Evlogia Angelova, публикува в Църква и общество Evlogia Angelova created the doc: "Мисията на духовния-Отец Симеон Кутсас отец"

В какво по-конкретно се изразява делото на духовния отец? "В грижата за душите, изкупени с кръвта Христова", ни отговаря св. Василий Велики. Духовният отец е ръководител в живота в Христа. Лекар на душата, който "според науката на Господнето учение" лекува страстите и помага на духовното си чедо да придобие здраве в Христа, жива вяра и стабилен духовен живот. Ако условие и цел на християнството е уподобяването на Христа, учи свети Василий Велики, "тези, които имат ръководството на много верни."

По пътя, който води към общение с Христа и обожение, духовните отци са опитните ръководители и неуморими помощници. Но за да върши един пастир това така висше и отговорно дело, той е длъжен да бъде наистина духовна личност, орган "от Духа направляван и воден", както пише св. Григорий Богослов. Само този, който знае нещо от опит, може да го предаде на други. И духовният отец, за да може да води другите в християнския живот, трябва да го живее първо самият той. Да бъде "пример за вярващите" и "живо Евангелие". "Животът му", според Василий Велики, трябва да бъде "жив пример на всяка Господня заповед", примерът му да говори повече от словото му. Да въодушевява с благочестивия си живот, да гради с любовта си и отеческата си строгост, според както казва свети Йоан Лествичник "Истинският пастир има любов. От любов се разпна Архипастирът" (Към пастиря 24, PG 88, 1177В).

Две основни дарования: прозорливост и любов

Ще са ни необходими много часове, ако искаме да опишем личността на духовния отец, така както се разкрива тя в многовековното църковно предание, и да изброим многобройните харизми, които отличават истинския старец. Затова съвсем накратко ще се спрем на две от най-важните.

Първата е прозорливостта и способността да преценява, т.е. "способността да прониква с предузнаване в тайните на човешкото сърце, да разбира тайните дълбини, които другият не знае. Духовният отец вижда отвъд условните навици, с които прикриваме истинската си личност от другите и от самите себе си, отвъд всички шаблони, и открива истинското ни лице, създадено по образ и подобие Божии. Тази сила е духовна, а не физическа, не е някакъв вид свръхинтуитивно възприятие, нито някакво "църковно" прорицателство, а плод на благодатта, който предполага постоянна молитва и непрекъсната аскетична борба."

Прозорливостта на духовния отец са проявява първо в откриването на помислите. Според св. Симеонпрозорливостта е духовен "светилник" и "око", чрез което духовният отец вижда както в своето сърце, така и сърцата на духовните си чеда. Така той е в състояние да поставя всеки път вярна диагноза и да предписва нужното лечение. Прозорливостта предполага чистота на сърцето, тя е харизма, дар на Светия Дух. Следователно духовен отец, който "не носи у себе си светлината на Светия Дух, няма знанието да познае собствените си дела, нито е обичен Господу. Но нито може да води другите и да ги учи на волята Божия, нито е достоен да познава мислите им..." (Св. Симеон Нови Богослов).

Второто дарование на духовния отец е любовта - способността да обича другите, да приема като свои нещастията и изкушенията на другите. Без любов духовното отчество е невъзможно. Любовта, според духовните ни учители, не е просто най-важното качество на духовния отец, но основа и същност на духовното отчество. Това е буквалното значение на думата "сим-патия" – "Понасяйте един другиму теготите и така изпълнете закона Христов" (Гал. 6:2). Духовният отец е този, който най-вече понася тежестите на духовните си чеда, този, който поема тъгите, вините, изкушенията, греховете им и се грижи неуморно за напредъка им в Христа.

"Брате Андрее, обични на душата ми", пише на духовното си чедо авва Варсануфий, "няма миг, нито час, когато да не си в ума и молитвите ми. Ако аз толкова те обичам, Създателят Бог те обича повече, и при Него искам да те заведа. И управлявай се по Неговата воля" (Св. Никодим Светогорец, из книгата "Варсануфий и Йоан").

В същата книга срещаме и една изключителна молитва, която разкрива голямата любов на духовния отец към духовните му чеда:

"Ето ме мен и чедата, които Ти ми повери, опази ги в Твоето име, покрий ги с десницата Си. Отведи ги в пристана на волята Си и напиши имената им в Твоята книга... Господи, въведи чедата ми в Твоето царство, или зачеркни и мен от книгата на живота..."View Doc