Evlogia Angelova, публикува в Църква и общество Evlogia Angelova created the doc:
 

" С НАС Е СИЛАТА НА БОЖИЯТА БЛАГОДАТ "

Прот. Евгений Старцев

Скъпи братя и сестри! Векове ни отделят от това време, когато живяли и извършили своите подвизи свещеномъченик Харалампий и сонмът на другите мъченици за Христа. Мъченичеството – това е удивително, уникално явление в историята на човечеството, което ние днес трябва да изясним за себе си. Да се подлагат хора на мъчения в древността било обичайна практика. Измисляли се все нови и нови оръдия за изтезания (и, разбира се, до ден днешен се измислят), все нови средства за изтезаване на плътта. Страданията на плътта се използвали от палачите, от сатрапите на властниците, за да сломят волята на човека, да го принудят към приемане на несвойствени за него решения и извършване на постъпки. И това продължавало в течение на много векове, докато хората воювали един с друг.

Средството било изпитано и практически безотказно. Но ето появява се Христос. Учениците чрез Него получават някаква извънредна сила, която им позволява да претърпяват това, което по-рано изглеждало невъзможно да претърпят. Палачите видели, че с досегашните методи не могли да сломят волята на измъчваните. Какво се случило? Защо изведнъж хората започнали да понасят немислими, чудовищни мъчения, нечовешка болка? При това, на мъчения били предавани деца, жени, старци. Често измъчвали тези, които въобще нямали просто никакви жизнени сили. Ето един от такива престарели хора, уморен от земните трудове, бил свещеномъченик Харалампий, доживял до 130 години.

Той изповядвал Христос, поради неговия благочестив живот и вярата му, той бил удостоен с особени дарове – на изцеление, вразумление, лечителство. Благодарение на това хората получавали изцеления не само на плътта, но и изцеление на душата. И когато, по молитвите на праведника, с тях се случвали чудеса, те не могли да не се обърнат към вярата. Тук започва и отговорът на поставения въпрос. Христос, обръщайки се към Своите ученици казвал: Нима мислите, че душата е по-малка от плътта? Странни думи. Как може да се съизмерва това, което е измеримо, осезаемо, има тежест, форма (тялото) и това, което е неизмеримо с нищо (душата). Тя не може нито да се види, нито да се усети физически. Но в тези думи има дълбок смисъл. Нали душата е безсмъртна, и е основна Божия грижа, а следователно трябва и да бъде главно достояние на човека.

Душата, която живее вътре в нас, и не се поддава на никакъв умствен анализ, има способност да боледува, да страда. Да се радва. И само тя има съвършено уникалната, удивителна способност – да получава благодат. Тялото не може да усети благодатта. Тялото може да почувства слънцето, топлината, студа, болка, а благодатта – не. Тялото може само да се радва с душата, която е получила тази благодат. Така ето, когато благодатта започнала да изпълва душите на тези, които познали Христа, те станали способни да претърпяват всякакви мъчения на плътта. Защото благодатта е по-силна от всяка болка, тя я превъзмогва. Те не чрез ума, а на дело са разбрали това, че тялото е само временно пристанище на безсмъртната, безкрайна във времето душа. Получили Божието благословение, те могли не само да претърпяват, но даже да бързат да претърпят смърт заради Христос, заради вечния живот. Много е просто, и …немислимо, непостижимо.

Нашият век предлага на човека комфортни условия за живот, лукави и често не очевидни предложения за устройство на духовния живот. Предлагат се толкова много трудноразличими уловки, които, без напрегнат духовен живот на човека, въобще не е възможно да се различат. Действително, мнозина живеят в мир със своята съвест, считайки, че въобще не съгрешават нито против хората, нито против Бога, нито против благодатта, която са получили при кръщението. Такова вкаменено и странно безчувствие, както казвали светите отци, съпроводено с хоризонтално положение на дивана и с ропот срещу цялото заобикалящо ни пространство е станало обичайното състояние на съвременния човек. Това е и беда, и нещо повече – това е катастрофа. Защото на такъв човек е много трудно да си представи страданията за вярата, мъчителните изпитания на плътта заради вярата. Всички мъченически подвизи изглеждат като някаква приказка за богатири, нямаща нищо общо с нашия реален живот..

Но ако си спомним светците от миналия век, ние ще намерим не по-малко, а много повече уверения в самата тази способност да се претърпяват страдания за вярата, за Христос. Това е било съвсем неотдавна. Милиони християни са умирали за Христос. С милиони. И това не е преувеличение. В един от докладите в Камарата на лордовете през 1937 г. е било изнесено, че в Русия след 1917 година са убити около 30 милиона християни. Това не може да бъде сравнено с никакъв геноцид, нито даже с холокост! Защото това е напълно безумно число, не вместващо се в съзнанието. Мнозина от тях били убивани с такива изтънчени, с такива мъчителни средства, че житията на светите мъченици от първите векове ще се окажат напълно реални. И силата на вярата, и силата на благодатта са напълно съпоставими. Страдала плътта, а духът тържествувал. Защото имало вяра, имало любов към Бога, а следователно, имало и благодат в душата. Значи – душата била много повече от плътта, значи нейните страдания били много по-малко. И ние с вас също страдаме днес.

И на нас ни е болно, ние също знаем, че душата и плътта са болни. Но култивирайки в себе си православната вяра, оглеждайки загиващите пространства, ние с вас ще разберем, че Божията Любов, докосваща ни със своята благодат, ще ни позволи да се надяваме на това, че ние ще претърпим тези страдания на плътта, които са така естествени за човека. Че ще можем да утвърдим в себе си Христос, да съхраним в себе си Неговата любов към нас.

Наближава Великият пост. И ако в обичайното време ние все така много се безпокоим за плътта си, нека през Великия пост да бъде обратното. Нека през Великия пост да си спомним трудовете на праведниците, страданията на мъчениците, молитвите на изповедниците, нека, макар в малка степен, да им подражаваме заради тържеството в нас на вярата и Божията Любов. Амин.

Превод със съкращения: Прот. Йоан Карамихалев