Evlogia Angelova, публикува в Църква и общество Evlogia Angelova created the doc: "Има ли след смъртта прераждания?-продължение"
Против лъжеучението за прераждането говори и следното съображение: всеки здравомислещ човек съзнава себе си като отделен индивид и свързва своята личност не само с душата си и нейните качества, но и с тялото си и с неговите особености. По физиономиите си хората се различават един друг. Душите също са различни. След смъртта на тялото безсмъртната душа продължава да съществува, макар и вън от пълнотата на човешкото битие, очаквайки деня на всеобщото възкресение, когато тази пълнота ще се възстанови чрез възсъединението на душата с обновеното й тяло. Тогава праведната душа окончателно ще приеме наградата за добрите си дела, които е вършила с тялото си, а грешната душа ще бъде наказвана заедно с тялото си, с което е грешила. "Защото всички ние трябва да се явим пред Христовото съдилище, за да получи всеки заслуженото, според доброто или злото, което е извършил с тялото си" (2Кор. 5:10). Не е казано с телата си, защото това е абсурд! С кое от телата си ще бъде наказан или възнаграден човекът, ако е имал много тела? И с кое от тия "много тела" ще се възсъедини душата му при Второто пришествие? Какво ще стане с другите й тела?... Не! Няма съвместимост между окултизъм и християнство! Христовото учение утвърждава неповторимата личност на всеки отделен човек, състоящ се от душа и тяло. В същото време окултизмът се опитва да разруши човешката личност, отричайки нейното психофизическо единство и учейки за вливане на душите в океана на някаква нирвана или даже за разтапянето им в някакво небитие.
Теорията за прераждането обезсмисля не само Христовото учение за възкръсването на телата, но и православното почитане на светите мощи. Ние тачим например мощите на св. Йоан Рилски и възпяваме чудото на тяхното хилядолетно нетление като предобраз на бъдещето възкресение на телата. За нас скинията на святата душа е също свята, защото святата душа осветява и тялото, както и обратното – омърсеното с грехове тяло омърсява и душата. У светците всичко е свято – и дух, и душа, и тяло (1Сол. 5:23). Тачейки светите мощи на преп.Йоан Рилски като храм, в който е пребивавала святата му душа, ние тачим едновременно и душата, и тялото му, защото това нетленно тяло е осветено от подвизите на душата му. Привържениците на преражданията не почитат светите мощи, защото гледат на тях като на случайно жилище, в което временно е пребивавала душата на светеца. Според тях преди влизането в това тяло и след напускането му душата се е превъплъщавала в много тела и всички те са имали само преходно значение. Ето как вдъхновеното от дявола учение за прераждането се опитва да подкопае православното учение за почитане на св. мощи.
Защищавайки учението за превъплъщенията, окултистите твърдят:
1. Някои имали уж спомени за свои по-раншни съществувания. – Ако учението за превъплъщенията беше вярно и ако целта на преражданията беше все по-голямо духовно усъвършенствуване на човеците, би трябвало да се говори не за някои само люде, че имали "спомени" за свои предишни съществувания, а би трябвало всички добре да си спомнят поне за последните си превъплъщения, за да имат полза от горчивия опит на миналото и да не повтарят старите си грешки в бъдещето. Иначе преражданията се обезсмислят, като се превръщат в някаква въртележка, повтаряща старите грешки...
Здравият човешки опит е чужд на такива "спомени" за минали съществувания. Милионите и милиардите хора нямат подобни спомени. И ако съществуват все пак някои хора, които твърдят, че си спомнят уж за свои предишни съществувания, тия изключения трябва да отнесем към печалните случаи на психическа разстроеност, при която демоните ясно могат да влияят върху съзнанието на човека и да му представят илюзорни неща като факти.
2. Що се отнася до чувството на някои, че са виждали уж хора и предмети, които им се изправят пред очите за пръв път, трябва да кажем, че психолозите обясняват това явление с особен асоциативен процес, при който един напомнящ миналото детайл е способен да извика в паметта комплекс от спомени, създаващи илюзията, че ние вече сме били веднъж в тази обстановка.
За прозрелите в действията на лукавия (Мат. 6:13), способен да се вселява в човешки души, не е чудно, че той може да раздвоява съзнанието на жертвите си, да им нашепва най-странни идеи и да им внушава най-чудновати чувства. Той може да им втълпява образите на някои лица и предмети, които те, по негово предвиждане, след малко ще срещнат, за да ги уве-ри, че те не за пръв път виждат сега тези неща, а са ги видели вече в "предишното си съществуване". Тъй дяволът гледа да обоснове своята лъжлива доктрина за "превъплъщенията на душите".
3. Ако някои деца пък се раждат с предразположения, дарби и склонности, каквито у родителите и прародителите им липсват, това не е никакво явление, говорещо в полза на фантастичното учение за превъплъщенията. Такива явления могат да се обяснят със закона за наследствеността. Знае се, че често се случва някои дарби, дремещи у родителите или прародителите в латентно състояние, неочаквано да избликнат у децата. При родителите тези дарби не са се изявили поради липса на благоприятни условия. Затова и родителите не подозирали даже, че у тях има подобни дарби. Но ето, при децата условията се изменят и наследствените дарования неочаквано избликват.
4. Различната карма обуславяла – казват – различните чо-вешки съдби. От добродетелното или порочното поведение в миналия живот зависело и превъплъщението, и неговото качество. Справедливостта присъждала на лошите хора лошо пре-раждане, свързано със страдания и беди, а на добрите хора – щастливо превъплъщение, свързано с земни удоволствия и радости. Тук отново се натъкваме на несъобразността на уче-нието за кармата от гледище на Библията, в която четем точно обратното: "Господ наказва, когото обича; бичува всеки син, когото приема" (Евр. 12:6). Ако Бог наказва от обич, явно е, че наказанието е нещо добро, защото води към смиряване, към опомняне и спасение, а кармистите считат страданията, тези вразумителни средства на Божия промисъл, за зло. За тях добро е благоденствието, житейските радости, удоволствията, развлече-нията и пр. Какво излиза? - Онова, що Писанието нарича добро, те го считат за зло и обратното. Съвместими ли са двете учения?!...
За да спечелят християните за своята теософска вяра, привържениците на доктрината за преражданията се стараят да намерят и в Свещ. Писание основание за нея, но се оказва, че в цялата Библия изразите "превъплъщение" или "прераждане" в окултен смисъл не се среща нито един път! Там се говори за "възраждане" (Тит. 3:5, 1 Петр. 1:23), но не и за прераждане в смисъла на превъплъщение. Въпреки това теософите търсят и "намират" известни "основания" за твърденията си, че Апостолите, съставители на новозаветните свещени книги, са вярвали в превъплъщението. Най-главните "опори" са случаите със слепородения (Иоан. 9:2) и със св.Йоан Кръстител, считан от теософите за прероден св. пророк Илия (Мат. 17:10-13). Да разгледаме тия случаи!
1. На пътя на Христа застава един сляп от рождение човек. Учениците запитват Спасителя: "Учителю, кой е съгрешил – тоя или родителите му, за да се роди сляп?" (Иоан. 9:2)... "Този въпрос изглежда странен – пише в тълкуванието си на това място бл. Теофилакт и продължава – Как е могъл да съгреши той преди своето рождение? Апостолите... не са споделяли езическото суеверие, че душата преди съединяването си с тялото живее уж в друг свят и наказана за греха си, слиза в тялото. Като прости риболовци, те не са могли да чуят подобно учение, защото такива мисли принадлежали на учените. И тъй, въпросът изглежда неразумен, ала само за ненаблюдателните. Всъщност Апостолите са чули как Христос казал преди това на разслабения: "Ето, ти оздравя: недей греши вече, за да не те сполети нещо по-лошо!" (Иоан. 5:14). Сега те виждат слепия и недоумяват. Те като че ли така говорят: "Допускаме, че онзи е пострадал от разслабване поради греховете си. Но какво ще кажеш Ти за този? Та нима и той е съгрешил? Но така не може да се рече, понеже той е сляп от рождение"... И тъй, в разглеждания случай Апостолите не толкова питат, колкото недоумяват"*. Тук нямаме следователно никакво учение за прераждането. Такъв смисъл изкуствено му придават привържениците на това лъжеучение.
* Бл.Феофилактъ, Толкованiе на Евангелiе отъ Iоанна, гл. IX, "Благовестник", СПб, 1911, стр. 621-622; сравни също св.Iоаннъ Златоустъ, Беседы на Евангелiе св. Апостола Iоанна Богослова, беседа 56, Творенiя, т. VIII, кн. 1, СПб, 1902г., стр. 365.
2. Що се отнася до въпроса, далисв. Йоан Кръстителне е прероден Илия, трябва да кажем нашето решително "не"! Ето нашите основания за това: а) В Евангелието имаме прякото свидетелство на св. Йоан Кръстител, който, запитан: "Илия ли си ти?" – отговорил: "Не съм" (Иоан. 1:21). Кой може по-добре от самия него да ни каже, кой е той? б) На Тавор при Христовото преобразяване се явил заедно с Мойсей общоизвестният на вярващите израилтяни древен св. пророк Илия, а не някакво негово "превъплъщение" в лицето на св. Йоан Кръстител. Апостолите – особено св. Йоан Богослов, който бил негов ученик, познавали по лице Христовия Предтеча. На Тавор те видели не него, а св. пророк Илия, както го назовал св. Ап. Петър (Мат. 17:4). Ако беше вярно учението за преражданията и ако св. пророк Илия се беше действително превъплътил в св. Йоан Кръстител, той не можеше по никакъв начин да се яви на Тавор в стария си образ, отдавна вече изчезнал след многото мними прераждания, а трябваше да се яви в своето "последно превъплъщение" – в образа на св. Йоан Кръстител, толкоз повече, че нямало вече пречки за Христовия Предтеча да се яви като дух из отвъдния свят, тъй като по това време той е бил вече обезглавен от Ирод (Мат. 14:10). в) Най-важното основание е следното: превъплъщават се, според самите окултисти, умрели хора. А св. пророк Илия не бил умрял и следователно приписваното му прераждане е злостна измислица. Той е бил взет жив с тялото си на небето (4Цар. 2:11).
Ала ще ни се възрази: А защо тогава Иисус Христос казва за Йоан: "Той е Илия, който има да дойде" (Мат. 11:14)? – Спасителят говори тук, както и на много други месста не буквално, а иносказателно, алегорично (срв. Марк 8:15; Лука 22:36). Св. Йоан Предтеча се явил не като "преродил се" Илия, а както изрично е подчертано в Евангелието: "в духа и силата на Илия" (Лука 1:17), т.е. подобен по ревност на св. пророк Илия.
И тъй, Библията изключва всяка мисъл за карма. Учението за кармата е в непримирим антагонизъм с християнството. Това трябва много добре да запомнят ония християни, които се увличат от съвременните окултни учения и си мислят, че могат да ги съвместят с вярата си в Христа. Тези две неща са несъвместими: или човек е християнин и като такъв вярва в Богочовека Христа като свой Изкупител и Спасител, или, ако се надява сам да се усъвършенствува чрез множество превъплъщения, той не е никакъв християнин.
Истината и лъжата са несъвместими. Тръгнеш ли със заблудите, ти напускаш пътя на истината. Приемеш ли лъжеучението за преражданията, ти отхвърляш богооткровеното Божие слово за Изкуплението и се отказваш от Христа, пролял Кръвта Си за нас! Да помним съвета:
"Нека държим неотклонно изповеданието на надеждата!... Защото ако ние, след като познахме истината, своеволно грешим, не остава вече жертва за грехове, а някакво страшно очакване на съд и яростен огън, който ще погълне противниците...По-тежко наказание ще заслужи оня, който е потъпкал Сина Божи и счел за нечиста кръвта на завета, чрез която е осветен и е похулил Духа на благодатта!" (Евр. 10:23-29)
От такава участ да ни пази Бог!
Архимандрит Серафим (Алексиев) (1912-1993) Беседа от I том, II част на сборника "Беседи за живота след живота", изд. в книжно тяло от ЕТ Снежана Иванова, София, 1994 година с помощта на Атонския славяно-български монастир "Св. Великомъченик Георги Зограф".View Doc
