Магделена Стоилова, публикува в Църква общност общество Магделена Стоилова 10 март г. 08:40
За невярващите вечният живот е илюзия, а за духовно умъдрения човек временният живот се оказва илюзорен; защото тъкмо когато всичко градиш върху него, той ти се изплъзва от ръцете и те оставя излъган в надеждите ти. Ако ние често гледаме на него като на единствено действителен, то е поради неправилното ни виждане на нещата и поради типичното за нас земно късогледство, при което планините наоколо ни се виждат огромни, а звездите - малки.
Ние не можем, а често пъти и не искаме да се издигнем до висотата на вечността и оттам да погледнем върху бързо протичащите и постоянно сменящите се картини на живота. Где са ония, които са играли някаква роля на земната сцена преди няколко десетки години? - Изчезнали са завинаги! Други се явяват на тяхно място, за да изчезнат скоро и те. Напразно си въобразява човек, докато е жив, че е кой знае какво величие! Краят му показва неговата действителна стойност.
Смъртта е неизбежна участ на всеки Адамов потомък. "Човекът не е властен над духа... и няма власт над смъртния ден, нито избава в тая борба" - казва библейския мъдрец (Екл.8:8). Медицината се труди, за да продължи земния живот, но тя не е намерила и не ще намери цяр против смъртта. Ние се лъжем, че ще живеем дълго на земята. Смъртта ни дебне от всеки ъгъл. Много хора са били изненадвани от нея. Не се изненадва от смъртта само онзи, който е свикнал всеки ден да мисли за последния си час и се готви да го посрещне по християнски, т.е. с вяра в Христа, Единствения Победител на смъртта. Като знае, че дните му са преброени, такъв човек сам дебне смъртта, за да не го издебне тя. Такъв човек е мъдър, защото, ползвайки се разумно от земния живот, който не е негова собственост, той прави блажената вечност своя собственост.
Словото Божие ни учи, а и опитът го потвърждава, че не сме господари нито на живота си, нито на жилището си, нито на имота си. Ние сме тук временни управители на временно поверени нам блага. Поставени сме не по наша воля в една от квартирите на огромната всечовешка страноприемница. В нея всички сме временни наематели, макар някои да се мислят за "собственици". Щом ни изтече срокът, трябва да оставим всичко тук. Осъзнали се или не, ние сме слуги на Господаря на вселената. Той ни възлага разни служби и ще ни поиска сметка как сме Му служили. Всеки от нас ще чуе рано или късно строгия глас на Съдията: "Дай ми сметка за пристойничеството си, защото не ще можеш вече да бъдеш пристойник" (Лука 16:2), т.е. да управляваш имота Ми.
Самоизмама е, че щом не мислим за смъртта, тя не се приближава към нас. Напротив, тя се приближава ежеминутно и при това колкото по-незабелязано, толкова по-опасно. Неволен благодетел на очакващите я с вяра и покаяние, понеже ги въвежда от долината на скърбите в блажената вечност, смъртта се превръща в зъл враг за пренебрегващите я, защото ги блъска в ада. Ако си се готвил за нея, тя ще ти поднесе в замяна на тукашния печален живот безкрайна радост и вечно блаженство. Не си ли мислил за нея, горко ти! Когато най-малко я очакваш, тя ще дойде и ще те ограби от всички блага - и временни, и вечни. Затова плачи в покаяние, преди тя да е дошла, за да не плаче за теме твоят Ангел-Пазител, когато тя внезапно се яви и те похити.
Помни: няма в тоя свят град без гробища и дом без некролози! Гробищата, тия градове на мъртъвците, са по-многолюдни и от най-многолюдните градове по земята. Смъртта е универсална. Темата за нея не остарява и всички некролози са вълнуващи вести. И вярващите и невярващите се интересуват от въпроса за смъртта. Дето се роди дете, там се отваря нов гроб. И нашият ред идва. И нашият ред идва. Пътят на живота е път към смъртта. Това е участта на всичко живо по земята. Но докато другите живи същества нито знаят защо живеят, нито знаят, че ще умрат, човеците знаят, че ще умрат. Но дали всички знаят защо живеят?
