Иванка Шошева, публикува в Църква общност общество  Иванка Шошева  3 март г. 15:48

РАЗЛИЧИЕ МЕЖДУ ПРОТЕСТАНСТВОТО И ПРАВОСЛАВИЕТО ОТНОСНО ЦЪРКОВНОТО ПРЕДАНИЕ
 Като ИЗХВЪРЛИЛ от Библията думата Църква, която с наименованието си и със свойството си изобличава Лютеровото свободомислие, реформаторът не е могъл да не види, че не малък враг на неговото учение е и църковното Предание. И ето той премахва от своя превод на Библията думата Предание. А местата от Свещеното Писание, в които се говори за необходимостта да се пазят преданията на Светите Апостоли, или устното Божие Слово, Лютер в превода си умишлено затъмнява. Така например свети апостол Павел във Второто си послание към Солуняните (2 Сол. 2:15) дава положителна заповед за преданията: "Дръжте преданията (paradosis), които научихте било чрез наше слово, било чрез наше послание"; и по такъв начин устните предания приравнява, както се вижда от текста, с написаните в Свещеното Писание наставления. Лютер е превел: Haltet an den Satzungen (наставления). Тази дума е употребена от него и в превода на 2 Сол. 3:6. Но наставления или постановления това ли значи, което значи думата предание?

 А думите на апостол Павел, които заключават в себе си похвала към коринтските християни за точното запазване на Апостолските предания, са напълно затъмнени. Текстът на Апостола е този: "Похвалявам ви братя, че ме помните за всичко и държите преданията (paradosis) тъй, както съм ви ги предал" (1 Кор. 11:2). В превода на Лютер обаче четем: "Хваля ви, любезни братя, че ме помните във всичко или във всичките неща и държите този начин (?), който аз ви предадох". В превода на нeмски: "Ich lobe euch, liebe Brьder, daЯ ihr an mich denkt in allen Stьcken und haltet die Weise, wie ich sie euch gegeben habe" (1 Кор. 11:2). Каква тъмнота и неопределеност! Никакъв положителен смисъл не може да се изведе от този превод, докато в думите на Апостола смисълът на това място е ясен и определен.
 Протестантите и досега проповядват за Свещеното Предание, че уж то не е нужно. За догматическото учение, казват протестантските богослови, е достатъчно само Свещеното Писание.
 Но ние знаем от Свещеното Писание, че апостолите са заповядали на първите църковни епископи да предават на вярващите символа на вярата, който е и записан в техните свети писания - ДА ГО ПРЕДАДАТ не писмено, а УСТНО. "Имай за образец ЗДРАВИТЕ ДУМИ, които си ЧУЛ от мене, с вяра и любов в Христа Иисуса", пише свети апостол Павел до Ефеския епископ Тимотей (2 Тим. 1:13). По-нататък той добавя: "И тъй, чедо мое, усилвай се в благодатта, която ти е дадена от Христа Иисуса, и каквото си ЧУЛ от мене при много свидетели, предай го на верни човеци, които ще са способни и други да научат" (2 Тим. 2:1-2). Очевидно е, че според намерението на Апостолите символът на вярата е трябвало да се спазва в Свещеното Предание.
 Много от догматите на вярата се съдържат в Свещеното Писание само прикрито. Всичките тия догмати са отхвърлени от последователите на Лютер. А всъщност тия догмати, които са отхвърлени от тях, с отхвърлянето на Свещеното Предание, където са разяснени, са от такъв характер, че с тяхното отхвърляне се подкопават и други височайши истини на християнството. Такъв е например догматът за почитането на Св. Господен кръст; такива са догматите за почитането на Св. Христови тайни, почитането на Св. мощи, Св. икони и др. Най-сетне за самото Свещено Писание (единствения уж според мнението на протестантите източник на християнското вероучение) е необходимо Свето апостолско Предание като негова опора. Свещеното Писание, се решава само въз основа на Свещеното Предание. В истинността на Четвероевангелието, Деянията апостолски и останалите новозаветни книги ние се уверяваме посредством Преданието. Така че , ако искаме християнската догматика да ни предава напълно църковните догми, е нужно и Апостолското предание.
 Преданията, както се изразява и руският светител Ст. Яворски, са потребни за вярата, защото чрез едното Предание може да има вяра, докато Свещеното Писание без Преданието е недостатъчно за вярата. Тази е и главната причина, която е накарала Христовите Апостоли да определят като безусловно задължение на вярващите да държат Преданието или устното апостолско Слово наравно със Словото, написано от тях - Свещено Писание (2 Сол. 2:15), което протестантите не правят.

               ЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖ

Pазличия между християнските църкви относно учението за Църквата Протестантите отхвърлят свещенството и външното съществуване на Църквата. Според тях произтичащата от свещенството служба е просто едно упълномощаване от вярващите, а възлагането на ръцете е само един обред, който не подава нито благодат, нито някаква власт. Затова и пасторът при протестантите е просто един вярващ християнин, който е упълномощен да ръководи само събранията им, а не свещеник, облечен с духовна власт в Църквата.
 Като се отделил от поместната Римска Църква вследствие на нейните заблуждения, Лютер не искал да се присъедини към Вселенската Източна Църква. Той не направил това отчасти поради своята гордост и славолюбие, както и защото, бидейки възпитан в католически дух, е споделял латинските предубеждения против православния Изток. А най-главната му грешка била неговата лъжлива мисъл, че уж и Православната Църква е причастна на римските злоупотреби и нововъведения. В тая груба грешка, която и досега се заимства от всички протестанти, Лютер изпаднал, като напълно забравил, че именно заради тия римски нововъведения и злоупотреби с хорските съвести Православната Църква е скъсала своя древен съюз с римския патриарх.
 И като поел върху себе си ролята да преобразува Западната Църква, бащата на реформацията сам се намерил вън от всякаква връзка с Вселенската Църква. Той останал без Църква, с една само Библия, но и нея започнал да преправя по своему. Но като богослов Лютер разбирал силата на много изречения в Новия Завет, в които се приписва на Църквата голяма важност в отношението на истината и духовното право. Той разбирал и чувствувал добре, че с тия изречения се изобличава нагледно неправилността на приетото от него положение по отношение на Църквата, и тези изречения той вече не можел или пък не искал да измени.
 И какво направил реформаторът, за да скрие делото си, за да съгласува някак своето учение със Свещеното Писание?
 Чисто и просто Лютер ИЗКЛЮЧИЛ от своя превод на Библията ДУМАТА Църква. Всеки добросъвестен човек се учудва и недоумява как е възможно да се направи това, когато на много места на свещения текст се намира високото понятие и термин Църква. Но това действително e така. Вземете Лютеровата Библия и ще се уверите, че той е изключил от своя превод тая величествена дума и понятие.
 Лютер не я употребява нито един път в Свещеното Писание, където се говори за Църква. Когато се отнася за здание, той употребява думата Tempel.
 Сам Лютер в оглавлението на Псалмите, които са били предназначени за църква, употребява думата Kirche, а в текста на Свещеното Писание никъде не я употребява.
 Защо е така? Затова, защото тая дума му бодяла очите, като изобличавала и неправилността на неговите мъдрувания. И ако не беше свързан този контракт, така да се каже, между него и немските князе, които го покровителствували, понеже ставали пълни господари на отнетите църковни имоти, нямаше да има сега и помен от някакво си протестантство.