Иванка Шошева, публикува в Църква общност общество  Иванка Шошева  1 февруари г. 11:53

Мир и меч - православен поглед

 През цялата своя история, човечеството търси мира, но войната така и остава една от най-насъщните и, уви, неизкоренимите проблеми, които да се разрешат днес се оказва толкова трудно, колкото и преди хиляди години назад. Това, за съжаление е естествено, защото феноменът на войната, съществува в основата на човешката история — грехопадението на човека и нарушаването на неговата природа, както и в последвалото убийство на Авел от Каин. Затова, едновременно с развитието на обществата, се развиват и техническите средства за водене на войната, а самите войни стават все по-кръвопролитни и жестоки. В тази ситуация възниква въпросът: преодолима ли е войната за човечеството?
 ИРИНИ И ШАЛОМ
 Има две понятия за мир, които принципно си отличават едно от друго. В Евангелието Христос говори: "Мир ви оставям; Моя мир ви давам" Иоан 14:27. Този мир на гръцки език е изразен с термина "ирини", и означава с-мир-ение, покой на душата, достигнала победа над своите страсти, над своя егоизъм, и като следствие от това — любов към всички.
 Другото понятие за мир, се изразява с еврейската дума "шалом" и означава отсъствие на война, благополучен живот, материален просперитет. "Шалом" се явява едно от централните понятия в Стария Завет, а "ирини" — в Новия.

 Очевидно е, че човек, имащ "ирини", става неспособен към вражда с други хора. Иначе казано, "ирини" съдържа в себе си "шалом" и винаги го ражда, защото хората със "с-мире-ние" или "ирини" не могат да причинят никакво зло на другите. От тук ние виждаме, че християнството разглежда в самия корен човешките проблеми, посочвайки източника, от който произлизат аномалиите на нашия живот, в частност - войната. Придобиването на "ирини" веднага, както се казва, убива с един куршум два заека: то, първо, преобразява самия човек, и, второ, създава твърда основа за траен и справедлив мир между хората, преобразявайки заобикалящият ни свят

 За илюстрация ще се обърнем към известният на всички пример от Евангелието, който извиква в много хора недоумение и въпроси. Христос е казал: "Аз пък ви казвам: да се не противите на злото. Но, ако някой ти удари плесница по дясната страна, обърни му и другата." Матея 5:39. За какво говори тук Господ?

 В Евангелието, разбира се, не говори не да прости факт, а за принципа на взаимоотношения между хората. На съда, Сам Христос не обърна другата буза на този, Който Го удари, а му възрази: "Защо Ме биеш?"Иоан 18:23. Господ учи, по какъв начин може да се разреши один от най-сложните и неотложни жизнени проблеми, как да се намали напрежението или неприязънта, която често възниква между хората. Със заповедта " за бузата" Христос призовава спорещите и враждуващите да направят стъпка един към друг. Кой първи ще направи това? Естествено, този, който е смирен, духовно извисен и великодушен, който може да бъде снизходителен към слабостите на другия.

 При "шалом" без "ирини" всички човешки страсти живеят и търсят своето удовлетворение, получават това, коет, ги прави още по- силни. В това се крие дълбоката грешка на всички, които искат плодовете, а не се интересуват от корените. Човек, давайки храна на своите страсти, фундаментално разрушава самата основа на човешките взаимоотношения. Страстите са ненаситни и, развивайки се, те неизбежно провокират хищническите инстинкти в човека. Затова Църквата насочва мислите на човека към неговата душа, призовавайки го: "Човече, заеми се най-накрая със самия себе си! Не се надявай на земното бъдеще, ти не познаваш смъртта и не знаеш, в кой момент смъртта ще отнеме от теб всичко! Помисли з