Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.05.2012 20:33 - МОЛЯ СЕ, ЗНАЧИ ЖИВЕЯ
Автор: bogolubie Категория: Други   
Прочетен: 674 Коментари: 0 Гласове:
1



                 http://dveri.bg/kupph

Вторник, 15 Май 2012 10:56
 Автор: Месогийски митр. Николай

Ние като че не разбираме какво точно е молитвата, не знаем как да я оползотворим и използваме в нашия живот. Нека обаче първо да отговорим какво не е молитвата? Когато сме били деца са ни учили в училище, в неделното училище, в семейството и свещениците, че сме длъжни да си казваме молитвата - това е наш дълг като християни. "Казал ли си молитвата си, детето ми? Много хубаво правиш!" Молитвата обаче не е дълг. За малките деца това е един нагледен урок - ставаш сутринта и както обличаш дрехите си, така слагаш и премяната на молитвата преди да отидеш на работа. По същия начин и вечер, когато слагаш нощницата си, слагаш и премяната на молитвата, за да легнеш в леглото; преди да ядеш, след хранене и т.н. Молитвата обаче не е задължение, макар и хубаво. С други думи, тя не е нещо, което принудително и задължително трябва да правим, понеже Бог в противен случай ще ни се разгневи. Не. Хубаво е да влезем в руслото на този благословен навик от малки деца, но след това е необходимо да излезем от него колкото се може по-бързо.

Второ. Молитвата не е емоция, т.е. запалвам кандилото, загасям лампата, навеждам глава, придобивам тъжен вид и започвам да услаждам душата си с мисълта за Бога. Не, възлюбени братя! Тя е нещо много различно, нещо много по-различно от това.

Молитвата не е и умозрение, т.е. да седя, да напрягам ума си, да се съсредоточавам и да се опитвам да си представя Бога - дали ме чува, да обобщя прошенията и нуждите си и да направя сделка с Него. Дори това не е молитва. Нито пък многословието - това, за което Господ говори в Евангелието. Колко пъти сме чували въпроса:

- Отче, какво да кажа в молитвата си?

Сякаш свещеникът трябва да ни каже - трябва да кажеш това, това и това! Такива молитви не стигат дори до тавана. Тези молитви не са молитви, а терзание за нашата душа. Разбира се, те имат своята стойност в смисъл, че са израз на определено усилие, благоизволение и намерение, но нямат връзка с това, което Църквата нарича молитва, с това, за което ще ви кажа няколко думи.

Първото нещо, което молитвата е: тя е събеседване с Бога. Това означава, че молейки се, аз имам чувството, че и аз отварям устата си, изразявам копнежите на моето сърце, но отсреща е Бог, Който чува това, което моята душа влага в молитвата. Не говоря в уши, които не чуват, а говоря директно на обичащия ме Баща. Затова и Го наричаме Господ и Баща в нашата молитва. Следователно, на първо място, молитвата е именно разговор. Отците обаче ни казват, че тя е нещо още по-висше. Тя е любовно съединение (συνουσία) между човека и Бога. Те използват тази дума, за да покажат тясното единение, което се създава между човека и Бога в молитвата. Тя не е отношение към едно абстрактно понятие, а съединяване на нашата душа със съществуващия, жив и причастим Бог, Който стои пред нас в онзи час.

Трето. Молитвата е нашият живот. В една от последните книги за старец Паисий той разказва следния случай във връзка с неговата кончина. Лекарите се опитвали по всякакъв начин – и особено неговият хирург, който много го обичал - да удължат живота му. Те опитали всичко в болницата в Солун. В един момент старецът му казал:

- Слушай, Георги, достатъчно направихте! Сега ще преустановите всяко лечение!

- Ама, геронда, искаме да живееш колкото се може повече!

- Виж, снощи коленичил се опитах да се помоля и не успях. Не мога (ли) да се моля – не ми е нужен животът!

Старецът отъждествявал живота с молитвата. "Да живееш, означава да се молиш" – старец Паисий. Ако сте чели една друга много хубава книга, която е и за нас, не само за монасите, въпреки че заглавието й показва нещо подобно - „Подвижническите слова” на авва Доротей, накрая има диалог между великия духовен отец авва Доротей и авва Доситей – негов ученик, който също бил към края на живота си. Старецът попитал авва Доротей:

- Как си, Доситее? Изпитваш ли болка?

- Изпитвам!

- Внимавай, да не би болката да загаси молитвата ти!

- По твоите молитви, геронда, се моля!

След един-два дена се обърнал към него:

- Какво става с молитвата, брате мой?

- Трудно е, геронда, но издържам, мога да се моля!

При следващата среща на същия въпрос авва Доситей отвърнал:

- Геронда, благослови, но не мога да се моля! Повече нямам нужда от живота!

Старецът му казал:

- Дръж ума си в Божието име и очаквай края си!

Защо споменавам тези случаи? За да видите как светците живеят и преживяват живота не като дишане, а като молитва. Ние мислим, че човек живее доколкото диша или доколкото сърцето му тупти. И идват светците и ни казват – „Не!”. Човекът се нуждае от живота, доколкото със своето биологично съществуване може да общува с Бога. Колко величествено е това! Светците живеят молитвата по този начин.

Съществува и друго равнище, отвъд събеседването, отвъд любовно съединение, както преди я нарекох, отвъд факта, че молитвата е животът. Тя е усещането за Божията любов. В Посланието към Римляни св. ап. Павел казва: „какво ще ни отлъчи от Христовата любов” - имайки предвид любовта на Христос към нас, а не нашата към Него. „Защото аз съм уверен, че ни смърт, нито живот, ни Ангели, ни Власти, нито Сили, ни настояще, нито бъдеще, ни височина, ни дълбочина, нито друга някоя твар ще може да ни отлъчи от любовта Божия в Христа Иисуса, нашия Господ.”(Римл. 8:38-39), т.е. никой не може да ни отлъчи от Божията любов към нас. Молитвата означава човек да живее смирено и да чувства Божията любов към него.

Молитвата означава също да чувстваме Божието присъствие. Въпроси от рода дали Бог съществува или не, къде е Бог, какво прави Бог, защо ме е забравил потвърждават липсата на молитвата. Молитвата е трайното чувство, че стоя пред Бога, че където и да отида, каквото и да правя и да мисля, пак съм под сладкия и топъл поглед на живия Бог. Молитвата означава, че се доверявам на Бога. Въпросът не е какво искам от Него, а как отварям сърцето си за Него и как се облягам на Него. Тя е в доверието, че моят жребий, участ, живот, всичко мое принадлежи на Бога. Колко хубави неща! Всички ние без изключение сме призвани да ги живеем по този начин. Това е молитвата, която Бог е дал като възможност в нашата Църква.

Нека не се разстройваме, ако не преживяваме тези неща. Но трябва да знаем, че това е атмосферата, в която сме призвани да влезем, това е предизвикателството, което всеки от нас е призван да има в живота си. Нито най-великите светски успехи, нито многото посещения при психиатрите, нито пътуванията, нито богатствата, нито нищо, възлюбени братя, нито радостите от този свят струват колкото една минута молитва. Една минута стоене пред Бога, усещането за Неговата любов, облягането върху Него е равносилно на месеци отпуска на Бахамските острови, или на което и да е друго място.

Как се извършва тази молитва, какви се нейните форми и прояви?

Първата форма е богослужението в храма. Това, което правим тук, в храма, чрез нашето събрание - е една молитва. Тя е общественото, нашето общо богослужение. Певците не пеят, за да се наслаждават сами на гласа си, нито ние, за да кажем, че имаме страхотни хорове, нито, за да тълкуваме - тези, които можем - евангелските текстове, а за да оставим нашата душа свободно да излезе от своето окаяно положение и да прегърне поне за кратко Божия свят. С други думи, седим в нашия ъгъл и оставяме душата си да се отлепи от ежедневието, за да докосне вечността, да се отлепи от земните неща и да усети небесния вкус, да се отдалечи от проблемите, грижите, недоволството, дори от греховете, за да може да се „изстреля” в света на царството Божие, което е до нас и се предлага на всеки един от нас поотделно, каквито и проблеми да имаме, колкото и зли навици да сме насадили в себе си, в характера и в живота си.

И така, едната форма е богослужението. Друга форма, както казват отците, е нашето благодарение към Бога. Избликът на благодарност за това, което Той ни е дарил. Той ни е дал живота, дал ни е мира, дал ни е материални блага, дал ни е добра жена, добър мъж, дал ни е трудни деца, за да се обучим, дал ни е и нашата вяра, в Неговия храм сме, а бихме могли да бъдем в някоя джамия или синагога или кой знае къде. Ние се родихме тук - не сме търсили това, а ни е било дадено. И ако на някои от нас се е случило да го потърсим, по пътя сме намерили повод, за да познаем съкровището на Православието, за което говорихме миналата неделя.

И тъй, благодарим на Бога за всичко, което ни е дал, от сърце, може би и без думи. Прославяме Бога, че съществува, че целият този свят, смутеният свят се намира под Неговия покров и Той държи в Своите ръце нашия живот - Той, Който е открил в Църквата Своята тайна и тайната на богословието, Който ни дава възможност чрез молитвата и Тайнствата да се съединим с Него и да се приближим до Него. Ние Го молим като деца за нашите нужди, които Той знае по-добре от нас. Не за да ги изслуша и да се вслуша, а за да можем ние ги кажем и не неопределено, а конкретно да се смирим пред Него и да Му възложим нашите всекидневни практически проблеми -като малки деца - пред своя Баща.

Съществува и друга молитва. Тази, която свързваме със св. Григорий Палама, която не е нито славословие, нито благодарение, нито прошение, нито е импровизирана. Тя е тази, която се нарича мълчалива молитва, тайнствена молитва, молитвата на ума, монологична молитва. Какво ще рече монологична? Отците казват, че Ангелите не изговарят думи - те казват "Алилуйя", хвалете Господа - една дума. И така, нашите отци са избрали такива малки молитви, които повтарят монотонно, но и проникновено в своето безмълвие и увещават и нас, които сме в света, да правим това. Господи Иисусе Христе, помилуй ме. Господи Иисусе Христе, помилуй ме! Пет думи, една след друга. Пресвета Богородице, спаси нас! Пресвета Богородице, спаси нас! Светецо Божий, моли Бога за нас! Такива кратки молитви. Или като св. Григорий Палама: „Господи, просветли моя мрак!” - едно и също, отново и отново. Малко по малко, капка по капка. Това е другата молитва, която бихме могли да отправяме. С една броеница или вечер на спокойствие, да седнем в своята стая, да отделим 5 минути, 15 минути, ако можем малко повече, не е нужно да гледаме телевизия - и без това нищо няма да кажат, каквото и да чуете, ще се изпари.

Аз правя така – ще го правя и ще ми завиждате – сядаш в килийката си, в стаята си, с кандилото, иконката, с една броеница, Господи Иисусе Христе, помилуй ме! Господи Иисусе Христе, помилуй ме! Мога ли да мисля какво ще стане утре в митрополията? Нито за свещениците, които ще имат оплакване – нищо! Господи Иисусе Христе, помилуй ме! По този начин Божията благодат може да влезе в нас и да ни преобрази. Това не може да се сравни с нищо! С нищо! 10 минути, 15 минути, стига да се откъсне нашата душа, да се отдалечи от нашето окаяно положение. Малко покаяние, малко съкрушение, малко копнеж, малко жажда, малко оставяне в Божиите ръце и сме се избавили и наситили - разрешени са нашите проблеми, защото сме излезли от тях. Ето колко хубаво нещо е молитвата!

Тази молитва има няколко много интересни черти. Изморих ви малко, искате ли да спрем? Не е лесно да кажеш на владиката да спре, но след като сме се събрали, нека кажем още няколко неща. Какви черти има тази молитва?

Първият отличителен белег е нейната дълбочина. От дън душа викам към Тебе, Господи, Господи. (Пс. 129:1) Извиках от цялото си сърце, с цялото си сърце, тази молитва идва отвътре, от сърцето. Тя е нашето най-дълбоко същество, което изплува на повърхността, за да срещне Бога и попие Бога, задължава Го да влезе в живота и душата ни.

Втората отличителна черта на молитвата. Тя е непрестанна. Св. ап. Павел казва - непрестанно се молете, не спирайте да се молите, във всеки един миг. Св. Григорий Богослов казва същото: помнете Бога повече, отколкото дишате. Св. Йоан Златоуст казва: ако вършиш ръчна работа, седни на пейката и възхвали Бога, не е нужно много. Не искаш ли? Помисли, помоли се с ума и мисълта си. Където и да отидеш – дали в автобуса, или шофираш, но има задръстване, намери време да се помолиш, остави душата ти да излезе от това задръстване. Възразяваш, но аз бързам! А като бързаш, ще стигнеш ли по-бързо? Оползотвори времето, което губиш в задръстването, за да го вложиш във връзката си с Бога. Колко хубаво нещо! Помни Бога …. Св. Йоан Лествичник казва: "Лягам нощем да спя и тялото ми спи, понеже не мога да правя нещо по-различно от нуждата на природата, но сърцето ми е будно от силната обич и любов". Също и псалмопевецът казва „Когато се събуждам, с Твоя образ ще се насищам” (Пс. 16:15). Когато лягах за сън и се събуждах от време на време в ума ми идваше Твоето присъствие, и си казвах – ах, да се събудя, за да стана за молитва и да бъда в Твоето присъствие. Когато някой ми каже, хайде да ходим в двора Господен, в храма, душата ми се радва и отправя молитва.

И тъй, първо, молитвата е дълбока и сърдечна, и второ – тя е непрестанна. Трето – тя е всемирна. Не се моля само за мене. В книгата за свети Силуан Атонски има един много впечатлителен случай. На Света Гора един войник, който трябвало да отиде в Уранополис и оттам в Солун, се приближил към свети Силуан. Веднага щом го видял, свети Силуан разбрал, че става въпрос за молещ се човек. Той му казал:

- Ела тук, детето ми! Моля те да отправяш молитви и за мене, но и за скърбите на хората!

Вижте какво поискал от него. Да се моли за целия свят. Чуйте какъв отговор:

- Геронда, аз се научих да се моля, истина е, както ми го казваш. Понеже съм войник, когато бях на сражение, се случваше да летят около мене куршуми, където нямаше какво друго да правя, освен да кажа: Боже мой, опази ме, Ти си по-силен от опасностите, които ме застрашават! Около мене повече от войниците бяха убити. Аз не пострадах. Оттогава разбрах, че Бог ми подари живота, за да се моля, както тогава се молих за себе си, оттук нататък да се моля за всички хора!

И свети Силуан казва:

- Благослових младия човек и тръгвайки, видях, че сияеше от молитвата.

Молещият се човек си личи, той не е мислещият човек, който решава проблеми, той е молещ се човек. И на това дете, на този войник, един свят подвижник възлага отговорността да се моли за скърбите на света.

Друг пример. Има една много хубава книга. Книгата на авва Варсануфий и св. Йоан Колов. Там се разказва, че попитали св. Варсануфий:

- Авва, как Божият гняв не се излива върху нас такива, каквито сме?

Нима днес не казваме същото? Как Бог ни търпи?

В един вестник ми направи впечатление един фотомонтаж, на който Господ свежда Своето лице, защото не иска да види хала на Църквата.

И тъй, как Божият гняв не се излива върху този свят?

Авва Варсануфий отговаря: Молитвите на трима души се срещат пред Божия престол и потушават осъдителното действие, т.е. наказанието: молитвите на Илия от Коринт, на Йоан от Рим и третият е от Йерусалим. Св. Никодим Светогорец коментира това и казва, че третият бил самият св. Варсануфий. Светецът чувствал молитвата на трима, непознати нему и след като отправял собствената си молитва "Боже мой, спаси ни, съжали ни!", виждал как молитвено се среща пред Божия престол с Илия от Коринт и Йоан от Рим.

Следователно молитвата променя дори участта на света.

Още една черта - молитвата може и да не бъде чута. Св. ап. Павел три пъти молил от Господа да го изцели, но Бог не му угодил. В Гетсиманската градина Господ също отправил молитва, която не била чута от Бог Отец. Бог не изпълнява всички молитви, но действа във всички молитви.

В Евангелието, което четохме предишната седмица, се казва: "Всичко, което искате в молитва с вяра, ще го получите". Но даже, когато Бог не отговаря и не удовлетворява нашето прошение, благодатта на нашата молитва действа по много по-добри начини.

Говорихме за видовете молитва, казахме няколко думи и за нейните черти – чертите на сърдечната, тайнствена молитва. Ще кажа и няколко думи за предпоставките на молитвата.

Първата предпоставка е негриженето. Тичаш насам-натам, но така умът се разсейва, разпилява се, как тогава да седнем да се помолим? Това е първото нещо.

Второто е добродетелният живот. Св. Григорий Палама казва, че трудът на добродетелите е необходим, но не той, а молитвата ни съединява с Бога. Добродетелите просто подготвят почвата и атмосферата в душата, в която ще се извърши единението с Бога. Следователно, в недобродетелния, нечистия, невнимателния живот, в страстното състояние няма дори капка молитва. Чист живот, любов, добрина, прошка, духовно състояние – и молитвата бива чута, т.е. второто нещо е добродетелният живот.

Трето – любовта към Бога, копнежът за Бога.

Четвърто – помненето на Бога. Когато сме отстранили Бога като основа на нашия живот, как е възможно да Му се молим? Носим ли Бога в себе си или Го срещаме само на иконите в храма?

Ако молитвата ни е такава, ако е действена, тогава, пак по думите на св. Григорий Палама, тя има и няколко удивителни черти. Такава е молитвата на светиите и с нейните признаци ще приключа.

Първото нещо е различаването на истината от лъжата. Когато малко се помолиш, разбираш кое е истинно и кое лъжливо сред тази криза в нашата епоха.

Второ – прозирането на скритите истини. Можеш да видиш какво точно се крие зад събитията.

Трето - виждането на бъдещето, можеш да разбереш какво ще се случи в бъдещето.

Четвърто. Божественото озарение, сърцето се просветлява. За това говорят нашите светци.

Пето - екстатичният ерос. Излизаш от себе си и обичаш всички други, не като себе си, а повече от себе си. Екстатичният ерос. Защо? Защото такъв е еросът и любовта към Бога.

Шесто - откровението на неизказаните тайни, неизречените думи, за които говори св. ап. Павел. В душата се откриват не на тайните на този живот и неговите загадки, а на Божиите тайни.

Казахме доста неща. Зная, че ви изморих. Не си тръгвайте, запомняйки първо, второ, трето, четвърто, а трябва просто да разберем, че сме далече от тези неща, които за други са опитно достояние. Ако не можем да се молим така, нека поне се опитаме. Нека първо тръгнем в тази посока, и второ, да търсим молитвите на хората, които се молят по този начин.

Ще кажа две думи и за присъстващите тук отци. Възлюбени отци, такива трябва да бъдем! Веднъж един мой съученик ме видя и ми каза:

- Слушай, да ти кажа, имам много проблеми и не мога да се моля! Помоли се за мен, защото твоята работа е да се молиш и за мен!

Нашата работа е да се молим. Ако сме свещеници, които не знаят да се молят, трябва да свалим расата, калимявките и да си ходим вкъщи. Или оттук нататък да помним, че това е Църквата - не са нужни нито думи, нито нещо друго, а всичко, от което се нуждаят нашият народ, душа, Църква и живот, е нашата молитва. По вашите молитви Бог да даде да се научим и ние да се молим за вас. Амин!

Превод: К. Константинов



Тагове:   Бог,   молитва,   живот,


Гласувай:
1



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bogolubie
Категория: Други
Прочетен: 13705837
Постинги: 14720
Коментари: 2351
Гласове: 9367
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031