ТОДОР ТОДОРОВ, публикува в Църква и общество ТОДОР ТОДОРОВ 11 февруари г. 16:58
ТЪЛКОВАНИЕ НА ПРИТЧАТА ЗА БЛУДНИЯ СИН Бащата – това е Сам Бог, а синът – всички ние, Неговите чеда. Напускането на бащиния дом значи скъсване с Бога и отчуждаване от Неговата Църква, а заминаването в далечна и чужда страна – потъването в греха и порока. Свободата от Бога, която мнозина търсят е всъщност свободата от всякакви спасителни ограничения, които Бог е установил, за да пазят самите нас от падения и катастрофи. Но кой родител не би поставил спасителни за чедото си ограничения, които да го пазят в чуждия и враждебен свят? Да, блудният син привидно се освободил от „отеческите окови”, но наред с това загубил своето богоподобие; намерил вместо радост – мъка и тъга, вместо свобода – тежък плен и робство, вместо търсеното доволство – нищета и мизерия. Ограничения в този живот има навсякъде и често те са полезни за нас, защото ни предпазват както от нас самите, така и от външната враждебност. Такива са законите в една страна, такива са пътните знаци и ограничения, такива са обучението в етика и културата на взаимоотношения, които усвояваме още в детството си. Това е и гласът на съвестта в сърцата ни. Нека си представим живота без всичко това? Светът би станал непоносим.
Разпиляването на имуществото е разпиляване на Божиите таланти и непорочност, с които се ражда всеки човек. А собственикът на свинете пък е дяволът; самите свине пък са пороците, чрез които човек почва да служи на Божия противник. И каква е наградата за това слугуване – силно и постоянно неудовлетворение (глад) от живота, който водим и множеството рани, които получаваме без Отеческа защита. По-надолу блудният син нямало накъде повече да слезе.
Но дошъл моментът, в който той все пак се осъзнал дотам, че си направил елементарна, но честна равносметка на своя живот и осъзнал, че спасението и дори физическото му оцеляване е да се завърне отново в дома на баща си; сиреч човекът, който се е отделил от Небесния си Отец отново да се завърне при Него и в Неговия дом - Църквата. А след като осъзнае греха си, човек бърза да се изправи и промени. Малцина обаче намират сили за това, а мнозина остават да се носят в безразличие или отчаяние по течението, докато накрая то съвсем не ги завлече в бездната. Блудния син обаче намерил сили и решимост и тръгнал за дома. Това представлява връщането на падналия грешник, което се изразява в промяна на живота и покаяние.
Баща му като го видял отдалеч се умилил и затекъл да го посрещне. Както бащата от притчата се затекъл да посрещне сина си, така Бог често преваря човека тръгнал насреща Му и отваря Отеческите си обятия още отдалеч. Защото Бог винаги чака нашето завръщане и винаги подпомага това завръщане. А как го подпомага? Понякога щедро ни дава всичко, от което имаме нужда, та дано се сетим да Му благодарим. Друг път ни праща болести и нещастия, та дано в скръбта си да викнем към Него. Често праща на пътя ни най-различни хора, които пряко или косвено също съдействат за нашето връщане към Бога – едни с добротата си, други – с омразата си. По всякакъв начин Бог показва на човека, че Той е неговият най-добър и единствено верен приятел, стига човек да Го приеме за такъв.
И каква е наградата за връщането на блудния син в дома на баща си? Обличането в хубавата премяна – това са благодатните сили, които ни се дават в различните тайнства – в Кръщението, в Изповедта, в Общението с Бога в светото причастие. Пръстенът пък е възстановяването на синовното достойнство на човека, който от жалък роб на сатаната, става отново син Божий. А веселието, за което говори бащата в притчата е веселието, с което грешниците се приемат на Небесата от ангелите и светиите.
Блудният син се разкая и се върна в дома на баща си, където отново бе приет с любов. Всички хора сме малко или много блудни чеда на Бога, но едни осъзнават това и се връщат в Божия дом, а други – загиват, оставайки далеч от Него. Бог е милостив и ако ние решим да скъсаме с греховния си живот, Той ще ни приеме обратно. Дори да ни е трудно и нашето връщане да става бавно, Той и тогава няма да ни остави, но кротко ще ни подпомага в обратния път. В Изповедта пък можем да се разкаем пред Него като блудния син с думите: „Татко, съгреших пред Тебе, но ме приеми отново като Твой син.” Защото и раят и адът са пълни с грешни човеци, но едните са се каели за това през живота си, а другите са се ожесточавали, противейки се на Бога. Затова, докато още имаме време, да побързаме да се завърнем в спасителния Божий дом под покрива на Всевишния, (както се казва в Псалом 90), защото единствено Божият дом е и спасителна ограда и надежден щит, зад които нищо страшно не може да ни се случи.
