Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.02.2012 21:18 - НЯМА ДВА ВИДА БЛАГОДАТ
Автор: bogolubie Категория: Други   
Прочетен: 525 Коментари: 0 Гласове:
0



Няма два вида благодат…
 This entry was posted on 15/02/2012, in Богословие. Bookmark the permalink. Вашият коментар

Автор: Светльо Ангелов

Благодатта Божия като действие на Бог-Отец в Исус Христос чрез Светия Дух е личностно-действие (енергия) и чрез него, както пише Ап. Петър, ние ставаме причастни на Божественото естество. Макар да е Бог непознаваем в същината Си, Той не остава неразкрит, разкрива се Сам пред нас в това свое действие-благодат, което е единородно в своята природа, защото източникът му е в нея, в Божествената природа, непознаваема в същината си, но причастна нам и в известен смисъл постижима чрез действията си и тази природа е една и единоначална в Отца.

Еретиците методисти-евангелисти и по-специално един от основателите им – Джон Уесли, често разделят благодатта на две – едната наричат общопромислителна благодат, тази която „пази всички за евентуално бъдещо спасение”, „ако го изберат”, осланяйки се на думите на Исус, записани в Евангелието на Матей, че „добрият Бог” дава слънце и дъжд поравно и на праведни и на неправедни и втора, специална благодат, която „ни спасява”, според проповедта на Ап. Павел в Посланията до Римляните, Галатяните и Ефесяните.

Тази схематизация не държи сметка за изворния смисъл на текстовете, на които се обляга. Целта на споменатите думи на Господа от Матеевото Евангелие е не да „обясни спасението”, ами да смири радикалните юдеи, да смекчи негодуванието им заради това, че сякаш Бог подкрепя римляните, пък те, римляните, очевидно са неправедни. С тези думи Исус им казва, че Бог не дава предпочитание на неправдата, а просто е добър с всички, защото, както и Петър, и Павел по-късно ще обяснят, „желае всички да се спасят и познаят истината”. Но Той не е добър с тях, защото нещо очаква, Той е добър, просто защото е такъв. А „поразяващата благодат” в Павловите текстове пък е в контекста на полемиката му със законниците, с легалистите, с тези, които отново искат да върнат посредничеството на Моисеевия Закон сред християните,  да затворят отворения между човека и Бога в Христос път, да го преградят чрез Закона. На това Павел противопоставя Божията несломима воля да срещне човека лице в лице, открита в Исус, поразяващата благодат.

Те обаче, методистите, държат на тази схема, която уеслейанската теология им предлага. Правят го, защото теологията им е оформена като продължение на арминянството – Якоб Арминий е този, който създава „протестантска схоластика”, за да опровергае калвинисткото учение за предопределението, което свежда благодатта до произволно действие „по спасението” от Бога до неколцина избрани и предопределени, останалите са тор, смет за Бога, в най-добрия случай са средство за проспериране на праведниците. И вместо да съзрат Бога в Исус, Който дава без сметка, защото е истински Добър, Силен и Богат, дава без да очаква, последователите на Уесли и Арминий раздробяват и разграфяват благодатта, обръщат я на банкерство със заеми, условия, лихви и инвестиции, така се ражда и характерния за пиетизма перфекционизъм като индикация, че “си спасен” или поне “спасяем”.

Благодатта Божия обаче е една по същество и характер, макар многообразна в проявленията си. Благодат е зачеването, раждането, съня и събуждането, слънцето и дъжда за „праведни и неправедни”, в голямата, обръщащата ни към Бога среща с Него е благодат, всяка малка догадка, всеки „мирис от Бога” преди това е благодат, всяка следваща среща с Него по пътя ни в Бога след това, всяко допълнително разбиране на Волята Му е благодат, всяко добро, което правим, ако е истинско и всяко, което получаваме от друг е благодат.

Това е така, защото благодатта е личностно действие, изтичащо от едната природа на Триликия Бог, действие чрез Същия Дух, Който се „носи над водите” при Сътворението на света и пресътворението му след Потопа, Който „пълни Вселената” според псалмопевеца, Който дава дете на Авраам от Сара, в Който „се движим, дишаме и съществуваме”, според проповедта на Павел сред Ареопага в Атина, Който е срещнал Савел по пътя за Дамаск, за да го преобрази в Павел, поразил го е с благодатта, Който напътства Църквите в пътя към познанието на „всяка истина”, до израстване „в ръста Христов”, според Посланията до Ефесяните, Филипяните, Който преобразява от слава в повече слава, когато стоим в Него пред Бога с открито лице, съзерцавайки Бога в Исус, според Второто Послание до Коринтяните.

Едната природа на многообразната благодат се разкрива в същината си, когато видим крайния резултат от действието й – възсъздаването, реконструирането на човека като личност, по Божия образ и подобие. И така, благодатта, изхождаща от Личност, намира пълното си проявление в личност – лик пред лик, от Личност в личност чрез “дъх в ноздрите” – Божествената “света целувка”. В този смисъл еретиците-клерикалисти пък, наричащи се източно-православни, които разделят „видове благодат”, търсейки „друга благодат” у свещенството в Църквата, различна от добитата от всеки от нас в Свето Кръщение, макар да го правят с други подбуди, правят същото като уеслейанците. Те търсят различни „благодати”, разделят благодатта в произхода и по същност, логично от това и не стигат в крайния й резултат, там тя тотално се разпилява, за да се изпълнят Господните думи, че онзи, който не събира с Него, той разпилява…

Аз съм сигурен, че не правят последните това с лоши мотиви. Това е човешкото желание да се подсигуриш, така те подсигуряват, смятат, че гарантират учителния авторитет в Църквата, разглеждайки епископите и презвитерите като осенени по необходимост, безусловно облагодатени допълнително, с нещо “по-така”, с по-друга благодат, за да го осъществяват учителстването. Да оставим настрана за малко обаче факта, че това учение въвежда делба между видове благодатно действие не по проявления, които са динамични и не могат да бъдат врамчени до каста, време, пространство впрочем, ами по същина и цел.

Нека първо помислим друго. Кажем ли, че Бог е длъжен да даде „специална благодат” някому само по силата на произход, статут в общността или колективно желание, ние грешим срещу Личностния Божествен Суверенитет. Така смятаха също садукеите и фарисеите, за да се изненадат в един момент много, чак до побесняване, виждайки, че тяхната „благодат да водят и учат народа” Бог предаде в ръцете на Апостолите, нямащи нищо общо с кръговете и произхода им, ни с религиозния им и социален статут. Бог е Суверен, в този смисъл да Го задължиш да даде нещо само, защото си облечен по определен начин и сакрално жестикулираш, е безумие.

Св. Григорий Богослов и св. Симеон Нови Богослов настояват, че не всеки свещеник получава „благодатния дар на свещенството”. Но ако тази „благодат за свещенство” се дава само по силата на факта, че някои се ръкополага от човеци за свещеник, тогава защо, според тези светители, тя ще е условна? Защото тук не става въпрос за… служебна благодат, даваща се, за да функционира някаква институция културно-историческа или социално-политическа, а за дарове-харизми (прояви на благодатта от Светото Кръщение, в което сме получили и Миропомазание с „печат Духа Светаго принципно всички) за израстването ни като личности в Църква, за съзряването ни духовно, за прогресивното ни охристовяване. И понеже този „печат Духа Светаго” се дава на всеки член на Църквата, а не като в Стария Завет, когато се помазваха само царе и свещеници,  затова и св. Симеон Нови Богослов ще каже не само, че не всекиму се дава непременно благодатта на свещенството (като пастирство и душегрижителство, като проповедничество и пророчестване-прозорливост),  но и че при липса на достойни за нея сред свещеническата група в Църквата, Светият Дух я дава свободно, ако намери кому, сред лаоса, народа Божий, на т. нар. днес миряни… Сам Симеон, един от тримата, които Светата Църква с възторг назовава свой Свети Богослов,  е бил и е останал обикновен монах,  без свещенически чин…

http://zadrugata.wordpress.com/2012/02/15/няма-два-вида-благодат/




Гласувай:
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bogolubie
Категория: Други
Прочетен: 13715018
Постинги: 14720
Коментари: 2351
Гласове: 9367
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031