Иванка Шошева, публикува в Църква общност общество  Иванка Шошева  17 февруари г. 19:57

Идването на смъртта в света
 Причината за идването на смъртта в света е в самия човек и по-специално в злоупотребата с неговото самовластие. „Затова, както чрез един човек грехът влезе в света, а чрез греха - смъртта, и по такъв начин смъртта премина във всички люде чрез един човек”(Римл. 5:12). Бог не е сътворил смъртта. Той дори попречил на нейната поява, без обаче да нарушава свободата на човека.

 По какъв начин обаче Бог попречил на идването на смъртта? Отговор на този въпрос дава св. Григорий Палама, който казва, че преди падението Бог открил Своята воля, която водела към безсмъртие. Той открито предвъзвестил и предупредил, че престъпването на животворната Божия заповед ще доведе до смърт. Първите хора можели да вървят по три пътя, за да избегнат смъртта: копнежът за общението с Бога, който водел до втория път – истинското богопознание и пътят, който вдъхва божествен страх от загубата на Божиите дарования.

 Престъпването на заповедта и грехът обаче довели до смъртта. Последиците от прародителското решение били гибелни за целия човешки род. Прекъсването на общението с Бога умъртвило духовните сензори на човека и довело до неговата душевна смърт. Последвала и телесна смърт. Смъртността на тялото се открива като продължителна смърт, подчертава св. Григорий Палама, или по-точно като последователна смърт, докато настъпи окончателната смърт. Смъртта на тялото обаче не настъпила едновременно с непослушанието. Дълбините на Божието човеколюбие и мъдрост я отложили за бъдещето. Животодателят Бог не довел Своето творение до отчаяние. Той утешил неговата скръб, причинена от смъртта, с последователни раждания. Той умножил човешкия род с много наследници, с което броят на ражданията превишава броя на смъртните случаи. Паралелно с това Той подготвил изцелението на смъртната рана чрез Своите избраници от поколение в поколение, докато се появил всевъзпяваният жезъл, Дева Мария, от която процъфтяло цветето на нетлението, Животодателят Христос.
 Автор Протопр. Василий Калиакманис