"Двама човека влязоха в храма да се помолят: единият фарисеин, а другият митар. Фарисеинът, като застана, молеше се в себе си тъй:

Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци, грабители, неправедници, прелюбодейци, или като тоя митар: постя два пъти в седмица, давам десятък от всичко, що придобивам.

А митарят, като стоеше надалеч, не смееше дори да подигне очи към небето; но удряше се в гърди и казваше:

Боже, бъди милостив към мене грешника!
 Казвам ви, че тоя [митар] отиде у дома си оправдан повече, отколкото оня [фарисея]; понеже всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен; а който се смирява, ще бъде въздигнат". (Лук. 18:10-14).

Молитвата на митаря

Митарят не разчита на своите дела като фарисея, но се уповава на милосърдието Божие. С биене в гърдите, наричайки се грешник, той изповядва, че Божието правосъдие изисква добри дела и осъжда греха; че като грешник признава себе си достоен за осъждане и дори вече чувства осъждането си; че желае да се избави от греха и съзнава безсилието си да постигне това сам. Когато моли от Бога милост, той не изтъква нито някакви свои права за получаването на тази милост, нито натяква на Бога да му я даде, а само изповядва вярата си в безкрайното Божие милосърдие и благост, които по вярата оправдават и спасяват грешника, възраждат и възобновяват човека да ходи в доброто.

Молитвата на митаря е покайна и смирена, а заедно с това е и молитва на вярата и оправданието. С такава молитва трябва да влизаме в църква, за да ни чуе Милосърдният Господ и да излезем оттам оправдани.

Св. Филарет Московски (цялото слово тук).View Doc