Из: ЗА МОЛИТВАТА И ЧИСТОТАТА НА СЪРЦЕТО
2012-03-10, автор: Св. Григорий ПАЛАМА, рубрика: Агиология и патрология
1. Тъй като Бог е самата благост, самата милост и бездна на добротата, или по-скоро обгръща тази бездна, като превъзхожда всяко именуемо име и мислим предмет, затова само чрез единение с Него някой би получил милостта Му. Той се съединява (с Бога) доколкото е възможно, чрез общението в богоподобните добродетели и чрез богообщителната молитва и моление. Но общението в богоподобните добродетели действително произвежда единение, без да е буквално съединяване чрез приемането на Божието единство. Силата на молитвата и нейното свещенодействие представлява за човека както възвисяване, така и единение с Бога - тя е съществуващият съюз на разумните творения с техния Творец, когато се отърсят от страстните помисли и разсъждения чрез огненото умиление на молитвата. Защото не може предаденият на страсти ум да се съедини с Бога. И тъй, не може умът да получи милостта Божия, докато, молейки се, остава в страстите, но доколкото ги отхвърля, дотолкова се предава на съкрушение. В съответствие със съкрушението той получава и утешението на милостта Божия и ако е постоянен в покаянието, вече преустройва и стремлението на душата си.
2. Когато единният ум се раздели на три, но същевременно се запази единен, тогава (умът) се съединява с Богоначалното Триединство, като изоставя греховния път и става по-възвишен от плътта, света и неговия управител. И така, бягайки от всички тези лукави нападения, той се запазва у Бога, като поглъща от дълбокия духовен извор, съхранявайки се по този начин единен с Бога. Тогава умът става единен и троен, като се обръща към самия себе си и чрез себе си възлиза към Бога. Обръщането на ума е и съхранение на себе си, а възлизането към Бога има своето начало в молитвата, която произлиза от ума. Ако някой прочисти ума си посредством обръщане и възлизане към Бога, с могъща сила държейки своето собствени духовно богатство, като с ума си прониква към Него, приемайки неизказаните Му дарове, вкусва бъдещия век и с умственото си сетиво осъзнава колко благ е Господ, както казва Псалмопевецът: „Вкусете и ще видите, колко благ е Господ!" (Пс. 33:9). Трудно е умът, като се моли в себесъхранение, да достигне тройността и същевременно да се запази единен, но още по-трудно е дълго време да остане в това състояние на щедро възприемане неизказаните Божии дарове. Затова всеки труд на друга добродетел е малък и лесно поносим и затова мнозина се отказват от тесния път на молитвената добродетел, а постоянстващите пребивават в Божията благодат, носейки я трудно и търпеливо, с радост напредвайки към усъвършенстване. Тогава трудните неща стават по-лесни, като получават свръхприродни сили за усвояване дори на ангелски души, както казва пророкът: „Които се надяват на Господа, ще подновят силата си" (Ис. 40:31).
3. Ум се нарича и действието на ума, в което се съдържат мислите и разсъжденията. Той също е онази действаща сила, която в Писанието се нарича и „сърце". Душата ни е разумна, посредством тази най-значителна у нас сила, като действието на ума е в умозаключенията, а на молитвата - в покоя и най-вече в монолога. Тъй като душата притежава много сили, то цялата би се осквернила, ако само една от тях се отдаде на злото, защото тогава всички сили се обединяват срещу единството на душата. И понеже всяка от силите има различно действие, то понякога може със старание навреме да се очисти, но ще е чиста или нечиста, доколкото се свързва с останалите сили. Който е прочистил действието на ума с делото на молитвата и е засиял в определена степен със светлината на знанието или със сияен ум, ако мисли обаче, че се е прочистил, греши, заблуждава себе си, възбужда своята гордост и отваря срещу себе си широка врата. Но ако действително осъзнава намиращата се в него нечистота, без да се възгордява заради онази своя незначителна чистота, преуспява в смирението и расте в покаянието, тогава ще се натъкне на съответните лекарства за онази сила на душата си, която е болна, като извършва необходимото деяние и узнае нужното познание. И ако очисти чрез молитвата своето богосъзерцание, ще достигне съвършенство на ума и сърцето, а в истината най-устойчивата чистота, която никой никога не е достигал, освен пребиваващия в съвършено деяние, непрестанно покаяние, богосъзерцание и богосъзерцателна молитва.
Св. Григорий Палама. „За молитвата и чистотата на сърцето" (МРG, CL, 1117-1122)
Превод от оригинала: Никола АНТОНОВ
„Църковен вестник", си, бр. 10, 1996 г.
