МАРИЯ МАГДАЛИНА

 Свил злокобни очички някой гледа със гнус -
 как виновна пред всички тя докосва Исус.
 Под съдраната дреха от съблазън лъсти.
 Пожелала утеха - иска Той да прости.

 Колената отпуска. Разпилява коси.
 От очите й рукват плахи, тъжни сълзи.
 Пред Христос се навежда и изцежда от съд
 за сърцето - надежда, и за вярата - път.

 Фарисеят трепери в злоба, ужас и стрес.
 "В моя дом ли намери да ме правиш злочест?
 Ти, която си мръсна, и мърсуваш за зло
 как пред прага ми лъсна с благовонно масло?

 Нека в ада да гниеш! Нека Той те срази!
 Няма как да изтриеш своя грях със сълзи!
 Гали Господ косите... Той е сигурно луд.
 Тора май не почита, та разпалва ме смут.

 Ако беше учител или пратен пророк
 в мойта свята обител би напомнил за Бог.
 За Содома, Гомора, и за Божия Гняв,
 който грешните хора порази величав..."

 Господ в миг се обръща и му казва на глас:
 "Влязох в твоята къща, и съм Истинен Аз!
 Нека питам те честно, а пък ти Ми кажи -
 опрощаваш ли лесно, ако друг ти дължи?

 Кой по-силно обича и е верен до гроб?
 Този който обричаш със пари във вързоп
 или оня, комуто би дълга опростил?
 Как сърцето ти смутно гледа с поглед немил?

 Много тя ме обикна. Много Аз й простих.
 Щом душата й бликна - още повече бих...
 Тя с елей Ме помаза, и в сълзи Ме изтри.
 Бог ли тебе наказа, че греха й покри?"

 ...Ранно утро. Градина. Празен гроб и мечти.
 Тича пак Магдалина своя Бог да светй.
 Възкресен и прекрасен, Той любов й мълви.
 В женски шепот неясен се отронва: "Равви!"

 Ясен Ведрин