Иванка Шошева, публикува в Църква общност общество  Иванка Шошева  14 март г. 09:45

" В светото Евангелие четем: „И тъй, кога видите да стои на свето място "мерзостта на запустението"...тогава ония, които се намират в Иудея, да бягат в планините; който е на покрива, да не слиза да вземе нещо от къщата си; и
 който е на нивата, да се не връща назад да вземе дрехата си... защото тогава ще бъде голяма скръб, каквато не е била открай свят досега, и няма да бъде”/Мат.24:15-18,21/. С каква цел Спасителят призовава хората да бягат тогава? Не е ли за да се спасят? А дали вярващите в Него от тези времена ще имат микрочип на ръката или челото? И как ли ще са успели да си опазят вярата, след като всичко живо ще бъде под контрол, подпечатано и записано в оня компютър в Брюксел? Ами за евреите, на които ще проповядват светите пророци Енох и Илия, какво да кажем? Те ще бъдат ли чипизирани? Ще имат ли изграден и завършен дома на духовните Християнски добродетели, за да се обърнат към Истинския Бог буквално в последния момент? Та нали именно те ръководят организацията по явяването и възцаряването на антихриста!? Ами за кои говори св. Иоан в Апокалипсиса, че ако не се поклонят на антихриста, ще бъдат убити? Те дали ще имат микрочип на тялото си, или ще бъдат такива, които са избягали в гората без да взимат нищо от дома си?
 И докато микрочипа е още в документите, някои силни във вярата може и да оцелеят, но когато започнат и в християнските страни да го имплантират на челото или на ръката? Какво ще правим тогава? Дали е случайно сходството с написаното в Откровението? Не е, разбира се, но сега ли ще се питаме какво да правим, когато не само за чипа, но въобще за всички тези неща накуп се говори вече кажи речи 30 години? Да, всички те имат отношение към нашата вяра, но да им се придава духовна сила, по-голяма от тази на благодатта на светото Кръщение, при което сме запечатани с печата на дара на спасението на Светия Дух, като залог за нашето спасение, на Пречистите Тяло и Кръв Христови, Които приемаме в светото тайнство Причащение, на покаянието, което е направило разбойника райски жител без да е бил кръстен дори, на Християнските добродетели и светите молитви, които освещават душата ни така, че дявола бяга, като не може да търпи Христовата светлина: това несъмнено е ревност не по разум! Сами придават сила на дявола, която Господ на Кръста му е отнел, и сами стават по-слаби и зависими от него поради вярата, която влагат в това. А ние “Знаем, че всеки, роден от Бога, не греши; но роденият от Бога пази себе си, и лукавият не се докосва до него”/1 Иоан 5:18/.
 А родени ли сме ние от Бога? " иеродякон Юстин Зографски