Какво значи "канонизация"?

Канонизацията е правов акт на върховната църковна власт, чрез която след смъртта на някой много заслужил член на Църквата се въвежда в сонма на светиите, като се определя ден за негова прослава и честване, написва му се житие, съставя се в негова чест специална църковна "служба", изписва се образа му на икона и т. н.

Думата канон (kanwn) е гръцка и има няколко значения. В агиологията думата канон се употребява със значение на списък, каталог. От тук и терминът канонизация (canonisatio) означава внасяне на някой починал член на Църквата в списъка, в каталога на светците.

Какви са основанията за канонизация на светии? Канонизацията на светии има две основания:
Догматически – християнското учение за неразривната връзка между живи и умрели, които за Църквата са също живи. "Бог не е Бог на мъртви, а на живи, защото у Него всички са живи" (Лук. 22:38);
Психологически – с естествената почит, преклонение и упование на християните пред починал член на църковното общество, който заради своята права вяра, чист нравствен и свят живот е надарен с изключителна благодат и има дръзновение да се моли и ходатайствува пред Бога за своите братя по вяра на земята. "Голяма сила има усърдната молитва на праведника" (Иак. 5:16).

Исторически погледнато, през първите три века, когато Църквата е забранено общество, признаването на дадено лице за светия произтича непосредствено от съвестта на самите членове на църковното общество. Правото на канонизация принадлежи на съборното съзнание на християните, което тогава е необикновено силно. Распространението обаче на различни ереси, свързано с възможност за канонизиране на лица със съмнителна святост, засилва критичното участие и надзор на епископите в този процес. С течение на времето правото на канонизация станало прерогатив на областните събори на епископите, съгласно 34-то  апостолско правило. Тази практика продължава да съществува след четвърти век във всички църкви, но постепенно на Изток и Запад в нейното развитие се явяват някои различия.

На Запад канонизацията със значение вписване в списъка, в каталога за акта на причисляването към лика на светиите се обяснява със западния чин или обряд на това причисляване.

В Католическата църква чинът на причисляването към лика на светиите за общо чествуване в църквата се завършва с тържественото възгласяване на самия папа от неговия трон: "Постановяваме и определяме, че блаженият (името му) е светец и го вписваме в каталога на светиите, щото в деня на неговата кончина усърдно да бъде прославян от цялата Църква".

В Католическата църква различават два вида (разреда) светии: "блажени" и "светии в собствен смисъл". Първите, т. е.  "блажените", се почитат само в една област или страна. Актът за обявяването им за блажени се нарича беатификация (от лат. Beatus - честит, блажен, и facio - правя някого честит, блажен). "Светиите в собствен смисъл" се почитат от цялата църква. Актът на тяхното обявяване за светии на цялата църква се нарича канонизация. За да стане някой "светия в собствен смисъл" трябва най-напред да мине степента на "блажен".

С цел да се придаде на култа на местните светци по-голяма авторитетност западните епископи започват да се обръщат към папата за одобрението му. Посредством формален следствен процес те събират с голяма критичност сведения за съответното лице и ги изпращат в Рим. Там, чрез ново критично и задълбочено обсъждане (чрез генерален и специален инквизационен процес) се изяснява въпросът за правомерността на прославата, светостта, чудесата и т. н. на съответното лице и едва тогава то бива утвърждавано или отхвърляно от папата за светец.

Източните епископи запазват съборния характер на канонизацията, като за нея има данни от по-късен характер, но и те са твърде общи и оскъдни. В една грамота на цариградския патриарх Йоан Калека (1339г.) се говори за "чин и обичай" на канонизацията, към който Църквата винаги се е придържала. Според този "чин и обичай" на канонизацията се изисква "твърдо и несъмнено доказателство".

Канонизационната процедура на Изток започва с молба на местните християни до техния епископ за канонизиране на дадено лице за светец. Молбата с критическото и обширно изследване от местния епископ за живота и делата на канонизируемия се изпращат на патриарха. Той, заедно със Синода, обсъжда отново въпроса и след задълбочена преценка го решава положително или отрицателно.

 
Основание за канонизиране

За да причисли някой към лика на светиите Църквата се ръководи от определени основания.

Основания в древната Гръцка църква

Едни от Светиите са били считани за светии въз основа на вярата, че към този клас люде могат да принадлежат само лица свети. Такива са: Света Богородица, Свети Йоан Кръстител, старозаветните патриарси, пророци и апостолите.

Други са били причислени към светиите понеже са извършили подвиг, който – по вярването на Църквата – сам е увенчал лицето им с венеца на светостта. Това са мъчениците.

Трети са били причислени към лика на светиите въз основа на свръхестествено свидетелство. Бог ги е удостоил с дара на чудотворство. Тук се отнасят разните подвижници.

Йерарси и светители ще да са били причислявани към лика на светиите или по туй, че са били светители, като ще да се е държало сметка и за техния живот, или чрез прилагане и към тях като изискваното прославяне от Бога с чудеса.

Към сонма на светиите са били причислявани и царе и царици. Едни поради големите им заслуги за Църквата, други заради добродетелния им живот и прославяне от Бога за дадено чудотворство.

Основания в по-късната Гръцка църква.

Мъчениците са били причислявани към лика на светиите заради самата им мъченическа смърт.

Подвижниците – въз основа на прославянето им от Бога с дар на чудотворство.

Но понеже чудесата биват двуяки: истински, които извършва Бог чрез Своите светии, и лъжливи, които за прелъстяване на хората, се вършат от тъмни сили чрез свои оръдия, то за това, за канонизирането е имало значение и житието на канонизирания.

В Руската църква се е държало на прославянето от Бога с дара на чудотворството, проявено най-често след смъртта на угодника, като чудесата най-често стават при гробовете и от мощите на канонизирваните. Имало е и изключения. Например Кръстителят на Русия великия княз Владимир е бил причислен към лика на светиите като кръстител на Русия, заслужил правото на титула равноапостол.

Нетлеността на мощите не е била считана като необходимо условие за причисляване към лика на светиите.

Нашата църква в това отношение върви по стъпките на Майката църква – Цариградската.

По принцип основните предпоставки за канонизация са:

а) възраст, позволяваща да се прави разлика между добро и зло,

б) смърт на канонизируемия.

А условията за канонизация са:

а) чист, високо-нравствен, свет живот;

б) чудеса приживе или след смъртта;

в) нетление или благоухание на мощите /ако има такива/.

Като за свят живот се определя този, който протича в прояви на неизчерпаема вяра, надежда и любов, което се счита за най-висша степен на морално съвършенство и подвизаване в основните христиански добродетели – блогоразумие и справедливост, мъжество и умереност, търпеливост, смирение и др.

 
Кой извършва канонизацията?

Кой е извършвал канонизацията на светии в древната гръцка църква точно не знае. Предполага се, че за Епископите правото ще да е принадлежало на епископите с колегиите от клирици, но не без знанието на Митрополита и събора на епископите при него, в духа на 34 апостолско правило и 9-то правило на Антиохийския събор.

В по-късно време правото на канонизация за местно празнуване в Митрополиите е принадлежало на митрополитите, а в Епископиите на епископите. За общо пък празнуване в цялата Гръцка църква канонизира Цариградския патриарх с намиращия се при него събор от архиреи.

В Руската църква, преди учредяването на Синода, правото на канонизирване на светии за общо чествуване е принадлежало на предстоятеля на Руската църква. Правото за канонизирване на светии за местно чествуване е принадлежало главно на епархийските архиреи. За Синодалния период до 1917 година канонизирането на светии за общо честуване се извършва от Св. Синод и се утвърждава от Императора, по представен от Синода доклад. Що се отнася до канонизирането на светии за местно празнуване най-често то се извършвало от местната епархийска власт.

У нас, според чл. 108, п. 6 от устава на БПЦ, канонизацията на светии се извършва от Св. Синод в пълен състав.

 
Как се извършва канонизацията?

Оформилата се процедура за канонизирането на светии в Православната църква обикновено е следната:

Записване на чудесата, които стават при гроба на починалия праведник или при местата и от нещата свързани с него, или въобще чудесата ставащи по молитвеното ходатайство на угодника.

Донесение за тях на висшата Църковна власт

Следствие-проверка от страна на Църковната власт за истиността на чудесата

Решение на Църковната власт за причисляване на праведника към лика на Светиите, с определяне ден за празнуване на неговата памет

Извършване тържествено прославяне на светеца чрез специално, съставена за него служба.

                 ЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖ

"Ти, Боже, си ни създал със стремеж към Тебе, и нашето сърце е неспокойно, докато не се успокои в Тебе!" - СВЕТИ АВРЕЛИЙ АВГУСТИН