Иванка Шошева, публикува в Църква общност общество  Иванка Шошева  4 февруари г. 12:31

Вселенски събори

 Вселенските събори в историята на Църквата се отнасят към периода от първата половина на IV век (325 г.) до последната половина на VIII в. (788 г.). Всеки от тях е изразител на разума и гласа на съборната Христова църква, а всички те заедно съставят най-пълно и живо свидетелство на древната църква в догматическо, каноническо, йерархическо и нравствено отношение.

 Вселенските събори са изразили и утвърдили за всички последващи времена най-чистото първоначално църковно предание; разкрили са и с цялата точност са определили и изложили догматите на вярата; установили са най-важните църковни правила: свещенослужебни, дисциплинарни, съдебни и покайни; осъдили са не само неправомислещи ереси и еретици, които тогава са разбунвали както поместни църкви, така и цялата съборна църква, но и лица, които в своите частни мнения, действия и обичаи, повече или по-малко, са се отклонявали от единния, съборен дух; запазили са чистото изповядване на православната вяра и вътрешния живот на Църквата от нововъведения, несъгласни с нейните първоначални предания, и от всякакви произволни мнения и разпореждания в нея; запазили са я именно със затвърдяването на положителни основи и образци на изповядването на вярата и духовното управление на Църквата за всички времена.

 Понеже в своите решения Вселенските събори изразявали единомислието и единогласието на цялата съборна Църква по най-важните, догматичните въпроси, техните формулировки се признават за вдъхновени от Светия Дух. Вследствие на това Православната съборна църква съзнава себе си и своята непогрешима чистота на вярата, както и на духовната цялост на вътрешния й живот, в неизменната боговдъхновена основа, утвърдена на седемте Вселенски събора.

      жжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжж

Димитър Петров, публикува в Църква и общество  Димитър Петров  4 февруари г. 04:30

На Страшния съд праведните ще бъдат познати само по своето смирение и по това, че считат себе си за недостойни, а не по своите добри дела, даже и да ги имат. Това е правилното отношение.
 Св. свщмчк. Варлаам Нови

     жжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжж

Един старец бил запитан: "Как мога да намеря Бога?" Той рекъл: "Чрез пост, бдение, труд, преданост, и преди всичко прозорливост. Казвам ти, мнозина повредиха телата си без прозорливост и си отидоха от нас, без да са спечелили нищо. Устите ни имат лош дъх от постене, знаем Писанията наизуст, пеем Давидовите псалми, но нямаме това, което Бог търси: милосърдие и смирение.
 Apophthegmata Patrum
      жжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжж

Онези, които търсят смирение, трябва да държат в ума си следните три неща: че от всички грешници те са най-лоши, че сред всички създания те са най-окаяни, защото тяхното състояние е неестествено, и че те са по-жалки дори от демоните, защото са техни роби. За тебе ще бъде полезно да си кажеш следното: откъде зная какви и колко са греховете на другите хора и дали надхвърлят или са равни на моите собствени? В нашето невежество, ти и аз, душо моя, сме по-лоши от всички хора, ние сме прах и пепел под нозете им. Как да не считам себе си за по-окаян от всички други създания, след като те действат в съгласие с дадената им природа, докато аз, поради безбройните си грехове, се намирам в състояние, противоположно на природата ми.
 Св. Григорий Синаит, Добротолюбие, т. IV

      жжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжж

Честит е човекът, който има Бога за свой помощник и полага надеждите си само у Него. Нека Дяволът го засипва със злоба, нека всички хора го преследват и кроят заговори против него – той не се плаши от никого, защото има Бога за помощник. Той винаги е победител, винаги е прославен, винаги е щастлив, винаги е богат, винаги е весел и радостен, дори ако се случи да попадне в крайна бедност или в големи неприятности, или в тежки обстоятелства в сегашния живот. Ала тъй като се надява на Всемогъщия Бог, той не се отчайва, не съжалява, не се безпокои, а очаква помощ свише. Наистина, честит е такъв човек и достоен да бъде смятан за щастлив, както и пророкът цар Давид счита такъв човек за щастлив, като казва: "Блажен, комуто е помощник Бог Яковов и чиято надежда е у Господа, неговия Бог." Такива са били всички пророци, апостолите, мъчениците, светите отшелници и всички светии открай време.

 Св. Никифор Хиоски