Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.03.2012 21:47 - ДЯВОЛЪТ ИЗОПАЧАВА ИСТИНАТА, КАТО Я ПРЕДСТАВЯ С ТОЧНО ОБРАТНОТО ЗНАЧЕНИЕ
Автор: bogolubie Категория: Други   
Прочетен: 778 Коментари: 0 Гласове:
0



Димитър Пешев – спасителят на българските евреи, който беше осъден за антисемитизъм
22.03.2012 / 09:48
от: Д-р Александър Пепеляков
Ако България има международно известни и признати политици, то един от тях със сигурност е Димитър Пешев. За съжаление тази видна фигура от българската история и до днес не получава популярността, която заслужава. По света Димитър Пешев е известен като „спасителя на българските евреи“, а бюстът му е поставен на видно място в сградата на Съвета на Европа в Страсбург, наред с бюстовете на бащите на Европейския съюз. Посмъртно той е обявен за почетен гражданин на Израел, а делото му е почетено с дърво на негово име в Гората на праведниците в Ерусалим.

Останал в историята на Европа като човека, спрял влаковете с български евреи, приготвени да пътуват за нацисткия концентрационен лагер „Треблинка“ в окупирана Полша, Димитър Пешев завършва живота си в бедност, като осъден от т. нар. народен съд. Парадоксално 15-годишната присъда, която му издават комунистическите функционери през 1945 г., е за „фашистка дейност и антисимитизъм“.

Димитър Пешев е роден през 1894 г. в Кюстендил. Учи право в Софийския университет, но прекъсва образованието си, за да участва в Първата световна война. След войната завършва университета и работи като съдия в Пловдив и София. По-късно е прокурор, а от 1932 година е адвокат.

Пешев влиза в българската политика през 30-те години на XX век като министър на правосъдието в първия кабинет на премиера Георги Кьосеиванов. През 1938 г. е избран за зам.-председател на 24-тото народно събрание, като запазва поста си и в следващия парламент.

Именно от тази позиция през 1943 година Димитър Пешев успява да предотврати изпращането на българските евреи в лагерите на смъртта и да спаси десетки хиляди животи.

В една студена мартенска  утрин на 1943 г. слухът, че Комисарството по еврейските въпроси е изпратило на общинските власти в Кюстендил списък с евреи, които следва да бъдат депортирани извън пределите на България, плъзва из София. На 2 март 1943 г. на закрито заседание правителството на Богдан Филов е дало съгласието си да бъдат депортирани исканите от германците евреи. След по-малко от седмица десетки евреи са натоварени на влакови композиции, които чакат нареждане за отпътуване към лагера Треблинка.

Въпреки строго пазената тайна новината достигнала до Софийския митрополит Стефан, Пловдивският митрополит Кирил и зам.-председателя на Народното събрание Димитър Пешев.

Според информацията евреите трябвало да отпътуват за лагера на смъртта в полунощ на 9 март 1943 година.

Съзнавайки, че имат буквално часове, за да спасят сънародниците си от еврейски произход, Пешев и двамата владици предприемат незабавни действия.

В Пловдив дядо Кирил научил, че в двора на едно от училищата в града са затворени евреи, които очакват депортацията. Владиката веднага отишъл там и заповядал на охрняващите да го пуснат. Когато му отказали, той прескочил оградата на училището и успокоил евреите като им казал: „Където отивате вие, там съм и аз!” Същия ден митрополитът  пуснал телеграма до цар Борис III със следния кратък текст: „Ваше Величество, в име Божие, усърдно моля за милост към евреите!“

В същото време Димитър Пешев и още 41 депутати, които споделяли неговата позиция заплашили тогавашния вътрешен министър Петър Габровски, че ако не бъде прекратено депортирането, ще предизвикат политическа криза, като се обявят за сваляне на правителството. Два часа след разговора си с депутатите Габровски им съобщил, че ще стори необходимото за отмяна на депортирането.

Димитър Пешев и митрополитите обаче не спрели дотук. Подкрепяни от по-голямата част от обществото, те продължавали да следят събитията и да действат. Няколко дни след предотвратяването на първия опит за депортация Светият синод излязъл с изявление, в което изразил възмущението си от намерението на правителството да депортира евреите и осъдил расисткия принцип на нациския Закон за защита на нацията. Висшите духовници заявили, че Българската православна църква не може да измени на повелите на Свещеното писание и да откаже помощ на гонените и онеправданите.

Ден след като излязла острата позиция на Църквата 42  депутати подписали апел подготвен от Димитър Пешев към министър-председателя, с който осъдили остро политиката на правителството по т. нар. еврейски въпрос. Това струвало на Пешев сваляне от поста зам.-председател на Народното събрание.

Заради активните действия на Пешев, съратниците му депутати и Църквата до края на участието на България в съюза с Германия страната не изпратила на смърт нито един свой гражданин от еврейски произход.

Краят на Втората световна война и на Третия райх обаче не доносли много радости на изтъкнатия политик. През 1946 г. т.нар. народен съд го осъдил на 15 години затвор „за фашистка дейност и антисемитизъм“. Той прекарал в Софийския затвор повече от година, но заради застъпничеството на евреи, имащи влияние в правителството, доминирано от БКП,  бил освободен предсрочно. В спомените си Пешев разказва, че цял живот остава белязан от преживяванията в килията и по време на процеса.

След като излязъл от затвора, спасителят на 50 000 български евреи се оказал пенсионер без пенсия. До края на живота си той не получил разрешение от комунистическата държава да практикува адвокатската си професия и не получил нито лев пенсия. Докато е бил в затвора, властите са му отнели жилището заедно с мебелите и той бил принуден да живее в дома на брат си. Много от приятелите му били разстреляни, други успели да емигрират, а трети били принудени да се отрекат от него.

Изпаднал в тотално забвение и бедност, Димитър Пешев не бил забравен от своите еврейски приятели. През 1965 г. те издействали Израел да започне да му изплаща пенсия първоначално по 40, а след това по 50 долара. Въпреки трудностите бившият политик никога не се оплаквал и никога не си позволявал да се отрече от своите идеали и да фамилиарничи с комунистите. Всяка година на 1 февруари Пешев ходел в софийската черква "Свети Седмочисленици", за да почете паметта на разстреляните от „народния съд“.

Димитър Пешев починал в пълно забвение, след три инфаркта през 1973 г. Паметта за него била възстановена след излизането на книгата на Габриеле Нисим "Човекът, който спря Хитлер". В нея авторът нарича постигнатото от Пешев и неговите сънародници през 1943 година звезден миг и добавя, че хора като него са необходими, за да не се отчае човек от човечеството.

http://www.glasove.com/dimitur-peshev--spasitelyat-na-bulgarskite-evrei-koyto-beshe-osuden-za-antisemitizum-19998#




Гласувай:
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bogolubie
Категория: Други
Прочетен: 13714042
Постинги: 14720
Коментари: 2351
Гласове: 9367
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031