е спомената в записките на изследователя Джеймс Кук през 1769 г. за експедицията му до Южния пасифик. Тя представлява вкарване на багрилно вещество под кожата чрез пробождане или нараняване.
Произходът на татуировката се крие в далечното минало на човечеството. Тя има дълга и интересна история, която носи белезите на шаманизма, магизма, идолопоклонството и демонизма.
Инструменти за татуиране остриета от глина, камък и кост, използвани преди 10000 и 38000 г.
пр. н. е. са открити на различни места в Европа, а най-древното запазено свидетелство за татуировка е открито на кожата на човек от Бронзовата епоха, тялото на когото е пролежало повече от 5300 години в ледовете на Алпите, на самата граница между Австрия и Италия, и е открито през 1991 г. Тялото е било под леда през всичките тези години, така че самото то, дрехите и оборудването на древния ловец са изключително добре запазени. По тялото са открити 58 татуировки във формата на точки и линии кръст на вътрешността на лявото коляно, шест прави линии, дълги 15 сантиметра по-горе от бъбреците и многобройни успоредни линии на глезените и това вероятно е било напълно нормално за хората от неговото време.
Татуировки са открити и по египетски мумии датирани на ок. 4000 г. На изсъхналата кожа на мумията на жрицата Амунет например (2160-1994 г. пр. Р. Хр.) ясно се виждат следите от рисунки на черти по ръцете, нозете и около пъпа. На друга, която е от по-късен период (1300 г. пр. Р. Хр.) и е намерена в Ливия, били открити рисунки с изображения на слънцето, почитано по онова време в Египет като божество.
Изображенията на хищни животни, вероятно тотемни, и страховити демони са характерни за скитите. Непосредствено след Втората световна война при разкопки съветски археолози откриват в ледник в Алтай, Южен Сибир, дълга редица от прекрасно запазени гробове. В гроб № 2 учените се натъкват на много добре запазен скитски вожд, покрит със специфични татуировки с изображения на митологични персонажи. През 1993 г. в гроб на високопланинското плато Укок е открита добре запазена мумия на възраст ок. 3000 г., на скитска принцеса с прекрасно запазено изображение на грифон върху рамото.
Различни видове татуиране са практикували всички народи от Европа, Азия, Северна и Южна Америка, Африка и Океания. Маорите от Нова Зеландия татуират лицата си с маскообразна татуировканаречена “моко”, която е така индивидуална, че в началото на миналия век те продавали земи на английските мисионери, като вместо подпис изобразявали своите “моко”.
Автори, като Херодот, Хипократ, Ксенофонт, също споменават татуировките във връзка с гърци, древните германи, гали, траки, франки и древните британи.
Дълбоки корени в езическото ни минало има татуирането и на Балканския полуостров. Историци и писатели, като Херодот, Страбон, Плиний и др., описват в своите трудове обичаите за татуиране на Балканите и в съседните територии.
Славяните за нанасянето на татуировките използвали глинени матрици или печати наречени “пинтадера”, които били крайно необходими в магическия ритуал на култа към плодородието. Те вярвали в духове, вампири, караконджули, самодиви, които живеели редом с тях и с които били в преки отношения. Сред често използваните от древните славяни-езичници изображения са драконът, лъвът, русалките, различни митични и реални животни. Известно е съобщението на арабския дипломат Ибн-Фадлан, датиращо от 921-922 г., за пътешествието му в страната на русите, населяващи поречието на Волга, който наблюдавал у местните жители татуировки от ноктите на ръцете до шията с изображения на растителни и животински мотиви и различни символи.
С разпространението на християнството обичаят на татуирането като съществена част от езическите обреди започнал да се изкоренява сред покръстените народи. През 787 г. тогавашният папа Адриан I обявява татуса за “езически ритуал” и строго го забранява. Забраната била толкова сурова, че татуирането не се практикува в Европа чак до XVIII век.
В ерата на Великите географски открития се възродил интересът на европейците към татуировките. Връщайки се от плаване през 1769 г., капитан Джеймс Кук донесъл от Таити не само думата “tatoo”, но и Великия Омаи изцяло татуиран полинезиец, който станал сензация. Скоро всеки уважаващ себе си цирк имал в програмата си татуирани диваци, които в края на XIX в. били заменени от татуирани американци и европейци.
“Когато Кортез и неговите конквистадори пристигнали на бреговете на Мексико през 1519 г., те били ужасени да открият, че местните жители не само почитали дяволите, като им издигали статуи и идоли, но и като успявали някак да запечатат незаличими изображения на тези идоли по кожата си. Испанците, които никога не били чували за татуирането, разпознали веднага, че това е дело на Сатаната” (Стив Гилбърт, “Tattoo history”). Записки на европейците описват как ацтеките носели “дяволски символи” върху телата и лицата си в чест на своите идоли.
В края на XIX и началото на XX в. в Европа и Америка татуировките се свързват с най-нисшите слоеве на обществото: моряци, пътешественици, затворници, проститутки, членове на различни тайни общества, а изображенията са примитивни и граничещи с кич: котви, русалки, сърца прободени от стрели, черепи... както и банални афоризми и символи.
През 1881 година Уелският принц и бъдещ крал Едуард VII (1841-1910) при неофициална визита в Япония си направил татуировка, за което узнали английските журналисти и цялото общество. В резултат на това скоро татуировката прониква във висшето общество и сред кралските особи, появяват се добре обзаведени салони за професионално татуиране, нови мотиви в изображенията, голямо разнообразие от цветове и форми, а с появата на електрическата машинка за татуиране процедурата станала по-малко трудоемка и по-безболезнена.
До наши дни това древно средство за нанасяне на изображения върху кожата на човешкото тяло силно се е изменило от гледна точка на технологията, макар и по същество тя да си остава същата вкарване на багрилно вещество под кожата чрез нараняването є, но през всички векове без съмнение татуировката има изключително важно значение за нейния носител, както във физически, така и в духовен план.
В повечето култури татуирането е част от магически ритуал, а татуировчикът е и шаман. То е в пряка връзка с религиозните церемонии на посвещаване. Счита се, че исторически татуирането е част от древните практики на скарификация и кръвопускане, свързани с религиозни ритуали, чиято цел е да поставят човешката душа в съгласие със свръхестествените сили и невидимия свят на демоните, както и да се осигури приемственост между този живот и отвъдния (Стив Гилбърт, “Tattoo history”). Някои племена използвали татуирането с терапевтични цели за лечение на главоболие и зъбобол, които смятали, че са причинени от злите духове. В резултат от проучванията на терен в различни части на света става ясно, че татуирането има за цел да избегне болката, да осигури защита от нараняване и беди от страна на божеството, да даде свръхчовешки сили, да запази младостта, да даде свръхестествени магически сили на човека. То гарантира оцеляване на душата след смъртта и нейното разпознаване от боговете (духовете или демоните) в отвъдното; татуировките имат за цел да осигуряват защита от страна на тотемни животни или духове наставници и закрилници.
В митовете на много култури татуирането е с "божествен" произход и е свързано с окултни вярвания, които са известни само на членовете на жреческата каста. Антрополозите често са били подвеждани в своите проучвания на религиозното и магическо използване на татуировката, защото техните информатори или не са знаели, или са скривали тайното значение на татуировката и татуирането. (Стив Гилбърт, “Tattoo history”).
Татуировката винаги е била много повече от украса за тялото. Във всяка култура до ХХ в. тя се е считала за средство за призоваване и връзка с невидимите същества духове, демони, богове и дори днес в много страни, включително и в САЩ, татуировката се смята за мост към свръхестествения свят, света на поднебесните духове, а изображенията са своеобразен ключ към този свят (Ейми Краков, “Total Tattoo Book”). Добре подбраната татуировка сама по себе си има магическа сила и не просто украсява тялото, но и оказва влияние на душата. Татуировката служи като “персонализиране на тялото, което го прави дом и храм за духа, който живее в него”, т. е. подготвя тялото за обиталище на демона (Мишел Дельо, “Tattoo: the exotic art of skin decoration”).
Татуирането има мистично значение, при прехода на душата в отвъдния свят “татуировките служат за умилостивяване на злите духове”. Примитивните племена вярват, че след като при смъртта духът напускал тялото, татуировките са знаци за идентификация пред духовете в отвъдния свят и своеобразен паспорт за блаженство там (Роналд Скот, “Art, Sex and Symbol”). Всеки сериозен и честен изследовател на произхода и основите на татуировките ще изложи ясно тяхната свръхестествена и демонична цел да бъде свръзка с невидимия свят и неговите обитатели, независимо дали лукавите зли демони се почитат от даден народ като тотеми, духове закрилници или богове.
Но знаят ли клиентите на тату-салоните какво изобразяват на телата си и какъв духовен ефект върху тях могат да окажат избраните татуировки.
Ако през вековете татуировките са били средство за общение със съществата от невидимия свят демони, тотеми, духове; средство за магическа защита; визитна картичка, разкриваща социалния статус на притежателя; белег за разпознаване на различни касти или средство за белязване на роби, престъпници, дезертьори, то днес макар татуирането, както всичко друго, все повече да се комерсиализира и да се превръща в част от модната индустрия, то едва ли е загубило от своето магическо свойство и от силата си да променя притежателя на татуировката и да бъде част от неговата индивидуалност.
С други думи: изобразяваните върху телата ни всевъзможни езически символи, йероглифи и графични елементи с не особено ясен произход и окултно значение, на митични същества и зли духове, и така популярните днес “племенни татуировки”, чрез кървави наранявания на кожата, са своеобразни канали за окултно демонично обсебване.
Според съвременно проучване татуираните младежи са два пъти по-склонни към употреба на алкохол, наркотици, безразборен секс и агресивно и деструктивно поведение. Вероятно защото, от една страна, човек прибягва към татуиране воден от суета, като израз на вътрешен бунт, отрицание и желание за една нова и по-дръзка самоличност. И от друга, защото самите татуировки, както е видно от историческите и културоведските прегледи на практиката за татуиране, имат свойството да привличат духовете и да правят тялото тяхно обиталище.
Някои психолози също твърдят, че татуировката може да влияе на своя носител, да го променя, че има опасност човек да загуби своето “аз” и неволно да започне да коригира поведението си под влияние на рисунката и да се държи така, както се очаква от носителя на подобно изображение. Например, ако виждате тих, спокоен човек, а на тялото му е изобразен кръвожаден страховит звяр, то не бива де се изненадвате, ако откриете в този човек скрита агресия и жестокост. Повечето хора не се задоволяват с една татуировка, следва втора, трета..., а после и по-екстремни форми на бодиарт: пиърсинги, скарификация, брендинг, имплантати на метални топчета, халки, рогца, което няма нищо общо с естетиката и говори за сериозни психологически проблеми, своеобразна форма на зависимост и автоагресия.
Неслучайно при покръстването на езическите племена християнските мисионери се стремят да прекъснат окултните им практики и контактуване с демоните, които включват татуиране, пиърсинг и скарификация. В същото време тези практики се запазват в подземния свят, като своеобразен личен и колективен бунт срещу християнските нравствени норми, непокорство, независимост и несъгласие с общоприетите норми за приличие.
И все пак, обективността изисква да отбележим, че в историята на християнството в някои случаи татуировката се счита белег за принадлежност към Христовата църква.
Имаме основание да допуснем, че някои от ранните християни изобразявали върху себе си инициалите Х Христос, ИН Иисус Назорееца, ICXC NIKA Иисус Христос Син Божий, изображения на кръст, риба или агнец символизиращи Господ Иисус Христос и принадлежността към Неговата Църква.
Според Свещ. Предание св. Игнатий Богоносец носи това наименование, защото е онова дете, което Господ вдигнал на ръце като пример за невинност (Мат. 18:1), но и защото при мъченическия му подвиг християните видели на гърдите му издълбано името на Господ Иисус Христос.
Християнският оратор Прокопий от Газа писал, че мнозина от първите християни желаели да запечатат на ръцете си кръстния знак, името на Христа, монограма ХР или знака “+” на челото си. По-късно този обичай е заимстван от кръстоносците. На портретите на рицари кръстоносци в миниатюри върху разпятието на катедралата Нотър Дам в Сент-Омер, Франция, те са изобразени с кръстове на челата. Кръстоносците считали, че този знак в случай на смърт ще им гарантира християнско погребение.
В Босна и Херцеговина сред католическото християнско население до 19 в. трудно можело да се намери жена или момиче без татуировка с изображение на кръст върху челото, гърдите и рамото практика, чиито корени полският етно-граф Ч. Трухелка отнася към дохристиянския период. Изследователят А. Хаберланд нарича тази практика “последно ехо” от изключително стари езически обичаи на Балканите. Това се правело, за да се предотврати преминаването им към друга вяра, по-конкретно към исляма. Същите подбуди да се съхранят като християни в нехристиянска среда подтикват коптските християни в Египет и до днес при кръщението да татуират от вътрешната страна на китката си кръст, който тайно показват пред единоверците си, за да удостоверят принадлежността си към Христовата църква, в отличие от арабите мюсюлмани, които са мнозинство в страната. Същия обичай да си татуират кръстния знак, имат и етиопските християни. Арменските християни запазили традицията да изобразяват християнски символи върху телата си до Първата световна война.
Вярващите християни от източните църкви имат и многовековната традиция по време на Страстната седмица поклонниците по Светите земи да татуират върху кожата си изображения на Христос, Богородица или св. Кръст. Последователите на Сирийската маронитска църква, миряни и свещенство, например, татуират върху тялото си такива изображения с благословението на самия патриарх, под чието ведомство са християни от Израел, Палестина и Йордания. Един път в годината, на Пасха, в красив храм в самия център на Йерусалим, където се счита, че се е състояла Тайната вечеря, от сутринта до вечерта майстори поставят татуировки на всички поклонници и тази традиция датира от почти 2 000 години. Тези татуировки са с изображения на Кръста Господен или на св. Богородица, с дата за спомен от светлите дни на поклонение в Светите земи и светия град Йерусалим.
Независимо от забраните, и в Европа през Средновековието пилигримите си правели татуировки на кръстове, манастири и свещени реликви, за спомен и като белег от поклонението по свети места. За отбелязване е, че такава практика християнски символи да се татуират върху тялото не е характерна за православните християни. Най-вероятно тази практика е резултат от наследената многовековна традиция в татуирането у езическите народи и начин за разкриване със стари средства на новата вяра, след приемане на християнството.
Библията и татуировките
В Свещеното Писание на Стария Завет Бог заръчва на Мойсей: “Заради мъртвец не правете резки по снагата си и не чертайте по себе си букви. Аз съм Господ Бог ваш” (Лев. 19:28). Мнозина считат този стих, както и подобните Левит 21:5 и Второзаконие 14:1 като ясно указание, забраняващо татуировките и скарификацията. В цитираните стихове действително се забранява нанасянето върху тялото на нарези и изображения, какъвто обичай имали съседните на израилтяните езически народи. Татуирането като част от култа към демоните и идолопоклонството при езичниците е забранено за израилския народ. Но от друга страна, и отношението към тялото у богоизбрания народ, а по-късно и у християните е принципно различно от това на езичниците. Тялото заедно с душата и духа Божий представлява сътворения по Божи образ и подобие човек, тялото, заедно с богоподобната душа е призвано да бъде икона, отображение на Бога “Или не знаете, че тялото ви е храм на Духа Светаго, Който живее във вас и Когото имате от Бога, и че не принадлежите на себе си? Защото вие сте скъпо купени. Затова прославете Бога в телата си и в душите си, които са Божии” (1Кор. 6:19-20). Затова Мойсеевият закон забранява приемането на езическите обичаи във всичките им форми, в това число и оскърбяването на Бога чрез обезобразяването на създаденото от Него тяло. И макар да не се съмнявам, че християнските изображения върху тялото, които откриваме у пасомите на някои конфесии, са израз на силна вяра в Христа, желание да отбележиш незаличимо своята принадлежност към Неговата Църква и смело да изповядваш пред света християнската си вяра, дори с риск за живота, в заключение ще припомня един разказ от Патерика за двама иноци, които помолили своя духовен старец за благословение да изрежат на тялото си кръста, в случай, че по време на гонения ги принудят да свалят нагръдните си кръстове. Старецът отговорил: “Не на телата си изобразявайте кръста, а в сърцето си”.
Източник: "Църковн вестник", бр. 11
