Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.02.2012 23:12 - КОЙ Е БЛУДНИЯТ СИН?
Автор: bogolubie Категория: Други   
Прочетен: 598 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 12.02.2012 23:13


Кой е блудният син?
 19.02.09  | Хенри Ноувен

Редакционно: "Блуден син" обикновено се отнася за човек, който нарушава традициите, отхвърля дълг, задължения, бащини повели и напуска дома в търсене на нови, силни преживявания. Нарицателно е за бунт, неблагоразумие, неблагодарност и аморалност, но също така за осъзнаване, покаяние, завръщане. Това е образът на по-малкия брат от притчата за блудния син.

Но в евангелския разказ друг един образ, не по-малко интересен, е загатнат и сякаш остава в сянка. На него е посветен откъса, който предлагаме, от книгата "Благословената прегръдка: Размишление върху завръщането на блудния син" на Хенри Ноувен.

***

Ако се вгледаме внимателно, ще открием, че се е заблудил и изгубил не само по-малкият брат, който напуска бащиния дом, за да търси свобода и щастие в далечна страна, но и по-големият син, който остава у дома. Макар че, де факто той остава и продължава да изпълнява всичко, което се очаква от един добър син, вътрешно се е отдалечил от баща си. Като изпълнява своя синовен дълг, той работи неуморно и изпълнява ежедневно задълженията си, но в същото време се превръща в един все по-малко щастлив и свободен човек.

Трудно е да се приеме, че този огорчен, възмутен и разгневен мъж, може да се окаже по-близо до нашето духовно състояние, отколкото чувствителния по-малък брат. Колкото по-внимателно се вглеждаме в него, толкова по-ясно разпознаваме себе си в него.

По-голямото дете в семейството добре познава отговорността и тежестта да отговориш на изискванията за образец на добрия син/дъщеря.

Питам се, какво ли би било ако не бяха по-големите синове/дъщери да отговорят на очакванията на родителите, да изпълняват задълженията и дълга си. Те изпитват силно желание да удовлетворят родителите си и се страхуват да не ги разочароват. Но също така често изпитват истинска ревност и завист към по-малките братя и сестри, които изглеждат по-малко ангажирани да доставят удоволствие на родителите и се чувстват по-свободни да правят всичко „по свой начин”.

Мнозина могат да се разпознаят в образа на по-големия брат. Онзи, който през целия си живот е измъчван от едно особено любопитство към безотговорния живот, който никога не е живял, но други водят… Да правиш винаги онова, което очакват от теб – най-доброто, като отговаряш на очакванията на личностите-авторитети в твоя живот – учители, духовни наставници. В същото време постоянно да се измъчваш от въпроса, защо и аз нямам куража „да си тръгна”, както направил по-малкият брат.

Мъчително е да стигнеш до това признание, но дълбоко в сърцето си, ние познаваме чувството на завист в срещата с бунтовния син. Това е емоцията, която се поражда в нас, когато виждаме приятели да се веселят и вършат онова, което се порицава от обществото. Докато порицаваме тяхното отношение като неморално, в същото време един въпрос продължава да ни тормози: защо самите ние не дръзваме да се държим като тях, ако не във всичко, поне отчасти.

Понякога животът в послушание и посветен на дълга, от който съм горд и заради който съм възхваляван, се усеща като товар на плещите, който ни потиска, дори, когато сме се примирили и не пожелаваме да се разтоварим.

Не е трудно да се идентифицираш с по-големия син от притчата, който се оплаква: „Аз ти служа от години и нито веднъж не пренебрегнах волята ти, а ти никога не направи празник за мен”.

В това оплакване послушанието и дългът са се превърнали в товар, а служението в робство. Това състояние се разкрива в следната ситуация, например, когато ни критикува неофит и ни обвинява, че не сме достатъчно набожни. Когато подобна критика ни изкарва извън релси и излизаме от кожата си от гняв: „Как си позволява да ме учи! Какво си въобразява? Прекарал е години без каквото и да било въздържание, докато аз от детството си живея във вярата. Обърнал се вчера и вече ми казва как да се държа!

Това мое вътрешно негодувание ми разкрива собственото ми „изгубване”. Останал вкъщи, без да се отдалечи дори и за миг, но самолишил се от свободата в дома на баща си... Гневът и завистта разкриват моето робско послушание.

Това не е изключителен опит, много синове и дъщери са се изгубили, оставайки завинаги у дома. И това е изгубеността, характеризираща се с лекотата да осъждаш и порицаваш, с гняв и негодувание, с горчивина и ревност и унищожителна по отношение на човешкото сърце. Често възприемаме „изгубеността” като действие, външен акт. Много по-лесно е да идентифицираме греха на по-малкия брат. Неговата „изгубеност” е очевидна. Той използва парите, за да задоволи похотта си. Направеното от него е грешка и това е очевидно за семейството, приятелите, и не само това, то е осъзнато и от него. Той въстава срещу морала и се оставя на похотта и алчността. Но впоследствие като вижда, че неговото бунтовно отношение води до мизерия и страдание, по-малкият брат се обръща обратно и иска прошка. Налице е един класически житейски провал, който се разрешава по най-естествения начин, лесен за разбиране и съчувствие.

„Изгубването” на по-големия син е много по-трудно за идентификация. Той винаги прави всичко, както трябва. Послушен е, следва дълга, уважава закона и е изключително трудолюбив. Уважаван е от хората, които му се възхищават, възхваляват го и го обявяват за образец. Външно е безукорен. Но изправен пред радостта на бащата от завръщането на изгубения син, една тъмна сила се надига в него и изригва на повърхността. Неочаквано излиза наяве една личност, останала скрита в несъзнаваното, нещо повече с годините тя е набрала сили и управлява.

Когато се вглеждаме в себе си се питаме, кое би било по-осъдено – похотливостта или негодуванието?

Колко негодувание отделя „добрите” от „поправилите си”. Много лесно е да осъдиш, порицаеш, съществуват хиляди предразсъдъци и сред „светците”. Колко потиснат гняв сред хората, грижещи се да избегнат греха!

„Изгубеността” на „светеца” е пълна с негодувание и е много трудно да я забележиш, именно защото е тясно свързана с неговото желание да бъде добродетелен. От личен опит знаем какво огромно усилие е да бъдеш добър, добре приет, обичан и пример за останалите. Да се стараеш съзнателно да избегнеш греха и да изпитваш страх да не изпаднеш в изкушение. Въпреки тези неимоверни усилия, в нас постепенно се настаняват все по-трайно суровост, морализъм, стигащ до фанатизъм, заплатени с усещането че вече не си у дома, в дома на баща си. Да станеш по-малко свободен, по-малко спонтанен, по-малко весел и все повече да те възприемат и определят като „труден” човек.

Всеки може да разпознае този глас на негодувание, който ни свързва с по-големия брат. Негодуванието, породено от отказа да приемем себе си, отказ, който ни лишава от спонтанност до момента, в който вече не можем да се отдадем и да изпитаме радостта, която е в нас.

Радостта и негодуванието взаимно се изключват. Когато по-големият брат, разбра причината за веселбата: „той отказа да влезе”.

Притчата ни изправя очи в очи с най-трудният избор в живота: да се довериш или не на Божията любов, която всичко прощава. На протеста на книжниците и фарисеите, че Христос се храни на една маса с грешниците, той противопоставя радостта на бащата от завръщането на блудния син. Какъв шок за хората, посветили се на дълга, чийто протест, държи сметка, претендира за справедливо претегляне на везните, да отговорят на любовта Божия към грешниците. Биха ли могли да седнат на една маса с грешниците, както направи Христос. Ето това е истинското предизвикателство за тях, за нас, за всеки, който е изпълнен с негодувание и изкушен да избяга в онзи познат модел на благочестивия живот!

По книгата “L`asbbraccio benedicente”; превод от италиански: Мария Иванова


                                  Източник: Православие.БГ



Тагове:   блуден син,   КОЙ,


Гласувай:
0
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bogolubie
Категория: Други
Прочетен: 12135160
Постинги: 14720
Коментари: 2351
Гласове: 9324
Архив
Календар
«  Септември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930