Кльомбата в първоизточника
Автор: klassa.bg
Дата: 8.3.2012
Сподели:

Share on facebook
Share on twitter
Share on email
Share on print
More Sharing Services

Кльомбата е българска, твърди скулпторът Александър Хайтов, базирайки се на Манасиевата хроника. Най-популярният символ от интернет има древни корени. И ако бъдат изследвани, те ще докажат интересни зависимости. Синът на писателя Николай Хайтов предостави само на „Класа“ прелюбопитните си наблюдения върху появата и развитието на кльомбата, която той открива в различни паметници със световно значение.

 Преди седем века един  неизвестен монах - духовно лице от Търновската книжовна школа, превел от гръцки на български и илюстрирал хрониката на Константин Манасий по поръчка на цар Иван Александър.  Наред с другите световни събития, миниатюрата на лист 62 показва бягството на хубавата Елена и Парис в Троя, а над нея текстописецът е извъртял едно “@мин” с такова  вдъхновение, че е заковал дизайна на това, което наричаме днес “кльомба”, със сила, която е преодоляла времето. Това @, завъртяло се да си хване опашката, опитващо се да стане “Я”( началото и краят), е един от символите на вечността и неспокойния човешки дух.
    Духовното лице направо е прескочило Гутенберга и е подарило на човечеството малкото завъртяно “а”, чието оченце надзърта вече отвсякъде по целия свят, но пръв го е видял българският цар Иван.
    В живота се преплитат духовното и грубото, сблъскват се или се докосват  във вечния си кръговрат и както духовното събира и разделя, така го прави и варварщината.
 Буквата ”А“, ”Ая”: През 1345 в Търновград за цар Иван Александър е направен илюстрован превод на български на “Манасиевата хроника” на пергамент - 295/210 мм./А4!!!/.
 Там знакът @ е употребен именно като ръкописна буква А, участваща в калиграфски изписаната дума @мин, съдейки по надписа на горния ред: “...и во веки веком” /амин/.
 Вероятно преди превземането на Търновград от турците хрониката е изнесена извън България.
 През 1475 г., заедно с други ръкописи от сбирката на Никола Катарски, епископ на Модрос, Хърватско, хрониката попада във Ватикана. В 1481 г. летописът е описан в каталога на Бартоломей Платина. Хрониката е проучвана от М. Дринов, 1869 г., Б. Филов, 1927 г., И. Дуйчев 1962 г., но по разбираеми причини никой от изследователите не се е заинтересувал от тази форма за изписване на “А”. В своя труд “Миниатюрите на Манасиевата летопис”Дуйчев я датира 1345 г. Хрониката се пази във Ватикана като Codex vaticanus slav.ІІ.
 Попаднах на нея през 2007 г. при проучване на военни сцени за паметник на цар Калоян. Тъй като се е завъртяла да си захапе опашката, я кръстих Ая – началото и краят на българската азбука. Нали е българка!
 
Малко предистория:
 Сиглата “Ароба”- през 1448 г. испанците я употребявали  като символ на мярка за тегло според Хорхе Романсе – 2009 г.
 Сиглата “Амфора”- от 1537 г. се появява във Венециански /Флорентински?/ търговски документи – според лингвиста от Римския университет Джорджио Стабиле – 2000 г.
 
 Сиглата “Ет”- от 1674 г. – в шведски документ, има близка до сегашната форма.
 Била е в употреба по различни начини от началото на ХХ век.
 През 1961 г. „АБМ Селектрик тайпрайдър“ я включва в клавиатурата си. През 1971 г. Рей Томлинсън я употребява за целите на „ББН технолоджи“. В края на ХХ век, след като @ завладява интернет, е приета в Музея на модерното изкуство ,Ню Йорк.