Утешение- Св. Иоан Златоуст
от Ruska Georgieva на 4 юли 2011 г. в 19:56
Христос е с мен — от кого тогава да се страхувам?
Да се надигат против мен вълни, дори морета, дори яростта на властелините земни — всички това за мен е по-нищожно и от паяжина. Аз винаги казвам: Господи, да бъде Твоята воля! Не както иска този или онзи, но както Ти искаш — тъй да бъде! Тази е моята твърдиня, това е моята непоклатима скала, това е моят несъкрушим жезъл. Ако е Богу угодно тъй да бъде — да бъде! За всичко Му благодаря.Нека никой да не ви смущава, молете се усърдно. Сегашното време е време за сълзи. Всичко се стреми към безславие и всичко подлежи на съда на времето. Всичко сега се оценява в злато. Не говори — погинал съм, какво ми остава да правя? Не ми казвай: съгреших, какво да сторя?
Ти имаш Лекар, Който е над всяка болест. Имаш Лекар, Който надмогва силата на болестите. Имаш Лекар, Който изцелява само чрез волята Си, Който може и желае да изцелява. Ако Той те е създал от небитие, толкова по-лесно може да изправи теб — вече съществуващия и повредения.
Нима не си чувал как Той, като взел земна пръст, направил човека? Ти не можеш да кажеш как точно си създаден, по същия начин не можеш и да кажеш как се изтребят греховете. Ако огънят, падайки върху тръните, ги изпепелява, то колко по-лесно волята Божия изтребва и от корен изтръгва нашите прегрешения и грешника прави подобен на безгрешен. Не разпитвай как става това, не изучавай как се извършва, но вярвай на чудото! Ще кажеш: аз съм съгрешавал и греховете ми са огромни. Но кой е без грях? Ще кажеш: тежко съм грешил — повече и по-зле от всички люде. Но стига ти да принесеш тая жертва: говори, за да се оправдаеш (Ис. 43:26).
Признай, че си съгрешил, и това ще послужи като начало на твоето изправление. Скърби, умили се, проливай сълзи. Нима е друго проливала блудницата от Евангелието? Нищо друго, освен сълзите на разкаянието. Тя приела за свой наставник покаянието и дошла при Извора.